№ 350
гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220103964 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
И на второ повикване в 11:22 часа, се явиха:
Ищцата А. С. Ш. – редовно призована, чрез пълномощника си адв. Р. И.
от АК Шумен, се явява лично и с пълномощника си адв. И., редовно
упълномощен с исковата молба.
Ответникът Г. Н. Ш. - редовно призван, не се явява и не се
представлява.
Явяват се допуснатите по делото свидетели, при режим на довеждане от
ищцата.
АДВ. И.: - Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. И.: - Поддържаме исковата молба. Водим свидетелите д С. д и **
Г.ев Ш.. Моля да ги разпитате. Други доказателства няма да сочим.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Искът е с правно основание чл. 49 от СК.
1
В подадената искова молба от А. С. Ш. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. **, и със съдебен адрес за призоваване гр. П** чрез адв. Р. С. И. от
ШАК редовно упълномощен с пълномощно към исковата молба, срещу Г. Н.
Ш. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр. **, се твърди, че страните
сключили граждански брак на ** в гр. **, който бил първи поред и за
двамата. Твърди, че имат придобито по време на брака собствено жилище в
обл. **. гр. **, както и, че от брака с ответника им се родили две деца ** Г.ев
Ш. с ЕГН-********** и ** Г.ева Ш. с ЕГН-**, които към момента са
пълнолетни, и нямат родени деца, които да не са навършили пълнолетие.
Сочи, че бракът бил сключен набързо – запознали се и след няколко месеца
сключили граждански брак, като се били установили да живеят в къща гр. **,
в обл. **, която била собственост на бащата на ищцата, който след години й я
прехвърлил на нея. Твърди, че баща й й предоставил къщата, за да живеят в
нея и, че с оглед на тези обстоятелства имат правоотношения с ответника
свързани с ползване на семейно жилище, които претендира да бъдат уредени
в настоящото производство. Ищцата твърди, че след сключване на брака
приела фамилното име на ответника Ш. и, че първоначално семейният им
живот протичал нормално и в разбирателство, но това било до 2000г. Твърди,
че в останалата част от брачния им живот, същият бил превърнат в ад, бракът
станал обезсмислен и дълбоко и непоправимо разстроен, поради това, че се
било установило, че ответникът Г. Н. Ш. нямал постоянен характер, бил
неподготвен за дълъг семеен живот, същият проявил черти от характера си
като нервност, сприхавост, невъздържаност и силно влияещ се от трети лица.
Твърди, че същият изпитвал непоносимост и нетърпимост към нея. Ищцата
твърди, че била търпяла, тъй като желаела да запази брака си, както и, че
ответникът не я уважавал като съпруга и жена. Твърди, че основният проблем
бил, че ответникът злоупотребявал с алкохола и често я биел като животно.
Твърди също така, че на няколко пъти през последните години била
получавала защита от съда по Закона за защита срещу домашно насилие.
Твърди още, че ответникът се бил прибирал ненадейно пиян, биел я и я
обиждал и оскърбявал, наричал я с най-обидни думи, без да държи сметка
къде и пред кого го прави. Станало невъзможно да живеят заедно, тъй като
ежедневно, когато ответникът си бил вкъщи, упражнявал върху нея
физически, морален и психически тормоз. Твърди, че съпругът й бил проявил
егоцентричен и деспотичен характер, опитвал се бил да се налага с мнението
2
си непрекъснато, като тя от своя страна, по всякакъв начин се била мъчила да
запази брака си като правела постоянно компромиси. Твърди още, че от 2010
година животът й вече ставал ад след постоянни скандали и напуснала
семейното жилище, като отишла да работи в Република г и през следващите
години изпращала пари на съпруга си да има за алкохол и жени. Твърди също
така, че се прибирала всяка година, но последните няколко години след
побоища ответникът бил гонен чрез съд от дома им, защото бил опасен за
живота и здравето й. Ищцата твърди, че към момента вече не живее заедно с
ответника, и когато се прибирала вкъщи даже не го виждала, и когато се
прибирал живеел на приземния етаж в една стая, като скот, и за него се
грижел синът им ** Г.ев Ш.. Твърди още, че през останалото време
ответникът ходел да спи на различни места и при други хора. Ищцата твърди,
че всеки тръгнал по свой път, че дългата фактическа раздяла от почти 13 г. и
създадените нови връзки ги отчуждили окончателно, че не поддържа
контакти със съпруга си, че между двамата липсва разбирателство и взаимно
уважение, а добрите им взаимоотношения и топлите чувства отдавна ги
нямало между тях. Обективно се проявило несходството в характерите им, в
представите ни за морални и семейни ценности. Твърди още, че работи от
години в Република г и не се интересуват един от друг дори и когато била в
България, както и, че дълго търпяла арогантното, агресивно и унизително
деспотично отношение, от което страдала. Твърди още, че ответникът с
поведението и отношението си в семейството, я принудил да забрави какво
означава нормален и спокоен живот, забравила била стремежа си за домашен
уют и семейно щастие, към което винаги се била стремила, както и че след
системните скандали и побоища и отсъствието от дома им се били отчуждили
напълно. Твърди още, че след като не успяла в опитите си да нормализира
семейните им отношения, разбрала, че нещата между тях били необратимо и
безнадеждно обречени от тормоза, на който я подлагал системно съпругът й.
Твърди, че същият вероятно умишлено и преднамерено се стремял да
разруши брака им. Всичко гореизложено мотивирало ищцата да вземе
решение и да се раздели с ответника, поради което същата твърди, че била
убедена, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен,
брачната им връзка е невъзвратимо лишена от смисъл и съдържание, вече не
желае бракът да продължава, и категорично не искала да прави повече
компромиси и да полага усилия да търпи този формален, според ищцата, брак
3
поставящ я в унизително положение пред близките и обществото. Твърди, че
окончателно бракът им е разрушен, че същият е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл.49 от СК и изпразнен от всякакво морално и
нормативно съдържание, поради което иска да бъде прекратен с развод. С
оглед на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да
се произнася относно вината за разтрогването на брака. Претендира
ползването на семейното жилище в гр. Ве**, обл. **, като моли, съдът в
решението си да определи ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на ищцата. Моли се съдът да постанови с решението си ищцата,
след постановяване на развода, да запази носеното от нея фамилно име „Ш.”.
Не се претендира издръжка, като заявява, че относно родителските права и
дължима издръжка за ненавършили пълнолетие деца съдът не дължи
произнасяне, тъй като съпрузите нямат родени по време на брака деца, които
в момента да не са навършили 18 г.
Сочи доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от страна на
ответника, като същият не се явява и в днешното съдебно заседание.
Съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които черпи претендираните си права.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК е приел представените писмени
доказателства, като следва да бъдат допуснати и поименно явяващите се днес
свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели д С. д и ** Г.ев Ш..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,
ДОВЕДЕНИ ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО
СЛЕДВА:
д С. д: на 51 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, сестра на ищцата по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
4
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. д д: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. д д: - Сестра ми и Г., ами минимум, вече 20 години не живеят
заедно, с по голяма точност не мога да кажа, но така, причините са, че той
започна много често да пие, имаше проблеми с моите родители, и с нея, и с
мен и т.н. Не сме в една къща. Аз съм омъжена във в, но майка ми се разболя,
гледах майка ми във в, нали сестра ми беше в г. Баща ми също година и
половина го гледах, и аз по този повод ходих във в. Той тогава имаше забрана
да не влиза в къщата, защото беше посягал на баща ми да го бие – имаше
заповед, няколко забрани има, две ли са, три ли са. Срещу Г. имаше заповеди.
Заповедите срещу него бяха за една година мисля, да не влиза в къщата. Аз
тогава гледах родителите ми, а сестра ми беше в г. Сестра ми, колко си дойде
за един месец, той я псуваше и мен псуваше и то всичко под въздействието на
алкохола. Когато е трезвен – един ден е трезвен, пет дена е пиян – това са
моите наблюдения, моето мнение, като съм била свидетелка на това всичкото.
В момента в жилището живее нейният син, аз си имам къща във в, там живея.
** Ш. е синът й, който живее в къщата и Г. живее в същата къща.
Жилището им представлява къща, колко – 80 ли, колко, 60 и няколко
квадрата, на два етажа. Долу две стаи с антре, горе са кухня със салон и две
стаи. Банята и тоалетната са до къщата, външни са и двете. Има външна
тоалетна, и външна баня и тоалетна, за която тя даде парите да се направи –
сестра ми. В момента отношенията между сестра ми и Г. са доста изострени.
Аз заради него не искам да стъпя в тази къща. Абсурд да живеят двамата в
една къща, той си продължава с неговото поведение.
АДВ. И.: - Нямам въпроси към свидетелката.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ,
ДОВЕДЕН ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
** Г.ЕВ Ш.: – на 32 години, българин, български гражданин, неженен,
осъждан от по-рано, син на страните по делото.
5
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. ** Ш.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ** Ш.: - Живеем заедно с баща ми, няма как. Той постоянно пие,
постоянно се караме. Даже снощи пак имаше караници, някой му бил отворил
вратата – и каза, че някой му бил оставил вратата на стаята отворена, качи се
горе и вдигна скандал, във видимо нетрезво състояние. Просто, как да го
обясня, нормално няма как да се живее с него. Дори аз, че съм там на този
адрес, не съм си постоянно у дома, винаги съм на път с колата някъде по
държави, да не стоя с него. Майка ми и баща ми са разделени от над десет
години. И винаги, когато майка ми се прибере в дома ни, винаги има скандал.
Те нямат друго жилище. Не можем да живеем заедно с него. Имаше дела
срещу баща ми – и срещу мен упражни, и срещу майка ми, и имаше една
година без право да влиза в дома ни. Той живя във военен фургон тогава, но
той го продаде преди четири месеца. Аз все още продължавам да се грижа за
него.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. И.: - Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. И.: - Уважаема госпожо районен съдия, моля Ви да уважите така
предявения от наша страна иск и да постановите развод, като единствено вина
за него има ответникът Г. Николов Ш.. Също така моля Ви, относно
правоотношенията свързани с ползването на семейното жилище същото да
бъде предоставено за ползване единствено и само за ищцата, тъй като и в
днешно съдебно заседание се доказа, че ответникът е опасен с поведението си
за близките си. Относно фамилното име, молим тя да запази носеното от нея
6
по време на брака и след прекратяването му фамилно име Ш.. Нямаме
претенции за издръжки. Моля Ви за решение в този смисъл.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение по делото в установения
от закона едномесечен срок, но не по-късно от 13.03.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:34
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7