Решение по адм. дело №1099/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. Ж. Б. от гр.Варна , чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000524 от 07.05.25г., издадена от Началник-група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № *********.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не било установено по категоричен начин извършване на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Оспорва се възприетата от органа фактическа обстановка, като се твърди, че МПС е поднесло поради недоброто сцепление с пътното платно. Оспорващият сочи, че не е застрашил движението, поради което счита, че ЗППАМ е незаконосъобразно издадена в противоречие с чл. 22 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – Началник-група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция в писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. В о.с.з., чрез юр.к. Й. изразява становище за неоснователност като сочи, че се установява дрифт от всички материали по делото. Претендира се юр.к. възнаграждение.

Административен съд Варна, след като се запозна с доказателствата, представени с административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед на жалбоподателя К. Б. е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца. Мярката е наложена в качеството му на собственик на МПС, който управлява същото по пътищата, отворени за обществено ползване, като ги ползва за други цели, извършвайки резки маневри, изразяващи се във въртене на МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми, с което застрашава останалите участници в движението.

В ЗППАМ е прието, че К. Б. на 01.05.25г. около 17:40часа в гр. Варна, на ул.“Янко Мустаков“ и бул.“Константин и Фружин“ в посока бул.“Св.Елена“, управлява собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег.№ [рег. номер], като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели- извършва резки маневри, изразяващи се във въртене на МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми, с което застрашава останалите участници в движението.

За извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на собственика и водач на горепосочено МПС с рег. [рег. номер] – К. Б. е съставен АУАН № GA № 3520702 от 01.05.25г., връчен на нарушителя, който въпреки че е вписал, че има възражение, не е представил такова.

По делото е приета без оспорване административната преписка по издаване на ЗППАМ, включително и доказателства относно компетентността на административния орган постановил оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /заповедта е връчена на 14.05.2025г., а жалбата срещу нея е подадена на 20.05.2025г. – от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С оглед приетите по делото заповед № 365з-8226 от 30.12.21г. на директора на ОДМВР Варна, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно С. С.- Началник сектор ПП към ОДМВР Варна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си, като съдържа и изискуемите по чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

При постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, още по-малко такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на обжалвания акт. ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. От описателната част на АУАН и в ЗППАМ безспорно се установява мястото и датата на извършване на нарушението.

Съгласно чл. 171, т. 2 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно спиране от движение на пътно превозно средство. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

С оглед разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство " се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

От приложените по делото писмени доказателства, електронни документи /магнитен носител със запис/ и свидетелски показания, безспорно се установява, че оспорващият К. Б. е управлявал собственото си МПС [Марка], като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели- извършва резки маневри, изразяващи се във въртене на МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми, с което застрашава останалите участници в движението. Обстоятелството, че Б. е използвал пътя не по предназначение чрез ясно описани фактически действия, се установява от съставения АУАН за административно нарушение по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП. Актът е редовно съставен /съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила относно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство и съставляващи основание за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по преписката доказателства, като по делото от оспорващия не са ангажирани други доказателства, които да ги оборят.

Налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Срокът на действие на мярката е фиксиран от законовата разпоредба на три месеца, без възможност за корекция от административния орган и от съда. Неоснователни и неподкрепени с доказателства са твърденията в жалбата, че АНО е приложил мярката в нарушение на чл. 22 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Нарушението по чл. 104б, т. 2, административнонаказателната санкция по чл. 175а, ал. 1 и принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП са нови разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него. Не на последно място следва да се отчете и изключително младата възраст на нарушителя К. Б. – р. 2003г., който вместо да спазва стриктно ЗДвП, допуска нарушение, което създава предпоставка за пътнотранспортните произшествия, респ. пътни инциденти като участник в движението. Ето защо съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Ж. Б. от гр.Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000524 от 07.05.25г., издадена от Началник-група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № *********.

ОСЪЖДА К. Ж. Б. с [ЕГН] от гр.Варна да заплати на ОДМВР разноски в размер на 100/сто/лева.

Решението на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно.