О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, XVII
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.н.ч.д. № 3791 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
подадена от адв.
С.Н., в качеството му на защитник на Г.А.Р. – осъден по н.о.х.д. № 23650/2014
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106- ти състав, срещу
определение от 22.07.2020 г. постановено по посоченото дело, с което съдът се е
произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и е оставил без уважение
молбата на адв. Недков за връщане на веществени
доказателства – 1 бр. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582, 2 бр. регистрационни
табели с ДК № ******и 1 бр. контактен ключ за посоченото превозно средство.
Според жалбоподателя, обжалваното определение е неправилно. В подкрепа на това сочи, че
между осъдения Р. и свидетеля Б.П.не е налице гражданско – правен спор по
отношение на претендираните веществени доказателства,
тъй като отношенията им са били уредени с извънсъдебно споразумение от
22.02.2017г. Сочи се още, че имено Р. е
собственик на движимите вещи. По тези съображения е направено искане за отмяна
на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който да се
върнат в полза на осъдения Р. веществени доказателства – 1 бр. лек автомобил
марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582, 2 бр. регистрационни табели с ДК № ******и
1 бр. контактен ключ за посоченото превозно средство.
Препис от частната жалба е изпратен и
връчен на прокурор при Софийска районна прокуратура, като писмени възражения не
са направени.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от
лице, което има право на жалба и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на доказателствата
по делото и закона, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
По повод обвинителен акт, срещу Г.А. Р.е
образувано н.о.х.д. № 23650/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 106- ти състав, производството по което е приключило с присъда от
08.06.2016г, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. С
присъдата, съставът на СРС е оставил вещественото доказателство по делото – 1
бр. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582 на съхранение на
паркинг „Враня“, както и веществените доказателства 2 бр. регистрационни табели
с ДК № ******и 1 бр. контактен ключ за посоченото превозно средство на
съхранение във 2 У – СДВР до разрешаване на възникналия граждански спор между
подсъдимия Г.Р. и свидетеля Б.П..
С решение № 1105/30.10.2018г. по ВНОХД
№ 3229/2018г. по описа на СГС първоинстанционната
присъда е потвърдена изцяло, вкл. и в частта по въпроса за веществените
доказателства.
На 04.12.2019 г. е депозирана молба от адв. С.Н., защитник на подсъдимия Р. за връщане на
приобщените по НОХД № 23650/2014г. по описа на СРС веществени доказателства. С
определение от 22.07.2020г. по НОХД № 23650/2014г. по описа на СРС е оставена
без уважение молбата на адв. Недков като съдът е
върнал на началника на ОПП- СДВР веществените доказателства - 2 бр. регистрационни табели с ДК № ******,
оставени на съхранение във 2 РУ СДВР. Съдът е приел, че независимо от
разрешаването на възникналия граждански спор между подсъдимия и „Заложна къща С.“
ООД /предишно наименование „Ч.“ ЕООД/ не са налице основания за връщане на процесния автомобил и контактен ключ към същия, поради обстоятелството,
че подсъдимият е сключил нотариално заверен договор за покупко
– продажба със свидетеля Ц.Й., с който му прехвърлил собствеността върху
моторното превозно средство. Приел е още, че липсват доказателства за разваляне
на този договор, както и че още в хода на досъдебното производство е постъпила
съвместна молба от двамата, от която се установявало, че именно Й.е собственик
на автомобила. На следващо място съдът е намерил, че искането за връщане на
веществените доказателства – 2 бр. регистрационни табели с ДК № ******, също е
неоснователно. Мотивирал е извода си с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 1-45 от 24.03.200г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяването и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и е върнал тези
веществени доказателства на началника на ОПП – СДВР.
Настоящият съдебен състав възприема
като правилен крайния извод на първата съдебна инстанция. Действително, както е приел съставът на СРС и
както твърди настоящият жалбоподател не е налице граждански спор между осъдения
и „Заложна къща С.“ ООД /предишно наименование „Ч.“ ЕООД/. Това категорично се
установява от представените в производството по ВНОХД № 3229/2018г. по описа на
СГС писмени доказателства – заверено копие от споразумение от 22.02.2017г.
между „Заложна къща С.“ ООД и осъденият Г.Р. /л. 20 – 22/ и копие от
удостоверение по изп. Дело № 20168510405580 /л. 23/.
Не може обаче да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че не е налице
граждански спор и между осъдения и свидетеля Й.. Правилно първата инстанция е
приела, че независимо от изявлението на свидетеля в разпита му в производството
по НОХД № 23650/2014г. по описа на СРС, че „Той ми върна сумата изцяло, така да
се каже парите. След което се видяхме и подписахме документ на адв. Г., която го представлявала, че нямам претенции към
него и автомобила.“, „Нямам претенции към автомобила и Г..“ и по настоящем е налице спор за собствеността на процесния автомобил. Видно от приложения като писмено
доказателство договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство /л. 16 от ДП/ собственик на лек автомобил „Алфа
Ромео“ с номер на рама ZAR93900007208582
е именно свидетелят Ц.Й.. Доколкото гражданско - правният спор за собственост
на лекия автомобил не е решен окончателно, собственик и правоимащо
лице е друго лице, а не претендиращият Р.. Въпросът за разпореждането с
приложените по делото веществени доказателства не се ползва със сила на
присъдено нещо, поради което няма пречка да бъде решен в последствие по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, при надлежно представяне на необходимите за това
доказателства.
Независимо, че жалбоподателят не
оспорва определението на СРС, в частта му за връщане на веществените
доказателства - 2 бр. регистрационни табели с ДК № ******на ОПП – СДВР,
настоящият състав на СГС изцяло споделя тези изводи на първата инстанция, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което атакуваното с нея определение от 22.07.2020 г. по
н.о.х.д № 23650/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти
състав, следва да се потвърди като правилно.
По тези мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2020
г. по н.о.х.д № 23650/2014 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
106-ти състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което е оставено
без уважение молбата на адв. Недков за връщане на
веществени доказателства – 1 бр. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с номер на
рама ZAR93900007208582,
2 бр. регистрационни табели с ДК № ******и 1 бр. контактен ключ за посоченото
превозно средство, като са върнати на началника на ОПП- СДВР веществените
доказателства - 2 бр. регистрационни
табели с ДК № ******.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.