Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
Гр. Добрич, 31.03. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, V-ти
състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева,
разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №7 по описа за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е
образувано по жалба на К.А.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, подаден чрез
адв. П.Н., Адв. колегия – Разград срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22 - 0283 - 000115/09.12.2022 г. на Началник
група към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна.
Със заповедта, на основание чл. 22
от ЗАНН, ѝ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т.1, б “б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се описва фактическата
обстановка преди извършване на проверката от полицейските органи, като се твърди,
че К.П. е приела лекарство против главоболие, дадено ѝ от приятелка.
Жалбоподателката не знаела какви хапчета е употребила. Счита, че от обективна
страна излиза, че е приела тези хапчета, а от субективна страна липсва знание и
не е предполагала, че може да ѝ бъде дадено някакво друго хапче вместо
аналгетик. Настоява, че не е знаела, че тези хапчета спадат към веществата,
забранени от закона и представляват наркотични вещества. Посочва се, че от
субективна страна липсва умисъл, за да се приеме, че тя е извършила деянието
виновно. Твърди се, че поради невиновното извършване, дори по НПК, съгласно
разпоредбата на чл.14 НК и чл.9, ал.1 НПК следва да се приеме, че деянието не
съставлява престъпление. Липсват трите елемента, които обуславят наличието на
престъпление, тъй като деянието не е било извършено виновно. Моли се за отмяна
на наложената ПАМ и за връщане на СУМПС. Излагат се съображения, че тя е майка
на две малолетни деца, за които сама се грижи и отнемането на СУМПС ѝ
причинява големи неудобства във връзка с грижите за децата. Моли за уважаване
на жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателката моли да се уважи жалбата. Нейният процесуалент представител
акцентира в заседанието върху социалния статус на госпожа П. и на незнанието от нейна страна
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
административното нарушение и изключването на умисъл. Счита, че липсва вина и
от субективна страна деянието не е осъществено.
Ответникът не се явява,
не се представлява.
Административен съд –
Добрич намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 09.12.2022 г., връчена е лично на
жалбоподателката на 20.12.2022 г. Жалбата е изпратена по пощата на 03.01.2023
г. (л.10), т.е. жалбата подадена е в срок, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването.
Разгледана по същество,
е неоснователна. Съображенията за това са следните:
На 09.12.2022 г. около 15,30
часа в гр. Каварна, по ул. „България“ в посока от светофара към изхода за гр.
Балчик, до хранителен магазин „Томи“, К.А.П. управлява лек
автомобил марка Ауди, модел А3 с рег. №ТХ 5589 АР, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Проверката е извършена с техническо средство Дръг
Тест 5000 с фабричен номер ARP J-0008, като уредът е отчел положителен резултат
за амфетамин и метамфетамин. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за
изследване №072832. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0082, като уредът отчита 0 промила
алкохол.
Издаден е АУАН №616208
от 09.12.2022 г. от ст. полицай при ОД на МВР-Добрич, РУ-Каварна (л.16), в който
е описана фактическата обстановка. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели. В него е вписано нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.
АУАН е предявен на госпожа П., която го е подписала и не е имала възражения.
Възражение е подадено по-късно с вх. №283000-4879 от 21.12.2022 г. (л.21-22) от
адв. Н.. Според обстоятелствената част на Мотивирана резолюция №
22-0283-М000090 на ОДМВР – Добрич, РУ Каварна от 09.12.2022 г. на водача е
издаден талон за изследване №072832.
В резултат е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 - 0283
- 000115 от 09.12.2022 г. на Началник група при ОДМВР-Добрич, РУ-Каварна на основание чл. 22 от ЗАНН, с която на
К.П. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. б „б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Видно от докладни записки от
10.01.2023 г. (л.26-29), водачът на лек автомобил
марка Ауди, модел А3 с рег. №ТХ 5589 АР К.А.П. отказала да даде кръвна проба
във ФСМП – Каварна. От страна на жалбоподателката няма ангажирани
доказателства, които да опровергават този факт.
При така изложените
фактически данни, като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, при което се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е
издадена от Началник група при ОДМВР-Добрич, РУ-Каварна, с оглед на което се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му.
Заповедта е издадена в
писмена форма и съдържа разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са
изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Производството по
налагане на ПАМ е самостоятелно производство насочено към водач на МПС за
шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на
административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за
допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, регламентираща забрана за
управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е неотносимо към
заповедта по чл. 171, т.
1, б. " б. " ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. В този
смисъл съображенията за наличие или за липса на вина у водача, като елемент от
субективна страна за извършване на деянието, е неотносимо. Принудителни
административни мерки се налагат и безвиновно, като целта им е да се
преустанови, да се предотврати извършване на нарушение, както и да се отстранят
вредните последици от него. НП се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен
акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на
административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство
се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага
санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното
им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН ). Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без
санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели -
административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III, глава II.
С налагането наПАМ се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване
изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт,
налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от
нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН
се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието
му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със
съставянето му се образува административнонаказателно производство по раздел
II, глава III на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. В този смисъл съставеният АУАН, като част от производство по установяване
правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение,
предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с
които окончателно се решава въпросът за отговорността му (глави VI и VII ЗДвП,
вр. с чл. 36 ЗАНН ). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на
извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да
уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете
производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат
общ правопораждащ факт – извършено нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б.
" от ЗДвП в действащата към датата на издаване
на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за
който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
При тази законова
регламентация, необходима материалноправна предпоставка чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Прилагането на мярката е обосновано с установена
употреба на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано
със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица.
При наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест
той действа при условията на обвързана компетентност.
Предвид горното
оспорената заповед е материално законосъобразна. Не са налице съществени
процесуални нарушения при издаването й. В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с
целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява
и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на
наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18 - месечен
срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се
счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с
което е обвързано нейното действие.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за прилагане на чл. 14, ал.1 от НК, както и на чл. 9,
ал. 1 от НК.
На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата без да е употребил
алкохол и/или наркотични вещества. Това, че водачът си е мислил, че приема
лекарство против главоболие, а е приел наркотично вещество, не го освобождава
от отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр., ал. 1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта за точния състав на
приетото вещество, съчетано с управление на МПС, се дължи на проявена от
жалбоподателката непредпазливост под формата на небрежност. Още повече, че по
никакъв начин не се доказа, че съществува такова лице Теодора, което именно да
е дало каквото и да било хапче на жалбоподателката. Това са само твърдения,
които са недоказани.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че липсва субективна страна на
деянието и водачът не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Доводът, че за госпожа П. остава неизвестно приетото от нея вещество, не я
оневинява, тъй като тя е била длъжна да следи да не управлява МПС под въздействието
на алкохол и/или наркотични вещества. За субективната съставомерност на
деянието, по начало не може да се изключи и умисълът. Достатъчно е наличието на
възможност за общи представи относно настъпването на общественоопасни
последици, без да е необходимо съзнаването на конкретните размери на
нарушението. Освен това водачът, макар и с главоболие по своя преценка и с
приет медикамент, не се въздържал от управление на МПС. Следователно налице е
безусловна възможност в съзнанието на нарушителя да се формират представи за
настъпването на общественоопасни последици, предизвикани от управлението на
автомобила, налице са задължение и възможност не само да ги предвиди, но и да
ги предотврати, което на свой ред изключва изобщо приложимостта на чл. 14 от НК.
Безспорно установено е, че жалбоподатеблката е управлявала МПС под
въздействието на наркотични вещества. Въпреки незнанието по нейни твърдения на
точния състав на приетото вещество /ако въобще има прието такова/, същата не е
проявила критичност към приема му. Неоснователно е възражението в жалбата, че
липсва субективният елемент от състава на нарушението. Преди да предприеме
управлението на автомобила, тя е трябвало да се убеди, че отговоря на
изискванията, а именно, че не е под въздействие на наркотични вещества. След
като не го е сторила, се е движила с автомобил, като не е спазила чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП и следва да понесе отговорността, предвидена в чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. В случая е неприложима хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК,
във вр. чл. 11 от ЗАНН, защото незнанието на факта, че управлява автомобил под
въздействитео на наркотични вещества се дължи на умисъл или най-малко на проявена
от лицето непредпазливост под формата на небрежност. Водачът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобила чужда собственост. С оглед на
изложеното правилно и законосъобразно административният орган е приел, че са
налице обстоятелства, които да описани в хипотазата на правната норма и изключват
несъставомерност поради липса на субективната страна на нарушението.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН регламентира обща наказуемост за непредпазливите
деяния с изключение на предвидените в закона случаи. Такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което при извършено непредпазливо деяние лицето
следва да носи административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил
на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил
наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б " от ЗДвП,
поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по
дължимостта им.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд
- Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.П., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22 - 0283 - 000115/09.12.2022 г. на
Началник група към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване, съгл. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: