РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Златоград, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100173 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба с вх. №1502/16.05.2025г. от „К. Й.“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от В. М. И., чрез пълномощника адв. Н. Ш.,
член на АК Х., със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** срещу И. С. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Н.“ № **, с правно основание чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба се посочва, че на 15.08.2024г. дружеството е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до PC-П.,
като с така депозираното заявление „К. Й.” ООД, в качеството си на
заявител/кредитор е искало да му бъде присъдена сумата в размери, както
следва: Сумата от общо 4057.87 лв., от които главница: 4057,87 лв.; държавна
такса и 510 лв. адвокатско възнаграждение срещу длъжника И. С. Л., във
връзка с неизпълнение на задължение за плащане по Запис на заповед от
04.06.2019г., предявен на 05.06.2019г.
Адв. Ш. посочва, че на основание така подаденото заявление за ЗНИ и
документ по чл. 417, т.10 ГПК е образувано ч.гр.д. №295/2024г. по описа на
PC-Златоград. Съдът е издал Заповед № 108/2024 за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 18.09.2024г. и
Изпълнителен лист № 57 от 18.09.2024г. срещу длъжника: издателя И. С. Л. с
ЕГН: **********, с които съдът осъжда длъжника да заплати на кредитора „К.
Й.” ООД заявените суми: главница: 4057,87 лв. по Запис на заповед от
04.06.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2024г. до
окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото -
81,16лв. държавна такса и 510 лв. адв. възнаграждение.
1
Въз основа на така издадените ЗНИ и ИЛ на 20.03.2025г. на основание
чл.426 и сл. от ГПК дружеството, чрез своя процесуален представител е
подало молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ С. Д., peг.
№ 912 на КЧСИ. Въз основа на така подадената от тях молба е образувано изп.
дело срещу длъжника.
Дружеството е уведомено, че е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Освен това му е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
Представителят на дружеството/ищец твърди, че вземането на „К. Й.“
ООД е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на
заповед от 04.06.2019г., издаден от И. Л.. Процесният запис на заповед е
валиден и представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 978395 от
04.06.2019г., сключен между „К. Й.” ООД, в качеството му на Заемодател и И.
Л., в качеството й на заемател, сочи адв. Ш..
По така сключения договор за заем са постъпвали погасителни плащания
от страна на заемателя в размер на общо 1,116.40 лв.
Срокът за връщане на дължимите по договора за кредит суми е изтекъл
на дата 03.06.2021 г. Тъй като заемателят И. Л. не е изпълнила задължението
си за плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем и по
издадения въз основа на него Запис на заповед от 04.06.2019г., то заемодателят
„К. Й.” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми
по съдебен ред.
Адв. Ш. посочва, че заемът е отпуснат по молба от И. Л..
Твърди, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и
обезпечава сключения договор за заем. Договорът за заем играе ролята и на
разписка и твърди, че Л. е получила договорения кредит. За получаването е
издадена РКО.
,,К. Й.‘‘ ООД, чрез адв. Н. Ш. моли съда, да постанови решение, с което
да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането на „К.
Й.” ООД към И. Л. за сумите, както следва: непогасена главница в размер на
2 981.85лв.; наказателна лихва за забавени вноски за периода 04.03.2020г. до
14.08.2024г. в размер на 1 076.02лв. или общо 4 057.87лв.
Съдът не споделя възражението на ответника, че се претендира главница
в размер на 4 057.87лв., тъй като това е претенция, формулирана в раздела
доказателствени искания и явно е техническа грешка.
В точка 3 от исковата молба ,,размер на претендираната сума‘‘ се
претендира главница 2 981.85лв., както и посочената лихва.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата
молба и доказателствата към нея, от ответникът чрез адв. Е. Т. е постъпил
отговор, с който считат същата за недопустима, за неоснователна и
недоказана.
Ответникът, чрез своя процесуален представител сочи, че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност относно вземането. За разлика от
2
общата 5-годишна погасителна давност по ЗЗД, в настоящия случай се
прилага изключващата я специална давност. Съгласно нея исковете по запис
на заповед срещу длъжника се погасяват с изтичането на 3 години от
настъпването на падежа по документа, а записа на заповед е предявен за
плащане на 05.06.2019 г.
На следващо място адв. Е. Т. посочва, че липсва идентитет между
издадената Заповед за изпълнение № 108/ 18.09.2024 г. по ч.г.д. № 295/ 2024 г.
по описа на PC-Златоград и исковите претенции/необходим е пълен идентитет
на вземанията в настоящото и заповедното производство/.
Пълномощникът на ответника сочи, че процесния Запис на заповед е
издадена като обезпечение на задължението по друго каузално
правоотношение - с „ К. Й.” ООД, ЕИК: *********- по договор за заем / това е
видно от всички доказателства по делото, а и ищецът го признава/. Част от
заемната сума е върната (1116.40 лв.), но ответницата не е сигурна за точния
размер, тъй като мисли, че има и други извършени плащания по
задължението, като държи да бъде отбелязано, че става въпрос за главница в
размер на 4000 лв., но какво е погасявано с нея е неясно, имайки предвид
представения погасителен план.
В съдебно заседание страните не изпращат представители, но чрез
писмени молби ищецът поддържа предявения иск, а ответника оспорва същия.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 03.06.2019г. И. С. Л. е подала молба до ,,К. Й.‘‘ ООД да й бъде
отпуснат кредит в размер на 4000лв. В молбата е посочила адрес за
кореспонденция, месторабота, приходи, дължими суми по кредити и др.
На 04.06.2019г. между нея и ,,К. Й.‘‘ ООД е сключен договор за заем в
размер на 4000лв. и са посочени условията по заема. В т. 4 от договора е
посочено, че с полагане на подпис под същия Л. удостоверява, че е получила
сумата от 4000лв. Предвидено е като обезпечение да бъде издадена ценна
книга в полза на заемодателя, както и други варианти на обезпечение.
Друго важно обстоятелство в договора е в чл. 11 от договора, а именно
заемателят е дал своето изрично съгласие от отпуснатата сума да бъде
приспаднато сума, необходима за погасяването на всички други активни
задължения, които заемателят има към заемодателя и които не произтичат от
сключването на настоящия договор за заем.
Към договорът за заем е приложен погасителен план, от който се
установява, че първата погасителна вноска е на 03.07.2019г. а следващата е на
05.08.2019г. Приложени са и Общите условия на кредитодателя.
По делото е приложен и Запис на заповед (думата запис е от мъжки род)
от 04.06.2019г., с който И. Л. се е задължила да заплати на ищеца сума в
размер на 9 192лв. на предявяване. Преддоговорна информация е
предоставена на И. Л. чрез стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация.
3
По делото е представен РКО №312/04.06.2019г., от който се установява,
че ,,К. Й.‘‘ ООД е предоставил сумата 4000лв. на И. Л., като основанието е
отпуснат кредит. Положени са подписи на лице броило сумата и лице
получило сумата.
И. Л. е инициирала производство по чл. 124 от ГПК по отношение на ,,К.
Й.‘‘ ООД, което производство се е развило пред РС-П. и с Решение
№262477/08.11.2021г. по гр.д. №16303 по описа за 2020г. съдът е признал за
установено в отношенията между двете страни, че сключения между тях
договор за кредит от 04.06.2019г. е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. В
мотивите на съда е посочено, че след като договорът е недействителен,
заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и др. разходи, което е предвидено и в ЗПК.
По делото е назначена и изпълнена ССчЕ от вещото лице Е. К. К.. Съдът
приема заключението на същата, като обективно, компетентно и пълно, и от
същото приема за установено, че на 04.06.2019 г. между „К. Й.” ООД, гр.Х.
/заемодател/ и И. С. Л. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем №
978395 към искане 89357 в размер на 4 000.00 лева, с уговорена месечна
погасителна вноска в размер 246.48 лева и дата на плащане, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора - 3-то число, срок на договора -
24 месеца, месечен лихвен % - 3.400 или лихва в размер 1 915.62 лева, ГПР -
49.364 %, неустойка в размер на 3276.38 лева, в случай на непредставяне на
гаранция от страна на заемателя.
Съгласно представеният Запис на заповед от 04.06.2019 г. И. С. Л. се
задължава да заплати на „К. Й.” ООД, гр.Х. сума в размер 9 192.00 лева.
Съгласно Договор за паричен заем № 978395 към искане 89357 от
04.06.2019 г., сключен между „К. Й.” ООД, гр.Х. /заемодател/ и И. С. Л.
/заемател/, общия размер на задължението, в случай на непредставяне на
гаранция е 9 192.00 лева, в т.ч.:
4 000.00 лева – главница; 1 915.62 лева - договорна лихва; 3 276.38 лева –
неустойка.
Претендираните суми по ч.гр.д. № 295/2024 г. произтичат от Запис на
заповед от 04.06.2019г. издаден за обезпечаване на задължението по Договор
за паричен заем № 978395 към искане 89357 от 04.06.2019 г.
Исковата молба в настоящия исков процес е подадена във връзка с
непогасени суми за главница по Договор за паричен заем № 978395 към
искане 89357 от 04.06.2019 г. и наказателна лихва за непогасяването й.
Общият размер на извършените от И. С. Л. плащания за погасяване на
задълженията по Договор за паричен заем № 978395 към искане 89357 от
04.06.2019г., съгласно представените от „К. Й.” ООД, гр.Х. справки е 1 116.40
лева, както следва:
№ДатаСума по
разписки
107.08.2019383.20
209.09.2019383.00
4
310.09.20190.20
416.12.2020100.00
№ДатаСума по
разписки
511.05.2021100.00
621.02.202350.00
718.04.2023100.00
ОБЩО:1 116.40
Съгласно представените от ,,К. Й.” ООД, гр.Х. справки, с направените от
И. С. Л. погасителни вноски по Договор за паричен заем № 978395 към искане
89357 от 04.06.2019 г. в размер 1 116.40 лева, е извършено погасяване по
кредита, както следва:
1 018.15 лева - главница
98.25 лева - наказателна лихва
Размерът на непогасената главница по Договор за паричен заем №
978395 към искане 89357 от 04.06.2019 г. е 2 981.85 лева.
Размерът на лихва за забава за периода от 16.08.2024 г. до 16.05.2025 г.
/датата на подаване на настоящата искова молба в съда/ е 309.34 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако от сумата 2 981.85лв.
се извади платеното и по наказателната лихва, а именно сума в размер на
98.25лв., се получава непогасена главница в размер на 2 883.60лв.
Вещото лице е категорично, че записа на заповед е издаден за
обезпечение на този заем. Вещото лице прави този извод по две причини – на
първо място и записа, и договора са от една и съща дата, а именно
04.06.2019г., а освен това, на следващо място сборът от всички задължения по
договора за паричен заем между страните дава сбор от 91.92лв.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на сумата 2 981.85лв., представляваща
главница по договор за заем е основателен и доказан, и като такъв следва да
бъде уважен, но до размера на 2883.60лв.
Ще следва да се присъди и размерът на законната лихва за забава върху
главницата за периода от 16.08.2024г. – подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до 16.5.2025г. – предявяване на настоящия иск.
Претенцията за наказателни лихви за забавени вноски за периода от
04.03.2020г. до 1.08.2024г. ще следва да бъде отхвърлена, тъй като съгласно
правилата на ЗПК, когато договорът бъде обявен за недействителен се дължи
само чистата стойност на кредита.
В настоящия случай ищецът е навел твърдение, че вземането произлиза
от договор за заем и като обезпечение за изпълнение на същия е издаден запис
на заповед. При такива твърдения следва да се спазват указанията, дадени от
5
ВКС в Тълк. решение №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. В това тълк.
решение се посочва, че с въвеждане на твърдение или възражение за
наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден запис на
заповед се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и/или
обезпечителния характер на ценната книга.
В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи
и каузалното правоотношение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си.
Трактовките в горното тълк. решение са доразвити и в Решение
№2929/29.09.2021г. на ВКС по гр.д. №4529/2019г., четвърто г.о. В този смисъл
е и Решение №60173/09.09.2021г. на ВКС по гр.д. №1640/2020г., четвърто г.о.
Спазвайки горните указания на ВКС и прилагайки същите в настоящото
производство, съдът намира, че ищецът се е справил с доказателствената
тежест, като по делото се доказва, освен от писмени доказателства, също и от
счетоводната експертиза, че между страните е подписан договор за заем от
04.06.2019г. За обезпечение изпълнението на задължението на Л. по този
договор, същата е издала и запис на заповед. Доказва се получаване на заетата
сума, друг е въпроса, че най-вероятно тази сума е отишла, както се сочи в чл.
11 от договора за погасяване и на стари задължения.
По делото следва да се даде отговор на въпроса дали е изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца, коя давност се прилага и за коя
част от вземането евентуално тази давност е изтекла. Този отговор се дължи с
оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответника.
Съдът намира, че в случая става въпрос за претенция от договор за заем,
а не само и единствено от абстрактната сделка запис на заповед. Ищецът е
доказал, че е налице договор за заем, от който черпи права.
Налице е трайна и непротиворечива практика на съдилищата, а и
настоящия състав на съда приема, че при договор за заем претенцията за
главница се погасява с 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, ако става
въпрос за претенцията за лихви, то този срок е 3-годишен. В горния смисъл са
Решение №45/12.02.2025г. на ПАС по в.т.д. №589/2024г.; Решение
№584/09.06.2021г. на САС по в.гр.д. №116/2021г.; Решение №7479/09.12.2025г.
по гр.д. №2525/2025г. на СГС и др.
Ще следва да се провери дали 5-годишния давностен срок е изтекъл за
всички дължими суми по договора за заем (месечни), като се имат предвид
дадените указания в Тълк. решение №3/21.11.2024г. на ВКС по тълк. д.
№3/2023г., ОСГТТК. С това тълк. решение е възприето становището, че при
уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски,
с различни падежи, давностния срок за съответната част от главницата и/или
за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл. 114 от ЗЗД от
момента на изискуемост на съответната вноска. При това правило съдът
следва да отчете, че първата погасителна вноска е с падеж 03.07.2019г., а
втората с падеж 05.08.2019г. (ССЕ и погасителен план). Заявлението за
6
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.08.2024г., тоест възниква
въпроса дали 5 годишната давност „покрИ.“ и първите две вноски.
Съдът намира, че първите три вноски не са покрити от 5-годишната
давност, но пък са извършени плащания от длъжника в размер на 1116.40лв.,
които плащания по правилото на чл. 76 от ЗЗД, следва да се отнесат към най-
старите задължения или съдът прави извод, че първите три вноски са погасени
чрез плащане от длъжника. Че е налице плащане не се спори от страните по
делото. Между другото не се спори и че е налице договор за заем.
За останалите претендирани суми, като главница, които не са платени, 5-
годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, не е настъпила, защото
назад във времето тя се простира до 15.08.2019г., а както се посочи по-горе,
извършеното плащане е погасило първите три вноски. Тоест, налага се извод,
че претендираната главница и според вещото лице се дължи в размер на
2 883.60лв. (становище на вещото лице в с.з.)
Възниква и въпросът дали с частичните плащания на допълнително
основание е прекъсната давността. На този въпрос следва да се даде
отрицателен отговор, отново с практика на ВКС, в който смисъл са Решение
№98/26.07.2013г. по т.д. №851/2012г., първо т.о.; Решение №255/26.03.2013г.
по т.д. №145/2012г., второ т.о.; Решение №87/24.07.2015г. по т.д. №1171/2014г.,
първо т.о.
Следва обаче да се посочи, че от решението, влязло в сила на
30.11.2021г. на РС-П., тече нова петгодишна давност. Това е така, защото в чл.
117, ал. 1 от ЗЗД е въведено правилото, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Или в обобщение на всичко гореизложено, съдът намира, че само
първите три вноски по договора за заем по принцип са погасени по давност,
но пък по отношение на тях е налице плащане. Останалите неплатени вноски
не са погасени с 5 годишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Те не са погасени и
заради постановеното решение на РС-П., което е прекъснало давността и по
отношение на тях е започнала да тече нова петгодишна давност. Вярно е, че в
решението не е посочен конкретен размер на главницата, но произнасянето на
съда е съобразно разпоредбите на ЗПК и е принципно. В същото време
страните са били наясно какво се дължи общо и за длъжника не е налице
объркване.
Тоест, налага се извод, че при спазване на чл. 23 от ЗПК и с оглед
установеното по настоящото дело и изложените правни изводи, на ищеца ще
следва да се присъди сумата 2 883.60лв. (1 474.36 евро), както и законната
лихва върху нея, считано от 16.08.2024г. до 16.05.2025г. в размер на 309.34лв.
(158.16 евро).
Претенцията за наказателна лихва за забава в размер на 1 076.02лв.
(550.16 евро) за периода 04.03.2020г. до 14.08.2024г. ще следва да бъде
отхвърлена точно поради изискването на чл. 23 от ЗПК.
На ищеца ще следва да се присъдят и разноски, съобразно уважената
част от иска в размер на 776лв. (396.76 евро).
7
На ответника ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, които са в размер на 424лв. (216,78 евро). В
заповедното производство адв. Т. е представила ДПЗС за сумата 700лв., която
сума съдът намира за прекомерна, съобразно положения труд от адв. Т. и
съдът определя възнаграждение за същата в заповедното производство в
размер на 200лв. – възражението е мотивирано.
Тъй като ищецът, въпреки че е посочил, че платил ДТ по сметка на РС-
Златоград за настоящото производство, в крайна сметка такава не е платил.
Ще следва ответникът да бъде осъден да плати на ЗлРС държавна такса,
съобразно уважената част от иска в размер на 57.70лв. (29.50 евро).
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че
,,К. Й.‘‘ ООД ЕИК *********, представлявано от В. М. И., съдебен адрес: гр.
Х., бул. ,,Б.‘‘ №***, чрез адв. Н. Ш. има вземане към И. С. Л. ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. „Н.“ № **, въз основа на Договор за заем от 04.06.2019г.,
обезпечен и със запис на заповед от 04.06.2019г. в размер на 2 883.60лв.,
представляващ главница, ведно със законната лихва върху тази главница за
периода 16.08.2024г. до 16.05.2025г. в размер на 309.34лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за разликата от 2 883.60лв.
до 2 981.85лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на наказателна лихва за
забава за периода 04.03.2020г. до 14.08.2024г. в размер на 1076.02лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Н.“ № ** да
заплати на „К. Й.“ ООД, ЕИК ********* разноски, съобразно уважената част
от иска в размер на 776лв. (396.76 евро), а на РС-Златоград ДТ върху уважения
размер на иска в размер на 57.70лв. (29.50 евро).
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В. М. И.
да заплати на И. С. Л., ЕГН ********** разноски, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 424лв. (216,78 евро).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
8