№ 117
гр. Каварна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена установителна искова
претенция от "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: град София, бул.
"*** № 81, вх. В, ет. 8 срещу Л. Б. А., ЕГН **********, адрес: град Каварна,
ул. *** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 4, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
415 ГПК, във връзка с чл. 298 ТЗ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180.08 лева,
представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.10.2018
г. – 21.01.2019 г. за мобилен номер ********* по сключения на 05.09.2017 г.
между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Л. Б. А. договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ***, вземанията
по които са прехвърлени от "БТК " ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в
полза на "С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК ***, което дружество е прехвърлило
вземането в полза на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд - град Каварна.
Ищецът твърди, че между "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата 05.09.2017 г., с който абонатът е
добавил за ползване мобилен номер *********, по избран тарифен план
VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с
1
ДДС за срок от 24 месеца. Уредени са условията за ползване на мобилен
номер 08764218202, по избран тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер **********
с избран тарифен план VIVACOM i-Traffic S, с месечна абонаментна такса в
размер на 19,99 лв. с ДДС, като са добавени удвоени МВ на макс.скорост
Smart за 1,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за периода 22.10.2018
г. до 21.01.2019 г. са ползвани мобилни услуги от страна на ответника на
обща стойност 180,08 лева. Посочва, че на 14.02.2019 г. е деактивиран
абонамента на ответника, поради неплащане на дължимите суми. Твърди, че
въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален кл. № 22062089001 от дата 05.09.2017 г. между ответника и
"БТК" ЕАД, са издадени фактури № **********/22.11.2018г.,
**********/22.12.2018 г. и **********/22.01.2019 г., обективиращи вида и
размера на потребените и незаплатената електронни съобщителни услуга за
период на потребление 22.10.2018 г. – 21.01.2019 г. Периодът за заплащането
е 15 дни от издаването на сметката/фактурата като БТК определя началната и
крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Посочва, че вземанията на "БТК" ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на "С. Г. Груп " ЕАД, ЕИК ***, което дружество е
прехвърлило вземането в полза на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
назначения особен представител, с който заявява, че исковата претенция е
допустима, но неоснователна.
В депозираната по делото молба-становище ищецът, чрез процесуалния
си представител прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК –
при признание на иска.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника,
пледира за постановяване на решение съобразно приетите по делото
доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
2
По отношение допустимостта на исковите претенции: Предявеният иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно е от
приобщеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд град Каварна, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителната
искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване
на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на
разпореждането – 15.12.2021 г. и на датата на предявяване на исковата молба
– 13.01.2022 г., следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че
исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Не са налице основанията за постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК, т.к. липсва надлежно извършено признание на исковата претенция
от страна на ответника.
От представеното по делото допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги от 18.01.2017 г., приложено към ч. гр. д. №
*** г. по описа на КРС се установява, че между "БТК" ЕАД и Л. Б. А. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от дата 05.09.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер *********, по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L, с
месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Уредени са условията за ползване на мобилен номер 08764218202, по избран
тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечна абонаментна такса в размер на
19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** с избран тарифен план
VIVACOM i-Traffic S, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с
ДДС, като са добавени удвоени МВ на макс.скорост Smart за 1,99 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца. На 05.09.2017 г. между БТК ЕАД и Л. А. е подписан
договор за лизинг за устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM, № ***,
посредством 24 лизингови вноски по 6,90 лв. всяка. Посочено е, че
договорите влизат в сила от тяхното подписване. От същите е видно, че са
подписани двустранно.
3
Приета като писмено доказателство е декларация съгласие от 18.01.2017
г., подписана от Л. А., от която е видно, че същата е получила екземпляр от
общите условия, подписан от представител на БТК както и че е съгласна със
същите.
По делото са приети като писмено доказателство и неоспорени от
ответника фактури: № **********/22.11.2018 г. на стойност 52,86 лв. с ДДС,
№ **********/22.12.2018 г. на стойност 52,43 лв. и № **********/22.01.2019
г. на стойност 74,79 лв. обективиращи вида и размера на потребените и
незаплатената електронни съобщителни услуга за период на потребление
22.10.2018 г. – 21.01.2019 г. Периодът за заплащането е 15 дни от издаването
на сметката/фактурата като БТК е определило началната и крайната дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на БТК
АД. Съгласно чл. 29 от същите, предоставените услуги се отчитат месечно и
се заплащат през месеца следващ този на ползването им. Периодът на
заплащането е 15 дни от издаване на сметката /фактурата като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. В чл. 50 и следващите са посочени основанията за прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги – по взаимно съгласие между
страните, едностранно с писмено предизвестие от абоната; при активиране от
страна на БТК на услугата "избор на оператор на абонаментна основа"; при
активиране на услугата "самостоятелно ползване при необвързан достъп"; по
отношение на конкретен пост, автоматично при закриването му; едностранно
от БТК с 30 дневно писмени предизвестие при смърт на абоната, обявяване в
ликвидация/несъстоятелност; при системно неплащане на задълженията; при
напускане на абоната от имота и виновно извършване на други нарушения от
страна на абоната. В чл. 42. 2 ОУ е предвидено правото на абоната да
уведомява БТК за проблеми, свързани с ползването на качеството на услугите
на изрично обявен от БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ посочва, че е
налице възможност за оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК в
срок до 6 месеца от датата на издаването й.
От приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. се установява, че същият е сключен между
"БТК" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД.
4
Като писмено доказателство по делото е прието потвърждение за
прехвърляне на вземанията, от което е видно, че с договор № *** г. "БТК"
ЕАД прехвърля на "С.Г.Груп" ООД вземането си спрямо Л. Б. А. в размер на
180,08 лева. От същото е видно, че с подписване на настоящото
потвърждение потвърждават, че цесионерът е упълномощен от цедента да
уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на цесионера за
прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено и
пълномощното, с което "БТК" ЕАД упълномощава "С.Г.Груп" ООД да
извърши уведомяване от негово име по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Приет по делото като писмено доказателство е договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., от който е видно, че същият е сключен
между "С.Г.Груп" ООД и "ЮБЦ" ЕООД.
От Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.
се установява, че между "С.Г.Груп" ООД и "ЮБЦ" ЕООД е сключен договор
за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. като по силата на същия е
прехвърлено вземането срещу Л. Б. А., произтичащо от договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от
ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
5
уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с
оглед извършеното упълномощаване от страна на "БТК" ЕАД до "С.Г.Груп"
ООД, с което на последната е предоставено правото от името на "БТК" ЕАД
да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия от 16.10.2018 г.
Наличието на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на
длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото
това действие не е лично и незаместимо.
По делото, от представеното уведомление за цесия, се установява, че "С.
Г.Груп" ООД като пълномощник на кредитор след извършеното прехвърляне
съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. уведомява, както за извършеното
прехвърляне от страна на "БТК" ЕАД в полза на "С. Г.Груп" ООД, така и
затова, че като кредитор е прехвърлила вземането си на "ЮБЦ" ЕООД. Това
уведомяване представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на
ответника чрез назначения му особен представител на 26.05.2022 г.
(съобщение на л. 66). Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите (чрез надлежно упълномощен представител) до
него уведомления. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на
страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е
решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на първо т. о. на ВКС.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
6
вземане не може да бъде игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно
за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай, макар
и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди
образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства да е отправил уведомление, което да е достигнало до
ответника, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното
чрез връчване на исковата молба на особения представител, което съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.
С оглед представените по делото договори за цесия и предвид приетите
потвърждение за прехвърляне по силата на сключен договор за цесия от
16.10.2019 г. и установеното уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са породили
действие спрямо ответника.
От съвкупния анализ на приетите по делото допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг на
устройство, следва правният извод, че между страните в настоящото
производство е възникнало валидно облигационно правоотношение въз
основа на сключения между тях договор – договор за електронни
съобщителни услуги и договор за лизинг. От подписаното споразумение
следва изводът, че срокът на договора 24 месеца. По делото не се установява
да е прекратен договора между страните след изтичане на срокът му,
доколкото такова условие в договора и допълнителните споразумения не е
предвидено или на някое от основанията посочени в чл. 50 и сл. от ОУ.
Следователно същият е действал през процесния период.
Процесните договор и допълнителното споразумение, сключени между
7
страните по своята правна природа представлява ненаименовани,
консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на
които в момента на сключването и за двете страни по тях са възникнали
субективни права и правни задължения.
Договорът и допълнителното споразумение са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия, които са задължителни за
потребителя, тъй като писмено ги е приел, видно от приетата като писмено
доказателство по делото декларация от 18.01.2017 г.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото
производство е възникнало действително материално договорно
правоотношение по силата на сключените договори. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилно устройство и мобилна услуга по избрания
абонаментен план, срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение. В договора и
допълнителното споразумение към него е посочен конкретен номер,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Съобразно поетите задължения със сключения договор и допълнителното
споразумение към него е издал на ответника фактури за месеците от
процесния отчетен период за всяка от предоставените услуги. От издадените
фактури се установява, че за периода от 22.10.2018 г. до 21.01.2019 г. на
ответника са начислени предоставените мобилни услуги и дължими
лизингови суми като ищецът претендира единствено дължимите суми за
предоставените мобилни услуги. По делото не се установява потребителят да
е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите
месечните абонаментни такси и услуги.
В приетите по делото данъчни фактури, издадени от доставчика на
електронни услуги са обективирани претендираните вземания като същите се
отнасят до дължимите месечни абонаментни такси и услуги за използване на
клетъчната обществена мрежа на "БТК" ЕАД за процесния период за
предоставения номер. Налице е и настъпила изискуемост на сумите за
предоставените услуги и абонаментни такси, съгласно чл. 29 ОУ. Процесните
фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери
относно месечните абонаментни такси и мобилни услуги към избрания
8
абонаментен план, като не се установи ответникът да е възразил пред
доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл. 41 от ОУ
фактурираните суми пред БТК. Не се установява за процесния период да е
препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се осъществява
пренос на далекосъобщителни услуги. Няма доказателства, че за процесния
период услугите на оператора са били недостъпни за клиента. Не е налице и
уведомяване от страна на абоната за проблеми, свързани с ползването и
качеството на услугите на изрично обявен от БТК безплатен номер, съгласно
правата на абоната регламентирани в чл. 42. 2 от ОУ. Поради изложеното
съдът приема, че услугите са били предоставени през процесния период от
време, според уговореното и плащане е дължимо в размера на
регламентираните в правоотношението между страните по процесния договор
суми. От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се доказва и
размера на исковата претенция като ищецът претендира размер, по-малък от
установения от представените фактури, с оглед на което съдът следва да
присъди претендирания размер, предвид действащия в гражданското право
принцип на диспозитивното начало.
На основание гореизложените мотиви следва изводът за основателност
на предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
Ищецът е поискал присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С оглед изхода на спора такива се следват на ищеца.
Последният претендира заплащането на сумата от 25 лева – заплатена
държавна такса за исковото производство, 180 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото производство и 200 лева – депозит за
назначаване на особен представител, както и сумата от 25 лева – заплатена
държавна такса в заповедното производство и 180 лева – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Присъждането на сторените в
заповедното производство разноски следва от постановките на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. С оглед уважаване на исковата
претенция в тежест на ответника следва да се присъдят разноски както за
исковото, така и за заповедното производство. В исковото същите възлизат на
405,00 лева, като съдът намира, че заплатеното на процесуалния представител
9
на ищеца възнаграждение в размер на 180,00 лева не се явява прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 75,00 лв., които
следва да се възложат в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "ЮБЦ" ЕООД,
ЕИК ***, със съдебен адрес: град София, бул. "*** № 81, вх. В, ет. 8 и Л. Б.
А., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. *** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, че Л.
Б. А., ЕГН ********** дължи на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *** сумата от 180,08 лв.
(сто и осемдесет лева и осем стотинки), представляваща главница за
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.10.2018 г. –
21.01.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер *** и допълнително споразумение към него от дата
18.01.2017 г., сключени между "БТК" ЕАД и Л. Б. А., вземанията по които са
прехвърлени от "БТК" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на
"С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК ***, което дружество е прехвърлило вземането в полза
на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на
Районен съд - град Каварна
ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. *** № 37,
вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплати на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:
град София, бул. "*** № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 405,00 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски и сумата от 75,00
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10