О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …..
Гр. Враца, 09.07.2018 г.
Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав, в
закрито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1309 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от К.Н.Х., ЕГН **********, чрез адв. Г.В., против „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в който на основание чл. 119, ал. 3 ГПК се прави
възражение за неподсъдност на делото и искане за изпращането му на компетентния
съд с оглед седалището на дружеството – ответник, а именно Софийски районен
съд. В подкрепа на искането се заявява, че ищецът следва да се позове на
наличието на предпоставките за прилагане на чл. 113 ГПК и за избора си на местна
подсъдност съгласно посочената разпоредба, като в исковата молба бъдат изложени
съображения, налагащи извод за качеството „потребител“ на ищеца, както и да е
направен ясен и недвусмислен избор на местно компетентен съд. Счита, че ищецът
не е упражнил надлежно това свое право, поради което следва да бъдат приложени
правилата на чл. 105 и чл. 108 ГПК и с оглед на обстоятелството, че седалището
на ответника е в гр. София, делото да бъде изпратено на местно компетентния съд
– Софийски районен съд.
Съдът намира възражението на ответника за местна
неподсъдност на спора за основателно, макар и не изцяло по изложените в
отговора съображения.
Предмет на производството е установителен иск за нищожност
на Договор за потребителски кредит № ********** от 18.04.2017 г. поради липса
на съгласие, при твърдения в исковата молба, че ищецът не е подписвал посочения
договор.
Няма спор в практиката, че изборната местна подсъдност
по чл. 113 ГПК е приложима към искове, свързани със съществуване, не/изпълнение
или прекратяване на облигационни отношения по договори за потребителски кредит,
по които несъмнено кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на
§13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В исковата молба се твърди точно обратното – че ищецът
не е сключвал посочения договор, не е подписвал същия и не е страна по
облигационно правоотношение с ответника, поради което не дължи процесната сума
в размер на 3 359 лева, т. е. твърденията му са насочени към извода, че
ищецът няма качеството „потребител“.
С оглед твърденията в исковата молба определянето на
местната подсъдност се подчинява на общото правило на чл. 105 ГПК, според което
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. Ответникът е със седалище в гр. София, попадащ в
съдебния район на Софийски районен съд.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да се изпрати на надлежния съд – Софийски районен съд, който
е местно компетентният съд, а производството по настоящото дело следва да се
прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 1309/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав, и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: ……………………..