Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №382
гр.Силистра, 04.08.2023г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа
постъпилото адм.дело №143 по описа на съда за 2023г. и установи,че
правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.118 ал.1 КСО, съгласно
нормативното отклонение от правилото на чл.145 ал.2 т.1 АПК, против контролен
административен акт на ръководителя на териториалното поделение на НОИ-Силистра.Доколкото
жалбоподателката е заявила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), в хипотезата
на чл.68 ал.3 КСО, попада в обхвата на чл.120 ал.1 КСО и не дължи държавна
такса за съдебното производство.Жалбата е подадена чрез представител по
пълномощие адв. Т.Г. ***,с надлежно удостоверена представителна власт.Не е било
спазено правилото от чл.152 ал.1 АПК, но след разпореждане на съда, ответният
орган е представил заверен препис на административната преписка,което позволява
да бъдат извършени действията по чл.154, чл.163 и следващите от АПК
Производството е образувано по жалба на Н.М.Х.
***, Силистренска област,подадена от представител по пълномощие адв.Т.Г. *** (л.10-л.11),
срещу Решение №2153-18-15/10.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с
което е потвърдено Разпореждане №2113-18-206#3/26.05. 2023г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“,отказващо отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).Пенсионният орган е приел,че оспорващата не отговаря
на изискванията от чл.68 ал.3 КСО,защото не е установила изискуемия действителен
стаж в обем от 15 години (по наличието на другата кумулативно зададена
предпоставка с разпоредбата не се спори), като е констатирал, че същият възлиза
на 14 години 5 месеца и 24 дни.
Жалбоподателката оспорва горното установяване, на чиято база е формиран и главният
решаващ извод на ответния орган, като релевира периодите:07.01.1970г.- 07.
01.1971г. - 12 месеца за раждане и отглеждане на първото ѝ дете;
02.03.1972г.-02. 05.1973г.- 14 месеца за второ дете и
21.08.1977г.-23.10.1078г.-14 месеца за трето дете. Твърди, че времето, през което е била в отпуск
по майчинство, макар и зачетено като общ осигурителен стаж, неправилно било
игнорирано при преценката на положения действителен такъв. Позовава се на чл.9
ал.2 т.1 и т.2 КСО, с които е фингиран като
осигурителен стаж,без внасяне на осигурителни вноски,периодът на платен и
неплатен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, което не
било правилно преценено от ответния орган. Цитирайки чл.14 и чл.47 ал.3
(вероятно се има предвид ал.2) от Конституцията на РБ, поддържа, че майките са
поставени под особената закрила на държавата и времето, през което са раждали и
отглеждали своите деца, следвало по хипотеза да се зачита за действителен стаж.В
този контекст счита, че отречените ѝ 3 години 4 месеца и 2 дни - времето,
през което е била в отпуск по майчинство и поради което не е могла обективно да
полага действителен труд при работодателя (т.е.„неработеща майка“), следва да
бъдат признати за действителен стаж и уважено заявлението за отпускане на ЛПОСВ
в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО, в какъвто смисъл била и трайната съдебна
практика.
Или,
спорът е съсредоточен върху въпроса -
следва ли към осигурителния стаж на жалбоподателката да се прибави и времето,
през което е отглеждала трите си деца (също осигурителен стаж по аргумент от
чл.9 ал.2 т. и т.2 КСО), при преценката на кумулативно изискуемите основания по
чл.68 ал.3 КСО, за да бъде формиран минимален действителен стаж от 15 години за
възникване на правото на ЛПОСВ.
Периодите
и общият размер на ползвания от жалбоподателката отпуск за раждане и отглеждане
на трите ѝ деца, не са спорни. Напротив, в пълнота са признати от
ответния орган за общ осигурителен стаж. Следователно, релевираният
спор е изцяло за правото, на терена на правилното тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Съгласно
визирания в чл.9 ал.3 АПК принцип на засиленото служебно начало в
административното правосъдие и на основание чл.170 ал.2 АПК, доколкото се
оспорва отказ за издаване на поискания акт,съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите факти се установяват съобразно възложената
от закона доказателствена тежест:
-
ответният административен орган следва да докаже изпълнението на законовите
изисквания при постановяването му;
-
оспорващата следва да установи твърденията от жалбата, на които основава своите
искания и възражения, по аргумент от чл.154 ал.1, вр.
с чл.144 АПК.
Предвид характера на повдигнатия спор
(защитава се строго лично право) и
представения списък по
чл.152 ал.3 АПК е очевидно,че други лица не следва да бъдат конституирани по
делото, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Н.М.Х. ***,с посочен съдебен
адрес:***, чрез адвокат Т.И.Г. ***;
Ответник по жалбата: Директор на
Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,
с административен адрес: ******************************;
На
ответния орган следва да се предостави възможност,при условията на чл.163 ал.2 АПК,да
представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което
и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва
съдебно заседание по административно
дело №143/2023г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 13.09.2023г. от 14.30 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
СЪДИЯ: