Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав на пети февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова и участието на прокурор Александър Атанасов като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева
адм. дело № 3458 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
по искова молба на Р.И.М., ЕГН********** ***, м-ст
Ментеше 1 497, депозирана чрез пълномощника адв. А., срещу
Областна дирекция на МВР - гр.Варна, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер
на 360 лева по АНД № 2826/2019г. по описа на РС – град Варна, по което с
решение №2064/15.11.2019г. е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 17-0819-000205/02.02.2017г. на Началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор "Пътна полиция", ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на решението, до окончателно изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба и се отправя искане същата да
бъде уважена на заявените в нея основания, като претендира и
възстановяване на направените по делото разноски в общ размер от 370 лева,
съобразно приложен списък.
Ответната страна, чрез процесуалния ѝ
представител - гл.юрисконсулт Г. оспорва предявения иск по основание и размер,
поради което моли да бъде отхвърлен.
Окръжна
прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на исковата претенция,
поради което същата следва да се отхвърли. Сочи, че към момента, когато е
разглеждано делото във ВРС вече е било влязло в сила изменението на ЗАНН, което
дава възможност разноските да се търсят по съкратения ред. При това положение,
не е следвало да се завежда искова молба, след като е бил налице друг
процесуален ред и е можело да се поискат разноските в производство по реда на
ЗАНН.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С НП № 17-0819-000205/02.02.2017 год. на
началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, на Р.И.М. за нарушение на чл.483,
ал.1,т.2 от КЗ, на основание чл.638,ал.3,вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. М. обжалвал наказателното
постановление, като по този повод ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат
за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд – гр.Варна НАХД
№ 2826/2019г. по описа на съда. От договора за процесуално представителство,
правна защита и съдействие от 02.07.2019г., приложен на л.32 от посоченото
дело, се установява, че е договорено и заплатено изцяло в брой в деня на
подписване на договора възнаграждение на адвоката в размер на 360 лева.
Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната
инстанция, включително като е изготвил жалбата срещу атакуваното постановление,
съдържащо искане за отмяна на наказателното постановление въз основа на
изложени подробни аргументи за неговата незаконосъобразност.
С
решение № 2064/15.11.2019г., постановено по НАХД № 2826/2019г.,
Районен съд – град Варна е отменил изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Срещу
решението не е подадена касационна жалба от ОДМВР – гр. Варна и същото е влязло
в законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване, а именно – на
06.12.2019г.
В
подкрепа на твърденията за имуществени вреди, по искане на ищеца по настоящото
дело е приобщено приключилото НАХД № 2826/2019г. на Районен съд – Варна.
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019г. с
предмет правна защита и процесуално представителство по НАХД №2826/2019г.
образувано във връзка с производство по обжалване на Наказателно
постановление № 17-0819-000205/02.02.2017 г. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор "Пътна полиция". В настоящото производство процесуалния
представител на ищеца представя и удостоверение за регистрация от 20.03.2018г.
по ДДС от НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Варна, правното основание на иска
е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от
диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа
и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, исковата молба
е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За
неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява
специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени вреди.
Съдът намира, че визираното в исковата
молба наказателно постановление, издадено от началник група към ОД МВР
Варна, сектор "Пътна полиция", отменено с влязло в сила съдебно
решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или
длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
За квалифициране на иска като такъв по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а
властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на
органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и
не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки
- вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата
на чл.4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е,
че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка
между наказателното постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
След като ищецът има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и
същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата
следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е
изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало
наказателно постановление, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да
съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето
може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. Правото на защита, включващо и
правото на адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да
бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за
възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването
ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за
възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В горната насока са и мотивите в
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България.
Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
Съгласно чл. 63 ал. 3 ЗАНН /Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г./ В съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е приета с доп. ДВ. бр.94 от 29 ноември
2019г. НАХД №2826/2019г. по описа на ВРС е образувано на 19.06.2019г. по
жалба подадена от Минков чрез Началника на група в сектор ПП към ОД на
МВР-Варна до ВРС на 12.06.2019г. и заведена с УРИ 819 000-29737. Откритото
съдебно заседание, с което е даден ход на спора по същество по НАХД№
2826/2019г. на ВРС е проведено на 09.09.2019г., поради което и ищецът е бил в
невъзможност да претендира присъждане на сторените в това производство
разноски.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е доказан по основание.
Ищецът претендира вреди в размер на 360
лева, включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за правна защита
и съдействие по НАХД №2826/2019г. на Районен съд – гр.Варна в размер на 360
лева. От приложените доказателства е видно, че ищецът е заплатил по договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство за оспорване на
наказателното постановление, предмет на НАХД № 2826/2019г. на Районен съд – гр.Варна
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Същевременно съдът е отменил
изцяло обжалваното пред него наказателно постановление. При наличието на тези
факти, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди
в размер на 360 лева, представляващи заплатения адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция, е доказан и по
размер, така както е предявен.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №
1), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от с.н. върху
стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, а по силата на чл.2, ал.4
от наредбата, възнаграждение за процесуално представителство се дължи поотделно
за всяка инстанция. От изложеното е видно, размерът на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е
определен в минималния предвиден от Наредба № 1 такъв.
Съгласно
правилото на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може
да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се
явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Фактът, че за нуждите на
данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума
се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните
отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито
променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключили
договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е
облагаема „доставка” по см. на ЗДДС, размерът на адвокатското възнаграждение включва
начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.
Отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния
размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни,
вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, за отговорността за разноските. Ето
защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на
възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране
на отговорността на насрещната страна. В този смисъл начисленият към
адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС
услуга се явява разноски и следователно имуществена вреда независимо дали
страната – получател на услугата има право на данъчен кредит /вж. в този смисъл
Определение №109/18.02.2016 по дело №1983/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
Тези
съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното
НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. По изложените съображения, искът е доказан по основание и
размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед
гореизложените мотиви съдът приема, че предявената искова молба по отношение на
претендираното обезщетение в размер на 360 лева е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена от
датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Това е така, тъй като в случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление.
В
обобщение на гореизложеното, съдът приема, че следва да осъди Областна
дирекция на МВР - Варна да заплати на Р.И.М. сумата в размер на 360
лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, от незаконосъобразно издадено Наказателно
постановление № 17-0819-000205/02.02.2017 год. на началник група към ОД МВР
Варна, сектор "Пътна полиция", представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 2826/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
С оглед
изхода на спора, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер
на 10 лв. и сумата в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение платени по
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.20/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр.Варна да заплати на Р.И.М. ЕГН********** ***, м-ст Ментеше 1 497, сумата
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, от
незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №
17-0819-000205/02.02.2017 г. на началник група към ОД МВР-Варна, сектор
"Пътна полиция", представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по НАХД № 2826/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Варна да заплати на Р.И.М. , ЕГН********** ***, м-ст Ментеше 1 497, сумата
в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: