РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Бяла, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.а
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100372 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. Й. И. с ЕГН
**********,с адрес .........., чрез пълномощник адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - гр. Русе
против Н. Б. Н. с ЕГН **********,с постоянен адрес: ............ и Д. Н. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: г...............
Моли съда да постанови решение,с което да прогласи относителна недействителност
по отношение на Ц. Й. И. с ЕГН **********, на договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 137, том. 5, per. № 6136, дело № 472 от 02.08.2022 г. на
нотариус Елисавета Джонова, вписан под № 567 на НК, с район на действие PC гр. Бяла, с
който на 02.08.2022 г. Н. Б. Н. с ЕГН ********** е продал на Д. Н. Н. с ЕГН **********
свой недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07603.501.662 по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-
18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 17.08.2020 г., с адрес: г..........., целият с площ от 495 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 110, парцел II - 662 при
граници и съседи: 07603.501.2975, 07603.501.663, 07603.501.661, 07603.501.2965,
заедно с ЦЕЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ, както следва:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.1 по КККР
на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-1,30/27.12 2016 г. на ИД на АГКК,
последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.08.2020 г., с адрес:
............. намираш се на етаж 1 в сграда с идентификатор 07603501.662.1, предназначение:
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор
07603.501.662, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в
жилищна или вилна страда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:
1
1, със застроена площ от 120 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 07603.501.662.1.2, над
обекта- няма, заедно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ зад източния гараж,
източната част на ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ и 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от
общите части на сградата;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.2 по
КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на
АГКК последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, няма данни за
изменение, с адрес: ............... ет. -1 /минус едно/, намираш се на стаж -1 /минус едно/ в сграда
с идентификатор 07603.501.662.1, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор 07603.501.662,
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, със
застроена площ от 24 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия стаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 07603,501.662.1.1
Претендира присъждане на разноските по исковото и обезпечително производство.
Излага в исковата молба, че е кредитор на ответника Н. Б. Н. по силата на договори за
заем за сума в общ размер на 10 000.00лв., предоставени на 01.04.2022г. и 02.04.2022г.,с
падеж 31.05.2022г. Вземането му било установено с влязло в сила решение на БРС, втори
гр. с-в по гр. д. № 2865/2024г., с което е уважен предявения иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр. д. №757/2024г. по описа на БРС,влязло в сила на 10.06.2025г.Поддържа, че
на 02.08.2022 г., Н. Б. Н. сключил със сина си - ответникът Д. Н. Н. сделка, обективирана в
Договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 137, т. 5, per. № 6136, д. № 472
от 02.08.2022 г. на нотариус Елисавета Джонова, вписан под № 567 с район на действие БРС.
Счита, че това разпореждане е било предназначено да го увреди като кредитор, така че да не
може да удовлетвори вземането си чрез насочване на принудителното изпълнение към този
имот. Длъжникът е знаел за увреждането, което причинява, а предвид факта, че
съдоговорител на първия ответника е негов низходящ от първа степен, неговото знание се
предполага на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. Б. Н..Редовно
призован за съдебно заседание ,явява се лично и заявява,че признава изцяло исковата
претенция.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Н. Н. с изразено
становище по неоснователност на исковата претенция, т.к. увреждащата сделка била
финансирана с банков кредит и върху процесния имот имало наложена ипотека.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява издаването на
Заповед № 331 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 11.09.2024г по ч.гр.д.№ 757/24 по описа на РС - Бяла, с която е
разпоредено длъжникът Н. Б. Н. да плати на кредитора Ц. Й. И. сумата от 10 000лв,
представляваща главница- остатък от дължими суми по запис на заповед от и от
02.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2024г до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 200лв и адвокатско възнаграждение в
размер на 800лв. Издаден е и изпълнителен лист № 281 от 11.09.2024г въз основа на
така издадената заповед за незабавно изпълнение.
За събиране на горните си вземания ищеца подал молба, по която е образувано
изпълнително дело № 20248330400992 по описа на ЧСИ В.Маринов с рег № 833 с
район на действие РОС. С Разпореждане № 1185 от 08.10.2024г по ч.гр.д.№ 757/24 по
описа на РС-Бяла с оглед постъпило възражение от страна на длъжника по реда на
2
чл.414 ГПК, съдът е спрял изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.420,
ал.1 вр чл.417, т.10 ГПК. Въз основа на така постановеното разпореждане частният
съдебен изпълнител с Постановление № 20128 от 15.10.2024г е спрял производството
по изпълнителното дело.
На 11.10.2024г. ищеца е подал в РС - гр. Бяла искова молба вх.№ 6511 с
предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземането
си по посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение. С Решение № 22 от
14.02.2025г. по гр.д.№ 865/24 по описа на РС - гр.Бяла съдът е уважил предявеният от
Ц. И. срещу Н. Н. установителен иск. Решението е обжалвано от първия ответник и с
Решение №261/ 10.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 358/2025г.е потвърдено
решението на първоинстанционния съд и последното е влязло в сила на 10.06.2025г.
Представени са и доказателства- НА № 137, т.5, рег № 6136, д.№ 472 от 02.08.2022г на
Нотариус Елисавета Джонова с район на действие РС -Бяла, вписан под № 567 на НК, вх.рег
№ на СВ-Бяла 3232 от 02.08.2022г, акт № 127, т.8, д.№ 1472,видно от които първия ответник
е продал на Д. Н. Н. собствения си недвижим имот, а именно : 1/2 ид.ч. /една втора идеална
част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07603.501.662 по КККР на град Бяла, област
Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, последното изменение
на КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020 г., с адрес: град Бяла, улица
„Единадесети декември" № 44, целият с площ от 495 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 110, парцел II - 662
при граници и съседи: 07603.501.2975, 07603.501.663, 07603.501.661, 07603.501.2965, заедно
с ЦЕЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ, както следва:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.1 по КККР
на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-1,30/27.12 2016 г. на ИД на АГКК,
последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.08.2020 г., с адрес:
........... 1, намираш се на етаж 1 в сграда с идентификатор 07603501.662.1, предназначение:
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор
07603.501.662, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в
жилищна или вилна страда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:
1, със застроена площ от 120 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 07603.501.662.1.2, над
обекта- няма, заедно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ зад източния гараж,
източната част на ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ и 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от
общите части на сградата;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.2 по
КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на
АГКК последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, няма данни за
изменение, с адрес: ............... /минус едно/, намираш се на стаж -1 /минус едно/ в сграда с
идентификатор 07603.501.662.1, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07603.501.662, предназначение на
самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 24
кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия стаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 07603,501.662.1.1
Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД (т. нар. Павлов иск) е потестативното право на
кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или
други правни действия, с които длъжникът го уврежда.Такова увреждане е налице винаги,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е
3
начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Ето защо, Павловият иск е способ за
запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава
удовлетворяването на вземането на кредитора в нарушение на принципа, че цялото
имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори, които могат
да насочат изпълнението върху всяка негова вещ или вземане (чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК).
Съгласно задължителните разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Павловият иск е облигационен, а не вещен иск, тъй като при уважаването
му увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и
приобретател), но същата се счита за недействителна, нестанала, само по отношение на
кредитора-ищец. При уважаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-ищец получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето
лице.Ето защо, собственикът на вещта (приобретателят) понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща (чл. 135, ал. 1, изр. първо
ЗЗД), или ако е придобил вещта безвъзмездно.
В този смисъл, фактическият състав на Павловия иск включва следните предпоставки –
наличие на действително вземане на ищеца, извършване на действие от страна на длъжника,
което уврежда кредитора, както и знание за увреждането у длъжника и у третото лице, с
което той е договарял, когато сделката е възмездна. В разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
установена законова оборима презумпция за знание за увреждането, съгласно която знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника. Оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на
ответниците.
Съгласно константната практика на ВКС (Решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. №
551/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ г.
о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.)., кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на ответника, като за успешното провеждане на иска за обявяване
недействителността спрямо кредитора на увреждащите го актове на длъжника не е
необходимо вземането му да е изискуемо и ликвидно, нито съдебно установено. Прието е
също така, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието
му уврежда правата на кредитора. А в случаи като настоящия, приложение намира и
оборимата презумпция за знание на увреждането, тъй като страните по оспорената
разпоредителна сделка са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По делото е безспорно, че към 02.08.2022г., когато е била сключена оспорената
разпоредителна сделка, ищеца е имал качеството на кредитор по отношение на ответника-
продавач Н. Б. Н.. Вземането на ищеца произтича от сключени договори за заем,обезпечени
със ЗЗ за сума в общ размер на 10 000.00лв., предоставени на 01.04.2022г. и 02.04.2022г.,с
падеж 31.05.2022г. Същото е установено с влязло в сила решение на БРС, по гр. д.
№865/2024г., с което е уважен предявения иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр. д. №757/2024г. по описа на БРС,влязло в сила на 10.06.2025г.
Безспорно е също, че вземанията на ищеца не са погасени от длъжника, предвид
което, ищецът има качеството кредитор по отношение на първия ответник.
Настоящия съдебен състав приема за установено от доказателствата по делото и
наличието на разпоредителна сделка с недвижимия имот като факт в правния мир, а
едновременно с това и нейния увреждащ характер. Извършеното на 02.08.2022г.
4
разпореждане е увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът намалява своето
имущество с недвижим имот на значителна стойност.С извършеното разпореждане с имота
длъжникът осуетява възможността кредитора да насочи изпълнение върху този имот за
удовлетворяване на вземането си. Съгласно установената практика на Върховния касационен
съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора, предвид реалната възможност към момента на реализиране на
принудителното изпълнение паричните средства да не са налични. Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се
затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като
може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен еквивалент, или
обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. №754/2009 г. IV г. о. ВКС).
Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката или
невъзможност да удовлетвори вземането си по друг начин. Функцията на иска по чл. 135 от
ЗЗД е да се опази от намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за
принудително изпълнение. С оглед това Павловият иск е вид обезпечение.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на втория ответник,
релевирани с отговора на исковата молба в насока,че увреждащата сделка е финансирана с
банков кредит и върху процесния имот има наложена ипотека.Това е така,защото дори
сделката да е финансирана с банков кредит и върху имота да е учредена ипотека, това не
изключва възможността за увреждане на кредитора и не е основание за неоснователност на
павловия иск. Съдебната практика е категорична, че извършена сделка, дори срещу реално
плащане или банков кредит, може да увреди кредитора, когато води до намаляване на
имуществото на длъжника, от което последният би могъл да се удовлетвори. Следователно,
фактът, че имотът е обременен с ипотека, не изключва увреждането, а представлява
обстоятелство, което се отразява на реда на удовлетворение при евентуално принудително
изпълнение
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на
субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е
налице и у двете страни по процесната сделка, с оглед на възмездния й характер.
Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има
кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на
вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/.
В настоящия случай към датата на продажбата – 02.08.2022г. е безспорно,
че първият ответник е заемополучател по валидно сключени договори за заем с ищеца,
следователно към посочения момент у него е формирана представа, че има кредитор и
че действието му го уврежда, което знание всякога е налице, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, хипотеза относима
към разглежданата.
По отношение на купувача по атакуваната сделка действа въведена в чл. 135 ал.
2 ЗЗД презумпция за знание, тъй като е от кръга на лицата посочени там, доколкото е
нисходящ на продавача. Последното обстоятелство не е спорно по делото, а се доказва
и от представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки. Първия ответник,
чиято е доказателствената тежест да обори предвиденото в закона предположение за
5
знание у втория ответник не само,че не успя да проведе необходимото за това пълно
обратно доказване, но дори напротив изрично заяви в съдебно заседание, че
ответникът Денислав Н. Н.: „ ... е знаел винаги за моите задължения, както и големия
ми син.... Д. е знаел много добре за дълга към Ц. -моя дълг.Дори много пъти съм казвал
на Ц.,че Д. е обещал да му върне парите.Прехвърлил съм им всички имоти и дялове с
уговорката,че ще изплащат моите задължения“. Това изявление по същество
представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, което
преценено заедно с останалия събран доказателствен материал има материална
доказателствена стойност.
По тези съображения съдът намира, че по делото се установи по категоричен и
несъмнен начин наличието на всеки един от елементите от обективната и субективната
страна на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Ето защо
предявения Павлов иск следва да се уважи изцяло и атакуваната с него възмездна
сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
за разноски се явява основателна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за
водене на делото същият е сторил разноски в общ размер на 2430.29 лв., които следва
да се понесат от ответниците.
В електронната папка на настоящото дело е присъединено ч.гр.д.№335/2025г. по
описа на ОС Русе,видно от което по иска, предмет на настоящото производство е
допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По обезпечителното
производство ищецът е направил следните разноски – 45 лева, платена държавна
такса, 1290 лева, платено адвокатско възнаграждение и 19.93 лв.-платена д.т. за
вписване на възбрана.
Общо разноски в обезпечителното производство – 1354.93 лева, които също
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Ц. Й. И.
с ЕГН **********,с адрес ..........., договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 137, том. 5, peг. № 6136, дело № 472 от 02.08.2022 г.
на нотариус Елисавета Джонова, вписан под № 567 на НК, с район на действие PC гр.
6
Бяла, с който на 02.08.2022г. Н. Б. Н. с ЕГН ********** е продал на Д. Н. Н. с ЕГН
********** следния свой недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07603.501.662 по КККР на град Бяла, област
Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, последното
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020 г., с адрес: град Бяла,
улица „Единадесети декември" № 44, целият с площ от 495 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал 110, парцел II - 662 при граници и съседи: 07603.501.2975, 07603.501.663,
07603.501.661, 07603.501.2965, заедно с ЦЕЛИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ,
както следва:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.1 по
КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12 2016 г. на ИД
на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от
17.08.2020 г., с адрес: .............. намираш се на етаж 1 в сграда с идентификатор
07603501.662.1, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07603.501.662, предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна страда, или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от
120 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 07603.501.662.1.2, над обекта- няма,
заедно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ зад източния гараж, източната
част на ТАВАНСКОТО ПОМЕЩЕНИЕ и 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от общите
части на сградата;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07603.501.662.1.2
по КККР на град Бяла, област Русе, одобрени със Заповед РД-18-130/27.12.2016 г. на
ИД на АГКК последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, няма
данни за изменение, с адрес: ............... /минус едно/, намираш се на стаж -1 /минус
едно/ в сграда с идентификатор 07603.501.662.1, предназначение: ЖИЛИЩНА
СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, разположена в поземлен имот с идентификатор
07603.501.662, предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой
нива на обекта: 1, със застроена площ от 24 кв. м., ниво: 1, стар идентификатор: няма,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж - няма, под обекта - няма,
над обекта - 07603,501.662.1.1
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** и Д. Н. Н. с ЕГН ********** да заплатят
на Ц. Й. И. с ЕГН **********, сумата от 2430.29 лв. /две хиляди четиристотин и
тридесет лева и 29 стотинки/, представляваща общ размер на сторените от ищеца
съдебно – деловодни разноски в производството по делото.
7
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** и Д. Н. Н. с ЕГН ********** да
заплатят на Ц. Й. И. с ЕГН **********,сумата от 1354.93 лв. /хиляда триста
петдесет и четири лева и 93 стотинки/, представляваща общ размер на сторените
от ищеца съдебно – деловодни разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.
№335/2025г. по описа на РОС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8