№ 619
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000426 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1458/13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4422/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, са отхвърлени: иска с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявен от Н. Х. А., ЕГН **********, срещу
Г. Л. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че съществува вземане
на ищеца в размер 160 000 евро по издаден от ответника запис на заповед от
18.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение №9524/30.03.2023 г. по ч. гр. дело
№ 12888/2023 г. по описа на СРС; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен от Н. Х. А. срещу Г. Л. П. за сумата от 89 609,06 лв. – законна лихва
върху главницата от 160 000 евро, дължима за периода от 24.05.2020 г. –
10.03.2023 г.
Посоченото решение е обжалвано ищеца в първоинстанционното
производство - Н. Х. А., действащ чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал исканата от
ищеца тройна съдебно-почеркова експертиза на подписа на ответника под
1
процесната запис на заповед, въпреки че и двете приети по делото съдебно-
почеркови експертизи са оспорена от ищеца. В резултата на това делото е
останало неизяснено от фактическа страна. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно не е приел аргументите на
процесуалният представител на ищеца, въз основа на които счита, че
заключенията /и второто/ са необективни и непълни. Излагат се доводи, че
приетите и кредитирани от съда СПЕ са непълни, необективни и
противоречиви, което поражда основателно съмнение за верността и
обективността на експертните заключения. Заявява се, че използваните
сравнителни образци по първата и втората експертиза не отговарят в
качествено и количествено отношение на изискванията на методиката за
сравнително почерково изследване. Изтъква се, че в конкретния случай
сравнителните образци /експериментални и условно свободни/ са малко на
брой и основно копия. Моли се решението да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените по
делото разноски. С въззивната жалба се отправя следното доказателствено
искане: да бъде допусната и назначена повторна тройна съдебно-почеркова
експертиза със следните задачи: 1. Да даде заключение, дали ръкописният
текст, съдържащ се в изписваните три имена „Г. Л. П.“ в запис на заповед,
издадена в град София, на 18.05.2020г., за сумата от 160 000 евро, е изпълнен
от Г. Л. П.; 2.Да даде заключение, дали подписът, положен от името на Г. Л. П.
след изписаните три имена „Г. Л. П.“ в записа на заповед, е положен от Г. Л.
П.; 3. Да даде заключение, дали подписите и ръкописните текстове,
полагани в експериментални образци от Г. Л. П. /оригинали с нотариално
удостоверяване на подписа/ и свободни образци в периода до подписването на
процесната запис на заповед /18.05.2020г./ се различават от подписите,
полагани от лицето след този период, налице ли са съществени различия в
транскрипцията, които да ги правят несъпоставими и по какви белези.
В установения от закона срок, въззИ.емият и ответник в
първоинстанционното производство - Г. Л. П., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват се поради
липсата на необходимост и като преклудирано доказателственото искане на
въззивника да бъде допусната и назначена повторна тройна съдебна
почеркова експертиза. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След приключване на устните състезания по делото и обявяването му за
решаване е постъпила молба от въззивника Н. Х. А. на 19.11.2025 г., с която се
иска от съда да отмени дадения ход по същество и да допусне повторна
2
тройна съдебно-почеркова експертиза въз основа на нововъзникнали според
него обстоятелства. Молба е неоснователна и представлява опит за
шиканиране на съдебното производство. В проведеното на 17.11.2025 г. съдът
се е произнесъл по идентично искане, с разликата че към този момент не е бил
даден ход по същество. Твърденията, че Г. Л. П. е предявил срещу двете вещи
лица, изготвили експертизите в първоинстанционното производство, искове на
основание чл. 55 ЗЗД, са манипулативни и житейски абсурдни. Същият лично
в съдебното заседание отрича да има и да е предявявал каквито и да е искови
претенции срещу вещите лица. Освен това след като Н. Х. А. твърди, че няма
достъп до съдържанието на исковата молба, която поддържа, че Г. Л. П. е
предявил на 17.11.2025 г. пред СРС, не става ясно от къде въззивникът в
настоящото производство е запознат с точното й съдържание. Изложените
съображения налагат извод за неоснователност на посочената молба, като
всички обективирани в нея искания следва да бъдат оставени без уважение, а
въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК , да бъде признато за установено, че Г. Л. П. дължи на Н. Х. А.
сумата от 160 000 евро, за която от ответника е издаден запис на заповед от
18.05.2020 г. и иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата за периода 24.05.2020 г. – 10.03.2023 г.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че ч. гр. д. № 12888 по описа за 2023 г. на
СРС е образувано по заявление на Н. Х. А. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 66957/10.03.2023 г. против Г. Л. П. за
вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 18.05.2020 г. от Г. Л. П.,
с падеж на 23.05.2020 г. С разпореждане № 41047 от 30.03.2023 г., постановено
по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, заявлението е уважено
и е издадена заповед № 9524 от 30.03.2023 г. и изпълнителен лист №
7750/30.03.2023 г., с който Г. Л. П. е осъден да заплати на заявителя Н. Х. А.
3
сумата от 160 000 евро, дължима по записа на заповед, ведно със законната
лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.03.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 6 258,66 лв.,
представляваща направени от заявителя разноски по делото за заплащане на
държавна такса. Допуснато е незабавно изпълнение на издадената заповед. По
заповедното дело се намира оригинала на записа на заповед, с който Г. Л. П. се
е задължил неотменимо и безусловно да плати на 23.05.2020 г. на Н. Х. А.
сумата от 160 000 евро. В текста на документа се съдържа наименованието
„запис на заповед“, посочено е място и дата на издаване – гр. София,
18.05.2020 г., падежът е на определен ден – 23.05.2020 г. Положен е подпис и
ръчно изписани трите имена за издателя Г. Л. П..
Процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ е връчена на 12.07.2023 г. на длъжника П. от ЧСИ М. К., с рег. № ***
на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, по реда на чл. 428, ал.
1 от ГПК. На 06.06.2023 г., Г. П. е депозирал в Софийски районен съд
възражение против заповедта по чл. 414 ГПК.
С определение № 25384 от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 12888/2023 г. по
описа на СГС е постановено спиране на незабавното изпълнение на заповедта
за изпълнение, както и производствата по изп. дело № 413/2023 г. по описа на
ЧСИ М. К., рег № *** и по изп. дело № 479/2023 г. по описа на ЧСИ А. Б., peг.
№ ***, образувани по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесната
заповед.
В изпълнение на указанията на заповедния съд, в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е депозирал искова молба
вх. № 307553/31.10.2023 г. за установяване на вземането му спрямо ответника
в размер на 160 000 евро, дължимо по запис на заповед с падеж на 23.05.2020
г. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение,
равняващо се на законната лихва от датата на падежа на ценната книга до
датата на подаване на заявлението. Образувано е гр. д. № 20231110159531 по
описа за 2023 г. на СРС, 162 състав, което съдът е прекратил, предвид
разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е изпратил
делото на родово компетентния Софийски градски съд. Исковата молба е
постъпила в СГС на 15.04.2024 г.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-почеркова
експертиза от 30.10.2024 г., изготвена от вещото лице Г. М. се установява след
провеждане на техническо изследване на документа – запис на заповед от
18.05.2020 г., с помощта на увеличителни прибори, микроскоп “Bresser”,
различен режим на осветление и дигитален фотоапарат, дават основание на
вещото лице да формира извода, че процесният запис на заповед е представен
в оригинал, а подписът и ръкописният текст са изпълнени саморъчно с
помощта на пишещо средство тип химикалка със синя на цвят химикална
паста. Не са установени признаци на сканиране, копиране или пренасяне на
подписа, ръкописния текст и други реквизити от документа с техническо
4
средство. При изследване на подписа - обект на експертизата, е установено, че
той има смесена транскрипция, състояща се от букви „Г“ , „П“ и „Р“,
нечетими (безбуквени) елементи и параф с надредови и подредови
примковидни елементи. Положен е със степен на обработеност около
средната, със забавен темп, средни по размер, с десен наклон, движения под
средната степен на свързаност. Установено е също наличие на относително
постоянен натиск на пишещия прибор, тъпи начала и краища, необосновани
спирания и прекъсвания на движенията, слабо изразена начупеност на
дъговидни елементи, което свидетелства за забавен темп и нарушена
координация. Отбелязано е, че такИ. признаци (установени и при изследване
на ръкописния текст с имената за издател), са характерни при полагане на
подписи и изписване на текстове с влагане на старание за имитация на
действително съществуващ подпис и ръкописен текст. Вещото лице е
установило, че образците от подписа на Г. П. се характеризират със смесена
транскрипция от букви „Г“, „П“, „р“, нечетими елементи и параф с надредови
и подредови примковидни или ъгловато свързани елементи. Същите са
положени със степен на обработеност над средната, с бърз темп и добре
оформени дъговидни елементи, средни по размер, с десен наклон, средна
степен на свързаност на движения. В рамките на естествената вариантност
при графическото изразяване на елементите, в образците на подписите се
наблюдава стереотипност на характерните особености на изградения
писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно
време и при различни условия. Установено е, че използваните образци
произхождат от едно и също лице, графическите признаци имат висока степен
на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване. След
сравняване на изследвания подпис в процесния запис на заповед с образците
от подписа на Г. Л. П. са установени различия в общите (степен на
обработеност, темп на движенията, степен на свързаност) и такИ. по-
характерни частни признаци. Последните са: вид на свързване при изписване
на вертикалните елементи на буква „П“ - в изследвания подпис - разделно с
дописване на свързващ елемент, а в образците – слято; форма на движението
при свързване на надредовия елемент на буква „П“ с вертикалния елемент на
буква „р“ - в изследвания подпис с разтегливо примковидно свързване, а в
образците с дъговидно или ъгловато свързване; относително разположение на
вертикалния елемент на буква „р“ спрямо втория вертикален елемент на буква
„П“ - в изследвания подпис - върху него, а в образците - вдясно от него;
относително разположение на надредовата част на последния безбуквен
елемент, спрямо надредовата част на предходните елементи - в изследвания
подпис по-високо, а в образците - в една възходяща линия; относителен размер
при изписване на подредовия примковиден елемент - в изследвания подпис -
увеличен и разтеглив по хоризонтала, а в образците - намален. Установените
съществени различия, оценени в съвкупност с констатираните признаци, са
достатъчни по обем за да се формира изводът, че изследваният подпис в
процесния запис на заповед и образците от подписа на Г. Л. П., не са положени
5
от едно и също лице. Съществени различия, описани в осем точки в
заключението, вещото лице установява и при сравняване на изследвания
ръкописен текст в процесния запис на заповед с образците от почерка на Г. Л.
П.. Наред с установените различия, са констатирани и сходства в общата
форма и структурата на подписа и буквите в ръкописния текст, които, според
вещото лице, могат да бъдат обяснени с влагане на старание за имитация на
действително съществуващ подпис. Наличието на такИ. сходства обаче, не
може да повлияе на крайния извод, тъй като са оценявани в съвкупност с
всички други установени в процеса на изследването признаци, а за
криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис /почерк/ са
важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци.
В първоинстанционното производство е приета повторна съдебно-
почеркова експертиза от 30.01.2025 г. със задачите, на които е отговорила
първоначалната експертиза, но с указания за снемане и изследване на образец
от почерка и подписа на ответника от лява и дясна ръка. От даденото
заключение на вещото лице Д. В. по нея се установява, че в процеса на
разделното сравнителното изследване на непосредствените обекти и
сравнителния материал са използвани технически средства: USB микроскоп с
фокусен обхват от 0 до 40 мм, видео резолюция 1.3М и увеличение от 50х до
100х, мерителни прибори, увеличителни лупи, цифрово- фотографска,
компютърна и принтерна техника и независими един от друг методи за
установяване особеностите на писмено-двигателните навици на пишещия.
След анализ на резултатите от техническото изследване, експертизата не
констатира признаци за техническа подправка на ръкописния текст и подписът
като непосредствени обекти на изследването. Направени са констатации,
свързани с наличието на немотивирани забавяния, спирания или ускорявания
стереотипа на движение при изпълнение на някои буквени и свързващи
елементи. Подписът е положен със среден към висок темп на движение, при
средна степен на свързаност, десен наклон при изразено дясно възходящо
движение и характерно разположение на елементите на подписа един спрямо
друг и спрямо редовото обозначение. Експертизата констатира наличие на
различия в общите признаци при полагане на подписи с лявата и дясната ръка,
изразяващи се в степен на обработеност и координация на движенията. При
подписите, положени с лява ръка, се наблюдава устойчиво изразен стереотип
на движение и висока степен на обработеност, а при дясна ръка по-слабо
обработен почерк, изразен в подписа и нарушен стереотип на движение.
Анализирайки тези разлики, експертизата приема, че лявата ръка на Г. Л. П. е
водеща при писане и полагане на подписи. Подписите, без тези изпълнени с
дясна ръка, са високо обработени. Положени са с висок темп надвижение, при
много висока степен на свързаност, средни към големи по вертикален размер,
разтегнати по хоризонтала, десен наклон и характерно разположение на
елементите на подписа един спрямо друг и спрямо хоризонталният срез на
листа, като преобладават праволинейно, леко дъговите движения при
изпълнение на буквените и безбуквени елементи и смесени при свързващите.
6
Анализирайки количествените и качествени проявления на тези констатации,
експертизата приема, че подписите, използвани като сравнителен материал, са
положени от едно лице. При извършване на сравнително графическо
изследване на признаците, отразили се в подписа, положен в записа на
заповед, с признаците, констатирани в подписите, положени от Г. Л. П. и
използвани като сравнителен материал, са констатирани различия в общите
признаци, като: стереотип на движение при изпълнение на елементите,
образуващи конфигурацията на подписа, като цяло, степен на обработеност и
свързаност, темп на полагане и конфигурация. Наред с тези различия в общите
признаци са констатиран и и сходства, изразяващи се в транскрипцията,
размера и разположението на подписа спрямо редовото обозначение и спрямо
хоризонталният срез на листа. Различия са констатирани и в по-характерни и
индивидуализиращи пишещия частни признаци като: стереотип на движение,
количество и форма на изпълнение на първият елемент на подписа; размер,
количество на движенията, относително разположение на свързващия елемент
между монограмно изпълнените първи две главни букви и буква Р или Р-
образния нечетлив елемент; разделно изпълнени къс праволинеен и голям по
вертикала примкообразен елемент, които не се наблюдават при нито един от
вариантите на изпълнение на подписите от сравнителните образци; различие в
посоката на движение и формата на изпълнение на подредовата част на Д- или
У-образния парафен елемент. Анализирайки констатираните различия и
визуални сходства, тяхното приложение и относителна значимост, с акцент
върху качествените показатели, експертизата формира извода, че подписът,
положен от името на Г. Л. П. в издадения на 18.05.2020 г. запис на заповед за
сумата от 160 000 евро с падеж 23.05.2020 г., не е положен от Г. Л. П..
Аналогичното изследване, извършено и по отношение на ръкописния текст на
трите имена съдържащ се в записа на заповед и сравнителния материал, е
довело вещото лице заключението, че текстът с имената върху записа на
заповед не е изпълнен от Г. Л. П.. При изслушване на заключението по
повторната вещото лице В. допълва, че почеркът и подписът са една много
сполучлИ. добре направена имитация и най-вече тази имитация се проявява
при изписване на имената, като имитиращият се стреми да се доближи до
максимална степен до почерка на лицето и човекът, който е извършил това,
разполага с ръкописен текст и подписи на П., поради което разликите са много
трудно открИ.еми. Въпреки това, вещото лице поддържа категоричното си
заключение в горния смисъл, а именно, че имената върху записа на заповед,
както и положеният подпис, не са изпълнени от Г. Л. П..
Въззивният съд кредитира в обсъдените части експертизите, тъй като те
са изготвени след преценка на всички относими документи, като са
отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Записът на заповед е ценна книга, материализираща определено
субективно право и доказваща наличието му. От тази негова характеристика
7
следва изводът, че абсолютна предпоставка за реализиране на правата по
записа на заповед е обективното му съществуване като писмен акт, който е
подписан от лицето, което се сочи в него като издател. Според задължителните
указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422,
ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата
на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед. В тази насока ищецът – кредитор следва да докаже вземането си,
като основано на менителничния ефект, което предполага същият да е
действителен – да изхожда от формално посоченото като издател лице.
Съгласно чл. 461 ТЗ, към чиято приложимост за записа на заповед препраща
чл. 537 ТЗ, при полагане на подпис от лице, различно от посочения
издател/авалист (неистински подпис), задължение за последния не може да
възникне. Чл. 461 ТЗ не предвижда действителност на менителничния ефект
във всички хипотези на неистинност и именно от изключенията му е изводимо
правилото, че неавтентичният менителничен ефект (респ. неавтентичният
запис на заповед) не може да задължи формално посочените в същия издател
или авалист.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като
отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. В разглеждания случай обаче от двете
приети в първоинстанционното производство съдебно-графически
експертизи, които както беше посочено въззивният съд кредитира изцяло, се
установява по категоричен начин, че подписът за „издател“ не е положен и
ръкописния текст с трите имена не е написан от Г. Л. П.. Ето защо между Н. Х.
А. и Г. Л. П. не е възникнало и не съществува валидно менителнично
правоотношение по процесния запис на заповед. Следователно за ответника
по предявените искове липсва задължение за плащане на сумата от 160 000
евро на ищеца на посочения в ценната книга падеж – 23.05.2020 г. Правилно и
обосновано разгледаните искове са отхвърлени като неоснователни от
първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите на въззивника за допуснато от първата
инстанция съществено процесуално нарушение, свързано с отказа й да
назначи повторна тройна съдебно-почеркова експертиза. Обосновано
първоинстанционният съд е отказал да допусне и назначи такава, тъй като
двете приети експертни заключения са категорични и взаимно поддържащи се
относно изводите, че подписът и ръкописното изписване на имената за издател
на процесния запис на заповед, не са положени от ответника. Не е имало
основание и необходимост за допускане на повторна тройна съдебно-
почеркова експертиза.
Въззивният съд намира, че липсват основания да бъде допусната
повторна тройна съдебно-почеркова експертиза с така формулираните
въпроси във въззивна жалба и във въззивното производство съгласно чл. 201
ГПК. Такава повторна експертиза в разглеждания случай не е необходима за
8
изясняване на фактическата страна на спора. Освен това не са налице и
предвидените в чл. 266, ал. 3 ГПК предпоставки за допускане на повторна
съдебно-почеркова експертиза. Искането на въззивника за допускане на
съдебно-почеркова експертиза в тричленен състав за установяване
авторството на подписа и изписването на имената на издател върху процесния
запис на заповед, би било допустимо и необходимо, ако пред първата
инстанция са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни
заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно
обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания. В
тази насока е практиката на ВКС, обективирана например в решение № 107 от
02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о. и др., която настоящият съдебен
състав напълно споделя. В конкретния случай двете експертни заключения са
изцяло съответстващи си относно изводите. Освен това процесуалният
представител на ищеца в хода на първоинстанционното производство е имал
възможност да прояви процесуална активност и да ангажира надлежни според
него образци за сравнително изследване на почерка на ответника. Дори и от
самият въззивник не са посочени конкретни други сравнителни образци от
въззИ.емия, които евентуално могат да разколебават достоверността на
изводите на двете приети от първата инстанция съдебно-почеркови
експертизи.
Неоснователно е възражението на въззивника, че сравнителният
материал използван от вещите лица, е негоден и недостатъчен. При
изготвянето и на двете експертизи е използван годен и достатъчен
сравнителен материал. Освен това в хода на първоинстанционното
производство не е оспорван предоставеният сравнителен материал от
ищцовата страна, както не е искано снабдяването с друг различен сравнителен
материал За първи път едва със въззивната жалба се твърди, че сравнителният
материал е негоден за изготвяне на експертизата, без обаче да посочва кой е
годният според жалбоподателя такъв.
За по-голяма яснота следва да се посочи, че в случая липсва
противоречие между констатациите на двете приети почеркови експертизи.
Напротив същите се допълват и са категорични в своята заключителна част.
Въззивникът се позовава на извадени от контекста изречения от експертизите,
за да обоснове противоречие, което реално не съществува. Също така
несъстоятелни са оплакванията, че снемането на сравнителни образци от
почерка на Г. Л. П. в отсъствието на процесуалния представител на ищеца
опорочава експертните заключения. Въпреки че, процесуалният представител
на ищеца прави изрично искане да присъства при снемането на сравнителните
образци при повторната съдебно-графическа експертиза, същият не
предоставя по делото актуален телефонен номер за контакт и не се свързва с
вещото лице. Последното след многократни и безрезултатни опити да влезе
във връзка с ищеца и неговия адвокат, снема сравнителни образци в
адвокатска стая на СГС в тяхно отсъствие. Това не поставя под съмнение
обективността и правилността на повторната експертиза.
9
В контекста на всичко гореизложено следва да се приеме, че
предявените искове са неоснователни и правилно са били отхвърлени от
първата инстанция. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна
инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззИ.емия се дължат
разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такИ.. В негова
полза следва да бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 9800 лева. Срещу размера на претендираното и
заплатено възнаграждение е направено възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК от въззивника, което е неоснователно. Процесният размер
е под минималните размери съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, които след Решението по дело С-438/22 от
25.01.2024 г. безспорно не обвързват съда, но са някакъв ориентир. В
разглеждания случай заплатеният размер на адвокатско възнаграждение е
съобразен с фактическата сложност на делото и положените от процесуалния
представител на въззИ.емия усилия за неговата защита във въззивното
производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1458/13.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 4422/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Н. Х.
А., ЕГН **********, да заплати на Г. Л. П., ЕГН **********, сумата от 9800
лева - разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение всички искания, обективирани в молбата от
19.11.2025 г. на Н. Х. А., за отмяна на дадения ход по същество на делото и за
събиране на доказателства.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното съдебно
решение, може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните. Решението в частта, с която са оставени без уважение исканията на
въззивника, обектирани в молбата му от 19.11.2025 г., имащо характер на
определение, не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11