№ 928
гр. Ямбол, 07.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102116 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищцата М. Е. М. се явява лично и с адв. Г. Г. от ЯАК, редовно
упълномощен.
Ответникът Р. А. С. не се явява. За него - адв. И. С. от ЯАК,
редовно упълномощена.
Води се детето Д. Р. С.
Явява се З. Д. - социален работник от Отдел „Закрила на детето”.
Адв. Г. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Г. – Уважаема госпожо Председател, водим свидетелят, който
сме посочили в молбата, както и детето за изслушването му от съда.
Поддържаме искането за промяна на режима на свиждане на детето с
1
бащата и мястото за осъществяване на този режим за свиждане. Други
искания за момента нямаме. Свидетелката ни Д. К. М. е майка на
доверителката ми и съответно баба на детето. Искането е за промяна на
мястото на осъществяване на личните контакти между детето и бащата
за всички периоди, вкл. и по време на празниците, за които е определен
режим на личните контакти с бащата.
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме отговора,
както е депозиран и молбата, постъпила от ответника с нотариално
удостоверяване на подписа във връзка с изслушването му, т. к. същият
не се явява. Други искания нямаме. Отказваме се от искането за
свидетели в отговора. Правя го от името на моя доверител във връзка
със следното, че той предоставя решението да бъде взето от съда, как да
бъде постановен режимът на лични контакти, но считам, че по никакъв
начин не следва да бъде ограничаван. Няма свидетели, които да могат
да кажат, каква е нуждата на детето от контакти с майката или бащата.
Във връзка с направеното искане за свидетеля от страна на ищцата, с
оглед обстоятелствата, за които ще свидетелства, считам, че те са
абсолютно неотносими и нямат връзка с делото. С оглед и изслушване
на детето в днешно с. з., съдът ще придобие достатъчно реална
представа за желанието на детето, с което бащата желае да се съобрази
изцяло. По отношение на молбата, че сме искали да задължим да се яви
социалния работник, той се явява. В доклада има недоразумение, че
нямали връзка с бащата, а бащата се е явил лично да говори в Дирекция
„Социално подпомагане“ миналата седмица, но в доклада, не знам защо,
е отбелязано, че нямат никаква връзка с бащата, при положение, че
обикновено се свързват с процесуалните представители и ние
осигуряваме връзката. Това го правят винаги, но само в този случай за
пръв път аз не получих обаждане от дирекцията. Ищцата също не е
посочила телефон на ответника, да направят връзка с него. Няма да
оспорваме, че без бащата е изготвен доклада, за да не шиканираме
делото.
Соц. работник Д. – Посетен е адресът, който е написан за бащата,
но той не е намерен на адреса. Съседи казаха, че той в момента е в
чужбина. Документите, които сме получили в „Социално подпомагане“,
са исковата молба и определението на съда да се изготви доклад, но в
2
тях няма информация, кой е адвокат на бащата, за да го потърсим.
Адв. С. – В такъв случай, те не са разполагали с отговора, но
редовната практика е да се свържат с процесуалните представители.
Соц. работник Д. – Нашата работа е да подготвим детето за
изслушване. Дори не се иска да подготвим доклад към делото.
Адв. С. – Във всички останали случай смея да кажа, че се търси
процесуалния представител за съдействие. От друга страна докладът е
много общ, като има остатъци от стари доклади. Говори се един път за
две деца, говори се и за едно дете. Общо взето е Copy-Paste.
Соц. работник Д. – Това е техническа грешка.
На основание чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 51 ал.4 вр. 59 ал.9 от СК.
Той се основава на фактите, че бракът на страните е прекратен по
взаимно съгласие, като упражняването на родителските права върху
малолетното дете Д. Р. С.е предоставено на майката и на нея е
предоставено ползването на семейното жилище. Същевременно обаче е
постановено режимът на лични контакти на бащата да се осъществява в
същото жилище –както всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
така и един месец през лятото и по коледните и новогодишни празници
–първите на четна, а вторите-на нечетна година. Ищцата счита, че е
налице изменение на обстоятелствата, при които е определен режимът
на лични контакти между ответника и детето. В исковата молба се сочи,
че след прекратяване на брака ответникът не е спазвал определеният
режим на лични контакти, освен единия месец през лятото, тъй като е
пътувал като ***. Докато е упражнявал този режим в семейното
жилище, ищцата е била принудена да търси друго жилище, в което да
пребивава за срока на личните му контакти с детето. Същевременно по
искане на бившия й съпруг по гр.д. № ****/2021 г. на ЯРС е осъдена да
му заплаща наем за ползването само от нея на семейното жилище, вкл.
и за времето, в което не се намира там. Счита, че ответникът следва да
упражнява личните контакти веднъж месечно в събота и неделя с
3
преспиване, когато е в България, както и да бъде променено мястото на
осъществяването им- на друго място, избрано от него, вкл. и през
единия месец през лятото, както и по време на празниците, посочени в
съдеб от теш за режим на л контакти.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва твърденията в исковата молба, че бракът на страните е
прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските
права върху малолетното дете Д. Р. С.е предоставено на майката и на
нея е предоставено ползването на семейното жилище, както и че е
осъдена да заплаща на бащата наем за ползването. Оспорва
твърдението, че на майката се налага да търси алтернативни варианти за
пребиваване по време на осъществяване на личните му контакти.
Твърди, че тя е предоставила грижите за отглеждане и възпитание на
детето на своите родители, където то нощува. Същевременно майката
посещава заведения с приятели през деня или нощни клубове и е
оставяла детето само. Отнася се с него грубо и пренебрегва нуждите му.
В отговора се твърди още, че детето има интерес от разширяване на
личните контакти с бащата, а не от ограничаването им. Сочи се, че
майката се опитва да внуши на дъщеря си негативното си отношение
към него и да предизвика родителско отчуждение.
В тежест на ищцата е да докаже твърдяното в исковата молба
трайно изменение на обстоятелствата, при които са постановени
мерките относно лични контакти на бащата, вкл. че ищцата е била
принудена да търси друго жилище, в което да пребивава за срока на
личните му контакти с детето, също и че в интерес на последното е да
бъдат намалени дните за свиждане с бащата и контактите да се
осъществяват на друго място.
Адв. Г. – Нямам възражения по доклада на делото.
Адв. С. – Нямам възражения по доклада.
Съдът пристъпи към изслушване на детето Д. Р. С.по чл. 15, ал.1 от
ЗЗДет. в присъствието само на социалния работник З. Д..
4
Страните се изведоха от залата.
Соц. работник Д. – Първо искам да кажа, че в доклада спестихме
много неща, защото детето не искаше да се пишат, понеже се
притесняваше, че после баща му ще ги прочете. Нека тя да разкаже.
Детето Д. С. – Знам, че съм тук за режима за виждане с баща ми. Аз
нямам проблем да е така, но даже, ако ме питате, аз изобщо не искам да
се виждам с него, защото примерно той ми беше купил обувки и един
телефон, който ако той беше тук сега, аз щях да му го върна, но той не е
тук. Един път, като бяхме за месеца заедно, ми каза: „Взимай си
единствено тези неща, които аз съм ти купил! Слагай в този куфар,
който аз съм ти го купувал!“. Аз тръгнах да ги слагам и имаше едни
ластици, които малко му ги хвърлих така и той ми каза, в смисъл,
погледна ме и каза: „Д., що ми ги тръшкаш така?“ и ми каза, че той ще
вземе неща, които неща само той каже. След няколко минути каза: „Д.,
взимай си обратно нещата.“ и: „Прецених, че за това, че майка ти е
виновна, не трябва аз да те лишавам от тези неща“. Ако се виждаме,
което не знам дали искам изобщо да се случва, но не искам да е
апартамента, защото сега нали съм при баба и аз искам да се преместим
горе в апартамента, но не можем да се преместим, защото нали едната
седмица сме горе, а след това трябва пак долу и мама трябва да опакова
нещата и трябва само да се пренасят всичките ни неща постоянно. Баба
е във „****“, а ние сме на „****“ до дюнерите на центъра. Баба, дядо, аз
и майка ми живеем заедно сега. Не можем да се преместим горе сега,
защото нали едната седмица трябва пак да се свалят нещата долу и
после пак да ги качват горе, когато ние не сме с тате. Горе казвам за
жилището, което е на „****“. Там е заключено и няма никой сега. Като
бяхме един месец двамата, а и по двата дни, бяхме горе на „****“ с
баща ми. Той ми каза, че си е взел квартира в „***“, обаче преди да си
вземе тази квартира, беше в „***“, така ли се води, там негови приятели
имат таванско помещение и той там живееше. Той сега няма работа.
Доколкото знам, и сега е в града. Брат му живее в А. и той му беше
отишъл на гости и беше казал, че ще работи за няколко дена или нещо
такова или само на гости. Аз говоря с него по телефона понякога и си
5
пишем по „Вайбър“ и например, когато го питам някой ден дали може,
например вчера го питам с половин час повече вечерта до 10 часа и той
каза, че не може, защото съм била много на телефона, и не може до 10
часа, защото до 9.30 ми е часът и трябва да си оставя телефона. Като го
купувахме и оправихме телефона и има регистрация, а аз си написах
истинската година – 2010 г. и то ме сложи на родителски контрол, и
надвиша ли с 20 минути, и му слага такъв контрол. Аз знам паролата и
мога да го отключвам, но той може да ми ги маха.
Соц. работник Д. – Инсталирал е програма на телефона й, за да я
следи.
Детето Д. С. – То не е програма или приложение, а ако си под 18
години на тези телефони и си го въведеш и то те слага на родителски
контрол. Аз като го питам какво да правя, той ми казва: „прочети една
книга“, а аз не обичам да чета книги, защото нищо не запомням от тях,
но той ми слага режим, да не мога да си отварям изобщо телефона и
трябва да си стоя в стаята просто така, без да правя нищо. Веднъж като
бяхме заедно за 1 месец, той ми оставя телефона едната вечер и аз си го
оставих под възглавницата, за да не може да ми го вземе, защото той
вечер ми го взема. Едната вечер стоях до 1 часа на телефона и той влезе
в стаята и каза до 4 часа да чета. Аз отидох в хола, но не четох книга, а
само отгръщах страниците, защото ми се спеше много. Това е в 4 часа
през нощта. Само тогава тази вечер останах до късно, а иначе към 10.00
- 10.30 вечерта или 11 часа вечерта най-късно си лягам. Петък и събота
съм до 11.30 часа, а от понеделник до четвъртък съм до 09.30 часа,
защото тогава съм на училище. На стола щях да заспя, но не заспах.
Баща ми през това време си беше в неговата стая. Не знам дали спеше.
Един път аз си бях оставила и 2 телефона - стария и този, който той ми
беше купил, и аз ги оставих в неговата стая и на сутринта като си
отворих моя телефон, нямах нито галерия, защото той вечерта ми казва
да му давам паролата ми, за да не крия нищо от него. И вечерта той
беше отворил да види какво съм си писала с мама, галерията със
снимките, и ми ги беше изтрил и от кошчето снимките, а и чатовете с
мама във „Вайбър“ беше изтрил и от двата телефона. Той не ме провери
дали чета, когато ми каза да чета книга до 4 ч.. Аз го помолих 2 пъти,
дали мога да отида да си легна и обещах повече да не стоя до 1 часа
6
вечерта, но той каза: „Сега за наказание ще стоиш, докогато ти кажа“.
След това дойде в хола към 4 часа и каза: „Спирай да четеш! Лягай, ама
да не се повтаря повече“.
В неделя исках да отидем до „***“, защото на следващия ден беше
„Хелоуин“ и аз исках да си взема гримове, за да си направя грима.
Помолих го да отидем до „***“, и до мола в Б. за обувки за волейбол,
които ми трябваха, и го помолих и той каза, че ще отидем. Мама ми
беше дала 20 лв., но му казах, че съм си ги събрала от джобните, за да
не прави скандали и да вика: „Звънни на майка ти да ти даде повече
пари! Как ще ти даде 20 лв.?“. Аз не исках да стават такива неща,
защото просто не ми се занимаваше. Купих си от „***“ нещата и той ми
услужи с 50 ст. и си ги иска да му ги върна, което е много тъпо. Не
ходихме до мола, защото на мен не ми останаха пари. Той каза: „Ще
кажеш на майка ти да ти купи!“ или нещо такова, докато минело делото
за издръжката. Имам сега да му връщам 50 ст. Не живея постоянно при
баба и дядо, а когато е този месец, в който трябва да съм с баща ми мама
отиде там, а аз трябваше да съм при тате горе. Май от началото на 6-ти
клас е така. Една-две седмици бяхме на училище и тогава отидохме
долу. Тази година. Сега сме във „****“ – аз, майка ми, баба и дядо.
Мама чака да мине делото, дали ще се виждаме там с тати в
апартамента, за да знае дали да се качим пак на „****“, за да не си
местим багажа постоянно.
Майка ми не може да е вкъщи, докато баща ми е там, защото те
постоянно се карат и се заяждат двамата и не може двамата да живеят
там. Спомням си, понеже тя има в апартамента гардероб с нейни дрехи
и имаше и негови дрехи, и той беше изкарал нейните дрехи в няколко
торби и след това ги нямаше -или ги е изхвърлил, или ги е сложил
някъде. Имаше на снимка как са разхвърляни по леглото и след това ги
няма. Аз казах на мама, че ги видях в 2 големи торби и след това ги
нямаше. Не помня кога беше -дали миналата или тази година.
Аз не искам да е с преспиване, когато се виждам с баща ми. Не
искам да спя там. Не ми се ходи чак в „***“. Той там си е взел квартира.
Не ми е приятно в този квартал да спя. Не знам къде ще се виждаме. Аз
не искам изобщо да се виждаме с него, защото той ми казва: „Д., майка
7
ти пак… еди си какво“. Като пътувахме към „***“ и ми говореше за
мама, а после казва: „Забравих. Добре. Извинявай. Няма повече да
говоря за това.“, но после пак говори против нея. Казва, че мама от тези
пари… Примерно, имахме една почивка. Не помня къде, но беше към
800 лв. и тате й беше дал 800 лв., а казва, че почивката е била 400 лв., а
мама си е запазила останалите пари. Казва ми, че тя е спала с по-голям
мъж в Н.. Те още не са били женени тогава.
Видях снимка от на баба телефона и той е постнал снимка във
„фейсбук“ и пише „****“ и някакви такива неща. Намеква, че свако ми
и синът му, защото са по-мургави, но не са ****, но той така намеква, че
са ****, които крадат. Мисли, че понеже златото на майка ми и на баща
ми пръстените бяха изчезнали, и той мисли, че „уж“ са те, защото били
****. Той постоянно праща и снима. Миналата година в групата на
родителите на класа беше написал нещо и след това го беше изтрил, и
госпожата на следващия ден ми беше повдигнала този въпрос и казах на
тати, и той й е звъннал, и доколкото разбрах, я е заплашвал или нещо
такова. Не знам какво е написал в групата.
Един път като ми чете чатовете с мама във „Вайбър“, бях писала
как той говори с на баба сестрата. Говореха за мама и аз й написах
какво са говорили, и той го е прочел. Аз се бях ядосала. Отидохме в
парка, въпреки че аз му казах, че не искам да ходим в парка. Той ми
казва: „Няма не искам. Ставай и се обличай!“ и отидохме. Като четеше,
какво съм писала на мама, той ми беше дръпнал ухото. Ритна ме ей тук
в крака и също още веднъж ме ритна, или два пъти ме ритна, и ми удари
главата /посочва движение на блъсване с ръка на главата/. Като сила
беше средно, не беше леко.
Мама веднъж беше отишла на заведение и аз му казах, че стоях
сама вкъщи и той на сутринта й каза, че иска да се разведат. Миналата
година на неговия рожден ден- на 10-ти беше официално, когато се
разведоха. Беше на 10-ти септември. Разбрах, че в С. официално вече не
са женени. След това живяхме 1-2 дена заедно, но се заяждаха. След
това отидохме в баба, а той остана в апартамента. Аз си спях в отделна
стая от мама, но веднъж ме беше оставила сама вкъщи. Не помня до
колко часа я нямаше, но нищо не е станало. Само закъсня вечерта, а не е
8
отсъствала за цялата нощ. Тя беше на нощен клуб, но примерно до 3
часа е била, а не цялата нощ. Аз май заспах тогава. Това се е случило
веднъж или максимум 2 пъти, за което даже не помня. Това е миналата
година преди да се разделят. Мама отиде на нощен клуб и на
следващата сутрин, след като му казах, че съм стояла до еди колко си
часа на същата вечер, каза: „Ще се разведа“. Той тогава май не беше в
България.
Мама не се отнася грубо с мен. Но нали съм разхвърляна, и ако не
си подредя, малко ми се кара, но то е защото е много разхвърляно и
трябва да си подреждам.
Той един път като бяхме на почивка това лято, в този 1 месец, като
бяхме заедно, понеже той като ме снима, аз си закривам лицето, защото
не обичам да ме снимат, но той ме беше снимал и аз видях, че ме е
постнал във „Фейсбук“, и също за някакви дарения, който дядо е правил
на мама и леля, когато почина, и не помня какво беше написал, но беше
постнал тази снимка, на която си крия лицето. Искам да ме пита, дали
искам да се снимам. Аз му казвам, че не искам и той ме пита: „Е как не
искаш? Сега, ако майка ти беше тук…“, но аз казвам: „Не. Не.“, че не
искам. Той ми казва: „Д., хайде да се снимаме тук. Как не искаш?“, и аз
му казвам: „Не!“, а той: „Няма не. Ела тук!“. Аз просто не искам да се
снимам, защото не ми е приятно.
Соц. работник Д. – Това, което детето ми е казвало и не искаше да
го записваме, е че до 4 часа я е държал будна и за подаряването на неща,
които после си взима.
Детето Д. С. – Сега пак ми ги е оставил, но този ден ми каза, че
което той ми е купил, трябва да го сложа в куфар и да му го върна.
Соц. работник Д. – Другото, което каза детето е, че изцяло има
контрол и лишаване от личен живот.
Детето Д. С. – Дава ми да имам приятелка, но ми иска паролата на
телефона. Аз си бях сложила парола на галерията, ако някой ми отвори
телефона, да не може да влиза там, но той казва: „Дай паролата на
галерията! Нямаш какво да криеш, освен началото на телефона, ако си
го изгубиш. Искам нея парола да ми кажеш“. Изтрил ми е снимките и от
2-та телефона и дори от кошчето. Сигурно е като наказание това.
9
Аз понякога му казвам нещо, само за да спрем темата, защото не ми
се обсъжда. Не знам. Понякога говори за мама, че еди как си и еди
какво си правила, че била спала с по-възрастен мъж в Н., когато била на
работа, а аз тогава бях 1-ви или 2-ри клас. Има и още неща, които не
помня. Казва и други лоши неща за мама, но не помня точно. Говори
понякога за нея и после се усеща и спира.
Мама не ми говори против баща ми. Не ми е казвала сега да не се
виждам с него. Казва: „Няма как, Д.. Той ти е баща все пак“. Той ми е
баща, но аз предпочитам в това време да съм с мама, отколкото с него.
Аз и на него му казах че 1 месец на мен ми е много да съм с него.
Не че ми става скучно, но ми идва в повече 1 месец да сме двамата.
Като цяло на месеца виждане веднъж стига, а даже може някой месец и
изобщо да не го виждам.
Не искам с преспиване. На училище ми беше казал по телефона, че
ако не искам да се виждам с него, мога да му кажа. Аз не иска да му
кажа, защото ще ме пита: „Защо така, Д.?“. Разпитва ме и се чувствам
гадно, че не искам да се виждаме. Казва: „Ти не искаш да се виждаме“.
Не знам, къде ще се виждам с него. Ако се виждаме, нека да не е по
1 ден, а за 1-2 часа да си поговорим, но не на специално място, а да се
разхождаме и да си говорим. Изобщо не искам един месец да съм при
него, може най-много за 1 ден. Ако трябва ще е на „***“, но не искам да
е за 1 месец. Не мога да излизам, като съм там. Трябва ми половин час
да вървя, за да изляза от там.
Мама не е ходила по квартири, а само при баба и дядо.
Не искам да се разширява режимът за виждане с баща ми. Не искам
да се виждам на други празници с него. Той каза, че на Коледа ще съм с
него, а на Нова година с мама, а на другата година обратно. На мен
„***“ ми е гаден квартал, защото там е с ****.
Майка му и баща му са умрели. Били са разведени, а след това
майка му е умряла и баща му също е умрял. Майка му 2018 г. или 2019 е
умряла. Те са имали къща, но не в Я.. Имали са 2 къщи, защото майка
му и баща му са били разделени. Те са останали като наследството, но
той се е отказал. На едната къща ме беше завел и тя е срутена, и с
10
другите братя са спорили за къщата, а накрая никой не я е взел, а
другата я е купил някой. Той няма друга къща, освен квартирата и онова
таванското, но то е на негови приятели и не искам там. Там има едно
малко като кухня, и едно сгъваемо, което е диван като легло, и той е
купил матрак, но пак е неудобно.
Аз като цяло искам да се качим на „****“, защото там имам повече
приятелки, които излизат, а във „****“ имам 2 или 3, но те понякога
излизат, а понякога не. Приятелките ми са 3 на центъра, а другите 2 със
във „****“. Когато баща ми е тук лятото, понякога излизам, но понякога
не. Аз му казвам, че ще излизам, а той пита: „Кой е казал, че ще
излизаш? Няма да излизаш. Ще стоиш вкъщи!“.
След изслушването детето и социалният работник напуснаха
съдебната зала. Въведоха се страните, на които съдът обобщи казаното
от детето.
По доказателствата на ищцата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разпит като свидетел Д. К. М..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
Д. К. М. – 64 г., неосъждана, майка на ищцата.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелката обеща да говори само истината,
Свид. М. – Желая да свидетелствам. Контактите с бащата стават по
най-различни начини и е въпрос на настроения. В един момент е добър
и я обича, а на другия ден ще й избие зъбките. По телефона я пита:
„Защо не ми се обади веднага, аз като те търсих? Ще дойда и ще ти
избия зъбките!“ и детето плаче. Като му прищракне нещо в 8 или 9 часа:
„Събирай си багажа! Ще дойда да те взема“. Нещата, които е купил,
11
след 1 седмица, като не е в настроение, й дава половин час да отива да
събира всичко, „каквото съм ти купил“ - телефони и маратонки. Казва:
„Давам ти половин час да си с нещата тук, всички при мен“. След
развода не можеш да знаеш къде е. Той толкова интриги и лъжи, че
нямам думи и не знам какво ще чуем. Д. преди споделяше някакви
неща, но от месеци и тя не иска да споделя, ако я попиташ, нищо не
казва. Последно, когато август беше с нея, през целия месец бяха в
апартамента и оттогава, мисля че не са се виждали, с изключение на
преди 1 седмица, като разбрахме от „Фейсбук“, т. к. му е любимо да
публикува глупости. Имаше снимка на летището, че заминава за А. и
оттогава не са се виждали. Дъщеря ми си изнесе багажа и си го обра
всичкия от 1-ви август и е при нас на „****“, защото е невъзможно на
15 дена да е тук и на 2 седмици той да е там по 2 дена. И дрехите не
може да си оставя там. Пролетта й беше изхвърлил всички нейни дрехи,
които беше оставила там. Той си има ключ. Влиза и излиза, когато си
иска. Можеш ли спокойно да легнеш да спиш? И тя е от август при нас,
и 1-ви септември също, като свърши единият месец. Много трудно е за
нея. Той постоянно е бил на мисия. Д. беше на 7 години, когато той
тръгна да пътува много. Тя е момиченце и има женски неща, които
споделя с майка си и с мен, и този 1 месец й се отрази. Да я накараш да
събира касови бележки за каквото й е купил. Касови бележки за дюнер
или хамбургер, за да покажи, че се грижи за нея. Длъжна е да вземе
касова бележка. Купил й е нещо, а на другия ден казва: „Да ми го
върнеш“. Контролира й приложенията на телефона. Трябва да има
малко контрол, защото децата прекаляват с телефоните, но той
прекалява с контрола. Прави й проблем за 3 или 4 минути и детето
плаче. Тя реве: „Как може да имам такъв баща? Мразя го.“ Ние с майка
й казваме: „Д., все пак той ти е баща“. Наистина той прекалява с
контрола. Аз не съм ходила в апартамента. Само веднъж ходих да й
взема нещо и гледам, че е изпразнено. Вземал е завивки, чаши и чинии,
и всичко беше разхвърляно, но аз не знам как е било преди това, но
беше нормално оправено, а тогава беше изпразнено. Предполагам си е
взел завивки, прибори и каквото е.
Абсурд е двамата да живеят заедно, докато той се вижда с детето.
Дъщеря ми е споделяла, че иска да се обади да разговарят да се срещнат
12
и да се разберат. Той постоянно настройва детето срещу майката, но
обвинява, че майка й я настройва срещу него. Бяха на почивка за 2 дни,
но тя и с майка си не искаше да ходи, а с него за 2-3 дни не искала и
стояла в стаята. Той пак казва, че майка й се е обадила и я е настроила.
Ние й говорим: „Каквото и да е, баща ти е и трябва да се срещате“. Той
настройва детето срещу дъщеря ми. Наричал я е в колата с обидни
думи. Дал й е половин час да си събере багажа. Детето беше се
прибрало в колата. В колата й казвал: „Майка ти е такава“, „****“ и т. н.
Отношенията между дъщеря ми и него не подлежат въобще на
разбиране. Ако тя знаеше, че така ще протичат нещата, при развода
нямаше да се съгласи на това споразумение. Тя направи това за
свиждането, за да не се мъкне детето по квартири и мислеше, че
отношенията им ще бъдат нормални, и затова в апартамента се виждат
за тези 2 дни. Още на другия ден нещата се влошиха. Още там я заряза
след делото в С. да се прибира сама и оттогава започна всичко. Явно
всичко беше предварително замислено. Като се обади той, за нас беше
като гръм от ясно небе, и каза: „Аз съм решил, ще се развеждаме.
Говорил съм, обмислил съм всичко и реших - развеждаме се. Може да
не живеем заедно, а по-късно може пак да се съберем“.
Аз не знам дали изобщо са контактували последния месец.
Миналата седмица ходиха с една жена да описват в апартамента. Тогава
бяха заедно. Тогава са се видели, иначе не знам.
Ние сме двамата със съпруга ми вкъщи. Там са 4 стаи във „****“ и
е 100 квадрата. Имам и друга дъщеря и внуци, които са на морето.
Идват на гости. Той се опита и там да създаде мръсотии, но това не е
към делото.
Аз мисля, че те не могат да са заедно в апартамента, а тя да прецени
дали може да стои с него. Според мен не може. Според това, което
говорих досега, явно не могат. Заплашвал е дъщеря ми. Като бяха в
началото, скубал я е за косата, дърпал я е и я е бутал. Това е при първата
среща след развода. Веднъж е била тя при него и я е скубал за косата.
Аз не съм бил там, но сигурно не е харесал нещо, което тя е казала. Това
е в апартамента на „****“. Това го чух от дъщеря ми. Не си спомням
дали детето е било там, но мисля, че не е било. Мисля, че е била навън и
13
само двамата са разговаряли.
Детето в последно време по-малко споделя, а преди и без да я
питаш всичко си казва, а сега дори да я питаш, не казва. Нито иска да й
казваш нещо. Ноктите си гризе постоянно сега. Това е от няколко
месеца, и особено след като беше цял месец при него, като бяха заедно.
Едва изкара с **** без превръзки, защото нея я е срам да му каже. Днес
са добре. Излезли и ходят някъде, а на другия ден нещо не му харесва и
казва: „Наказана си. Давай си телефона“. В един часа я пита: „Защо не
спиш? Почвай да четеш книги“. Това е, което тя ни казва. Аз няма как
да го знам. Аз не съм присъствала, но каквото каже детето.
Тя не подлежи на въздействие. Не мога да й кажа какво да прави.
Разбира се, тя е дете, не може нищо да не слуша, но не обича да я
разпитваш или да й кажеш какво да си облече. Иска самостоятелно да
решава. Голяма е. Казва: „Аз си знам. Аз ще си решавам, как да се
обличам“.
Когато трябва да се срещат бащата с детето, тогава дъщеря ни идва
при нас. Един месец бяха зимата при нас, защото и без това парното
работи нонстоп при нас и е голям апартаментът, а сме само двамата, и
останаха 1 месец зимата. Защо да се плаща още една сметка? Сега
животът е труден. Сметките са високи.
За контрола на бащата- да, контролът на всяко дете няма да му
харесва, но отношението и държанието му е такова, че тя не се чувства
добре при него. Тя казва едно, но си мисли още много неща, но казва
само едно. Усещам, че е раздразнителна и не иска да я питаме и да
разказва нищо. Това е, което съм чула и ни е казала. Не мога да знам
изцяло какво й е вътре в душата.
Не само Д., а всички деца прекаляват с телефоните. Бащата й го е
купил. Телефонът струва 1400 лв.. Не знам дали е поискала толкова
скъп телефон. Просто поиска телефон, защото беше изтървала стария
си, но не е искала от 1200 лв. или 1400 лв. Той й е взел телефон преди
няколко месеца, за да може да представи фактури, да покаже, че има
възможности, а след един месец вече „нямам работа“, „нямам пари“,
квартири под наем и не знам си какво. Казва, че е на квартира в „***“, а
е на друго място. Не знам къде живее. Казва, че е в „***“ под наем, а
14
виждам колата му в К.. Там е -в таванска стая. Оттам сме минавали и
съм виждала колата, но не знам къде е той.
Съдът счита, че следва да бъде приет по делото представения
социален доклад от ДСП-Я. от 25.10.2022 г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА соц. доклад № **** на ДСП-Я. от 25.10.2022 г.
Ищцата М. М. по реда на чл. 59 ал.6 от СК – Искам да се върнем
двете вкъщи, когато определите режим за виждане. Аз не съм го
ограничавала и няма да го направя. Още повече, че си идва от чужбина
и няма кога по друго време да я види. Няма как да го спра да се вижда с
дъщеря си.
В залата влизат свидетелката М. и детето.
Адв. Г. – Моля детето да покаже какво й е написал баща й сега на
есемес.
Детето Д. С. – Преди това ми звънна и ми каза, че ще се откаже от
мен.
Детето предостави телефона си за оглед на съобщение с днешна
дата.
На осн. чл. 204 от ГПК съдът извърши оглед на телефона и
установи, че съобщението гласи:
„Всички вещи можеш да ги оставиш вкъщи и ще ги ползваш само,
когато си при мен. Още днес да си ги занесла“.
На въпрос на детето: „А може ли утре, защото днес имаме да
правим проект и съм на тренировка“, отговорът е: „Не“.
Съобщението продължава: „Телефонът с картата също. Слушалки,
15
дрехи, всичко. Всичко оставяш в детската стая, когато си при мен,
тогава ще си ги ползваш“.
На въпрос на детето: „Нали каза, че ще се откажеш от мен?“,
отговорът е: „Другата седмица като те взема, ще ти обясня“.
На повторението на въпроса от детето, отговорът е: „Скоро на
фризьор ходила ли си? А правен ли ти е ремонт?“.
След огледа на телефона, същият се върна на детето.
Ищцата М. – Може да ви стане ясно, как тя се чувства след такива
съобщения. Постоянни са тези съобщения. Периодично е за багажа. Аз
съм казала, че нищо лошо не съм видяла от него до момента, в който
тръгна да прави тези неща. Сега просто не го познавам. Разбирам, че
съм го наранила и е озлобен. Аз имам вина и той има, но детето ти е
най-важното нещо и не може така: „Ела, при мен“, а после такива неща.
Защо на детето си го правиш? Изля се голяма помия във „Фейсбук“ и се
изписа каква ли не съм. На детето е казвал за мен, че съм „****“ и
„****“. Кажи го на мен, но на детето си как можеш? Колкото и да си
ядосан и озлобен, ела и аз съм човека, с който да се говориш. Ела при
мен! Аз няма да го върна, но той ме подминава на пътя. Аз не съм
ненормална да се влача по съдилища. Наранен е. Дал е много. Поставям
се на негово място. Обичал ме е. Но до кога ще постъпва така? Нека
седнем да се разберем. Ще се извиня. Аз никога не съм крила, че имам
вина. Може да имам някаква грешка. Въпросът е, че той е „безгрешен“.
Той „нищо не е направил“. Аз съм виновната. Ок, хубаво. В името на
това всичко да приключи и да имаме нормални отношения, за да не
страда детето ни, аз съм съгласна да се извиня за каквото и да е. Мина
този момент и за мен той вече е просто родител на детето ми. Публично
унижение имаше към мен и на работа, но майната му, но към детето да
се държиш така... Аз гледам как се чувства детето. Тя не е добре
емоционално. Не се намесвам. Знам, че мога да й огранича контактите с
него, но не искам. За това поисках да се промени мястото. Аз съм на 40
години и не ми е хубаво да съм в майкини. Искам да сме си двете и да е
както трябва да бъде. Когато правихме споразумението, той ми казваше:
„Аз нямам семейство и нямам други близки“, за да не влачим детето по
16
квартири, но щяхме да сме в прекрасни отношения и уж щеше всичко
да е идеално, но това беше първия месец. Случаят, когато той ме оскуба
беше, когато беше събрал всички документи, които имахме вкъщи и аз
тогава настоях да ми ги даде. Тогава го обидих и му казах, че е въшка.
Признавам си. Тогава той скочи и не само, че ме оскуба, но и ме удари.
Детето го нямаше. Само заради детето не отидох да търся каквото и да
е. Признавам си, че ме е страх да прекарам ден или два в апартамента с
него.
Адв. С. – За мен това са епизодични случки, които действително са
плод на думи на бащата, т. к. самият той ми е споделил и даже ме
помоли да го заявя, че действително очаква някакво извинение от
страна на майката.
Ищцата М. – Аз съм му дала извинение.
Адв. С. – Той твърди, че не е получил такова. Миналата седмица
по време на срещата в апартамента с вещото лице е имало проблеми,
докато бащата на ищцата е бил там, а след като той е напуснал
жилището, доколкото знам, те са си разговаряли и тя го е хванала през
кръста. Това ми сподели той. И е имало съвсем нормални отношения
между тях.
Ищцата М. – Не съм го хващала през кръста. Спрях го да не се сбие
с баща ми, ако това е хващане през кръста.
Адв. С. – Знам, че след като го е нямало баща Ви, всичко е било
нормално. Това ми е предадено. Може да не е точно прегръщане през
кръста, но е имало някакъв такъв контакт, който за него е бил това.
Ищцата М. – Не съм го прегръщала. Да изкара пералнята, за да му
покажа плочките отзад и го помолих просто да я приберат, защото ще
изкарат мръсния канал и съм го докоснала неволно един път, но това не
е хващане през кръста.
Адв. С. – Аз мисля, че просто отношенията им са влошени във
връзка с намесата на родителите на М., защото действително във всички
проблеми по всички дела родителите на М. са водещи. Представям
удостоверение за настоящия адрес на ответника в оригинал.
17
По доказателствата на ответника, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема удостоверение за настоящ адрес от 15.09.2022 г.
Адв. Г. – Не оспорваме, че лицето от 15.09 има договор за наем на
този адрес.
Съдът предложи на страните спогодба.
Адв. С. – Не мога да си позволя, защото нямам пълномощно в тази
връзка и трябва да го обсъдя с доверителя ми.
Адв. Г. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Адв. С. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Г. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите
предявените от доверителката ми искове. Безспорно по делото се
установи, че след влизане в сила на съдебното решение, с което е
прекратен бракът на страните, бащата не е осъществявал контактите,
които са предвидени в спогодбата между страните, а имено всяка първа
и трета събота и неделя на месеца, поради обстоятелството, че същият е
с месторабота, която не му позволява да осъществява тези контакти. По-
важното в случая е, че контактите се осъществява в жилището, което е
предоставено за ползване на майката, и тя всеки път се принуждава да
18
наспуска жилището и да отива при родителите си, за да може бащата да
осъществи контактите си с детето. Безспорно се установи, че бащата
вече е с настоящ адрес, различен от посочения по делото, а именно по
договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Я., ж. к. „Г. ***“,
където вече е настоящият му адрес, съгласно представеното
удостоверение, и режимът на лични контакти може да бъде извършван в
новото жилище, което явно бащата обитава. Безспорно се установи по
делото, че контакти между двамата бивши съпрузи не може да бъдат
осъществявани на един и същи адрес, поради влошените личностни
отношения между двамата, изразяващи се в неприязън един към друг, в
грубо вмешателство към моята доверителка след прекратяването на
брака им, в нецензурните обиди и в стреса, на който той подлага моята
доверителка и детето. Изводът е, че контактите между бащата и детето
не може да се осъществяват на този адрес, на който живее майка
постоянно. Това е и причината майката да измести адреса си в периода
на контакти на детето с бащата, т. е. тя ходи в жилището своите
родители. Самата тя не може да ползва пълноценно жилището,
предоставено й по силата на съдебно решение. По този начин същата не
може да осъществява и контрол върху детето, т. к. детето е в
специфична възраст, която изисква особени грижи. Най-важното е, че
бащата, оставяйки в жилището, което е предоставено на майката, се е
разпоредил и с вещите й. Изхвърлил е включително и дрехите й, което
прави абсолютно невъзможно този режим на контакти да бъде
осъществяван в това жилище. В тази връзка, и с оглед събраните по
делото доказателства, моля съдът да уважи нашите исковете, касаещи
промяната на режима на свиждане и мястото за осъществяване на
контакти, като ще моля режимът на контактите с детето да бъде
ограничен в периода, които сме посочили, а най-важното е, тези
контакти да не се осъществяват в жилището, което е предоставено на
майката, а именно на ул. „****“ ***. В тази връзка, моля да постановите
Вашия съдебен акт. Безспорно по делото се установи, че и детето не
желае да осъществява контакти с бащата, с оглед обстоятелството, че
бащата се държи спрямо детето арогантно, вкл. днес прочетения есемес
говори за начина на поведение на този родител спрямо детето и
ограничаването на режима на лични контакти е в полза на самото дете.
19
Социалният доклад по делото ясно и категорично установява, че
майката е добър родител и като такъв полага всички грижи за детето, но
това не може да се каже за бащата, защото същият е обсебен от
обстоятелството, че трябва да въздейства психически на детето, вкл. и
на майката, за да отмъщава неясно за какво. В тази връзка моля да
постановите Вашия съдебен акт.
Аз няма да претендирам разноски по делото. Ако реши съдът да
присъжда разноски, моля съдът да не уважава искането на колегата за
присъждате на разноски по делото.
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, считам, че при
постановяване на Вашия съдебен акт следва действително да вземете
предвид изявеното от детето желание във връзка с проведеното в
днешно с. з. изслушване, но също съм на мнение, че ако не се положат
усилия от страна на майката за стопляне на отношенията между бащата
и детето, както и между бащата и майката, с оглед на тяхното общо
дете, това би задълбочило до голяма степен синдрома на родителското
отчуждение, който вече е факт. Действително служебните ангажименти
на бащата са свързани с отсъствието му от страната, но това по никакъв
начин не може да бъде причина за ограничаване на контактите на същия
с детето. Дори да постановите тези контакти да се осъществяват на
място, различно от досега постановеното, не мисля, че същите трябва да
бъдат ограничени. Безспорна е ролята на бащата в развитието на едно
дете. И ако това присъствие на бащата в развитието на детето се
ограничава, това няма да е в плюс на детето. По отношение и на
изслушания в днешно с. з. свидетел, считам, че показанията са свързани
с голяма доза емоции и лично отношение към бащата, и следва да не
бъдат вземани предвид. Не намирам същите за безпристрастни и не
може да се направи извод за същинските отношения между бащата и
детето. Не може да се пренебрегва и възрастта на детето, но пак
заявявам, че не следва да бъдат ограничавани правата на бащата да се
вижда с детето. Той никога не би принудил детето да бъде с него против
неговото желание, с което той се е съобразявал до този момент. Именно
за това сме заявили, че желаем не да бъде стесняван този режим, а дори
20
желаем да бъде режима разширен, защото това е начинът да се
преодолява това отчуждение, което в момента е настъпило между
бащата и детето, вследствие на влошените отношения между двамата
родители, което по-скоро идва от имотни проблеми, които имат и
материалните въпроси, които не са решили към настоящия момент във
връзка с водени между тях дела. В тази връзка моля за Вашия съдебен
акт. С оглед заявеното от страна на процесуалния представител на
ищцата, че не поддържа искането си за разноски, аз също не поддържам
същото, защото в случая не става въпрос за спечелил или загубил, а за
спорна администрация, единствено и само в интерес на детето, от което
се ползват и двамата родители.
Съдът ще обяви решението си до 07.12.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
12,18 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
21