Районна прокуратура- Пазарджик е внесла обвинителен
акт, с който се повдига обвинение на К.В.Н., ЕГН **********
за това, че на 11.08.2019г. около 23.30ч. в гр. Пловдив,
бул. „Освобождение“ е извършил непристойни действия, изразяващи се в: нанасяне
на удар с метална палка по лявото огледало за странично виждане на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с ДК № ****, счупване на последното;
грубо и предизвикателно отношение към водача на автомобила Д.Б.К. ***, които
действия са грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото– престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В рамките на
проведеното по делото открито разпоредително заседание, обсъждайки въпросите
разписани в чл. 248, ал. 1 НПК, съдът е констатирал, че са налице законовите
предпоставки за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура,
застъпена в гл. XXVIII НПК. След като страните изрично са поискали
незабавно да се премине по реда на посочената глава, то на основание чл. 252,
ал.1 НПК, съдът е пристъпил към разглеждането на делото именно по реда на гл. XXVIII НПК.
Предвид
гореизложеното, производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура, разписана в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пазарджик поддържа повдигнатото
обвинение за извършено от обв. Н. престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК.
Акцентира върху обстоятелството, че от приобщената по делото доказателствена
съвкупност може да бъде изведено категорично заключение за съпричастността на
обвиняемия в извършването на процесното деяние. Предлага се обвиняемият да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК и да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние,
като му се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Акцентира
се върху положителните характеристични данни на обвиняемия, като се излага
становище, че така определеното наказание би изпълнило целите, предвидени в чл.
36 НК.
В рамките на проведените съдебни
прения, защитникът на обвиняемия поддържа, че на процесната дата последният е
бил провокиран от св. К.. Изтъква се, че обв. Н. не е конфликтна личност, като
от приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че ситуацията е
ескалирала изцяло заради поведението на К.. Акцентира върху факта, че обв. Н. е
млад човек, студент, не е осъждан и без регистрации за противообществени
прояви. Моли се, обв. Н. да бъде признат за невинен.
В дадената възможност за лична
защита, обв. Н. поддържа изложеното от своя защитник.
С последната си дума, моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият К.В.Н. е роден на ***г***, ****, български
гражданин, със средно образование, неженен, неработещ- студент, неосъждан, ЕГН:
**********.
Вечерта
на 11.08.2019г. свид. Д.К. излязъл със своята приятелка свид. Л. Г., като
управлявал лек автомобил марка „Тойота", модел "Айго" с ДК № ****,
собственост на майката на св. К. – св. Н.К.. Св. К. ***, където двамата
наблюдавали автомобилни гонки, без да взимат участие в тях. Около 23.00ч. те тръгнали
да се прибират към дома си. За целта преминали с автомобила обратно по бул. „Асеновградско
шосе" и завили по бул. "Освобождене" в гр. Пловдив. Зад
автомобила на св. К. на известна дистанция се движел автомобил марка "Алфа
Ромео" с ДК №*******, управляван от
св. К. П., в който пътували приятелката на П. и малолетното му дете. Те също
наблюдавали автомобилните гонки и се прибирали обратно. Св. П. и св. К. били
познати. Св. К. П. имал непосредствена видимост към колата, управлявана от
свид. К.. Последният застигнал лек автомобил марка "БМВ" с ДК № *******,
управляван от обв. К.Н.. В посочения автомобил, освен Н., на предна дясна
седалка пътувала приятелката му- свид. Р. Х.. Обвиняемият управлявал автомобила
си със сравнително ниска скорост /около 30 км./час/, което наложило свид. К. да
го изпревари с автомобила си отляво. Обвиняемият, без видима причина се
подразнил от това, ускорил и изпреварил автомобила на свид. К. отдясно. След като минал пред него, намалил рязко
скоростта отново на около 30 км./час, което принудило св. К. да извърши маневра
в дясната лента за движение. Обвиняемият отново го засякъл и не му позволил да
мине пред неговия автомобил. Така двете МПС стигнали до светофар пред сградата
на кметството на район „Тракия“, който в момента бил на червена за тях
светлина. Автомобилите на свид. К. и обв. Н. се изравнили в средната лента за
движение. К. отворил прозореца на управлявания от него автомобил и попитал
обвиняемия какъв е проблемът и защо го засича. Същия въпрос към обв. Н.
отправила и св. Л. Г.. Обв. Н. също свалил прозореца на своя автомобил. На
въпроса на двамата отговорил: „На мен
какъв ми е проблемът?! Ей сега ще видиш какъв ми е проблемът!", след
което отворил предната лява врата на автомобила си, слязъл от него, разгънал
метална палка и се насочил заплашително към колата на св. К., крещейки към
него: „Хайде сега, слез от колата, за да
видиш какъв ми е проблемът!". Докато изричал тези думи, обв. Н.
размахвал металната палка. Свид. К. преценил за необходимо да остане в колата
си. Обвиняемият замахнал с палката, ударил и счупил лявото огледало за
странично виждане на лекия автомобил „Тойота". Малко преди това,
светофарът на кръстовището бил подал вече зелена светлина. Обв. Н. забелязал
колата на свид. П. в близост до тях и решил да се оттегли. Свид. П. минал
отдясно, възползвайки се от зелената светлина на светофарната уредба и преминал
през кръстовището, поемайки в посока паркинга на хипермаркет „Кауфланд". Св.
П. не спрял на кръстовището, тъй като преценил, че опасността за К. е
преминала, а и бил в колата с малолетното си дете. Обвиняемият, вече
преустановил нападението, отворил вратата на автомобила си, хвърлил в него
металната палка и седнал на шофьорското място. Междувременно, светофарната
уредба била подала червен за него сигнал. Независимо от това Н. изфорсирал
двигателя на колата и рязко потеглил, минавайки през кръстовището на червен за
него сигнал. Свид. Д.К. огледал щетите по автомобила си. Тръгнал към паркинга
на хипермаркет „Кауфланд", където спрял, а неговата приятелка - свид. Л. Г.
забелязала в близост полицейски патрул. Същият бил в състав от полицаите- свид.
Т. К. и свид. В. П.- служители при ОД на МВР- Пловдив. Пред тях свид. Г. и
свид. К. описали инцидента, посочили автомобила, който обвиняемият управлявал и
ги насочили към неговата самоличност / св. К. имал бегло познание за
самоличността на обвиняемия, тъй като са се срещали в детските си години/. Св. К.
се обадил и на своята майка -свид. Н.К. и я уведомил за случилото се. Същата
вечер обвиняемият бил установен от полицейските служители при ОД на МВР-
Пловдив и задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР в 05- то РУ.
Автомобилът марка "Тойота", модел "Айго" с ДК №*******бил
предмет на извършен оглед по реда на чл. 155 от НПК в присъствие на поемни лица
и специалист - технически помощник- свид. М. М.. Следите от нанесената увреда
на превозното средство били фиксирани,включително и в изготвен към протокола
фотоалбум.
В рамките на проведеното досъдебно
производство била назначена и изготвена оценъчна експертиза, като вещото лице е
дало експертна оценка, че щетите от деятелността на обв. Н. възлизат на сумата
от 55 лева. На дата 27.05.2020г., посочената сума била преведена по банкова
сметка *** „Тойота“ – св. Н.К..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл.
283 НПК гласни доказателствени средства, закрепени в протоколите за разпит на
свидетелите- К. / л. 18 от ДП/, Г. / л. 19 от ДП/, К. / л. 20 от ДП/, Х. / л.
21 от ДП- показанията й се кредитират частично по съображения, които ще бъдат
изложени по- долу/, К. / л. 22 от ДП/, П. /л. 23 от ДП/, П. / л. 24 от ДП/, М./
л. 25 от ДП/. Съдът базира своите заключения и на приложения по делото
фотоалбум, съдържащ шест броя цветни снимки / л. 31- 34 от ДП/. Същите обаче,
съдът кредитира като писмено доказателство, а не като писмено доказателствено
средство, доколкото по делото липсва съставен протокол за извършен оглед на
местопроизшествие. Като писмено доказателство се цени намиращото се на л. 19 от
съд. прозивдоство преводно нареждане за сумата от 55 лв. Съдът кредитира изцяло
и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- стокова експертиза,
дала заключение за стойността на причинената увреда върху МПС марка и модел
„Тойота Айго“.
Отразената
по- горе фактическа обстановка се установява отвъд всякакво съмнение от думите
на св. К., св. Г. и св. П.. Посочените лица, освен преки, са и първични
информационни източници досежно събитията, развили се на процесната дата.
Техните показания са логически последователни, подробни и не съдържат вътрешни
противоречия. Допълнително, казаното от изброените свидетели е подкрепено и от
думите на св. К., св. П. и св. К.. Същите, макар и да не са възприели
непосредствено процесния инцидент и да се явяват производни източници на
информация, то техните думи служат за контрол и проверка на изложеното от
свидетелите, възприели инцидента неопосредено. Предвид това, съдът ги кредитира
изцяло.
Не
толкова еднозначно е положението с изложеното от св. Х.. Съдът кредитира
изложеното от нея досежно обстоятелството, че на процесната дата тя и обв. Н. ***,
като обв. Н. е управлявал собственото си МПС и около 22.30- 23.00ч. между Н. и К.
е възникнал спор. Останалите обстоятелства, касаещи лицето инициирало самото
пререкание и събитията в рамките на същото, съдът счита, че св. Х. поднася
тенденциозно и непълно. На първо място, изложеното от нея е изолирано от
останалия, събран по делото доказателствен материал. Нещо повече- в самите
показания на св. Х. прозира подчертано вътрешно противоречие- от една страна тя
посочва, че конфликтът е иницииран изцяло от К. ( без видима причина по нейните
думи), като тя самата и обв. Н. били уплашени и стреснати, а от друга изтъква,
че обв. Н. сам се е насочил към св. К. ( л. 21 от ДП- „При което моят приятел го забеляза това нещо и се уплашихме…“;
„…видях, че К. слиза от нашия автомобил, тъй като се стресна от думите на
момчето…“ ). Така описаното е житейски алогично и не съответства на
описаните от св. Х. психически преживявания- лице, което преживява стрес,
уплаха и притеснение не би се насочило доброволно към техния източник. Тоест,
ако К. действително е бил агресивен и заплашителен, то липсва каквато и да било
причина обв. Н. да излезе от автомобила си, да се приближи до автомобила на К.
и дори да се облегне на него ( л. 21 гръб от ДП- „Не си мълча К. и го видях как се обляга на „Тойотата“ ). Всъщност,
последно цитираната фраза от разпита на св. Х.налага разбирането, че обвиняемият
никак не е бил смутен от случващото се, като причината за това според настоящия
съдебен състав е, че именно самият Н. е инициирал пререканието на процесната дата.
Интерес представлява и фактът, че всички свидетели са единодушни, че самият К.
въобще не е напускал управлявания от него автомобил ( дори и св. Х. сочи това в
разпита си). При това положение, то е явно, че с пасивното си поведение, К. се
е стремял да избегне конфликт, а не да стартира такъв.
По
отношение обясненията на обвиняемия Н.: в ОСЗ, проведено на 14.07.2020г., той
предостави твърде лаконични обяснения, като единствено посочи, че е бил
провокиран. Предвид гореизложените съображения, то съдът не счита обясненията
на обвиняемия за правдиви. Както вече бе коментирано, съдът отхвърля версията
на обв. Н., подкрепена от св. Х., че св. К. е инициирал пререканието между
двамата. Това твърдение не само не намира опора в събрания и проведен по делото
доказателствен материал, но е и напълно опровергано. Съдът не счита за нужно да
повтаря своите съображения за това извод, като единствено ще маркира
обстоятелството, че през цялото времетраене на инцидента, поведението на К. е
било пасивно, без данни да е налице провокация. Противостоящо на това е
активното и агресивно поведение на обв. Н., който пряко е целял да се
саморазправи със св. К..
Изводите за чистото
съдебно минало на обв. Н., съдът базира на приетата по делото справка съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка, то по един категоричен и несъмнен начин се установява,
че с поведението си, обвиняемият Н. е реализирал в своето единство всички
съставомерни от обективна и субективна страна признаци, на престъпния състав по
чл. 325, ал. 1 НК.
Безспорно по делото се
установи, че обвиняемият се е държал грубо, арогантно и подчертано безпардонно
спрямо св. К.. Поведението, демонстрирано от обв. Н. е неуместно, непровокирано
по какъвто и да било начин и е един ясен израз на неуважението му към
установените порядки за общуване между правните субекти. В случая обв. Н. е
преценил за нужно да се саморазправи със св. К., като „въдвори“ справедливост
съобразно собствените си разбирания. Именно проявата на подобен тип своеволие е
запретена от закона и съставът на чл. 325, ал. 1 НК цели охраняване на
обществените отношения, свързани с реда и спокойствието на гражданите.
Спецификите на
конкретната деятелност на обвиняемия- вербална агресия, насочена към св. К.,
подплатена с увреждане на ползвано от него имущество, по един несъмнен начин
налагат извода, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Съобразно разясненията, дадени в ППВС № 2 от
29.06.1974г., хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва
посегателството, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на общежитието, морала и човешката
личност. В конкретния случай, със следваната от обвиняемия линия на поведение,
той демонстрира арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към
обществените порядки, и то на публично място. В настоящия случай, укоримостта
на поведението, демонстрирано от обвиняемия се допълва и от факта, че упражнявайки
вербалната агресия, той е държал в ръката си твърд, тъп предмет ( метална
палка), посредством който е увредил ползвана от К. вещ ( МПС марка и модел
„Тойота Айго“).
От субективна страна се
установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал противоправния
характер на своите действия и че посредством тях, той демонстрира явно
неуважение, както към обществото, така и към отделната личност, срещу която е
насочил вербалната си и физическа агресия. Същевременно, обвиняемият пряко е
целял да погази обществените отношения, свързани с осигуряване на
нравствеността, етиката и нормалното протичане на общуването между индивидите в
обществото.
По изложените
съображения, обвиняемият К.В.Н., съобразно чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК бе
признат за виновен за извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 325,
ал. 1 НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
С
оглед приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия Н. деяние,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание – „глоба“.
Така
на първо място, за посоченото престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и
„обществено порицание“. На следващо място, от приложената по делото справка
съдимост, се установява, че обвиняемият не е осъждан, както и че не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК. От престъплението, предмет на наказателното производство
не са налице причинени съставомерни имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание ограничения, разписани в чл. 78а, ал. 7 НК.
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на обв.
К.Н. – същият е с добри характеристични данни, в млада възраст, студент-
редовна форма на обучение. Видно е, че процесното деяние се явява изолирана и
откъслечна противоправна проява в живота на обвиняемия и не е поредно
проявление на следвана с години престъпна линия на поведение.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете факта, че при извършването
на деянието по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК е увредена чужда вещ.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, а именно наличието на подчертан превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1 000 / хиляда / лв. Съдът счита, че този размер на глобата съответства
на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като прецени, че
ефективно ще съдейства за поправянето на обв. Н., без да се накърнява принципът
за пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Не са
налице подлежащи на връщане веществени доказателства и разноски, които подлежат
на присъждане.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п.
Вярно с оригинала.
Т.К.