№ 39706
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110176907 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:
********* в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 21.07.2022 г. – сключен между ищеца и дружеството „Сити
кеш“ ООД, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Т., срещу М.
М. Ш., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 896,09 лева, от които: 1/сумата
от 650 лева – представляват главница по договор за кредит № ***/08.03.2019
г.; 2/ сумата от 98.50 лева – представлява договорна лихва за периода от
08.03.2019 г. до 09.09.2019 г. и 3/ сумата от 147.59 лева – представлява
обезщетение за забава за периода от 09.09.2019 г. до 27.06.2024 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 26.07.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 46033/2024 г., СРС, 63 с-в. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № ***/08.03.2019 г., сключен между М. М. Ш. и
дружеството „Сити кеш“ ООД по реда на ЗПФУР след попълване на заявка в
уеб страницата на кредитодателя и одобряването й. Посочва се, че
кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – в
заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 650 лева. Посочва се, че
лихвеният процент за договорната възнаградителна лихва по кредита е
фиксиран за срока на договора и възлиза на 40.05 %, като кредитополучателят
се е задължил да погаси кредита на 6 равни месечни погасителни вноски,
включващи част от предоставената главница и част от договорната лихва.
Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 748.50 лв., а
договорната възнаградителна лихва за срока на кредита е 98.50 лв, като ГПР
1
възлизал на 47.59 %.
Излагат се подробни доводи, че договорът е действителен като отговаря
на изискванията на ЗЗП и на ЗПК, като са спазени и изискванията на ЗПФУР
при сключването му.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.
Уточнява се, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с
уведомително писмо с обратна разписка, но в случай, че съдът прецени, че
длъжникът не е уведомен за прехвърлянето извънсъдебно се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Посочва се, че ответницата не е изпълнила нищо от задълженията си по
договора за кредит, който е с краен падеж 09.09.2019 г.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: разписка за извършено плащане,
договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. с уведомително писмо и
приложение към него, договор за кредит № ***/08.03.2019 г. с ОУ и тарифа на
заемодателя, извлечение от лог файл и уведомление за цесия.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата М. М. Ш. чрез
залепване на уведомление. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от
страна на ответника по делото, чрез особения му представител – адв. Е. Г., е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
На първо място се сочи, че между „Сити кеш“ ООД и ответницата
въобще не бил сключен договор, доколкото представеният лог файл не бил
подписан от кредитополучателя. Дори да имало сключен договор обаче
същият бил недействителен, доколкото ГПР не отразявал уговорената в
договора неустойка. Оспорва се като невалиден и приложеният към договора
погасителен план – като не ставало ясно какви суми се погасяват с всяка
вноска по кредита, а имало включени и суми за неустойка, като планът също
не бил подписан.
Прави се възражение за погасяване на исковете за обезщетение за
забава и за договорна лихва по давност, доколкото същата била три години.
Била погасена по давност – с общата петгодишна давност и претенцията за
главница – предвид датата на исковата молба – 27.12.2024 г.
На последно място се оспорва договорът за цесия, сключен между
„Сити кеш“ ООД и ищеца, като недействителен.
Твърди, че цесията не е породила действие спрямо ответника, тъй като
не индивидуализира прехвърленото вземане и същият не е уведомен за
цесията.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни – изцяло евентуално частично. Иска се представените към
исковата молба доказателства да не бъдат приемани по делото.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
2
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 46033/2024 г. по описа на
СРС, 63 с-в.
Следва да бъдат приложени представените към исковата молба писмени
доказателства като съдът ще цени същите с крайния си съдебен акт.
С оглед заявените оспорвания, а и липса на плащания от ответницата, не
се налага допускане на експертиза.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът, в качеството си на цесионер, претендира права от
договор за кредит № ***/08.03.2019 г., сключен между ответника и
дружеството „Сити кеш“ ООД, вземанията по който договор са прехвърлени
на ищеца чрез договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.
- правна квалификация – установителните искове са с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ответницата М. М. Ш. е усвоила сумата по
кредита в размер на 650 лева, но не е извършвала никакви плащания по
договора.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Спорно между страните е дали договорът за кредит е действителен,
както и дали цесията обвързва ответника.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника по Договор за
потребителски кредит № ***/08.03.2019 г., както и реално изпълнение по
същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно отношение
по договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между
ищеца и дружеството „Сити кеш“ ООД, както и надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
3
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, в това
число и твърденията за недействителност на договора за кредит на посочените
в ОИМ основания, както и възраженията за погасяване по давност.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства, че ГПР, вписан в договора за кредит отговаря на
действителните разходи по същия.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46033/2024 г. по описа на СРС, 63 с-в. към
настоящото дело.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.01.2026 г. от
10.20 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4