Р Е Ш Е Н И Е
№………./08.10.2024 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 523 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искания от КОНПИ срещу С.М.П. за
отнемане, както следва:
1. Лек автомобил, марка "Фолксваген", ********,
дата на първа регистрация *****г., придобит съг..но договор за покупко-продажба
на 24.10.2012 г., цена на иска: 20 800 лв.
6. Сумата в размер на 292 158,24 лв., представляваща
дадени заеми на "С......Т......" ЕООД ЕИК ...... от С.М.П..
7. Сумата в размер на 195 450 лв. представляваща
дадени заеми на "......" ООД ЕИК ...... от С.М.П., по чл. 63, ал. 2,
т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ, всички основани на твърдения, че
ответницата е била привлечена, наред с трети лица, като обвиняема по досъдебно
производство и за значително несъответствие в периода 21.12.2003
г. – 21.12.2013 г.
Ответницата оспорва исканията.
Предявява възражения, че е получила от Б.И.А.суми чрез
договори за дарения: от 01.01.2005 г. на 80 000 лв., от 03.01.2007 г. на 100000
лв., от 07.01.2008 г. на 370 000 лв., от 12.01.2010 г. на 310 000 лв., от които
на дарителя са върнати 270 000 лв. на 01.12.2010 г. и чрез договор за дарение
от 03.01.2011 г. на 650 000 лв., както и че изтеглените и внесените от и по
сметката на "......" ООД са дадени и върнати по договори за заем.
Ищецът предявява реплики за липса на достоверни дати и
привидност на договорите за дарения.
Ответницата сочи, че
дарителят е получил сумите по продажба на имот и чрез стопанска дейност (л.
278).
По същество страните
поддържат становищата и претендират разноски. Ищецът възразява за
прекомерност на претендираното възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ.
Представят подробни
писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането
е допустимо и надлежно предявено.
По
същество:
От представените от ответницата заверени преписи е
видно, че са сключени договори за дарение, чрез които Б.И.А.й е отстъпил суми,
както следва: от 01.01.2005 г. (л. 162) – 80000 лв. и от 03.01.2011 г. (л. 163)
– 650000 лв.
Б.А.е декларирал пред НАП (л. 185) също дарения в
полза на ответницата: през 2007 г. на 100000 лв., 2008 г. на 370000 лв., 2010
г. на 310000 лв., от които са му върнати 270 000 лв. в края на 2010 г.
В приложение към протокол № 1236521/26.11.2012 г. (л.
188 и сл.) са описани (л. 205), като представени от Б.И.А.и е вписано, че са
включени в разходната част на анализа т.е. са признати, а в изложените в
таблица констатации са вписани:
от 03.01.2007 г. на 100 000 лв. (л. 217),
от 07.01.2008 г. на 370 000 лв. (л. 222),
от 09.06.2009 г. на 130 000 лв. (л. 228),
от 02.01.2010 г. на 310 000 лв. (л. 230),
от 12.01.2010 г. на 310 000 лв. (л. 230), от които на
дарителя са върнати 270 000 лв. на 01.12.2010 г.
В заключението на в. л. К. не е включено, а следва да
бъде включено като доход сумата, получена по признатото дарение от 02.01.2010
г. на 310 000 лв. (л. 583).
Съдът приема, че привидността на даренията от 2005 г.
и от 2011 г. не може да се предполага. Това е така, защото ответницата е майка
на две деца на дарителя, които към моментите на даренията са малолетни.
Даренията в такива случаи са обичайни.
Даренията от 2005 г. и 2011 г. не са били проверявани
при ревизията, тъй като са съответно преди и след периода, но след 2005 г. и
преди 2011 г. са били извършени редица дарения на големи суми.
Въпреки даденото в доклада указание, че в негова
тежест е да докаже привидността, ищецът не е доказал, че дарителят не е
разполагал със средствата. Установено е че дарителят е имал данъчни задължения
за 2008 г. (л. 423), но и задлъжнял родител може да извърши дарение на майката
на децата си.
Предвид изложеното сумите, получени чрез даренията от
2005 г. и 2011 г. също следва да бъдат признати.
Съг..но
§ 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ "значително несъответствие"
е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
След прибавянето на 310 000 лв. по дарението от 02.01.2010
г. несъответствието вече не е значително.
Длъжникът "......" ООД е заличен след
обявяване в несъстоятелност, поради което вземанията срещу него са погасени (чл.
739, ал. 1 ТЗ).
Искането
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Съдът приема, че за оказаната безплатна правна защита
следва да бъде определено възнаграждение в размер 5000 лв. Ищецът следва да
бъде осъден да плати на адв. П.Ч.Г. тази сума.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата 750 лв. разноски по списък (л. 618).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исканията, предявени от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, адрес за призоваване: гр.
Варна, ул. "Алеко Константинов" № 17, ет. 1 срещу С.М.П. ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** за отнемане, както следва:
1. Лек автомобил, марка "Фолксваген", ********,
дата на първа регистрация *****г., придобит съг..но договор за покупко-продажба
на 24.10.2012 г., цена на иска: 20 800 лв.
6. Сумата в размер на 292 158,24 лв., представляваща
дадени заеми на "С......Т......" ЕООД ЕИК ...... от С.М.П..
7. Сумата в размер на 195 450 лв. представляваща
дадени заеми на "......" ООД ЕИК ...... от С.М.П., по чл. 63, ал. 2,
т. 1 във връзка с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), всички основани на твърдения, че
ответницата е била привлечена, наред с трети лица, като обвиняема по досъдебно
производство и за значително несъответствие в периода 21.12.2003
г. – 21.12.2013 г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на С.М.П. с. ЕГН, с. а. сумата 750 (седемстотин и петдесет)
лева, представляваща разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на адв. П.Ч.Г. от ВАК сумата 5000 (пет хиляди)
лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана на ответницата адвокатска помощ, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: