РЕШЕНИЕ
№ 4986
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132654 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** чрез
адв. Л. Б., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. София, у******
срещу „Кредитрект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано управителя Николай
Пенчев, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 994044 от
03.01.2024 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 18 от Договор за
потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г., предвиждаща заплащането на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона и
добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 994044 от 03.01.2024
г., по реда на ЗПФУР, за сумата от 2000 лв., със срок на издължаване 18 месеца, при
ГЛП 47,00 % и ГПР 58,44 %. Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора, вземането се
обезпечава с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчители,
като били поставени множество условия за това. Твърди, че са поставени следните
изисквания - при един поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер
поне на 3 минимални работни заплати, а при двама - поне 2; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния
кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи
служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл. 18 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6 от Договора,
1
била дължима фиксирана неустойка в размер на 3872,48 лв. Излага, че макар дадената
възможност за предоставяне на обезпечение, неустойката била начислена още при
сключване на Договора и включена в погасителния план. Оспорва договора за кредит
като недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка
излага, че неустойката не е включена като разход в размера на ГПР, с което пряко се
нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения, че
начислената неустойка следва да намери отражение при изчисление и посочване
размера на ГПР, доколкото същата представлява разход по кредита. Освен това сочи,
че при посочен ГПР в размер на 58,44 %, включващ единствено лихвата по кредита,
при добавяне на начислената неустойка, размерът на ГПР в действителност надвишава
максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение
посочва, че посочването на ГПКР в договора за кредит, който не отговаря на
действително прилагания, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2, т. 1 от ЗЗП. Развива подробни съображения в насока, че
неустойката представлява скрито възнаграждение и следва до си възприема като
лихва. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е прекомерно завишен, че така
уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите
функции. Същевременно сочи, че уговарянето на неустойка се заобикаля
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на длъжника,
кредиторът има право само на законната лихва. Твърди, че клаузата е неравноправна,
тъй като води до значително неравновесие между правата на страните по договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ ***** от 03.01.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за осъждане на С. И. Д. да заплати
„Кредитрект“ ЕООД сумата от 1150 лв., предявен като частичен от 2000 лв.,
представляваща непогасено задължение за главница по Договор за потребителски
кредит № ***** от 03.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът по насрещния иск излага, че ответникът е усвоил сума в размер на
2000,00 лева, като за погасяване на задължението сочи, че е постъпило еднократно
плащане в размер на 850 лв. на дата 04.04.2024 г., като е представил справка за това
какви суми са погасени с постъпилото плащане. Поради допуснатата забава счита, че
са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за изискуем, прилагайки
уведомление до длъжника към насрещната искова молба. Счита, че ако договорът за
кредит бъде прогласен за нищожен ответникът му дължи непогасената главница, за
която твърди, че е в размер на 2000 лв., но претендира част от нея – 1150 лв. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С. И. Д. е депозирал отговор на насрещния иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск, като поддържа доводите, изложени в исковата молба по
главния иск за нищожност на договора за кредит.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
**** от 03.01.2024 г., по реда на ЗПФУР, със соченото от ищеца съдържание, по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2000,00 лв. и че сумата е
2
усвоена, както и че по договора е начислена неустойка в размер на 3908,48 лв.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024
г. и видно, че предоставената сума от 2000 лв. следва да бъде върната от
кредитополучателя на 4 месечни погасителни вноски по 78,33 лв. всяка и 14 месечни
погасителни вноски по 188,30 лв. всяка, при фиксиран лихвен процент 47 % и ГПР
58,44 %, както и обща сума на плащане 2949,52 лв.
В чл. 3, ал. 4 от договора е посочено какви компоненти са включени при
изчисляване размера на ГПР, а именно само възнаградителна лихва.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи
кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне
едно от изброените), като поръчителите в зависимост от това дали са един или двама,
следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в
размер на най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
кредитополучатели по сключени и непогасени договори за креди, сключени с
кредитополучателя, по които са в неизпълнение; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.
По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6
месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е определен срок за предоставяне на
обезпечението – 2 дни от сключването на договора.
В чл. 18 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока и
отговарящо на условията по чл. 6 се санкционира с неустойка в размер на 3872,48 лв.,
разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.
Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на
кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 58,44 %, в който
не е включена неустойката по чл. 18 от договора.
По делото е представен Лог файл по договора за кредит, в който са отразени
всички действия на кредитополучателя – ищец при кандидатстването и сключването
на договора за кредит.
Представени са и искането за кредит, подадено от ищеца и извлечение за
извършени плащания, видно от което за погасяването на кредита са постъпили
плащания в общ размер на 850 лв., с които са погасени две пълни погасителни вноски,
законна лихва, неустойка за забава и такси за администриране на просрочен кредит.
По делото и прието и уведомление за предсрочна изискуемост на задължението
по договора за кредит (л. 64).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По първоначалния иск:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
3
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно
сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за
сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна
информация.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
4
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай и видно от приложената по делото преддоговорна
информация кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 58,44 %, в който ясно е
посочено и в договора за кредит, че е включена единствено възнаградителната лихва.
Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата
сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на неосигурено
обезпечение) е в размер на 6822 лева, от която неустойката е в размер на 3908,48 лева
и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок
от получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно
изискванията на чл. 6 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите,
обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената
преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в
договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10
пункта), което към 03.01.2024 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат
да надхвърлят 68,95 % от заетата сума. За да достигне до този извод, съдът изходи от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
5
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително
краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение
изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията
е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя
чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени
обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна
книга. Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя
по договора, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на
кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира
изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които
възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят
не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от
това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде
пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер, видно от погасителния план
надвишава два пъти заетата сума и надхвърля 4 пъти договорената възнаградителна
лихва. В случая само сравнявайки размера на уговорената лихва в процент и в сума,
или 47 % и сума в размер на 949,52 лв., с размера на начислената неустойка – 3908,48
лв., което надвишава почти четири пъти размера на лихвата, то действителния размер
на ГПР далеч надвишава посочения в договора 58,44 %.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с
предвиждане на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза,
предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно
процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент
на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване
на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване
на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно
разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 58,44 % годишно, вместо
действителните далеч надвишаващи обявения размер. При това положение посоченият
в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
Доколкото съдът е уважил главния предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По насрещния иск:
6
Като беше посочено по-горе, между страните не е спорно, че са били обвързани
от Договор за потребителски кредит № ***** от 03.01.2024 г., по реда на ЗПФУР, по
силата на който ищецът по насрещния иск е предоставил на ответника по насрещния
иск С. И. Д. заем в размер на 2000,00 лв. и че сумата е усвоена.
По предявения главен иск беше прието, че договорът за кредит е нищожен, в
която хипотеза и по арг. от чл. 23 ЗПК кредотополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита.
По делото беше доказано, че за погасяването му от кредитополучателя са
постъпили суми в общ размер на 850 лв., като ответникът по насрещния иск не твърди
и не представя доказателства за извършвани погасявания в по-голям размер.
Следователно подлежаща на връщане се явява единствено непогасената част от
главницата, който в случая е в размер на 1150 лв.
Поради изложеното предявеният насрещен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора по отношение на първоначалния иск, право на разноски
имат само ищецът.Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 274,32 лв. платена
държавна такса, както и 1000 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. В този
смисъл и след като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключването му в рамките на едно съдебно заседание, защитавания интерес и
конкретно проявената процесуална активност на адвоката, съответно е възнаграждение
в размер на 700 лв., до който размер следва да бъде намалено.
По предявения насрещен иск, право на разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК,
има ищецът „Кредирект“ ЕООД. Същият е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК, а
именно 50 лв. платена държавна такса и 480 лева платено адвокатско възнаграждение,
които следва да бъда присъдени в тежест на ответника по насрещния иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит № **** от *****2024 г., сключен между
страните, по предявения от ищеца С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****,
чрез адв. Л. Б., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. София, ул.
„Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 13 срещу „Кредитрект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано управителя Николай Пенчев, иск.
ОСЪЖДА „Кредитрект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано
управителя Николай Пенчев да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
София, *****, чрез адв. Л. Б., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване
гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 13, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК
сумата от 974,32 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, чрез адв. Л. Б.,
7
член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. София, ул. „Бачо Киро“ №
5, вх. Б, ет. 3, ап. 13, да заплати на „Кредитрект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано управителя Николай Пенчев, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 23 ЗПК, сумата от 1150,00 лв., предявен като частичен от 2000 лв.,
представляваща остатък от усвоена сума по Договор за потребителски кредит № ****
от **** г., ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата
молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.
365, вх. 3, ет. 1, ап. 53, чрез адв. Л. Б., член на САК, със съдебен адрес и адрес за
призоваване гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 13, да заплати на
„Кредитрект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано управителя Николай Пенчев,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 530,00 лв. – разноски по насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8