№ 51619
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110155382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК вр. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 413379/17.12.2025г. на СРС,
подадена от М. М. Б. срещу съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща
се в град София, ж.к. „Лагера“, бл. 38, вх. В. Иска се да бъдат отменени (обявени за
недействителни/нищожни) решенията на общото събрание на етажната собственост, взети
на негово заседание на 27.10.2025г., за което се излагат съответни аргументи. Иска се да
бъде допуснато обезпечение на иска, като на Ангела Ценова бъде забранено да изпълнява и
упражнява правомощията на управител на етажната собственост.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и направеното искане,
съобразявайки доказателствата по делото, основавайки се на приложимите правни
норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост
подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание по съдебен ред. През времетраенето на процеса е възможно
едно незаконосъобразно решение на общото събрание да бъде изпълнено, така че успешно
проведеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС да се окаже без практическа полза, тъй като
според чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание
не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. По своята цел
искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите
на обезпечителния процес - то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи
материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за
настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Правното
средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на иска. Ето защо
определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението,
представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка
"спиране на изпълнението", предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК и намираща се в част ІV на
ГПК "Обезпечително производство". Затова и искането за спиране на изпълнението, в
смисъл на каквото е заявеното искане, следва да се разгледа като искане за допускане на
обезпечителна мярка (така ТР 5/2014-2017-ОСГК, т. 3).
За да прецени дали да допусне спиране изпълнението на взетото от Общото събрание
на Етажната собственост решение, съдът следва да провери следните кумулативни
1
предпоставки: 1. Предявеният иск да е допустим с оглед изложените в исковата молба
твърдения, и предявен с редовна искова молба; 2. Да е вероятно основателен – да е
подкрепен с писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и
181 ЗЗД в определен от съда размер; 3. Да съществува интерес от обезпечаването - ако без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по
съдебното решение; 4. Обезпечителната мярка да е подходяща-съответна на обезпечителната
нужда. Извършването на проверката за кумулативното наличие на описаните предпоставки
предполага съдът да е сезиран с редовна искова молба, която съдържа всички реквизити по
чл. 127 ГПК и приложенията по чл. 128 ГПК.
Към настоящия момент липсват данни, които да могат да обосноват недопустимост
на иска по отношение на това дали е подаден в срок. Спазването на срока по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС невинаги е възможно да бъде проверено и установено още в самото начало на
производството и преди да са събрани в пълнота доказателствата по него.
Исковата молба обаче е нередовна с оглед нормата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК,
доколкото е неясно какъв е петитумът на иска – дали ищцата иска решенията на общото
събрание да бъдат отменени като незаконосъобразни поради посочените от нея доводи, или
иска те да бъдат прогласени за нищожни. При това положение остава висящ въпросът
относно допустимостта на предявения иск, съответно не са налице предпоставки за
положително произнасяне по искането по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. При липса на яснота дали и
какви решения са взети на твърдяното от ищцовата страна заседание /протокол по делото не
е представен/ съдът няма как да постанови спиране изпълнението на решение на ОС на ЕС,
тъй като по делото не е изяснено има ли въобще такова – няма как да бъде наложена
обезпечителна мярка за спиране на решение, което не е установено като факт и съдържание.
В тази връзка към настоящия момент е под въпрос и въобще наличието на правен интерес у
ищцата от производството, по който въпрос в съответния етап от делото ще бъде постановен
съответен акт, ако са налице предпоставките за това.
Описаното налага искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено, тъй като
обезпечение може да се иска само при надлежно предявен с редовна искова молба допустим
иск /арг. опр.826/02.12.2013г.-ч.т.д.3887/2013г. на ВКС, ІІт.о./. По аргумент от чл. 395, ал. 2
ГПК е изключена възможността произнасянето по молбата за обезпечение да се отложи с
оглед изпълнение на дадени на ищеца-молител указания, тъй като в обезпечителното
производство не намират приложение нито чл. 129, ал. 2 ГПК, нито чл. 101 ГПК. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - опр.469/30.12.2008г.-
ч.гр.д.2188/2008г.-Vг.о., опр.558/29.12.2009г.-ч.гр.д.414/2009г.-ІІг.о. Задължение на ищеца е
коректно и пълно да изготви и комплектува исковата молба, включително тази, съдържаща
искане за допускане на обезпечение.
Водим от горното и на основание чл. 389 ГПК вр. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, съдът
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в Искова молба, вх. №
413379/17.12.2025г. на СРС, искане по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на ищцата по посочения от нея в исковата молба адрес
на електронна поща.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
2
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3