№ 89
гр. Кубрат, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415
ГПК, във вр. с чл. 203 ЗВ. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител чрез пълномощник адв. Н.Й., като твърди, че в изпълнение на
Договор за доставка на питейна вода в обект с абонатен № 390075, за имот находящ се в
**, регистриран от потребителя, е доставил на ответника питейна вода в количества и цена,
съгласно издадени 8 бр. фактури в периода от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., за сумата
268.34 лева, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника Е.Ю.. Ф., ЕГН
********** с пост. и наст. адрес ** на който издадената по ч.гр. дело № 139/ 2021 г. по
описа на РС – Кубрат срещу него Заповед № 260090/ 25.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на
ищеца претендираните суми: главница в размер на 268.34 (двеста шестдесет и осем лева,
тридесет и четири стот.) лева, представляваща стойност на неплатена консумирана питейна
вода за абонатен № 390075, за имот находящ се в **, по Договор за доставка на питейна вода
за което са издадени 8 бр. фактури в периода от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със
законната лихва считано от 24.02.2021 г. до окончателното плащане;18.50 лева (осемнадесет
лева, петдесет стот.) – представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за
1
периода от датата след падежа й до 22.02.2021 г..
Ответникът - Е.Ю.. Ф., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ** уведомен чрез назн. му
особен представител адв. Исм. С., АК – Разград, на 03.09.2021 год., изпраща писмен отговор
в 1-месечния срок за това, постъпил с вх. № 1308/ 03.09.2021 г., с който заявява становище за
допустимост, а относно основателност на исковата претенция ще заяви сттановище след
събиране на посочените от ищеца доказателства в съдебно заседание. По същество в
съдебно заседание изразява становище за основателност и доказаност на исковата
претенция, с оглед липсата на доказателства за извършено плащане на доставена в имота,
собственост на ответника, на претендираните услуги.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото в заверени фото-копия 8 бр. фактури в периода от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г. – л.
21 до л. 22, вкл., цитирани изчерпателно в обстоятелствената част на исковата молба, се
установи по несъмнен начин, че ответника, в качеството на собственик на жилище,
находящо се ** видно от представена справка, е регистриран потребител на доставяни от
ищцовото дружество питейна вода, водоснабдителни и канализационни услуги, и за
посочения период от време му е начислена за плащане цена на същите в размер на
претендираната за установяване като главница цена на същите - 268.34 лева, с ДДС, общо за
доставките.
Представените по делото документи, в заверен препис, не са оспорени от ответника.
Фактурите са оформени с всички необходими реквизити, съгл. чл. 7, ал. 1 ЗСч.
По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, видно от които потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост /чл. 2
ОУ/.
Видно от приетия по делото карнет за партида за абонатен № 390075, за процесния
водоснабден имот, находящ се в **, с титуляр на партидата Е.Ю.. Ф. са начислени за
плащане потребени количества вода за суми от 18.03 лева до 65.71 лева помесечно на обща
стойност за периода в размер на 268.34 лева.
Въпреки връчената на ответника, при удостоверен отказ да бъде получена, на
20.11.2020 г. уведомление – покана за доброволно изпълнение, по предявените за плащане 8
бр. фактури, не се твърди и не се установява доброволно изпълнение.
Мораторната лихва върху главниците по процесните фактури възлиза на сумата от
18.50 лева, начислена в размер на законната за периода от датата след падежа й до
22.02.2021 г., видно от приложената, служебно проверена, справка от ел.калкулатор.
В заповедното и исковото производство ответникът, лично и чрез назначения ме
особен представител, не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения, които да подлежат
2
на установяване с годни доказателствени средства.
Не се твърди и не се установява по инициатива на ответника, той като потребител на
доставените му питейна вода за абонатен № 390075, за процесния водоснабден имот,
находящ се в **, да е извършил плащания на начислената му цена, в договорения срок.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на предявения положителен установителен иск относно претендираната
главница в размер на 268.34 лева, с ДДС, налага установяване наличието на следните
предпоставки: за процесния период страните да са сключили договор с предмет доставка на
питейна вода и отвеждане на канални води; ищецът да е изправна страна по договора, а
ответникът да не е заплатил цената на доставените му и ползвани от него услуги.
Ответникът, посочен като длъжник, е страната, която следва да посочи и установи, чрез
надлежно доказване, фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази
наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия
за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. За заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на
Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на
доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва
да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването
е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се
уреждат от общите условия на доставчика. Съгласно цитираната, новият собственик на
имота има всички права и задължения, произтичащи от договора, сключен за тези услуги с
праводателя му. Същевременно в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е определено качеството на
потребител, като съгласно тази разпоредба потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съдът счита, че от представените
доказателства по делото може да се направи извод, че ответника Е.Ф. е потребител на ВиК
услугите по смисъла на цитираните разпоредби. При това положение, след като в същия
имот, за наличния един водомер в него партидата се води на името на ответника, то следва
3
да се направи извод, че именно той е и потребител на ВиК услугите, доставени за същия
този имот. Освен това по признание на ищеца, именно ответника е заплатил всички
начислени му суми за доставени услуги за предходните периоди по същата партида за
процесния имот. Следователно безспорно се установи наличието на облигационни
отношения между страните по делото. Задължение на Е.Ф. като страна по това
облигационно отношение е да заплаща консумираната вода, съгласно чл. 5, т. 6 ОУ, вкл. и в
договора, по реда на чл. 33, ал. 2 от същите – в 30-дневен срок, след датата на издаване на
фактурата.
В чл. 8, ал.1 от Наредбата е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него(тях) лица и от съответния регулаторен орган. Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и 3 от
Наредба № 4 предвиждат, че операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях
(ал. 2), като общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (ал. 3). Страните не спорят, че Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги са влезли в сила и важат за всички потребители на вода, включително спрямо
ответника.
С оглед изложеното съдът приема за доказан факта, че дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г.,
като за същото е налице договорно и законово основание – чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да търси
изпълнение на задължението на потребителя да заплати тяхната стойност .
Мораторните обезщетения върху непогасените главници за периода 31.11.2019 г.,
когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактурата от 31.10.2019 г.,
според чл. 84, ал. 1 ЗЗД, до края на периода - 22.02.2021 г., предхождащ завеждане на
заповедното производство срещу ответника, възлизат на 18.50 лева, и подлежат на
присъждане в изпълнение разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложеното исковата претенция за установяване на вземането по издадената
в полза на ищеца Заповед № 260090/ 25.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 139/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на
длъжника - Е.Ю.. Ф., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ** да плати на ищеца – заявител,
неплатените свои задължения по цитираните по – горе данъчни фактури, както следва:
главница в размер на 268.34 (двеста шестдесет и осем лева, тридесет и четири стот.) лева,
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен № 390075, за
имот находящ се в **, по Договор за доставка на питейна вода за което са издадени 8 бр.
фактури в периода от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от
24.02.2021 г. до окончателното плащане;18.50 лева (осемнадесет лева, петдесет стот.) –
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата след
падежа й до 22.02.2021 г., е основателна и доказана, както е предявена.
Установи се по несъмнен начин, че с поведението си ответникът е дал повод, както за
4
предявяване на заявление по реда на чл.410 ГПК, така и за воденето на настоящото дело,
поради което и към настоящият момент остава, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по заповедното и настоящото
дело, изцяло: 25.00(двадесет и пет) лева – платена държавна такса, и в настоящото
производство – 75.00 (седемдесет и пет) лева – платена държавна такса, 300.00 (триста) лева
– разноски за възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 310.00
(триста и десет) лева – платено възнаграждение на един адвокат в исковото производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Ю.. Ф., ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес ** ап. 8, чрез назн. му особен представител адв. Исм. С., АК – Разград,
вземането на „Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от
инж.С.Р.И. – Управител, чрез пълномощник адв. Н.Й., по издадена в полза на дружеството
срещу него Заповед № 260090/ 25.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 139/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на
длъжника - Е.Ю.. Ф., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ** да плати на ищеца – заявител,
неплатените свои задължения по цитираните по – горе данъчни фактури, както следва:
главница в размер на 268.34 (двеста шестдесет и осем лева, тридесет и четири стот.) лева,
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен № 390075, за
имот находящ се в **, по Договор за доставка на питейна вода за което са издадени 8 бр.
фактури в периода от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от
24.02.2021 г. до окончателното плащане;18.50 лева (осемнадесет лева, петдесет стот.) –
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата след
падежа й до 22.02.2021 г..
ОСЪЖДА Е.Ю.. Ф., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ** ап. 8, да заплати на
„Водоснабдяване - Дунав” – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
град Разград, област Разград, ул. Сливница № 3А, представлявано от инж.С.Р.И. –
Управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумите: 25.00(двадесет и пет) лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и в настоящото производство – 75.00
(седемдесет и пет) лева – платена държавна такса, 300.00 (триста) лева – разноски за
възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 310.00 (триста и десет)
лева – платено възнаграждение на един адвокат в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5