РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Топлофикация-Перник“ АД срещу
Решение № 354/ 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 730/ 2024 г., по описа на Районен съд
– Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу „Монтажи“ ЕАД
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 3770,81 лева – цена на доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
607,47 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., както и в частта, с
която „Топлофикация-Перник“ АД е осъдено да заплати на „Монтажи“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят излага съображения, че атакуваното решение е неправилно, тъй като
от събраните по делото доказателства били установени материалноправните предпоставки
на предявените искове, но последните били отхвърлени. Поддържа, че по делото е доказано
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия в процесния имот. Сочи, че от
доказателствения материал било видно, че ответникът притежава качеството „клиент“ на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, тъй като е собственик на процесния апартамент. С
жалбата е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че ответното дружество не е
потребител на топлинна енергия, както и че се установява съществуването на облигационно
правоотношение не с него, а с третите лица – помагачи на негова страна, доколкото те били
титуляри на партидата, по която е начислявана топлинната енергия, като наследници на Л.
Й. Т.. Изразено е становище, че е без правно значение фактът кои лица фактически обитават
имота. Въззивникът твърди, че според ЗЕ задължението за заплащане на топлинна енергия е
1
върху собственика или титуляра на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, без значение
дали обитава недвижимия имот. Въз основа на тези аргументи моли обжалваното решение
да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове срещу
„Монтажи“ ЕАД да бъдат уважени.
Въззиваемият „Монтажи“ ЕАД е депозирал отговор на жалбата, с който е изложил
становище, че същата е неоснователна и е отправил искане атакуваното решение да бъде
потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че липсва облигационна
връзка между него и „Топлофикация-Перник“ АД, както и че този факт бил доказан от
представен по делото протокол за предаване на владението от 16.11.2023 г. от третото лице -
помагач, както и от факта, че партидата на процесния имот е сменена на негово име след
тази дата по повод подадена от това лице молба до „Топлофикация-Перник“ АД. Сочи, че
преди това партидата, по която е начислявана топлинната енергия, била на името на
наследодателя на Ж. Д. и Ю. С., както и че именно те са живели в процесния имот до
16.11.2023 г. С оглед на това поддържа, че той не дължи претендираните от
топлофикационното дружество суми.
Третите лица – помагачи на страната на ответника - въззиваем в настоящото
производство „Монтажи“ ЕАД – Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. не са подадли отговор на въззивната
жалба. В открито съдебно заседание процесуалният представител на Ж. Й. Д. е завил, че
счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, като е оправил искане
същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, приема следното:
Производството по гр.д. № 730/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е
образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Монтажи“ ЕАД. В исковата молба е
посочено, че между страните по спора е налице облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в ***, сключен при общи условия,
както и че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 3770,81 лева в
рамките на предвидените в общите условия срокове – в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася съответната дължима сума. Поради това за него възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 607,47 лева за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение в
полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу „Монтажи“ ЕАД по ч.гр.д. № 5769/ 2023 г., по
описа на Районен съд – Перник, но длъжникът депозирал възражение срещу нея по реда на
чл. 414 ГПК. Поради това ищцовото дружество предявило исковете, предмет на настоящото
производство, с които иска постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите 3770,81 лева – цена на доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и 607,47 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023
г.
С отговора на исковата молба „Монтажи“ ЕАД е оспорило предявените искове, като е
заявило, че не е материалноправно легитимирано да отговаря по тях, тъй като
претендираните суми са дължими от Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. като наследници на Л. И. Й..
Посочило, че с приемо-предавателен протокол от 16.11.2023 г. Ж. Й. Д. му предала
фактическата власт върху процесния недвижим имот, до този момент негови ползватели
били Ж. Й. Д. и Ю. Й. С., а до м.01.2022 г. – тяхната майка Л. И. Й., като те били титуляри на
партидата с абонатен № ***/ ***. Поради това ответникът е изразил становище, че
посочените лица следва да отговарят за процесните задължения. Навел е възражение, че
вземанията са погасени по давност. Въз основа на тези съображения е отправил искане
2
предявените искове са бъдат отхвърлени.
Третите лица – помагачи на страната на ответното дружество - Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. не
са взели становище по исковете на „Топлофикация-Перник“ АД.
„Монтажи“ ЕАД е предявило срещу Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. обратни евентуални искове
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите 3770,81 лева -
стойност на топлинна енергия, потребена в имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. и 607,47 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г.
при условията на пасивна разделна отговорност – по ½ от всяка от ответниците. Твърди, че
топлинната енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е ползвана от Ж. Й. Д. и Ю. Й.
С. без основание, поради което са се обогатили за негова сметка с посочените суми.
Ж. Й. Д. като ответник по предявените обратни искове е оспорила тяхната
основателност. Поддържа, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
процесния имот, както и че не притежава качеството „клиент“ на услугата доставка на
топлинна енергия, поради което не следва да отговаря за претендираните задължения.
Твърди, че липсва и облигационна връзка между нея и „Монтажи“ ЕАД по отношение на
апартамента за исковия период.
Вторият ответник по предявените от „Монтажи“ ЕАД обратни искове - Ю. Й. С. не е
подала отговор на исковата молба и не взема становище по тях.
С постановеното първоинстанционно решение № 354/ 09.04.2025 г. съдът е отхвърлил
предявените от „Топлофикация-Перник“ АД срещу „Монтажи“ ЕАД искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е приел, че от събраните доказателства се установява наличие на
облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот в
рамките на заявения период с третите лица – помагачи на страната на ответника - Ж. Й. Д. и
Ю. Й. С., доколкото на тяхно име е открита партида с аб. № ***, закрита въз основа на
заявление на Ж. Й. Д. от 08.11.2023 г. Позовал се е на Тълкувателно решение № 2/ 2018 г. по
т.д. № 2/ 2017 г. на ОСГК на ВКС, като е посочил, че въз основа на приетото в него клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика/ носителя на
вещото право на ползване за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие. Съдът е изложил, че възникването на договорно правоотношение с правен
субект, различен от визираните в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е израз на принципа на договорна
свобода, като именно този субект дължи цената на ползваната в имота топлинна енергия,
доколкото е придобил качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ. В решението е посочено, че въз основа на събраните по делото доказателства се
установява, че семейството на Л. И. Й. било настанено в процесния топлоснабден имот, като
на нейно име била открита индивидуална партида, по който да се начислява стойността на
ползваната в имота топлинна енергия, закрита едва с подаването на заявлението от
08.11.2023 г. от наследника й - Ж. Й. Д.. Поради това първоинстанционният съд приел, че
материално легитимирани лица да отговарят за претендираните от „Топлофикация-Перник“
АД задължения са Ж. Й. Д. и Ю. Й. С., а не ответника по предявените главни искове -
„Монтажи“ ЕАД и въз основа на тези доводи е отхвърлил последните. Поради отхвърлянето
на главните искови претенции на „Топлофикация-Перник“ АД срещу „Монтажи“ ЕАД не е
разгледал и не се е произнесъл по предявените от „Монтажи“ ЕАД срещу Ж. Й. Д. и Ю. Й.
С. евентуални обратни искове.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи.
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че
същото е валидно и допустимо.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е правилно, като напълно
3
споделя изложените в него мотиви и основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, наведени с въззивната жалба, посочва следното:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед
на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия са
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Между тези лица и топлоснабдителните предприятия възникват облигационни отношения
по договори за доставка на топлинна енергия при общи условия по силата на закона. В
случаите, при които обаче е налице постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/ 2018 г. по т.д. № 2/ 2017 г. на ОСГК на
ВКС, задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С него е прието, че
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Тоест, наличието на договорно
правоотношение между топлофикационното дружество и трето лице, което ползва
топлоснабдения имот въз основа на съгласие от страна на собственика/ титуляра на вещно
право на ползване, възникнало по волята им, изключва съществуването на задължение за
заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия в тежест на собственика или
на вещния ползвател. В случая между страните по делото са безспорни обстоятелствата, че
собственик на процесния апартамент № ***, находящ се в ***, е „Монтажи“ ЕАД; че през
1988 г. с негово съгласие Л. И. Й. и семейството й били настанени в апартамента; че тя го
ползвала до смъртта си - ***, а след това ползването продължило от наследниците й - Ж. Й.
Д. и Ю. Й. С. до 16.11.2023 г., когато фактическата власт върху него била предадена от Ж. Й.
Д. на „Монтажи“ ЕАД; че до м.11.2023 г. доставяната в имота топлинна енергия е
начислявана по партида с аб. № ***, водена на името на Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. като наследници
на Л. И. Й., а след това е открита служебно партида с аб. № *** на името на „Монтажи“
ЕАД, въз основа на подадено от Ж. Й. Д. заявление-декларация за закриване на партида.
Следователно в рамките на процесния период от 01.05.2020 г. до 31.01.2022 г. е било налице
валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация-Перник“ АД и Л. И. Й.
(починала на ***), а след смъртта й до края на исковия период – 30.04.2022 г. – с нейните
наследници по закон - Ж. Й. Д. и Ю. Й. С., възникнало по силата на постигнато между тях
съгласие за това. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален, тоест в закона
не е предвидена форма за действителността му и може да бъде сключен във всякаква форма,
включително чрез конклудентни действия. В случая „Топлофикация-Перник“ АД е открило
партида, по която да бъде начислявана стойността на ползваната в процесния имот топлинна
енергия, на името на Л. И. Й., а след смъртта й – на името на Ж. Й. Д. и Ю. Й. С., като по
този начин е изразило воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с тези
лица. Последният извод се потвърждава и от приетите копия от споразумения № 835/
05.03.2021 г. и № 632/ 16.09.2021 г., сключени между „Топлофикация-Перник“ АД и Ю. Й.
С., с които страните са се съгласили, че последната има качеството клиент на топлинна
4
енергия, както и че следва да отговаря за стойността на доставената в имота топлинна
енергия за период, предхождащ процесния. Поради това настоящият състав намира, че
именно ползвателите на имота следва да отговарят за претендираните в настоящото
производство задължения, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
С оглед на изложените съображения се налага извод, че „Монтажи“ ЕАД не е
легитимирано да отговаря за претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД вземания,
поради което предявените искове, предмет на делото, са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Горното обосновава, че обжалваното решение № 354/ 09.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 730/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът „Топлофикация-Перник“ АД следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия „Монтажи“ ЕАД сторените от него съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро (150 лева).
Съгласно чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на Ж. Й. Д. и Ю. Й. С. – трети лица
– помагачи на страната на ответника „Монтажи“ ЕАД не следва да бъдат присъждани
съдебни разноски за въззивната инстанция, доколкото защитата им във въззивното
производство е по главните искове в качеството им на подпомагащи ответника страни, а не
по предявените срещу тях обратни искове.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/ 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 730/ 2024 г.,
по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, да заплати на „Монтажи“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 9,
сумата 76,69 евро (150 лева) – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5