№ 1704
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Л. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4574980 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. В допълнително становище с вх. № 40757/21.07.2021 г. от
адв. Т.Т. се поддържа в електронния фиш да са описани две различни места,
което да препятства възможността на жалбоподателя да узнае къде се твърди
да е извършено нарушението, а оттам и да ограничава правото му на защита.
Твърди се още в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. да е посочено, че посоката на задействане на АТСС е за
отдалечаващи се превозни средства, докато автомобилът на жалбоподателя,
заснет на процесното статично изображение, да се приближава спрямо
техническото средство. Възразява се срещу годността на изготвените снимки.
Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** Г.Б.,
1
приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, надлежно да е описано мястото на извършване на
нарушението, правилно да са определени правната му квалификация и
размерът на административното наказание. Поддържа нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и след отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача като гаранция за
правилно измерена скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. Л. Х., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
20.05.2021 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е
подадена на 01.06.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.01.2021 г. в 13:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“
4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета жалбоподателят Н.
Л. Х. управлявал собствения си лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № ***
със скорост на движение от 82 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 32 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя Х. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4574980,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 18-19 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните
изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-2704/25.01.2021 г. се установява, че на дата 24.01.2021
г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела
статични изображения с начален час на работа 10:20 ч. и краен час на работа
21:20 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км
Общински приют за безстопанствени кучета, където е действало общото
ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, като
контролът е осъществяван и в двете посоки на движение на контролираните
МПС.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, че стойността на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е
извършено на 24.01.2021 г. в 13:53 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Н. Л. Х..
От писмо от директор на Общинско предприятие „Организация и
контрол на транспорта“ при Община Пловдив (лист 31 от делото) се изяснява,
че ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти километър (Общински приют за
безстопанствени кучета) се намира на км 220+084 на републикански път I-8
„Пазарджик - Пловдив“.
От писмо с вх. № 44717/06.08.2021 г. от директор на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 41 от делото) се установява, че
административната граница на гр. Пловдив в посока гр. Пазарджик е при км
219+549.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
3
„Пазарджишко шосе“ 4-ти км Общински приют за безстопанствени кучета в
посока изток; датата – 24.01.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 13:53 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Н. Л. Х.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon-M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка от радар Cordon M2 със сер. № MD1196. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030р-2704/25.01.2021 г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул.
„Пазарджишко шосе“ 4-ти км (Общински приют за безстопанствени кучета),
като контролът е осъществяван и в двете посоки. Работата с АТСС е
започнала на 24.01.2021 г. в 10:20 часа и е приключила в 21:20 часа на същата
дата. Именно през този времеви интервал и на същото място е извършено и
процесното деяние, заснето на статичното изображение.
Действтелно в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като посока на
задействане е отбелязана само за отдалечаващи се МПС, докато на снимката
по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е заснето движението на процесния автомобил,
който се приближава спрямо техническото средство. Вън от всякакво
съмнение остава, че е допусната техническа грешка при попълването на този
реквизит на протокола. Относно посоката на движение на контролираните
МПС в протокола ясно е удостоверено, че се е контролирало движението на
превозни средства и в двете посоки, т.е. от изток към запад и от запад към
изток. За да може да бъде осъществяван такъв контрол и в двете посоки на
движение спрямо АТСС, то необходимо е сработването да бъде отново и в
4
двете посоки спрямо него, а не само за отдалечаващи се МПС. По делото е
представена снимка, изготвена от процесното техническо средство, заснела
автомобила с рег. № ***, който се е приближавал към радара. Следователно
доказано е, че обективно средството за измерване е засичало скоростта на
движение на превозни средства и в посока приближаване спрямо него. Това
ясно показва, че отбелязването в протокола за посока на задействане само на
отдалечаващи се МПС не е вярно и доказано е отчитана скоростта и на
приближаващи се превозни средства. Именно този извод кореспондира и с
отбелязването по-горе в протокола, че е контролирано движението на МПС и
в двете посоки.
Дори и при допусната техническа грешка в съдържанието на протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. това не е основание да
се отрече доказателствената му стойност, като грешката е установена и
преодоляна. Неточността при отбелязването на този реквизит по никакъв
начин не засяга или разколебава изводите за вида на използваното техническо
средство, датата и мястото, където то е било разположено, времето, през
което е работило, действащото ограничение на скоростта в този участък и
липсата на поставени пътни знаци, регулиращи режима на скоростта. Не всяка
непълнота в съдържанието на протокола следва автоматично да се приравнява
на съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на
електронния фиш /относимо тук е Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2774/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив досежно
липсваща вписана посока в протокола/. В случая от съвкупността на всички
събрани по делото доказателства се установяват релевантните обстоятелства
за време, място на осъществявания контрол и за вида на използваното АТСС.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 24.01.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Възраженията относно доказателствената стойност на приетите по делото
снимки настоящият съдебен състав приема за неоснователни. В случая към
доказателствените материали са приети два броя снимки. Първата е изготвена
от техническото средство Cordon M2 с № MD1196. Тя отговаря на
изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и затова се ползва с предвидената
доказателствена стойност. На посочената снимка еднозначно е разпознат
процесният лек автомобил с рег. № ***, който е и единственото МПС,
виждащо се в кадър. Използваната за изготвянето на снимката видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon M2 е с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации.
Техническото средство, с което е установено нарушението, оперира с лазерен
5
лъч и е снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на
номера на МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от
системата без човешка намеса. След заснемане на нарушението, данните за
същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се
съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава
електронният фиш - така Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. №
1795/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 469 от 04.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 78/2021 г. на Административен съд – Пловдив. По тези съображения съдът
намира за категорично доказано, че установената с автоматизираното
техническо средство скорост е на автомобила, управляван от жалбоподателя.
По делото е представена и снимка на разположението на средството за
измерване. Нормативната уредба нито чрез ЗДвП, нито чрез Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. не поставя допълнителни изисквания към
съдържанието на тази снимка. В тази връзка формулираните от
жалбоподателя изисквания към снимката на разположението на АТСС не
намират легална опора, поради което и отсъствието на незадължителен
реквизит не представлява процесуално нарушение. Следва да се отбележи и
че съдебната практика последователно приема, че дори и в случаите, когато
преписката не е комплектувана със снимка на разположението на АТСС, това
не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш - така Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к.а.н.д. №
3301/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
680 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 208/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к.а.н.д.
№ 731/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. По същия начин законът
е прилаган от касационната инстанция и когато снимката е с лошо качество и
е нечетлива - така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к.а.н.д. № 188/2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения
разгледаното възражение се цени за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Х. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 24.01.2021 г. в 13:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко
шосе“ 4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета
6
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел
„Субару Легаци“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост от 82 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Относно възражението на жалбоподателя да не става ясно мястото на
извършване на нарушението, включително да са описани две различни места,
което да се установявало от приложени разпечатки от „google maps“, съдът
приема същото за неоснователно. Мястото на извършване на нарушението е
описано достатъчно ясно и конкретното му местоположение е установено от
събраните по делото доказателства. От страна на жалбоподателя не са
прилагани никакви разпечатки от „google maps“ нито с жалбата, нито с
последващите молби, нито в открито съдебно заседание. Вместо това от съда
е събрана информация от Община Пловдив и от Областно пътно управление –
Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ за точното местоположение
на процесния пътен участък. Действително налице е противоречие между
така събраните доказателства, като в писмото на лист 31 от делото се твърди
пътният участък да се намира преди началото на гр. Пловдив, докато в
писмото на лист 41 се сочи той да попада в границите на града. При така
сложилото се противоречие несподелим е доводът на жалбоподателя, че
мястото на извършване на нарушението не може да бъде установено поради
противоречието в доказателствата. Съдът има служебно задължение да
установи обективната истина по делото. Невсякога доказателствата могат да
бъдат изцяло еднопосочни и последователни. Констатирането на
противоречие в тях не означава автоматично и невъзможност за разкриване
на обективната истина. Дължимото в случая поведение е това противоречие
да бъде отстранено. За тази цел на първо място се обръща внимание, че това
дали процесният пътен участък попада в или извън границите на населено
място е правна преценка, т.е. изисква се подвеждането на определени факти
от обективната действителност под съответните правни норми. В случая тези
факти са конкретното място на извършване на нарушението и неговото
съпоставяне спрямо началото и края на населеното място. От събраните
писмени доказателства тези необходими факти са установени по делото, като
за мястото на извършване на нарушението се установява да съвпада с км
220+084 от път I-8 „гр. Пазарджик - гр. Пловдив“ /така писмото на лист 31 от
делото/, докато административната граница на гр. Пловдив в посока гр.
Пазарджик е на км 219+549 според писмото на лист 41 от делото. Съгласно
§6, т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „населено място“ е застроена
със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци. В случая знакът за начало и край на населеното място
е поставен на км 219+549, а тъй като нарастването на километража на пътя е в
посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, то това води до единствен
възможен извод, че участъкът на км 220+084 попада в границите на
населеното място. Това на свой ред обосновава извода и че правилно е
установена максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч.
Съдът изрично подчертава, че доколкото преценката дали
7
интересуващият делото пътен участък попада в или извън границите на
населеното място е правна, а не фактическа, то съдебният състав не е
обвързан от становището, което дава една или друга администрация - в
случая Общинско предприятие „ОКТ“ и Областно пътно управление –
Пловдив. Това е така, тъй като трети лица не могат да вменяват на съда
директни правни изводи, които той да е длъжен да приеме за установени. В
случая от приобщените като доказателства писма от Общинско предприятие
„ОКТ“ и от ОПУ – Пловдив настоящият състав възприе и ползва единствено
удостоверените в тях факти за конкретното местоположение на обектите, а
правният си извод направи суверенно и въз основа на тези установени факти.
Не се споделя и възражението описаното в ЕФ място на нарушението да
не съответства с установеното по делото, както и да са описани две различни
места. Видно от схемата на лист 39 от делото тя отразява схема на
републикански път I-8 – „Пазарджишко шосе“ 4. Следователно описаното
място кореспондира с еднозначно определен участък от земната повърхност.
Още повече, че дори и да има известна непрецизност при описанието на
самия административен адрес, то съгласно трайната съдебна практика, когато
нарушението е извършено в границите на населено място и при действието на
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, то неправилното посочване на
географските координати или на конкретния административен адрес не е
недостатък от категорията на съществените - така Решение № 434 от
17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3752/2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на
Административен съд – Пловдив. Както се посочи, по делото се доказа, че
процесният автомобил се е движил във вътрешността на града, където важи
забраната за движение на МПС над 50 км/ч.
Досежно авторството на деянието в случая наказанието е наложено на
жалбоподателя Х. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който
е извършено нарушението и който не е посочил друго лице като фактическия
водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на
електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото
изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този
начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за
движението по пътищата регламентира законова презумпция относно субекта
на отговорността с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят Х. да е подал
8
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственикът, а не
водача на автомобила към датата на деянието.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 32 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 82 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 85 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 82 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 32 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя - глоба от 400 лева, е правилно определено
и индивидуализирано. Не се налице основания за неговото изменение, като
наказанието е индивидуализирано в единствения възможен размер, тъй като
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба
под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
9
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3-4 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.),
като в чл. 27е от Наредбата е регламентирано възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Н. Л. Х..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4574980 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. Л. Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Н. Л. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
10
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11