Присъда по дело №343/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 13
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200343
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Габрово, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора М. Сп. М.
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20244210200343 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. И. Н., родена на 20.08.1984 година в гр. Габрово,
живуща в същия град, българка, българска гражданка, със средно специално
образование, неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, за НЕВИННА В
ТОВА около 11,30– 11,45 часа на 27.01.2023 година, на паркинг на площад „Десети
юли” до № 4, находящ се в град Габрово, да е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
дърпала за якето, блъскала в тялото, скубала косата и ритнала в левия крак Д. К. А. от
гр. Габрово, както и да е деформирала в основата му дясно външно огледало на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № СТ 77-06 РР, собственост на А.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК Я ОПРАВДАВА по така предявеното
срещу нея обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
След влизане на присъдата в сила вещественото доказателство в лицето на 1
(един) брой оптичен носител на информация от вид DVD-R марка „My Media”, с
капацитет от 4,7 GB, приложено в плик на л. 119 от ДП № 264 ЗМ-169/2023 г. на ОД на
МВР Габрово, ДА ОСТАНЕ на съхранение към материалите по него.
Разноските по делото, възлизащи на общата сума от 151,96 лв., от която 111,96
лева направени в досъдебното производство и 40 лева на съдебното следствие,
ОСТАВАТ за СМЕТКА на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
1
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд град Габрово в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимата Й. И. Н., която е родена на 20.08.1984 година в
гр. Габрово, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма,
поместена в Глава X-та от Особената част на НК. Тя е предадена на съд за това, че
около 11,30– 11,45 часа на 27.01.2023 година, на паркинг на площад „Десети юли” до
№ 4, находящ се в град Габрово, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като дърпала за
якето, блъскала в тялото, скубала косата и ритнала в левия крак Д. К. А. от град
Габрово, и деформирала в основата му дясно външно огледало на лек автомобил марка
„Опел”, м. „Корса” с Рег. № СТ 77-06 РР, собственост на А. - престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
Освен че е получила препис от обвинителния акт, подсъдимата Й. Н. е заявила,
че разбира и същността на предявеното й обвинение. Тя не се признава за виновна и на
съдебното следствие е дала обяснения, касаещи фактическата обстановка по
извършването на отнасящото се до същото престъпление, за което е предадена на съд.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените от подсъдимата обяснения,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Към датата, посочена във внесения от РП Габрово обвинителен акт,
подсъдимата Й. Н. не е била осъждана за осъществени престъпления както от общ,
така и от частен характер. Към тази дата тя не е била и освобождавана от наказателна
отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава 8,
Раздел 4 от Общата част на НК, като поради посочените обстоятелства е притежавала
чисто съдебно минало до нея.
Към месец януари 2023 година свидетелите Д. К. А. и М. В. В. са
съжителствали на семейни начала в жилище, което се намира на улица „Зелена ливада”
№ 28 в кв. „Младост” на гр. Габрово.
Около 11,30 часа на 27.01.2023 година свид. Д. А. и М. В. тръгнали от дома си
към централната част на град Габрово, където имали намерение да свършат своя
работа, а след това да посетят заведение, в което да пият кафе. При пътуването до нея
всеки един от двамата използвал отделно превозно средство, а свидетелката Д. А.
управлявала лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № СТ 77-06 РР, който
бил регистриран на нейно име. На монтираната светофарна уредба в района на „Лъвов
мост” тя преминала първа, след което се насочила с автомобила си към паркинг,
разположен на площад „Десети юли”, до № 4, на който мислела да паркира. След
преминаването на свидетелката А. сигнала на тази уредба се сменил с червен, което
принудило св. М. В. да остане и да чака зелен сигнал в района на кръстовището до
моста.
В същото време на посочения паркинг на пл. „Десети юли” се намирал друг лек
автомобил с Рег. № ЕВ 30-19 ВА, управляван от св. С. Д. Х.. В него била и подс. Й. Н.,
която съжителствала с Х. на семейни начала. Тъй като разполагал с талон, който му
позволявал да паркира на паркомясто за инвалиди, свид. Х. бил спрял на паркинга и
изчаквал друг лек автомобил, паркиран на такова място, който го напускал и щял да го
освободи. В момента, в който този автомобил напуснал паркомястото и свидетеля Х.
се подготвял да паркира своето превозно средство на него, на освободеното място
спряло МПС на свид. Д. А.. Според приложените материали на л. 34-45 от досъдебното
производство и обясненията на подс. Й. Н., към 27.01.2023 година тя се грижела за
1
дъщеря си Ивона И., която поради заболяване е била с 95% ВСУ с чужда помощ. Тъй
като скоро преди тази дата детето било претърпяло операция, а тя не трябвало да се
бави и поради прекаран от св. Х. инфаркт не желаела да го напряга, подсъдимата
слязла от неговия лек автомобил и отишла при този на св. А., която към този момент
вече била излязла от него. Когато стигнала до същия, Н. изразила на глас своето
недоволство от поведението на свидетелката и я запитала как може да постъпва
толкова бездушно, след като вижда, че на паркинга стоял друг автомобил, който имал
право да паркира на място за инвалиди и изчаквал то да се освободи. Свид. А.
отвърнала, че и тя разполага с инвалиден талон, който й позволявал да паркира на
него, след което понечила да тръгне към близко кафене, намиращо се до територията
на паркинга, срещу находящата се до последния сграда на катедралната църква „Света
Троица”. След като в резултат на видяното решила, че свидетелката А. очевидно няма
бърза работа като нея, подсъдимата се ядосала. Двете започнали да си разменят
реплики. Напрежението между тях се повишило не само заради тези реплики, но и
вследствие на отправеното от А. обвинение, че Н. е строшила едно от външните
огледала на притежавания от първата автомобил. Тъй като подсъдимата била
агресивна, а наоколо нямало други хора, които биха да й помогнат при нужда, А.
отишла в описаното кафене, в което към този момент се намирал свидетеля Л. Н. –
неин бегъл познат, който бил съученик на нейния съжител. Когато го видяла, тя казала,
че искали да я бият и го помолила да й помогне. Св. Н. решил да й помогне и тръгнал
да излиза заедно с нея от заведението, като при излизането му от него А. му казала, че
е било счупено огледало на нейната кола. След като излязъл вън от кафенето Н.
застанал между свидетелката А. и подс. Н.. Размяната на реплики по повод на заетото
от свидетелката паркомясто се възобновила, и тъй като подсъдимата проявявала
агресивно поведение, св. Л. Н. решил да застане между двете жени, с намерение да
предотврати евентуално възможен опит за физическо посегателство, какъвто (според
дадените от него показания) последвал от страна на Н. към жената на неговия
съученик. По същото време в района преминавал свидетеля Н. Х. Х., който в
качеството си на полицейски служител осъществявал обход на централната градска
част. Виждайки униформения полицай, свид. А. отишла при него и го помолила за
помощ, като му разказала за случващото се. Тъй като преценил, че за инцидент, който
бил свързан с МПС, компетентен да вземе отношение е негов колега, в служебните
правомощия на който влизал и контрол върху пътното движение, св. Х. извикал на
място свид. С. А. Я. – на длъжност „мл. автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Габрово, който след своето пристигане направил снимки на МПС на
свидетелката Д. А. със служебния си таблет. След като последната му се обадила по
телефона, на мястото пристигнал и св. М. В., който към момента на обаждането вече
паркирал в района със своя автомобил.
В последствие, въз основа на подадено от св. Д. А. заявление в РУ Габрово, в
РП Габрово е била образувана преписка под № 398/2023 г. на същата прокуратура.
Заявлението не фигурира между писмените материали по делото, но от приложеното
на л. 24 от досъдебното производство постановление с дата 06.04.2023 година, е
видно, че то е било подадено за това, че на 27.01.2023 г., при спор за паркиране на
автомобила на паркомясто за инвалиди в центъра на гр. Габрово пред кафене
„Парадайз”, между св. Д. А. и друга жена е възникнал конфликт, при който втората
жена е счупила дясното огледало на управлявания от А. лек автомобил. Въз основа на
заявлението е извършена проверка, като с оглед на събраните при нея материали чрез
същото постановление прокурор при РП Габрово е отказал да образува наказателно
производство за престъпление от общ характер. Причината за това произтича от
2
формирания извод за наличие на осъществено престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с
ал. 1 от НК, наказателното преследване за което (съобразно установеното в
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК) подлежи на реализация по частен път, въз основа
на тъжба, подадена от страна на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд.
На 11.07.2023 година свидетелката Д. А. депозирала в РС – гр. Габрово частна
тъжба, въз основа на която е образувано производство по НЧХД № 555/2023 г. Чрез
протоколно определение, постановено в проведено на 11.12.2023 година заседание по
него, разглеждащия същото съдебен състав е прекратил производството по делото въз
основа на чл. 287, ал. 7 от НПК, тъй като е приел, че при съдебното следствие са били
установени данни, сочещи за наличие на осъществено престъпление от общ характер –
по чл. 325 от НК.
Като се е базирал на посоченото по-горе определение, както и на събраните
материали по НЧХД № 555/2023 г. по описа на РС Габрово, с постановление от
20.12.2023 година прокурор при РП – гр. Габрово е разпоредил да се образува
досъдебно производство, каквото – под № 1752 ЗМ-169/2023 г., е било образувано и в
РУ Габрово при ОД на МВР Габрово. В рамките на воденото по него разследване
подсъдимата Й. И. Н. е била привлечена в качеството на обвиняем, във връзка с
предявеното срещу същата обвинение за престъпление с правна квалификация по чл.
325, ал. 1 от НК. При разследването по досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, от чието заключение е видно, че необходимите перични
средства за възстановяване на счупеното странично огледало на автомобила на
свидетелката Д. К. А., са възлизали на сумата от 114,30 лева.
След приключване на разследването, проведено по досъдебното производство
(по което за нуждите на свързаните с него цели е било изискано и приобщено
веществено доказателство – 1 брой оптичен носител на информация от вид DVD-R
марка „My Media”, съдържащ направените фотоснимки от св. С. Я.), чрез обвинителен
акт събраните при същото доказателствени материали са внесени за разглеждане в
Районен съд град Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството
по настоящото НОХД № 343 по описа за 2024 година.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на
обясненията, дадени от подсъдимата Й. Н. на съдебното следствие; от съпоставката на
същите с показанията на свидетелите Д. А., М. В., Т. Х., С. Я., Л. Н., С. Х., Р. Ц., Н. Х.
и писмените материали в досъдебното производство (постановление за образуване – л.
1; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 20.02.2024 година
и 21.03.2024 година на прокурор при РП Габрово във ръзка с тях – л. 3-6; материали по
НЧХД № 555/2023 г. на Районен съд Габрово – л.7-84; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 91-92; копие от част II-ра на
свидетелство за регистрация на МПС с Рег. № СТ 77-06 РР – л. 100; постановление за
назначаване и съдебно-оценъчна експертиза – л. 107-110; справка за съдимост – л. 116;
декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 117; писмо Рег.
№ 264р-3073 от 20.02.2024 г. на Началник на отдел „Пазследване” при ОД на МВР
Габрово до Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и писмо рег. № 264р-
3361/23.02.2024 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово до Началник на
отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово – л. 118-119) и информацията в
описаното веществено доказателство, всички съдържащи данни от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на
доказване по него.
3
При приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
В рамките на разследването по досъдебното производство и на съдебното
следствие са разпитани множество лица. Показанията на преобладаващата част от тях
нямат съществено значение за предмета на доказване по делото, поради което не биха
могли да се ползват като надежден източник на данни при отговорите на важни
въпроси, които се отнасят до него. Казаното важи за св. М. В., С. Я., Л. Н., Н. Х. и Р.
Ц., тъй като нито един от петимата не е присъствал на осъществени пред него
действия, в това число и при самия инцидент, с които подсъдимата да е дърпала за
якето, да е блъскала в тялото, да е скубала косата и да е ритала в левия крак св. Д. А.,
както и на такива, в резултат на които Н. да е деформирала (в основата му) дясното
външно странично огледало на притежавания от А. автомобил „Опел Корса” с Рег. №
СТ 77-06 РР. Освен двете жени, които са участвали в инцидента, на същия е
присъствал свид. С. Х., който се е намирал на предната лява седалка на своя автомобил
с Рег. № ЕВ 30-19 ВА, паркиран непосредствено пред този на свидетелката А.. В
дадените показания пред съда той е потвърдил (без конкретизация във връзка със
съдържанието им) за реплики, разменени между двете жени, но не и за съществуване
на извършени от Н. действия, за които тя е привлечена да отговаря съобразно
предявеното против нея обвинение. На неустановено (далечно според заявеното от
самото лице) разстояние от мястото, на което инцидента се е развил, е била и
свидетелката Т. Х. Х.. Тя твърди, че се е намирала до страноприемницата, където е
изчаквала пристигане на повикан от нея таксиметров автомобил, както и че докато го е
чакала, е видяла две жени да се бият на паркинга до църквата, едната от които е ритала
някакъв автомобил, а другата е викала за помощ, защото й трошат колата. Това лице
не описва подробности нито по отношение на това с какви действия е бил свързан
боят между тези жени, нито за местата, в които едната от тях е ритала колата.
Едновременно с изложеното Х. твърди, че при проведен по-късно телефонен разговор
през същия ден със свидетелката Д. А., с която се явяват добри дългогодишни познати,
й е разказала за видяното, и от нея е разбрала, че инцидента е бил свързан именно с А.
и нейния автомобил.
По делото не са установени категорични данни, които да сочат, че около 11,30 –
11,45 часа на 27.01.2023 година свидетелката Т. Х. не се е намирала на съобщеното от
нея място, както и че не е могла да види описаните от нея събития пред съда, още
повече и при съществуващото разстояние между паркинга до църквата „Света Троица”
и сградата на страноприемницата, което (по права линия) й е осигурявало условия на
видимост към тях. При тези условия обаче тази свидетелка положително би следвало
да забележи и мястото (или местата) от автомобила на нейната позната, които са били
ритани от другата жена, тъй като в своите показания Х. не е съобщила за препятствия
(като например паркирани пред нея други МПС), довели до ограничававане на
визуалното й възприятие към случващите се пред същата събития, в т.ч. и поради
наличието на валящия при инцидента обилен сняг, а увреждането на автомобил е
разположено на място – в неговата странична дясна част, към която тя е имала
видимост. Това място не е съобщено от свид. Т. Х. не само на съдебното следствие, но
и в показанията, които тя е депозирала пред разследващия орган в досъдебното
производство. След като това е така, а същата не е съобщила нито в това производство,
нито на съдебното следствие и с какво точно е бил свързан боят между двете жени,
дадените от нея показания не могат да се отчитат като доказателствено средство,
сочещо за наличие на действително осъществени от Н. действия (като дърпане на А. за
4
якето, блъскане на последната в тялото, скубане на същата за косата и ритане в левия
крак, и на такива, в резултат на които подсъдимата да е деформирала в основата му
дясното външно странично огледало на автомобила с Рег. № СТ 77-06 РР. При това
положение тези показания са лишени от сигурна доказателствена основа поради
съмненията, възникнали по отношение на тяхната достоверност, които произтичат не
само от изложеното до момента, но и от дългогодишните близки отношения между Т.
Х. и св. Д. А.. Показанията, които последната е дала пред съда, принадлежат на лице,
за което няма съмнение, че се явява заинтересовано от изхода на делото. Безспорно е,
че заинтересоваността на техния автор не е основание за изключването им от
събраните доказателства, но след като изнесените от А. твърдения не намират опора в
данните от останалите доказателствени източници, те не биха могли да бъдат
кредитирани с доверие при обосноваването на осъдителен съдебен акт. Основание за
това дава и състоянието на дясното странично огледало, заснето на фотоснимките от
приложения оптичен носител на информация, което сочи, че горната част на
огледалото се е явявала изкривена напред и надолу спрямо нейното нормално
хоризонтално положение. Тъй като в своите показания А. не е описала в какво точно
са се изразили извършените от Й. Н. действия, свързани с трошене на това огледало,
фиксираното на снимките състояние не би могло да се свърже с ритник, тъй като след
такъв горната част на същото е логично да бъде напълно (или частично) изместена от
неподвижно захванатата за вратата на МПС подложка, или поне да виси на
електрическите кабели от ел. инсталацията на автомобила, които през тази подложка
са били свързани с нея. Описаното състояние обаче кореспондира на оказан натиск, в
т.ч. и чрез тежест, осъществен от горната страна на тази част, какъвто би могъл да се
получи при подпиране на тялото на човек върху него било в резултат на умишлено
извършени действия, било в резултат на подхлъзване на този човек, за каквото
подхлъзване на А. се твърди в обясненията на подс. Н. пред съда.
Въз основа на изложените по-горе съображения съдът прие за недоказано от
обективна страна около 11,30– 11,45 часа на 27.01.2023 година, на паркинг на площад
„Десети юли” до № 4, находящ се в град Габрово, подс. Й. И. Н. да е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като дърпала за якето, блъскала в тялото, скубала косата
и ритнала в левия крак Д. К. А. от гр. Габрово, както и да е деформирала в основата му
дясно външно огледало на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № СТ 77-
06 РР, собственост на А.. Поради това и в съответствие с предвиденото в нормата на
чл. 304 от НПК, я оправда по така предявеното срещу нея обвинение за престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК.
Съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила вещественото
доказателство в лицето на 1 брой оптичен носител на информация от вид DVD-R
марка „My Media”, с капацитет от 4,7 GB, приложено в плик на л. 47 от ДП № 264 ЗМ-
169/2023 г. на ОД на МВР Габрово, да остане на съхранение към материалите по него.
По отношение на разноските по делото, възлизащи на общата сума от 151,96
лева, от която 111,96 лева направени в досъдебното производство и 40 лева на
съдебното следствие, съдът постанови да останат за сметка на държавата, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…
5

6