№ 44309
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110147822 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 319302/01.10.2025 г., уточнена с
молба вх. № 342739/21.10.2025 г., на П. Д. С., ЕГН **********, срещу „Е.М“ ЕООД, ЕИК
**********, с която са предявени за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издаден изпълнителен лист от 29.05.2024 г., издаден в
полза на „Б.П“ АД, впоследствие прехвърлени по договор за цесия на ответното дружество,
за принудителното събиране на които е образувано ИД № ************ г. по описа на ЧСИ
Ц.Н, с район на действие ОС - Плевен, и иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на неоснователно
събраните суми по така образуваното ИД.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват по настоящ адрес на потребителя, като нормата на чл. 113 ГПК определя
местната подсъдност по императивен начин и не може да бъде дерогирана. Съгласно чл. 119,
ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за подсъдността по чл. 113 ГПК.
Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители – в този смисъл е и
последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 241/ 05.04.2013 г. по
ч.т.д. №1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/
2012 г. на ВКС, II т.о., Определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г. на ВКС, ІV г.
о., Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на ВКС, І т. о., Определение
№ 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г на ВКС, І т. о., Определение № 2481/21.08.2023
г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г. о. и и др. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава
вида на предявения иск и съответно вида на търсената защита, а предвижда като
предпоставка за прилагането й страна по спора да е потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП
„потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност”. Физическото лице, което отговаря на посочените условия, не
губи качеството си потребител, когато търси последваща защита срещу изпълнително
основание, удостоверяващо притезание на ответника по потребителски договор. При липса
на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата
намира приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/доставчика, свързани
със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по
1
него. В този смисъл следва да се посочи, че потребителят не губи това си качество, дори
когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права
извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от
30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В разглеждания случай предмет на разглеждане е иск по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на суми по договор за потребителски кредит, чрез който ищецът цели да
бъдат отречени правата на ответника, произтичащи от този договор и последващ договор за
цесия, за принудителното събиране на които е образуван изпълнителен процес, и иск за
връщане на недължимо събрани в ИД суми. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в
горецитираното Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на
ВКС, IV г.о., потребителят не губи това качество и когато вземане по потребителски договор
бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали претендира права срещу цедента
(доставчик на стока или услуга), или срещу цесионера. Поради това приложение следва да
намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски
спорове.
При служебно извършена справка в НБД „Население“ по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба ищецът П. Д.
С. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в с. Б., общ. В., област В..
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото
да бъде изпратено на Районен съд – В..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47822/2025 г. пред Софийски районен съд
и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Районен съд – В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2