Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
Гр. Ш., 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание
на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при
секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина
Николова гр.д. № 643 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск е за установяване на право на собственост
на основание давностно владение и е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Делото е образувано по искова
молба, подадена от А.М.М. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адресат адв. Р.Н. от СсАК.
След уточненията става ясно, че ответници по исковата молба са А.К.Г., К.А.К., Р.А.Т.,
М.А.Г. и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр. П., представлявано от управителя Й.Г.. В
исковата молба се твърди, че В.Д.Г. е била собственик по наследство на нива с
площ 25,904 дка в землището на с. НГ., общ. К., подробно индивидуализирана в
исковата молба. Земята била възстановени по ЗСПЗЗ. Твърди, че устно се уговорил
с починалата В.Д.Г. да купи земята, за което платил цената, а тя предала
владението още през 1998 г. Уговорили се, че по-късно ще прехвърлят официално
имота, но това така и не станало до нейната смърт. Сега наследниците на В.Д.Г.
(ответниците физически лица) прехвърлили имота на „***“
ЕООД. Счита, че към момента на сделката прехвърлителите не са били собственици
на процесния имот, тъй като самият той ги е придобил по давност за периода от
1998 г. до 2008 г. по тази причина и последният ответник не е могъл да стане
собственик на имотите. Моли съдът да го признае за собственик по давностно
владение на процесната земеделска земя.
В съдебно
заседание ищеца се явява, ведно с процесуалния си представител, който в хода по
съществото на делото поддържа твърдението, че ищецът е купил процесния имот от В.Г., но така и не прехвърлили имота при
нотариус. Той обаче в продължение на повече от десет години го е владял, на
което нито В.Г., нито нейните наследници са се противопоставили, въпреки че са
знаели и следователно го е придобил по давност. Счита, че тези твърдения се
доказват от събраните по делото доказателства.
В отговора на исковата молба особения представител на Р.А.Т. се прави възражение, че имотът е един от двата земеделски имота, възстановени на Д. В. П. – наследодател на В.Д.Г.. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е упражнявал давностно владение – нямало данни той да е упражнявал е фактическа власт върху имота повече от 10 години и да е демонстрирал спрямо невладеещият съсобственик поведение, от което да е видно, че счита имота за свой. Сочи, че дори и да се установи, че ищецът е упражнявал давностно владение, то той не се е позовал на това владение до момента. Счита, че през 2016 г. владението е било отнето, то не е било защитено в срок от 6 месеца и следователно е прекъсната давността преди ищецът да се позове на нея. оспорва представените по делото разписки за телеграфен запис. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание в хода по същество особеният представител на Р.Т. поддържа, че иска е недоказан и като такъв трябва да бъде отхвърлен. Счита, че по делото не са се събрали категорични доказателства, че ищецът е владял имота за себе си. Освен това обръща внимание, че ищецът е загубил владението върху имота през 2011/2012 г. стопанска година, т.е. владението му е било прекъснато за повече от 6 месеца, поради което и не може да се позове на придобивна давност.
В отговора си „***“ ЕООД, гр. П., обръщат внимание, че на няколко места в исковата молба се твърди, че ищецът е закупил недвижимия имот, но същевременно няма данни за сключване на договор под формата на нотариален акт, което е единственият валиден начин за оформяне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което няма как ищецът да е придобил имота въз основа на покупко-продажба. По твърдението, че имотът е придобит на основание давностно владение ответникът твърди, че от 01.10.2015 г. имотът не е бил във владение на ищеца, поради което и твърдението на ищеца, че от 1998 г. до предявяване на исковата молба е упражнявал трайно и непрекъснато владение се явява невярно. Твърди, че с оглед константната съдебна практика, владелецът не може да се ползва от изтеклия давностен срок, ако е загубил владението за повече от 6 месеца. Оспорена е верността на представените писмени доказателства- телеграфен и пощенски запис и молят д бъде открито производство по чл. 193 от ГПК по отношение на тях. Счита, че дори и да се докаже истинността им, от тях не може да се направи категоричен извод, че представляват плащане на цена по уговорка за покупко-продажба. Счита, че представеното пълномощно, а което М.Д.В. упълномощава В.Д.Г. да получава рентата за имота за стопанските 1991 г. и 1992 г. е ирелевантно за предмета на делото и не следва да се приема. Молят съда да отхвърли иск и да им присъди направените по делото разноски. Останалите ответници не са представили отговор, въпреки че съдът с разпореждането по чл. 131 от ГПК им е указал последиците от неподаването на такъв. С отговора по същество ответникът е оспорил собствеността на ищеца като се е позовал на прекъсване на владението повече от 6 месеца.
В съдебно заседание в хода по същество процесуалният представител на ответника излага, че ищецът не е закупил имота, както твърди, защото няма валидно сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт. Счита, че ищецът не може да се позове на придобивна давност, тъй като владението му е отнето за срок повече от 6 месеца.
В съдебно заседание се явява и
процесуален представител на ответницата К.К., който в
хода по същество се поддържа, че показанията на свидетелите на ищеца, с които
той основава твърденията си за давностно са противоречиви и моли съда да
приеме, че в действителност В.Г. е предоставила имота за временно ползване на
ищеца. Счита, че дори и да се приеме, че ищецът е ползвал имота за себе си,, то
фактът, че е загубил владението за повече от 6 месеца без да го защити в този
период, заличава с обратна сила действието на давностния срок.
Настоящият съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото
доказателства се установява, че процесния недвижим имот, находящ се в землището
на с. НГ., общ. К., обл. Ш. с ЕКАТТЕ 51158, а именно:
нива с площ от
25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т.“, представляваща имот № *** по плана
за земеразделяне на с. НГ., при граници: имоти с №№ 012010, 012011, 012016, 012017,
012003, 000011 (полски път), 012005, която е една от двете ниви, възстановени с
решение № 12 от 26.07.1995 г. на ПК гр. К. на наследниците на Д. В. П., бивш
жител ***. Неговите наследници са В.Д.Г. и М.Д.В..
От представеното удостоверение за
наследници се установява, че В.Д.Г. *** е починала на ***г. и е оставила за
наследници съпруга си А.К.Г. и децата си
К.А.К., Р.А.Т. и М.А.Г..
М.Д.В. с ЕГН **********, бивш
жител *** починал на ***г. и оставил за наследници съпругата си Ж.К.В.и децата
си Д.М.Д. и Н.М.Д..
От разпитаните по делото
свидетели се установява, че В.Г. живяла до 1998 г. в с. НГ., общ. К.. Оставила
нивите да ги работи ищецът А.М.. През 2004 г. посетила селото за последно като
заявила на ищеца, че желае да продаде процесната нива. Двамата се разбрали той
да я купи, тъй като докато В.Г. още живеела в с. НГ. двете семейства били
комшии и се познавали добре и тя предпочела на него да я даде. Уговорили се да
й заплати по около 60 лв. на декар, когато събере средствата. Установява се по
делото, че той е сторил това с два превода – на 14.12.2004 г., когато е превел
с телеграфен запис сумата от 600 лв. и на 14.01.2005 г., когато й е превел с
пощенски запис сумата от 1000 лв.
Във връзка с тези факти съдът
кредитира показанията на св. К.М.и св. Ф.Х., които дават сравнително
непротиворечиви показания. Малките неточности се дължат по-скоро на изминалия
период от време, а не недостоверност на изложените данни. А и по делото липсват
доказателства, които да оборват фактите, които те излагат в показанията си.
Относно датата, когато В.Г. е решила да продаде нивата, съдът кредитира
показанията на св. Ф.И., тъй като поради близките си родствени връзки с ищеца,
той е бил най-добре запознат с всички факти, осъществили се по това време.
Освен това е много по-логично от житейска гледна точка В.Г. да се е уговорила с
А.М. да му продаде нивите през 2004 г., изчаквайки го в рамките на няколко
месеца да събере парите и да й ги преведе, отколкото двамата да са направили
уговорката през 1998 г., а тя да е чакала до 2005 г., за да получи парите. По
отношение на телеграфния и пощенския запис, безспорно се установява, че ищецът
е изпратил посочената в тях сума – св. Ф.И. разказва, че е присъствал на
изпращането на сумите, а св. М.Р. потвърждава, че роднина на ответниците е
споменал, че преди години получили една сума от А.М..
По делото се установи, че в
началото на стопанската 2011 г.-2012 г. владението върху имота било отнето на А.М..
При него отишъл св. М.Р. и му заявил, че вече има договор с наследниците на Д. В.
П. и той ще работи имота. Безспорно се установява, че от 2011 г. той обработва
процесната земеделска земя.
От представените по делото 3 бр.
нотариални актове се установява, че през 2016 г. наследниците на В.Д.Г. и М.Д.В.
са прехвърлили имотите, които са възстановени на наследниците на Д. В. П., на „***“
ЕООД, гр. П.. След прехвърлянето дружеството продължило да отдава процесния
имот под наем или под аренда на св. М.Р..
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск за установяване на право на собственост на
основание давностно владение и е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
По този
иск ищецът следва да докаже, че е собственик на твърдяното от него правно
основание. Доколкото ищецът твърди, че е станал собственик на процесния недвижим имот на основание придобивна давност, той трябва да
докаже, че е владял имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в
период надхвърлящ 10 години.
По
делото не се установява ищецът А.М. да е владял имота за период надхвърлящ 10
години. В исковата молба се твърди, че владението е започнало още през 1998 г.,
но от доказателствата по делото не се установява с категоричност в периода 1998
г. до 2004 г. А.М. да е осъществявал владение за себе си. Установи се по
делото, че през 2004 г. В.Г. се е разбрала с А.М. да му прехвърли процесната
нива. На какво основание той я е обработвал в периода 1998 г. – 2004 г. не се
установява. Със сигурност се установява предаване на владението едва през 2004
г.
Тук следва да се отбележи нещо – В.Д.Г.
не е била собственик на цялата нива и няма как е предложила на А.М. да му продаде
цялата нива. Като наследник на Д. В. П., тя притежавала само ½ ид.ч. от процесния имот. За да придобие целия имот по давностно владение А.М. е трябвало да демонстрира
владението си и да го противопостави не само на В.Г. и на нейните наследници,
но и на М.В. и неговите наследници също. Подобно твърдение нито им по делото,
нито се установява. Естественият извод в този случай е, че той е установил
владение само по отношение на ½ ид.ч. от
процесния имот през 2004 г.
През 2011 г. обаче А.М. е загубил
владението върху процесния имот за повече от 6 месеца, с което давностния срок
е прекъснат. За периода от 2004 г. до 2011 г. не е изтекъл необходимия по чл.
79, ал. 1 от ЗС срок от 10 години.
Тук съдебният състав намира за
необходимо да уточни и нещо друго. Дори и да приемем, че А.М. е осъществявал
владение в периода 1998 г. – 2011 г., то той е осъществявал владение само
относно ½ ид.ч. от процесния имот и евентуално
би могъл да придобие по давност, само тази част от имота. Освен това през 2011
г. той е изгубил владението върху имота за повече от 6 месеца. С това ефекта от
давността е прекъснат и той не може да се позове на нея чак през 2017 г.,
когато е заведен настоящия иск.
С оглед на изложените
съображения, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и като
такъв трябва да бъде отхвърлен.
Относно оспорването по чл. 193 от ГПК:
По делото беше оспорена верността
на 2 бр. разписки – за един телеграфен и един пощенски запис. Оспорването
следва да бъде отхвърлено, тъй като по делото безспорно се установи, че сумите
са били изпратени от А.М. на В.Г..
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за
неоснователност на предявения иск и с оглед изрично направеното искане от
страна на ответниците за присъждане на направените от тях в производството
разноски, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да им заплати,
направените в хода на съдебното производство разноски. Предвид това ищецът
следва да заплати на ответницата К.К. сумата от 900
лв. за платено адвокатско възнаграждение и на „***“ ЕООД, гр. П. сумата от 100
лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въпреки неоснователността на
направеното от ответниците оспорване на двата документи посочени по-горе,
разноски в тази част не се дължат, тъй като няма направени от ищеца такива във
връзка с доказването на верността на тези документи.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК от А.М.М.
с ЕГН ********** ***, срещу А.К.Г. с ЕГН ********** ***, К.А.К. с ЕГН ********** ***, Р.А.Т. с ЕГН **********
***, М.А.Г. с ЕГН ********** *** и „***“
ЕООД, с ЕИК ***, гр. П., представлявано от управителя Й.Г. за установяване правото на собственост
на ищеца върху следния недвижим имот: нива с площ от
25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т.“, представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне на с. НГ., при граници: имоти с №№
012010, 012011, 012016, 012017, 012003, 000011 (полски път), 012005.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на разписка от 14.12.2004 г. за телеграфен запис сумата от 600 лв.
и разписка от 14.01.2005 г. за пощенски запис сумата от 1000 лв.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К. с ЕГН ********** ***
СУМАТА от 900 лв. (деветстотин лева), представляващи направени от ответната
страна разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр. П.,
представлявано от управителя Й.Г. СУМАТА от 100 лв. (сто лева), представляващи
направени от ответната страна разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................................
ПетинА НИКОЛОВА