Определение по дело №59303/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9334
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110159303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9334
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110159303 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Х.И. ООД против К2 Е. ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 11580 лева – платена на
отпаднало основание продажна цена, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 151,18 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2022 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 12783,92 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи поради некачествено изпълнение на
сключен между страните договор за покупко-продажба, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата. Представя документи, с искане да бъдат приети като доказателства
по делото.
Ответникът в срока за отговор подава такъв. Взима становище за
неоснователност на исковете. Представя документи с искане да се приемат
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът
е подал насрещна искова молба, с която моли съда да осъди ответника по
насрещния иск и ищец по главния, да му заплати сумата от 5000 лева –
неимуществени вреди, състоящи се в накърняване на доброто му търговско
име, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на насрещната
искова молба до окончателното изплащане на вземането. Представя
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск и ищец по
основния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
недопустимост и неоснователност на насрещния иск.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба и насрещната искова молба за допустими и
редовни. Наведените от ответника по насрещния иск и ищец по основния
съображения за недопустимост на насрещния иск съдът счита, че засягат
неговата основателност и ще се произнесе по тях с крайния си акт.
Представените от двете страни документи следва да се приемат като
1
доказателства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27
март 2023 г. от 11:05 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в исковата молба, отговора и
насрещната искова молба документи така, както са описани в тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Делото е образувано по искова молба от Х.И. ООД против К2 Е. ЕООД
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 11580 лева – платена
на отпаднало основание продажна цена, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 151,18 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2022 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 12783,92 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи поради некачествено изпълнение на
сключен между страните договор за покупко-продажба, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата. Ищецът твърди, че на 22.03.2022 г. страните сключили договор за
покупко-продажба, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли
на ищеца собствеността върху родово определени движими вещи, наречени
TRV 1-0510M с производител трето по делото лице – Traco Electronic AG –
срещу продажна цена от 9,85 евро за брой или 4925 евро без ДДС или 5910
евро с ДДС. На 24.03.2022 г. ответникът изпраща на доверителя ми проформа
фактура за авансовото плащане на половината от цялата договорена между
двете дружества цена. На 24.03.2022 г. ищецът извършил плащане към
ответника по издадена от последния фактура с № ********** от 24.03.2022 г.
в размер на 5790 лева. На 28.04.2022 г. извършил второ плащане към
ответника по издадена от последния фактура с № ********** от 28.04.2022 г.
отново в размер на 5790 лева или общо 11580 лева, представляващи левовата
равностойност на договорената между страните продажна цена на стоките. На
29.04.2022 г. ищецът получил същите. Те били закупени от него с цел да
бъдат продадени на трето лице – търговско дружество с фирма REFU Drive
GmbH и седалище в Германия и впоследствие били предадени на това лице.
На 14.06.2022 г. немското дружество установило несъответствие между
договорената между страните по настоящото дело стока и реално получената
от него и уведомило ищеца за това. На същата дата ищецът уведомил
ответника, че стоката, не съответствала на договореното между страните.
Ответникът отговорил на ищеца, че разликата била несъществена. На същата
дата ищецът се свързал с производителя на стоките Traco Electronic AG, което
дружество го уведомило, че не въобще било продало общо 500 броя от
процесната стока, откакто тя била пусната в продажба през 2019 г., че не било
продало нито една бройка от нея на ответника и че според производителя
продадената от ответника на ищеца стока била фалшива. На 20.06.2022 г.
ответникът в писмо до ищеца заявил, че стоката била оригинална и била
2
закупена от азиатски дистрибутор на производителя, без обаче да посочва кой
е този дистрибутор. Когато се установило, че стоките били неоригинални,
REFU Drive GmbH развалило договора, сключен с ищеца, като му върнало
неоригиналните стоки. Продажната им цена по този договор била 12440 евро
или 24363,92 лева. На 30.08.2022 г. ищецът изпратил на ответника
предизвестие за разваляне на сключеният между тях договор, което било
получено от „K2 Е.“ ЕООД на 01.09.2022 г., като му дал четиринадесетдневен
срок за доставяне на оригинални стоки. Срокът изтекъл на 15.09.2022 г., но
ответникът не предоставил оригинални стоки, поради което ищецът счита
договора за развален на 15.09.2022 г. Поради това твърди, че ответникът бил
длъжен да му върне продажната цена на стоките. Освен това счита, че от тази
дата договорът бил развален с обратна сила, поради което ответникът дължал
и лихва за забава. На последно място, счита, че продажната цена, която щял
да получи от договора за продажба, сключен между него и REFU Drive GmbH
възлизала на 24363,92 лева, като от тази сума приспада сумата от 11580 лева –
цена за закупуване на стоката от него. Разликата от 12783,92 лева счита, че
представлявала пропусната полза за него. Моли съда да осъди ответника да
му заплати тези суми, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по основния иск К2 Е. ЕООД
подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че между страните
бил сключен договора от 22.03.2022 г., че предоставил на ищеца процесните
стоки, както и че ищецът му заплатил сумата от 11580 лева. Не оспорва също
така и получаването на 01.09.2022 г. на предупреждението за разваляне на
договора от страна на ищеца. Твърди, че предоставил качествена стока, като и
че стоката, доставена от ищеца на REFU Drive GmbH била различна от тази,
която ответникът му доставил. Стоката била приета от ищеца без забележки и
ответникът му издал гаранция за нея. Счита, че бил изпълнил задълженията
си по договора точно, поради което ищецът нямал право да разваля договора
и каквито пропуснати ползи бил направил не били в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнение на договора от негова страна. Моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по основния иск К2 Е. ЕООД
подава и насрещна искова молба срещу ищеца Х.И. ООД. Твърди, че бил
създаден през 1992 г. и имал успешен бизнес през цялото това време. Бил
основен дистрибутор на много марки електронни елементи и се ползвал с
доверие сред клиентите си. Репутацията му обаче била накърнена от
действията на ответника и ищец по главния иск. Вследствие на проведената
между него и Traco Electronic AG кореспонденция това юридическо лице
премахнало ищеца по насрещния иск от дистрибуторите си. По този начин,
чрез твърдения, които според К2 Е. ЕООД са неверни, Х.И. ООД му било
причинило неимуществени вреди, състоящи се в накърняване на доброто му
търговско име. Поради което К2 Е. ЕООД моли съда да осъди Х.И. ООД да
му изплати сумата от 5000 лева – неимуществени вреди състоящи се в
накърняване на доброто му търговско име.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът по основния иск и ответник по
насрещния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Счита, че юридическите лица не могат да
търпят неимуществени вреди, като излага подробни правни съображения в
тази насока. Твърди, че наведените от него в кореспонденцията му с Traco
Electronic AG твърдения, не били неверни, тъй като предоставените от ищеца
3
по насрещния иск стоки действително били фалшиви. Поради което не било
налице противоправно поведение от негова страна. Освен това не били
доказани претърпените от К2 Е. ЕООД неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли насрещния иск.
С главната искова молба са предявени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето ЗЗД, чл. 86, ал. 2 ЗЗД и чл. 82, ал. 1 ЗЗД. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че между тях е бил сключен
договор от 22.03.2022 г., че К2 Е. ЕООД предоставил на Х.И. ООД стоки, че
Х.И. ООД му заплатил сумата от 11580 лева, както и че К2 Е. ЕООД е
получило на 01.09.2022 г. предупреждението за разваляне на договора от
страна на Х.И. ООД. По този иск в тежест на Х.И. ООД е да докаже, че Traco
Electronic AG никога не е продавало на К2 Е. ЕООД процесните стоки.
Представени са доказателства за установяване на тези факти. К2 Е. ЕООД е
длъжно да докаже, че стоките, които е предало на Х.И. ООД са различни от
тези, които Х.И. ООД е предало на REFU Drive GmbH. Не са представени
доказателства за установяване на този факт. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД не са налице спорни факти, по които да се разпределя
доказателствена тежест. По иска с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД в тежест
на Х.И. ООД е да докаже, сключването на договора между него и REFU Drive
GmbH, уговорената продажна цена в размер на 24363,92 лева, развалянето на
този договор от страна на REFU Drive GmbH. Представени са доказателства
за установяване на тези факти. В негова тежест е също така да докаже, че
стоките са му били върнати от това дружество. Не са представени
доказателства за установяване на този факт. К2 Е. ЕООД няма тежест да
доказва факти по този иск.
С насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца К2 Е. ЕООД е да докаже водената между Х.И.
ООД и Traco Electronic AG кореспонденция, както и доброто си търговско
име. Представени са доказателства за установяване на тези факти. В негова
тежест е също така да докаже, че Traco Electronic AG го е изключило от
списъка си с доверени дистрибутори, както и че от това търговското му име е
било накърнено. Не са представени доказателства за установяване на тези
факти. Х.И. ООД няма тежест да доказва факти по този иск.
УКАЗВА на всяка от страните по делото, че, ако тя или нейният
процесуален представител по делото живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
на това задължение, всички съобщения и призовки ще бъдат прилагани по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца по насрещната
искова молба да се връчи и препис от отговора на насрещната искова
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4