№ 36
гр. гр.Велинград, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. Гражданско дело №
20235210100429 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от адв. Й. А., като пълномощник на Н. Г. Я. с
ЕГН **********, с адрес: Велинград, бул. „Съединение“ № 118; С. Ж. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56; П. Ж. П. с
ЕГН **********, гражданин на **********с адрес в Република България
Велинград, ул. „Пионерска“ № 56; В. Х. К. с ЕГН **********, с адрес
Велинград, бул. „Съединение“ № 60; К. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4; Х. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П. А. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 /Всички ищци са в качеството им на
наследници на Е. И. П., родена на 29.05.1896 г., починала на 29.04.1966 г. /,
срещу ответниците Е. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Киселец“ № 4 /като наследник по заместване на Е. П. и продавач на част от
наследствените имоти/; А. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Киселец“ № 4; И. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив /като купувач
на част от наследствените имоти/ и Б. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Й. Гавазов“ № 7, ет. 4, ап. 13 /като купувач на част от
наследствените имоти/.
В исковата молба се твърди, че ищците, заедно с ответниците Е. Б. П. и
А. Б. П. са наследници по закон на Е. И. П., починала на 29.04.1966 г. Като
наследници на П. им е възстановено от Земеделска служба по земеделие и
гори Велинград правото на собственост върху следните земеделски земи: 1.
ПИ със земеделско предназначение № 149036, находящ се в местността
„Голямо блато“ Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с площ от 2,269 дка, с начин на
трайно ползване полска култура, категория на земята при неполивни условия:
1
девета; 2. ПИ със земеделско предназначение № 061002, находящ се в
местността „Джестов въбел“ в землището на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с
площ от 1,616 дка, с начин на трайно ползване: ливада, категория : седма.
Посоченият първи имот по-късно е разделен на три имота, както
следва: ПИ с идентификатор 10450.149.160 по КККР на гр. Велинград, с площ
от 998 кв. м., представляващ 998/2269 ид. ч. от ЗИ № 149055; ПИ с
идентификатор 10450.149.161 по КККР на гр. Велинград, с площ от 998 кв. м.,
представляващ 998/2269 ид. ч. от ЗИ с № 149055 в землището на гр.
Велинград; ПИ с идентификатор № 10450.149.162 по КККР на гр. Велинград,
с площ от 273 кв. м., представляващ 273/2269 ид. ч. от земеделски имот №
149055 в землището на гр. Велинград.
Вторият имот по сега действащия план на гр. Велинград представлява
ПИ с идентификатор 10450.61.2 по КККР на гр. Велинград, с площ от 1617 кв.
м.
Твърди, че съсобствеността произтича от наследяване по следния начин
и квоти: Н. Г. Я. – ¼ ид. ч., като наследник на Кръстина А. Пандева по право
на заместване; С. Ж. П. и П. Ж. П. – по 1/8 ид. ч. за всеки, като наследници
на Райна А. П. по право на заместване; За В. Х. К. – 1/8 ид. ч.; К. П. П. – 1/24
ид. ч.; Х. А. П. с – 1/24 ид. ч.; П. А. П. - 1/24 ид. ч. , като последните трима
наследяват по право на заместване А. Кузев, Х. П., последния пряк наследник
на Е. П.; Е. Б. П. и А. Б. П. – по 1/8 ид. ч. за всеки от тях, като наследници на Б.
А. П., починал на 18.02.2022 г.
Общият наследодател на ответниците Е. П. и А. П. – Б. П., починал на
18.02.2022 г., се е снабдил с констативни нот. актове, по силата на които на
него и съпругата му М. И. П. е признато правото на собственост на
основание наследство и давностно владение на имот с площ 2269 кв. м., с
номер 149055; а съгласно втори констативен нот. акт е признато правото на
изключителна собственост на Б. П. на имот с № 061002, находящ се
местността „Джестов въбел“.
На 05.08.2019 г. Б. А. П. и синът му А. П. даряват на ответника Е. Б. П.
общо 5/6 ид-. ч. от НИ с идентификатор 10450.149.55 по КККР на гр.
Велинград. Останалата 1/6 ид. ч. последната придобива по наследство от
майка си, като с Констативен НА №11/14.01.2022 г., том 1, дело 11/2022 г. по
описа на нот. Симеон Даскалов е призната за едноличен собственик на целия
имот.
След това имотът променя предназначението си от земеделски в имот в
урбанизирана територия и е разделен на три самостоятелни имота, с №№
10450.149.160; 10450.149.161 и 10450.149.162.
На 23.12.2022 г. ответника Е. Б. П. продава на И. Владев М. ПИ с
идентификатор 10450.149.160 с площ от 998 кв. м. заедно с ½ ид. ч. от имот с
идентификатор 10450.149.162 /последният представлява път, обслужващ
другите два имота/. На същата дата П. продава на Б. В. М. ПИ с
2
идентификатор 10450.149.161, ведно с ½ ид. ч. от имот с № 10450.149.162
/път/.
На 06.03.2019 г. Б. А. П. дарява на А. Б. П. ПИ с идентификатор
10450.61.2 по КККР на гр. Велинград.
Намира, че наследодателя на ответниците А. П. и съпругата му М. П. не
са имали основание да бъдат признати за собственици на целите имоти, а само
на съответстващата им идеална част от наследствените им права в размер на ¼
ид. ч., като останалите ¾ ид. части никога не са ставали тяхна собственост. С
оглед на това, същите не могат да се разпореждат с права, които самите не
притежават, поради което и сключените договори за продажба и дарение не са
произвели прехвърлително действие.
Ищците отричат правото на собственост на ответниците за горницата
над ¼ ид. ч. от процесните имоти. Обосновават правен интерес за предявяване
на отрицателен установителен иск от обстоятелството, че при положителен
резултат ще е налице съсобственост и ще могат да реализират правото си на
делба. Твърди, че за делбеното производство за ищците е необходимо с
преюдициално значение, със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че
ответниците не са собственици на ¾ ид. ч. от процесните недвижими имоти.
Оспорват констативните нотариални актове и правят възражение, че
наследодателя на ответниците не е придобил по давност недвижимите имоти.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК искат отмяна на констативните
нотариални актове.
Считат също, че съгласно чл. 76 от ЗН актът на разпореждане на
сънаследник с отделна наследствена вещ, или с части от нея, преди да е
извършена делба между наследниците, е относително недействителна спрямо
неразпоредилите се съсобственици, като искът за прогласяване на тази
недействителност следва да се предяви в първата фаза на делбения процес.
Твърди, че правата на приобретателите по двата акта за продажба на
имотите, не могат да се противопоставят на правата на действителните
съсобственици – сънаследниците, които не са се разпоредили. На осн. чл. 76
от ЗН, иска да се признае за установено спрямо ищците, че договорите за
продажба на ПИ са относително недействителни по отношение на тях.
Искат от съда да се допусне делба на описаните недвижими имоти.
Искат да се приеме за установено спрямо ищците, че ответниците А. Б. П. и Е.
Б. П. не са, респективно наследодателите им не са били собственици, на
основание наследство и давностно владение, общо на ¾ ид. ч. от имотите,
както и да се отменят на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК оспорените
констативни нот. актове, а конститутивните нот. актове не са произвели
правно действие спрямо ищците.
Искат също на основание чл. 76 от ЗН спрямо ищците да се признаят за
относително недействителни на договорите за продажба на ПИ в полза на И.
М. и Б. М., с които Е. П. е продала на И. М. и Б. М. следните сънаследствени
3
имоти: ПИ с идентификатор 10450.149.160, 10450.149.161 и 10450.149.162.
С допълнителна молба с вх. № 3072/13.06.2023 г. пълномощника на
ищците привлича като ответник – задължителен другар Р. С. М. с ЕГН
**********, в качеството й на съпруга на приобретателя Б. М.. Със същата
молба се предявява иск срещу М. А. Т. с ЕГН ********** и съпругът й Т. С. Т.
с ЕГН ********** на основание чл. 76 от ЗН, с който иска да се обяви
относителната недействителност на договор за продажба на ПИ с
идентификатор 10450.61.2 по отношение на ищците.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника А. Б. П.,
чрез адв. Т. Б.. Намира иска за делба за недопустим, поради липса на
съсобственост и неоснователен, както и исковете по чл. 124 във вр. с чл. 76 от
ЗН са също - недопустими и неоснователни. Оспорват се обстоятелствата,
описани в исковата молба. Оспорва се и твърдението, че ответниците не са
собственици на 3/4 ид. ч. от имотите. Признава се настъпилото универсално
правоприемство чрез наследяване от общия наследодател Е. И. П., на чиито
наследници са възстановени имотите. Твърди, че от момента на
възстановяването им през 1997 г. Б. П. е установил владение върху процесния
имот и ги е обработвал и стопанисвал. Това е ставало явно, необезпокоявано
със знанието на другите наследници. Имало е и устна уговорка между всички
тях. Твърди, че владението е започнала още през 1997 г. Прави
правопрекратяващо възражение за придобИ.е собствеността върху имот с
идентификатор 10450.61.2 изцяло от ответниците въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност и наследство. Като се позовава на Решение
№ 599 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. Д. № 766/2009 г. Представя писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Е. Б. П., И. В. М., Б. В. М. и Р.
Стефжанова М., чрез пълномощника им адв. Магладела И. представя отговор
на исковата молба. Намира исковете с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с
чл. 76 от ЗН за недопустими.
Намира всички искове за неоснователни, тъй като Е. П. не е
съсобственик по наследство, поради което чл. 76 ЗН не следва да се прилага.
Намира, че няма предявени отрицателни установителни искове, поради което
не може да се прилага самостоятелно чл. 537, ал. 2 ГПК. Искът за делба
срещу Е. П. е неоснователен, поради това, че липсва съсобственост.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. Т. с вх. №
7093/19.12.2023 г., който е изпратен по електронната поща на 18.12.2023 г.,
подписан с квалифициран ел. подпис. Съобщението до ответницата Т. е
връчено на съпругът й на 15.11.2023 г., т. е. срокът за отговор е изтекъл на
15.12.2023 г. – петък, който е присъствен ден. С оглед на горното отговорът
4
следва да се приеме за подаден извън срока.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Т. С. Т., чрез
пълномощника адв. Т. Б.. Намира искът за делба за недопустим, поради липса
на съсобственост върху имотите. Исковете с правно основание чл. 76 ЗН са
недопустими и неоснователни. Съгласно ТР 1/2004 г. на ВКС ОСГК, този иск
има ограничен обхват, само по отношение на сделките на разпореждане със
сънаследствено имущество, а в случая прехвърлителят Е. П. не е била
наследник, същата е придобила качеството на собственик чрез
прехвърлителна сделка – дарение.
Твърди, че след възстановяване на имотите през 1997 г., същите се
владеят от Б. П. и съпругата му, а след това от неговите наследници. Прави
възражение за придобИ.е на имот с идентификатор 10450.61.2 по
давност в полза на Т. Т. и съпругата му М. Т., като следва да се отчете и
изтеклия срок, в който техния праводател А. П. е владял същия.
С допълнителна молба ищците предявяват иск с правно основание чл. 76
от ЗН и срещу задължителния другар - прехвърлителя по сделката - А. Б. П.,
по силата на която М. Т. и Т. Т., като купувачи на имот с идентификатор
10450.61.2 придобиват собствеността върху него, с НА № 153/19.10.2022 г.,
том 2, рег. № 4245, дело 328/19.10.2022 г. на нотариус Емил Чолев.
Новоконституирания ответник по този иск А. Б. П. в дадения
едномесечен срок, депозира Отговор на исковата молба с вх. №
2553/08.04.2024 г., чрез адв. Т. Б.. Намира искът за недопустим, а по същество
за неоснователен, тъй като А. П. е получил собствеността върху имота, с
който се е разпоредил, чрез дарение, а не по наследство, поради което не
следва да намери приложение чл. 76 от ЗН. Посочения разпоредителен акт е
законосъобразен. Твърди, че от момента на възстановяването на имота през
1997 г. Б. П. е установил владение върху него и е започнал да го обработва и
стопанисва. Това е ставало явно и необезпокоявано, със знанието и съгласието
на ицщите. Твърди наличие на устно споразумение, че тези имоти остават
собственост на ответника Б. П., поради което е придобил собствеността върху
имота на оригинерно основание – чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предявява правопрекратяващо възражение за придобИ.е собствеността
върху имота изцяло.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235
от ГПК, приема за установено следното:
Е. И. П., родена на 29.05.1896 г е починала като вдовица на 29.04.1966 г.,
видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 20.04.2023
г. След смъртта си е оставила следните наследници по закон: Дъщеря й
Кръстина А. Пендева, починала на 08.12.2006 г., чиито наследник е ищцата Н.
Я.; Райна А. П., починала на 13.12.2013 г., с наследници ищците С. П. и П. П.;
5
Х. А. П., починал на 14.07.2016 г., чиито наследници са: ищцата В. К. и А. Х.в
П., като последният е починал на 28.08.2020 г. и е оставил за наследници
ищците К. П. /негова съпруга/, Х. П. и П. П.; Б. А. П., починал на 18.02.2022 г.,
който е оставил за наследници децата му и ответници по делото – Е. Б. П. и А.
Б. П..
С Решение № 1456Е на ОСЗГ гр. Велинград е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Велинград на наследниците на Е. И. П., бивш жител на гр.
Велинград, а именно: ливада от 1,616 дка, седма категория, местност Джестов
Въбел, имот № 061002 по плана за земеразделяне, при граници имоти с №№
061003, 061019, 061001, 167001.
С Решение № 1456Е от същата дата – 19.12.1997 г. на наследниците на Е.
П. е възстановена собствеността върху следния имот: Полска култура от 2,269
дка, девета категория, местност „Голямо блато“, имот № 149055 по картата на
землището на гр. Велинград, при граници следните имоти с №№ 149054,
149036, 149118, 149056, 149057, 149061, 149075.
За двата имота има представени заверени скици, неразделна част от
двете цитирани по-горе решения.
По-късно поземлен имот № 149005 в землището на гр. Велинград е
разделен на три имота с идентификатори 10450.149.160 по КККР на гр.
Велинград, с площ от 998 кв. м., трайно предназначение на територията
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с предишен
идентификатор 1045.149.55 /видно от скица на ПИ № 15-600435-03.06.2023 г.,
приложена по делото; имот с идентификатор 1450.149.161 по ККР на гр.
Велинград, с площ от 998 кв. м, трайно предназначение на територията –
Урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен
идентификатор 10450.149.55 /видно от скица № 15-600433-03.06.2023 г.; и
имот с идентификатор 10450.149.162 по ККР на гр. Велинград, с площ от 273
кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път, с предишен
идентификатор 10450.149.55 /видно от скица № 15-600437-03.06.2023 г.
От приложената по делото скица № 15-600449-03-06-2023 г. се
установява, че имот пл. № 061002 в землището на гр. Велинград е идентичен
с имот с идентификатор 10450.61.2, с адрес Джестов Въбел, Велинград, площ
от 1614 кв. м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на
трайно ползване: ливада, седма категория, като изрично е посочен номер по
предходен план – 061002.
С нот. акт № 26, том 1, рег. № 342, нот. дело 25/2009 г. от 11.02.2009 г. по
описа на нот. С.Я е признато право на собственост на основание наследство и
давностно владение на Б. А. П. /баща на ответниците А. и Е. П.и/ и М. И. П.
/майка на същите/, а именно: имот в местността Голямо блато с пл. № 149055
/от който по-късно са образувани три поземлени имота/.
6
С нот. акт № 130, том 2, рег. № 1575, нот. дело № 126/2009 г. от
09.06.2009 г. по описа на нотариус С.Я е признато правото на собственист на
основание наследство и давностно владение на Б. А. П. на следния недвижим
имот, находящ се в местността „Джестов въбел“, съставляващ имот № 061002.
С нот. акт № 54, том 2, рег. № 3408, нот. дело № 257/ 2019 г. от
05.08.2019 г. Б. А. П. и ответника А. Б. П. даряват на ответника Е. Б. П.
/дъщеря на първия и сестра на втория/ своите идеални части и придобити на
основание наследяване по закон от М. И. П., починала на 06.07.2017 г. своите
5/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10450.149.55, в местност „Голямо блато“,
целият с площ от 2269 кв. м. /преди същият да бъде разделен на три имота/.
С нот. акт № 55, том 1, рег. № 941, нот. дело № 58/06.03.2019 г. Б. А. П.
дарява на сина си А. Б. П. /ответник по делото/, недвижим имот с
идентификатор 10450.61.2 по КККР на гр. Велинград с площ от 1,617 кв. м.
намиращ се в местността Джестов въбел.
С нот. акт № 11, том 1, дело 11 от 14.01.2022 г. по описа на нот. Симеон
Даскалов, ответника Е. Б. П. е призната за собственик на ПИ с идентификатор
10450.149.55 /Голямо блато/, на основание наследяване по закон от М. П. – 1/6
ид. ч. и дарение – 5/6 ид. ч.
С нот. акт № 56, том 3, рег. № 5228, дело 427 от 23.12.2022 г. по описа на
нот. Емил Чолев Е. П. продава на ответника и неин син И. В. М., неженен, ПИ
с идентификатор 10450.149.160 , целият с площ от 998 кв. м., като изрично се
посочва, че същият е с номер по предходен план 14055, ведно с ½ ид. ч. от ПИ
с идентификатор 10450.149.162 с площ от 273 кв. м., начин на трайно ползване
– селскостопански, горски, ведомствен път, с предишен идентификатор
10450.149.55, с номер по предходен план 149055.
С нот. акт № 57, том 3, рег. № 5229, дело 428 от 23.12.2022 г. по описа на
нот. Емил Чолев ответникът Е. Б. П. продава на сина си Б. В. М., който към
онзи момент е бил в граждански брак с ответника Р. М., следния имот: ПИ с
идентификатор 10450.149.161 по КККР на гр. Велинград, с номер по
предходен план 149055, с площ от 998 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от ПИ с
идентификатор 10450.149.162 с площ от 273 кв. м., начин на трайно ползване
– селскостопански, горски, ведомствен път, с предишен идентификатор
10450.149.55, с номер по предходен план 149055.
С нот. акт № 153, том 2, рег. № 4245, дело № 328 от 19.10.2022 г. по
описа на нот. Емил Чолев, ответникът А. Б. П. продава на дъщеря си М. А. Т.
другия спорен имот, а именно: ПИ с идентификатор 10450.61.2 с площ от 1617
кв. м. , номер по предходен план – 061002. Към този момент ответникът и
преобретател на имота е била в граждански брак с другия ответник Т. Т..
По делото са приложени и цитираните горе нотариални дела по описа на
нот. С.Я, Симеон Даскалов. Видно от нот. дело № 126/2009 г., в което е
съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на имот с
7
№ 061002, е че свидетел пред нотариуса е бил Д И.ов Ц, който е еднокръвен
брат на М. И. П., майка на ответниците Е. и А. П.и, което се потвърждава от
Удостоверение за родствени връзки с № 3858/19.11.2024 г. на Община
Велинград.
От приетите писмени доказателства по делото – представената
преписка за възстановяване на право на собственост от ОСЗ Велинград, се
установява, че Заявлението от 06.09.1991 г. до тогава ПК Община Велинград е
подадено от Б. А. П., наследодател на ответниците Е. и А. П.и, в което са
включени и процесните имоти.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява,
че имотът в местност „Голямо блато“ е добре познат на свидетелите Т и Т,
които имат съседен имот до спорния. Същите се занимавали с отглеждане на
овце, поради което се налагало да добиват сено. След като починали
родителите на св. Т, тя и Т продължили да обработват земята като ливада.
Дори се разбирали с Б. и М. П.и да косят заедно, като последните им давали
съответните суми за това. От 2000 г. са имали непосредствени впечатления,
тъй като редовно косели сено от своя имот, пряк съсед на спорния. Сочат, че
наследодателите на ответниците са ползвали имота много преди свидетелите
да започнат тази дейност, още по времето, в което родителите на Т се
занимавали с това. Същите установяват, че е имало поставена тЕ. ограда върху
колчета, като единодушно заявяват, че заради отглеждането на коне в
непосредствена близост от там огражданието е разрушено и ограбено.
Свидетелят Т установява, че поне до 2006 -2007 г. последно Б. П. е косил там.
След това никой не е използвал имота. Не знаят да са засаждани картофи или
тикви.
Свидетелят Ч установява, че след като дъщеря му се е омъжила у П.и
през 2002 г. Х. П. /наследодател на ищците В. К., К. П., Х. П. и П. П./ му
предложил да използва имотите за картофи или за ливада, но той не е имал
нужда и не го е ползвал. Знаел от Х. П., че имотът се ползва на ротационен
принцип от Х. и Б., двамата братя. Знае, че към момента през двата имота
минават пътища, проправени от каруци, и няма трайни ограждения. Ходил е в
имотите.
От показанията на св. Джиханов се установява, че имотът в м. „Джестов
въбел“ се е ползвал последните 20-25 години изключително от Б. П., който
понякога го давал за обработка и на него. Този имот никога не се е ползвал
като нива. Джиханов е косял в този имот около 3 години. Същият установява,
че „Маврата“ е косил преди него
От показанията на свидетеля М се установява, че имотът в местност
„Джестов въбел“ се е ползвал от семейството на Б. П.. Свидетелят има лични
впечатления, тъй като живее във вила отсреща от 1982 г., по цял ден е там, а
нощем след 2002 г. е бил пазач в хмела, който пък е непосредствен съсед на
спорния имот. Същият установява факти в детайли от работния процес на Б.
П.. Уточнява, че той също е помагал в имота, а след смъртта на Б. синът му А.
8
е дал на техен родН. да коси там. Виждал е там и Ж П., баща на ищците С. и
П. П.и.
Свидетелят Топорчев, е чувал от тъща си, ищцата В. К., че имотите се
ползват на ротационен принцип от двамата братя Х. и Б. П.и, но в същото
време е сигурен, че братята не са се договаряли за нищо, тъй като заради тези
имоти не си говорели в продължение на период от 30 години. Свидетелят има
лични спомени от коситба в „Джестов въбел“ през 1996 -97 г., когато е ходил
да помага. Всички останали негови впечатления са добити от разказ от страна
на ищцата К..
От показанията на св. Д П. се установява, че във времето след 2000 г. до
преди три години, когато е починал Б. П., са слагани временни огради в имота
до хмелосушилната. Лично Б. е поставял, като е ходил с колата си. Този имот
около 2000 г. се е ползвал и от свидетеля Д П..
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Т и Т, тъй като същите са
изцяло незаинтересовани от изхода на делото, имат преки впечатления по
имотът в местността „Джестов въбел“, казаното е еднопосочно и
непротиворечиво, както вътрешно, така и помежду си.
Свидетелите Топорчев и Ч нямат преки впечатления от това кой е
ползвал процесните имоти. Техните показания почиват на разкази от страна,
както следва: първия от ищцата К., а втория от наследодателя на ищците Х.
П.. Показанията на Топорчев, относно отглеждането на картофи в местността
„Голямо блато“ са изолирани и не се подкрепиха от нито едни други
доказателства, събрани в производството. Съдът отчете и близките роднински
връзки, които има с ищцата К. – той е съпруг на дъщеря й.
Съдът намира, че в действителност имотът в местността „Джестов
въбел“ се е обработвал единствено като ливада, при това редовно, при смяна
на лицата, които са косяли там – във времето от преди около 25 г. приоритетно
е ползван от Б. П., като периодично с негово съгласие е даван на други хора –
св. М е помагал там, косили са също св. Д П. и св. Джиханов.
Това, че Х. П. е чувствал имотите свои и ги е предлагал за ползване на
св. Ч, доказва единствено, че в съзнанието му той е собственик в имота, но
това субективно усещане не е било обективирано чрез действия в имота.
Такива не се доказаха от нито едно доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове, както
следва:
1. Отрицателен установителен иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу
ответниците А. Б. П. и Е. Б. П., че същите не са собственици на ¾ ид. ч.
9
от ПИ с идентификатор №№ 10450.149.160; 10450.149.161;
10450.149.162 и 10450.61.2, както и при уважаването на този иск на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативни нотариални
актове.
2. Иск за обявяване на относителна недействителност с правно основание
чл.76 от ЗН срещу ответниците Е. П. и И. М. /за имот 10450.149.160 и ½
ид. ч. от имот 10450.149.162/.
3. Иск за обявяване на относителна недействителност с правно основание
чл.76 от ЗН срещу ответниците Е. П., Б. М. и Р. М. /за имот
10450.149.161 и ½ ид. ч. от имот 10450.149.162/.
4. Иск за обявяване на относителна недействителност с правно основание
чл.76 от ЗН срещу ответниците А. П., М. Т. и Т. Т. /за имот 10450.61.2/.
5. Иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същият за допустим. Налице е отричане на твърдяното право
на собственост, обективирано чрез издаване на констативни нотариални
актове по обстоятелствена проверка от наследодателите на ответниците и
последващи прехвърлителни сделки. Ответници по този иск са А. П. и Е. П.,
които са отчуждили своята идеална част от имотите чрез дарения, всеки един
на своите деца. Съгласно ТР 4/2016 г. постановено по т. д. 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС правният интерес се преценява конкретно с оглед естеството и
съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще
е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или
правни действия. Сключването на договори за дарение със спорните имоти
създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик
на имота и с това се нарушава неговото твърдяно право пълноценно да
упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето,
посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от
1985 г. на ОСГК на ВС. С това правно действие /отчуждаване на спорното
право/ несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на
собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ.
Съдът намира този иск за неоснователен.
Съгласно ТР 11/2013 г., постановено по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че при оспорване на признатото с констативен нотариален акт
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът
не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на
10
признатото от нотариуса право. В случая са издадени констативни
нотариални актове по обстоятелствена проверка в полза на наследодателите на
ответниците, а именно – Б. и М. П.и. Настоящият съдебен състав смята, че
това легитимиращо действие се разпространява и спрямо наследниците по
закон на признатите от нотариуса права, тъй като наследяването е способ за
универсално правоприемство. Т. е. в настоящото производство следваше да се
обори констатацията на нотариуса от страна на ищците. Съдът намира, че това
доказване е неуспешно проведено. Както е прието по-горе, доказано е, че
веднага след възстановяване на правото на собственост на наследниците на Е.
П. имотите са се ползвали от Б. П., а в отделни моменти и с негово разрешение
от свидетелите – М е помагал там, св. Д П. и св. Джиханов. В имота е имало
епизодични посещения от Ж П., баща на ищците П.и, в имота в Джестов
въбел, но няма данни при тези посещения да е обработвал земята.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Правото на собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и
тогава, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига
постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при
бездействието на действителния собственик на вещта в предвидения от закона
срок. Въпросът за намерението на владелеца да държи вещта като своя може
да се изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността,
недопускане на външни лица до имота, но това намерение следва да бъде
категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази
насока действия. Като елемент на придобивната давност, владението трябва
да е явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не
оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.
Съдът намира, че наследодателят на ответниците Б. П. е демонстрирал своето
намерение, че владее за себе си, като е обработвал земята и е събирал сено от
нея /от всички процесни имоти/, като по този начин е отблъснал останалите
съсобственици, тъй като не е възможно един и същи селскостопански имот да
се коси едновременно от различни лица по едно и също време. Наследодателят
сам е поставял огради от дървени колчета и желязна тел, което е доказано към
момента на неговото владение. Събраха се доказателства, че към настоящият
момент огражденията са разрушени, но по времето на владение от Б. П. са
съществували.
Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по приложението на
чл. 69 ЗС се прие, че " Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяване . В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. ВКС е
създал трайна практика по въпроса на какви изисквания следва да отговаря
11
едно владение, за да може владелецът да стане собственик. В редица свои
съдебни актове ВКС приема, че владението следва да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, като фактическа власт върху
дадена вещ.
Под постоянно следва да се разбира, че владението не трябва да има
инцидентен характер и да позволява и на други лица да владеят вещта. В
същото време изискването за постоянственост не означава непременна
фактическа власт. Фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига от тях да се разбира, че владелецът
счита имота за свой и своенето му да не е прекъснато от трети лица.
Собственическото отношение към вещта владелецът следва да демонстрира
спрямо предишния собственик, тоест владелецът следва да осъществява
физическо въздействие върху недвижимия имот чрез явни действия по
отношение на собственика, когото желае да отстрани от вещта. Тоест
предишният собственик следва да може да узнае за владението на владеещия.
В този смисъл са решения № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г.,
първо г. о., определение 352/19.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2022 г.,
първо г. о., определение № 160/16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2021 г.
първо г. о. друго определение № 72/01.03.2022 г. по гр. д. № 3536 по описа за
2021 г., второ г. о.
В случая се установи че наследодателя на ответниците Б. П. владее
имота от 1998 г., когато било възстановено правото на собственост на общия
наследодател Е. П.. По делото се доказа и че освен наследодателя Б. П., а след
смъртта му през 2022 г. друг не е владял процесните имоти. По делото не се
доказа твърдението на ищците, че имали уговорка между двамата братя да
ползват имотите на ротационен принцип. Напротив от показанията на
изслушаните по делото свидетели, които имат преки възприятия върху
използването на имотите се установи, че Б. П. до смъртта си е владял имота
трайно и необезпокоявано с намерение да го свои.
Тук следва да се отбележи, че наследодателят Б. П. се е позовал приживе
на придобИ.ето на имотите на основание давностно владение, поради което в
наследствената маса, преминала към ответниците А. и Е. П.и, е било
включено правото на собственост върху имотите, а не фактическото
състояние, което същите да следва да продължават, за да се позоват на изтекла
придобивна давност. Последните са получили права, а не факти.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по настоящия иск съдът не следва да отменя
издадените констативни нотариални актове на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК, поради съвпадане на изводите на съда и нотариуса, а именно: нот. акт №
26, том 1, рег. № 342, нот. дело 25/2009 г. от 11.02.2009 г. по описа на нот. С.Я
и нот. акт № 130, том 2, рег. № 1575, нот. дело № 126/2009 г. от 09.06.2009 г. по
описа на нотариус С.Я.
12
По предявените искове с правно основание чл. 76 от ЗН, предявени в
условията на кумулативност с първоначалния иск, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 76 ЗН цели да охрани интересите на наследниците,
тъй като всяко прехвърляне на идеална част на трето лице, води до
усложнения при ликвидацията на наследството. Затова, ако се прехвърли
идеална част на лице което не е наследник, тази сделка е относително
недействителна. В случая съдът прие, че спорните имоти не са част от
наследството на Е. П., а са придобити на оригинерно основание от Б. П., който
е наследодател единствено на ответниците Е. П. и А. П.. Тъй като имотите не
са наследствени, то не следва да бъдат уважавани и предявените искове за
обявяване на относителна недействителност на разпоредителните сделки в
полза на трети лица. Законодателят е предвидил защитата на наследниците,
единствено срещу наследник, който се разпорежда със своята наследствена
част от имуществото, тъй като в производството по съдебна делба не е без
значение с кои съделители ще се провежда същата. Най-ярко тази защита
проличава в искането за възлагане на неподеляемо жилище по чл. 349 ГПК.
Според ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, систематичното място на чл. 76 ЗН и
граматичното тълкуване на нормата сочат, че основната й защитна функция
касае определен кръг лица при определени условия- само сънаследниците в
спора относно ликвидиране съсобствеността, породена от наследяване. Актът
на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна
сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по
право.“
Горните изводи не влияят върху допустимостта на иска, а обуславят
изхода на спора по същество. С оглед на горното тези искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По предявеният иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС:
При отхвърляне на първоначалния иск, с който се иска да се признае, че
ответниците А. П. и Е. П. не са собственици на ¾ ид. ч., получени в
наследство от баща им, който пък ги е придобил на основание давностно
владение и извода за липса на съсобственост с ищците, то следва и предявения
иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради горното не следва да се разглеждат възраженията на
ответниците за придобИ.ето им по давност, в качеството им на добросъвестни
владелци.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе по разноските сторени от ответниците в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото
единствено ответниците Е. П., И. М., Б. М. и Р. М. претендират разноски и са
представили доказателства за това, с оглед на което следва да им се присъдят в
цялост сторените такива, възлизащи на 2500 лв., адвокатско възнаграждение
13
за един адвокат. Не е направено възражение за прекомерност.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ищците Н. Г. Я. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 118, С. Ж. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с
ЕГН **********, с адрес в България гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В.
Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П.
А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4
против Е. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4
и А. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответниците не са собственици на ¾ ид. ч.
от следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.160 /ЕКАТТЕ десет
хиляди четиристотин и петдесет, кадастрален район сто четиридесет и девет,
поземлен имот сто и шестдесет/ по КККР на гр. Велинград, Община
Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД- 18-
1214/06.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК. последно изменение на ККР,
засягащо имота: няма данни за изменение, с адм. адрес местност „Голямо
блато“, целия с площ 998 /деветстотин деветдесет и осем/ кв. метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: 10450.149.55, номер по предходен план
149055, парцел CLX-160-ЖС, при съседи ПИ с идентификатори: 10450.149.54.
10450.149.161, 10450.149.162, 10450.149.75.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.161 /ЕКАТТЕ десет
хиляди четиристотин и петдесет, кадастрален район сто четиридесет и девет,
поземлен имот сто и шестдесет и едно/ по КККР на гр. Велинград, Община
Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на ККР,
засягащо имота: няма данни за изменение, с адм. адрес местност „Голямо
блато“, целия с площ 998 /деветстотин деветдесет и осем/ кв. метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до
10 т), предишен идентификатор: 10450.149.55, номер по предходен план
149055, парцел CLXI-161-ЖС, при граници и съседи ПИ с идентификатори:
10450.149.54, 10450.149.36, 10450.149.118. 10450.149.56 и 10450.149.162 и
10450.149.160.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.162 /ЕКАТТЕ десет
хиляди четиристотин и петдесет, кадастрален район сто четиридесет и девет,
поземлен имот сто и шестдесет и две/ по КККР на гр. Велинград, Община
14
Велинград, Област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД- 18-
1214/06.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК. последно изменение на ККР,
засягащо имота: няма данни за изменение, с адм. адрес местност „Голямо
блато“, целия с площ 273 /двеста седемдесет и три/ кв. метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: за селскостопански,
горски, ведомствен път, предишен идентификатор: 10450.149.55. номер по
предходен план 149055, при граници и съседи ПИ с идентификатори:
10450.149.160, 10450.149.161, 10450.149.56, 10450.149.57, 10450.149.61,
10450.149.75.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.61.2 /ЕКАТТЕ десет хиляди
четиристотин и петдесет, кадастрален район шестдесет и едно, поземлен имот
две/ по КККР на гр. Велинград, Община Велинград, Област Пазарджик,
одобрена със Заповед №№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изп. директор на
АГКК, с адм. адрес: гр. Велинград, Община Пазарджик, Област Велинград,
местност: „Джестов въбел“, целия с площ 1617 /хиляда шестстотин и
седемнадесет/ кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска,
НТП: Ливада, категория на земята при неполивни условия: седма, стар
идентификатор: няма. номер по предходен план: 061002, при съседи ПИ с
идентификатори: 10450.61.1, 10450.61.19, 10450.61.63, 10450.61.62,
10450.69.73.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ищците Н. Г. Я. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 118, С. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес в България гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В. Х. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П. А. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 против Е.
Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4 и И. В. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Добри Войников“ № 45, за
обявяване на относителна недействителност по отношение на ищците с
правно основание чл. 76 от ЗН на разпоредителните актове, обективирани в
Нотариален акт № 55, том 3, рег. № 5228, дело 427/23.12.2022 г. по описа на
нот. Емил Чолев, по силата на които Е. Б. П. продава на И. В. М. ПИ с
идентификатор 10450.149.160, ведно с ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор
10450.149.162 и двата по КККР на гр. Велинград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ищците Н. Г. Я. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 118, С. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес в България гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В. Х. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П. А. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 против Е.
15
Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4, Б. В. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Й. Гавазов“ № 7, ет. 4, ап. 13 и Р.
С. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Й. Гавазов“ № 7, ет. 4, ап.
13, за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищците с
правно основание чл. 76 от ЗН на разпоредителните актове, обективирани в
Нотариален акт № 57, том 3, рег. № 5229, дело 428/23.12.2022 г. по описа на
нот. Емил Чолев, по силата на които Е. Б. П. продава на Б. В. М., придобит в
СИО с ответника Р. С. М., ПИ с идентификатор 10450.149.161, ведно с ½ ид. ч.
от ПИ с идентификатор 10450.149.162 и двата по КККР на гр. Велинград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ищците Н. Г. Я. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 118, С. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес в България гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В. Х. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П. А. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 против
А. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4, М. А. Т.
с ЕГН ********** и съпругът й Т. С. Т. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 56, вх. Б, ет. 2, ап. 4 за обявяване на
относителна недействителност по отношение на ищците с правно основание
чл. 76 от ЗН на разпоредителните актове, обективирани в Нотариален акт №
153, том 2, рег. № 4245, дело 328/19.10.2022 г. по описа на нот. Емил Чолев, по
силата на които А. Б. П. продава на М. А. Т., придобит в режим на СИО с Т. С.
Т., ПИ с идентификатор 10450.61.2 по КККР на гр. Велинград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба
на следните имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.160 по
КККР на гр. Велинград, Община Велинград, одобрени със Заповед № РД- 18-
1214/06.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК, целия с площ 998 /деветстотин
деветдесет и осем/ кв. метра, при съседи ПИ с идентификатори: 10450.149.54.
10450.149.161, 10450.149.162, 10450.149.75.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.161 по КККР на гр.
Велинград, Община Велинград, целия с площ 998 /деветстотин деветдесет и
осем/ кв. метра, при граници и съседи ПИ с идентификатори: 10450.149.54,
10450.149.36, 10450.149.118. 10450.149.56 и 10450.149.162 и 10450.149.160.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.149.162 по КККР на гр.
Велинград, целия с площ 273 /двеста седемдесет и три/ кв. метра, при граници
и съседи ПИ с идентификатори: 10450.149.160, 10450.149.161, 10450.149.56,
10450.149.57, 10450.149.61, 10450.149.75.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10450.61.2 по КККР на гр.
Велинград, Община Велинград, целия с площ 1617 /хиляда шестстотин и
16
седемнадесет/ кв. метра, при съседи ПИ с идентификатори: 10450.61.1,
10450.61.19, 10450.61.63, 10450.61.62, 10450.69.73, предявен от ищците Н. Г.
Я. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 118, С. Ж.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с
ЕГН **********, с адрес в България гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В.
Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П.
А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4
против ответниците: Е. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Киселец“ № 4 и А. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Киселец“ № 4.
ОСЪЖДА Н. Г. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 118, С. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 56, П. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес в България гр.
Велинград, ул. „Пионерска“ № 56, В. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 60, К. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4, Х. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 и П. А. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“ № 4 да платят на Е. Б. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Киселец“ № 4, И. В. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Добри Войников“ № 45, Б. В. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Й. Гавазов“ № 7, ет. 4, ап. 13 и Р. С. М.
с ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Й. Гавазов“ № 7, ет. 4, ап. 13
сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, сторени разноски за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
17