Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15107
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15107/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №137713 от 10.06.2019 г постановено по гр.д.№27101/18 г на СРС , 90 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Е.М.П. ЕГН ********** *** му дължи разликата над 2041,41
лева до предявения размер от 3155,07 лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София бул.В.Л.№*******, ведно
със законната лихва от 16.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата
от 583,21 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2014
г – 08.08.2017 г ; разликата над 47,50 лева до предявения размер от 84,02
лева главница за дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г ;
ведно със законната лихва от 16.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
и сумата от разликата над 7,91 до предявения размер от 18,98 лева лихви
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2014 г –
08.08.2017 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 07.09.2017 г по ч.гр.д.№56152/17 г на СРС , 67 състав . Решението
на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на дружеството . Сумите по общата фактура
издадена на 31.07.2014 г и публикувана на 15.08.2014 г стават изискуеми след
нейното издаване . Процесните задължения за периода 05.2013 г – 15.08.2014 г не
са погасени по давност както е приел СРС . Налице са констативни протоколи за
публикуване в интернет на процесните задължения . Задълженията за дялово
разпределение и лихви върху тях са претендирани своевременно и са доказани . Неправилно
СРС е кредитирал СТЕ , а не ССЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Давността за процесните месечни вноски
е 3-годишна и тече от падежа на всяка месечна вноска след публикуване на фактурата
на интернет страницата на ищеца . Одобряването на ОУ /2014г/ няма обратна сила
.
Третото лице „Б.“ ООД не взема
становище по жалбата.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 20.06.2019 г и е обжалвано в срок на 03.07.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично исковете за СРС
е приел следното . Ответникът е собственик на процесния имот и потребител на
топлинна енергия по чл.153 ЗЕ.
Следва да се кредитира съдебно-техническата
експертиза , която установява , че за процесният период, по отношение на
сградата, в която се намира имотът на ответника е начислена топлинна енергия,
намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните,
отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. За процесния имот
е начислявана цена съгласно нормативната уредба за потребена топлинна енергия
за отопление след приспадането на сума за изравняване на обща стойност 2969,81
лв., от които 691,77 лв. за сградна инсталация, 1954,51 лв. за отопление на
имота и 323,53 лв. за битова гореща вода. За периода от
01.05.2013г. до 15.08.2014г. дължимата сума за изразходвана енергия за
отопление на имота е 829,90 лв., а за подгряване на топла вода 98,50 лв. или общо
928,40 лв. През процесния период е
бил осигурен достъп на фирмата за дялово
разпределение до уредите в апартамента и те са били отчетени. В имота на ответника е имало
монтирани пет отоплителни тела и съответно пет топлоразпределители, както и
водомер за отчитане на топлата вода. Общият топломер в абонатната станция е
отчитан по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество. Отчетените стойности за технологични разходи
фигурират и в данъчните фактури. Същите се изчисляват по реда на чл.58 ал.2 от Наредба №16-334
съгласно методика и формули, посочени в приложение към чл.61 ал.1 т.4.1 от
Наредбата, а количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация
съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 и 6.1.2 от Наредба №16-334, като
количеството топлинна енергия се изчислява съобразно отопляемия обем на имотите
по проект. Вещото лице е посочило, че топломера в абонатната станция е отчитан
ежемесечно по електронен път, чрез преносим терминал от „Б.“ ООД .
Възражението за погасяване по давност
на част от задължението е основателно, относно периода от 01.05.2013г. до
15.08.2014г. Предвид установяване от СТЕ , че за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г. размерът на начисленото и незаплатено задължение за доставена
топлинна енергия е 2969,81 лв., а за периода от 01.05.2013г. до
15.08.2014г. е 928,40 лв., то предявеният иск за главницата
следва да бъде уважен само за частта от
2041,41 лв и периода от 16.08.2014г. до 30.04.2016 г.
Видно от чл.33, ал.4 от Общите условия
на ищцовото дружество, които са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва /мораторна лихва/,
само за задълженията по чл.32, ал.2 от
същите условия, и то ако задълженията не са заплатени в срока по чл.2, а съгласно последната, срокът в който
клиентите са задължени да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия през
процесния период е 30-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на продавача. В производството по делото не бяха ангажирани
доказателства, че относно процесните
задължение, които са възникнали след м.3.2014г. е било извършено публикуване в
интернет страницата на продавача, за да бъде поставен ответникът в забава.
Възникналите вземания за мораторни лихви върху главници начислени преди
м.03.2014г. са недължими поради това, че главниците са погасени по давност.
Според чл.36 от Общите условия,
клиентите дължат цена за услугата „дялово
разпределение“, която в случая се установи, че за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г. е в размер на 84,02 лв., а за периода от 01.05.2013г. до 15.08.2014г.
е 36,52 лв., като мораторната лихва
върху последната сума за периода от 15.08.2014г. до 08.08.2017г. е 11,24
лв. Поради това иска за цена на услугата „дялово разпределение“ следва да бъде
уважен до размера от 47,50 лв. и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 7,91 лв. В останал им част, т.е. за
размера от над 47,50 лв. до 84,02 лв. искът е неоснователен като погасен по
давност, а за мораторната лихва от над 7,91 лв. до 18,98 лв. на основание
чл.119 ЗЗД.
Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част.
Правилно СРС е кредитирал СТЕ , която
е извършила собствени изследвания и изчисления на доставената топлинна енергия
, докато ССЕ извършва констатации само по счетоводната документация на ищеца .
Срокът за заплащане на сумите за
топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен от датата на публикуване
на фактурата на интернет страницата на дружеството . Издаването на обща фактура
няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна
енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във
вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.
По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми
са изискуеми след покана – тридесет дни
след публикуване на сметките от страна на
ищеца на сайта му. Няма данни за публикуване на сметките на ответника
на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД
, според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая е видно от
представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към
фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението от 16.08.2017
г и последващата исковата молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за
вземанията за периода 08.2014 г - м.04.2016 г.Не могат да се споделят мотивите на СРС , че задълженията за периода
01.08.2014 г – 15.08.2014 г са погасени по давност . От друга страна
решението на СРС е правилно като краен резултат . Според СТЕ задължението за
м.08.2014 г по „прогнозна сметка“ е 6,30 лева . Към общия резултат на дължимите
суми трябва да се отнесе сума за възстановяване на ответника от 50,64 лева ,
като същата е пропорционално относима в по-голямата си част към месеците
11.2014 г – 30.04.2016 г, сред които има и зимни месеци с потребена топлинна енергия за отопление .
По отношение на лихвите за забава СРС правилно е приел , че за периода на действия
на ОУ /2014 г / по делото не са представени доказателства за публикуване на
процесните фактури в интернет респ.не е установен точният им падеж и датата на
забава по чл.86 ал.1 ЗЗД . Липсва покана и по отношение на лихвите за забава
върху главницата за дялово разпределение . И в тази част решението на СРС е
правилно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част и в частта за разноските .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№137713 от 10.06.2019
г постановено по гр.д.№27101/18 г на СРС , 90 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на на “Т.С.”
ЕАД *** с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Е.М.П. ЕГН ********** *** му дължи разликата над
2041,41 лева до предявения размер от 3155,07 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София бул.В.Л.№*******,
ведно със законната лихва от 16.08.2017 г до окончателното заплащане на сумата
; сумата от 583,21 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.08.2014 г – 08.08.2017 г ; разликата над 47,50 лева до предявения
размер от 84,02 лева главница за дялово разпределение за периода м.05.2013
г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва от 16.08.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от разликата над 7,91 до предявения размер от
18,98 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.08.2014 г – 08.08.2017 г ; за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.09.2017 г по ч.гр.д.№56152/17 г на
СРС , 67 състав ; както и в частта за разноските .
Решението е постановено при участието
на „Б.“ ООД като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.