№ 171219
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110165311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С... срещу С. Х. С., с което се иска издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 4199,73 лева.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 725773,
сключен на 25.08.2022г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
По отношение на чл.7, вр. чл.6.2 от договора, вр. чл.33, ал.1 от ОУ - клаузата
представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява
неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план в размер на
2018,36 лева. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението
на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът
приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред
с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което
на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР
1
ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите
на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която
оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски
кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно
неравноправна.
На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за
присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19,
ал.4 ЗПК (ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С
невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска
практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки
„неустойката“ стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо
неравноправен характер на договора относно цената на отпуснатия кредит. При
включване на това скрито възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер
нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е
налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от услуги. Чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно
посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във
връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи.
Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно
вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се
дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита.
Отделно от това, клаузата по чл.6 от договора предвижда задължение на
потребителя да заплаща такси, определени съгласно Тарифа за такси на С..., като съдът
намира клаузата за нищожна на основание чл.33 ЗПК.
Отделно от това, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер,
до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната
същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за
използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя
овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва
паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по
договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015
г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за
времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
2
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а
ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за
възнаградителната лихва в размер на 40,05% е недействителна, доколкото е над
трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите
нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 /
2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. №
3275 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр.
д. № 1821 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
По данни на заявителя главницата по кредита е в размер на 1000 лева, за която
сума следа да се издаде заповед.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 20 лева за държавна такса и 14,33 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 344387/29.10.2024 г., подадено от „С...“ ООД, ЕИК: ...,
срещу С. Х. С., ЕГН: **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за
сумите: 368,26 лева възнаградителна лихва за периода 25.08.2022г. до 26.02.2024г.;
1861,74 лева, представляваща неустойка по чл.11 вр. чл.5 от Договора, 323 лева
неустойка за забава начислена еднократно на 23.01.2023г., законна лихва за забава от
511,73 лева за периода от 01.12.2022г. до 01.09.2024г.; разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 135 лева, начислени за периода
29.09.2022г. до 01.09.2024г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3