№ 921
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110174935 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2692,60 лева – главница, представляваща
регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **, вследствие на ПТП,
настъпило на 23.12.2022 г. в гр. Сандански, и ликвидационни разходи за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане, и
сумата от 572,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 25.05.2023 г. до 15.12.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.12.2022 г. в гр.
Сандански водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **,
предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени вреди на вреди на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **. Навежда доводи, че за
увреденото МПС била сключена при ищеца имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-122001910179, с период на
застрахователно покритие от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. Излага съображения, че във
връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
0306-22-777-504506, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в
размер на 15 лева. За възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения
автомобил от доверен сервиз на застрахователя – П, на обща стойност от 2677,60 лева,
съгласно фактура № **********/08.03.2023 г., която била заплатена от ищеца на
24.03.2023 г. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската
отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е
встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но
1
последният отказал да стори това. По така изложените съображения предявява
разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва факта на
настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и участниците в него, наличието
на противоправното поведение и вината на застрахования при него водач на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **, както и
причинноследствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие.
Навежда доводи, че за настъпване на процесния инцидент е бил отговорен единствено
водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **, който в
нарушение на чл. 25 ЗдвП предприел рязко завиване в дясна пътна лента при
забранена за преминаване маркировка, без да пропусне преминаващото по нея МПС,
застраховано при ответника. Твърди още, че последният при възникване на опасността
не е предприел каквито и да било действия по нейното предотвратяване, като
аварийно спиране и отклонение на автомобила в ляво. Моли за отхвърляне на исковете
и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата
на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и
главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
С доклада по делото, обективиран в определение от 04.03.2025 г., като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че за лек автомобил марка
2
„Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **, бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG-01-
122001910179, с период на застрахователно покритие от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г.;
2) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 0306-22- 777-504506, във връзка с която били извършени ликвидационни
разходи в размер на 15 лева; 3) че на 24.03.2023 г. от ищеца било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2677,60 лева; 4) че към момента на
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **, е била покрит застрахователен риск от
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Описаният в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, а
именно, че водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **, при
предприемане на маневра изпреварване отдясно на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Тигуан“, с per. № **, и поради упражняване на недостатъчен контрол върху
автомобила, предизвикал удар между двете МПС, не се установява по делото. Така
описаният механизъм не кореспондира на първо място с представените по делото
писмени доказателства, като дори видно от скицата, съдържаща се в представения по
делото двустранен констативен протокол, изготвен във връзка с процесното ПТП,
двете превозни средства са се намирали успоредно едно до друго, като лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **, се е движил направо, а лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **, е извършил довелата до
съприкосновението им маневра за отклонение надясно. От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по допълнителната автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, след
извършена от вещото лице оценка на събраните гласни доказателства, се установява,
че увреждания по дясна странична част на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, с per. № **, и предна лява и странична част на лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Сейченто“ с рег. № **, могат да настъпят при механизъм, при който водачът на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с per. № **, движещ се в лява
пътна лента, предназначена за движение направо и наляво, се е отклонил надясно, като
е навлязъл в дясната пътна лента и е пресякъл траекторията на движение на
намиращия се там лек автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **.
Възприетите от експерта механизъм на инцидента и разположение на превозните
средства напълно съответстват на тези, отразени в представения по делото двустранен
констативен протокол и скицата към него, както и на показанията на свидетеля П. Х.,
водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“ с рег. № **. При разпита си
същият изяснява, че се е движил направо в дясна пътна лента в посока светофарна
уредба, като от лявата му страна имало маркировката за посока наляво, където се
движили един зад друг два автомобила. Първият автомобил започнал да спира, като
подал сигнал за ляв завой, при което движещия се зад него автомобил „Фолксваген
Тоуран“, за да избегне удар, се престроил в дясната лента за движение направо, при
което затиснал в бордюра намиращия се в нея автомобил „Фиат Сейченто“,
управляван от свидетеля. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х., тъй като
същите, преценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК, са правдиви, ясни,
последователни и не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен
материал. От друга страна съдът намира, че на показанията на другия водач,
свидетелят И. М., не следва да бъде оказано доверие. На първо място в същите се
съдържа вътрешно противоречие. Свидетелят изяснява, че се е намирал в най-дясна
лента, предназначена за движение направо, като заявява, че не е променял
траекторията си на движение направо, като след това посочва като място на инцидента
3
частта от платното за движение преди светофарна уредба, където то било малко по-
широко се разделяло две ленти – за движение наляво и за движение направо и
надясно. Едновременно с това свидетелят посочва механизъм на ПТП, при който
автомобил „Фиат Сейченто“ преди произшествието се е намирал зад него, като
започнал да го изпреварва от дясната му страна, като се ударил в него и после в
бордюра. Посочения от свидетеля механизъм не намира упора нито в събраните по
делото доказателства, нито в правилата на житейската и правна логика. Последното е
така, доколкото при движение в най-дясна пътна лента на управляваното от свидетеля
М. МПС е неизпълнимо лек автомобил „Фиат Сейченто“, независимо от сравнително
малките му за автомобил размери, при изпреварване от дясната страна на лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ да се удари в него и после да се удари и в банкета,
доколкото с оглед обичайната ширина на платното за движение пространството за
осъществяване на посочената система от действия е практически недостатъчно.
Същевременно ако в действителност двете превозни средства са се движили едно зад
друго, то свидетелят М. е имал обективната възможност да забележи другия
автомобил преди водачът на последният да предприеме изпреварващата маневра,
съответно да реагира адекватно с цел избягване на инцидента. Непренебрежимо е
също обстоятелство, че ако се приеме за правдив посочения от свидетеля механизъм,
то тогава вредите биха настъпили по цялата дължина на МПС, който извод следва от
опитните правила, но в случая те са концентрирани в предна дясна част за лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“, съответно и предна лява част за лек автомобил
„Фиат Сейченто“. Предвид изложеното се обосновава извод, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ е този, който е навлязъл в дясната пътна лента, в
която се е движил в този момент лек автомобил „Фиат Сейченто“. С това е извършено
нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според което водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Обратното, от събраните
доказателства не се установява противоправност на поведението на водача лек
автомобил „Фиат Сейченто“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към дата на ПТП, обосноваваща ангажиране на отговорността на последния
по регреса.
При гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Тъй като обуславящата претенция (главния иск) е неоснователен, то такъв се
явява и обусловения (по акцесорната претенция) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. Последният претендира и доказва да е
направил разноски за депозит за вещото лице – 300 лева и депозит за свидетел – 100
лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом съдът определи в размер на 200 лева, като съобрази
вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така, на основание чл. 78, ал. 3
4
ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу З, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2692,60
лева – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на
платено по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно
обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. Сандански,
и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от
16.12.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 572,17 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
25.05.2023 г. до 15.12.2024 г.
ОСЪЖДА З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на З,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 600 лева – представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение възнаграждение в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5