№ 972
гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530101053 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорно задължение било подадено в
Районен съд - гр. Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Д. Д.. По заявлението било образувано ч.гр.дело №
4305/2024г. на Районен съд - гр. Стара Загора. Длъжникът подал възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК било указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта,
получено от дружеството на 05.02.2025г. В изпълнение на разпореждане на Районен съд - гр.
Стара Загора по ч.гр.д. № 4305/2024г., предявява настоящия установителен иск относно
вземанията си срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) *** Т. Д. Д. в
общ размер на 2137.93лева, от които: главница в размер на 1299.04лева, договорно
възнаграждение: 506.28лева, дължимо за периода от 20.05.2023г. до 05.06.2024г. - дата на
предсрочна изискуемост, лихва за забава в размер на 201.15лева дължима за периода от
21.09.2022г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.06.2024г. и законна лихва в размер
на 131.46лева дължима за периода от 05.06.2024г. - датата на предсрочна изискуемост до
26.09.2024г. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането. С подаденото заявление, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. 4305/2024г. на Районен съд - гр. Стара Загора, претендира и заплащането на:
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 449.97 лева,
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 798.44лева. Съдът
1
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират цитираните
вземания. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК подава осъдителен иск за
дадените вземания в общ размер 1248.41лв., от които: услуга Фаст в размер на 449.97 лева,
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 798.44 лева. Отказва се да
търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30
лева, начислени на 04.01.2023г. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер
на 500 лева, начислени на 19.08.2023г. С оглед на факта, че между отделните претенции
съществувала житейска, логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно
производство. Счита, че съвместното им разглеждане няма да бъде значително затруднено.
Напротив, щяло да позволи на съда да се произнесе при най-пълна фактическа обстановка,
щяло да улесни страните, които ще водят само едно производство за разрешаване на правния
спор между тях, който възникнал на едно основание, а именно Договор за потребителски
кредит № ***, както и следвало да предотврати постановяването на противоречащи решения
между отделните състави. Вземането произтичало от следните обстоятелства: На ***. - Т. Д.
Д. подала до „Профи Кредит България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане
на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт със зададени параметри. Последната
получила разяснения, които дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Ответника декларирал, че е
запознат и с Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД, видно от Декларации.
Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация. Съгласно параметрите на процесния договор и
чл. 15 от Общите условия по ДПК № *** клиентът могъл да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът бил на клиента, като закупуваното на
същите не било задължително условие за сключване на договора. За клиент, избрал да се
възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниквало
задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочвало за плащане в погасителния план като част от всяка една погасителна вноска.
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“. След като „Профи Кредит България” ЕООД одобрило отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на дата ***. с ответника Т. Д. Д. бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който заявителят „Профи Кредит България”
ЕООД изпълнил точно и в срок задължението си. Клиентът получил одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Т. Д. Д. поела задължения (чл.8 от Общите
условия) по договора за потребителски кредит. Договорът за кредит бил подписан при Общи
условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ били неразделна част от договора,
предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приел, нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което
и ги е подписал. Процесният Договор № *** бил сключен при следните параметри: сума на
кредита: 1500.00 лв., срок на кредита: 36 месеца, размер на месечната вноска по кредита:
2
72.80 лева, дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то число на
месеца, годишен процент на разходите (ГПР %) 49.19, годишен лихвен процент: 41.00,
лихвен процент на ден: 0.11, общо дължима сума по кредита: 2620.95 лв. Параметрите по
поискана и закупена допълнителна услуга били, както следва: Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“: 600.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“: 1050.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 45.84 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупена допълнителна
услуга било, както следва: Общо задължение: 4270.95 лева, общ размер на месечна вноска
по договора: 118.64 лева, дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Възнаграждението за
поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с
подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се
добавяла към месечните вноски за погасяване на кредита. В Договора за потребителски
кредит № *** Т. Д. Д. пожелала да бъде сключена Застраховка Живот с наименование
„Защита на Кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД, застрахователна премия 51.30 лв.
„Профи Кредит България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като паричната сума в размер на 1448.70лв. била преведена по посочената от длъжника
банкова сметка, заемополучателят от своя страна поел задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който бил неразделна част от договора за потребителски кредит. Погасителния план бил
получен от длъжника на ***., заедно с договора за кредит, Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация. Изготвен бил погасителен план с определени
11 вноски, всяка по 118.64 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Т. Д. Д. не
изпълнила задължението, което поела по договора, като преустановила плащанията на
погасителните вноски и изпаднала в забава. Направила следните плащания по заема: на
***г. – 120лв.; на 02.11.2022г. – 240лв.; на 23.01.2023г. – 240лв.; на 03.02.2023г. – 10лв.; на
21.03.2023г. – 260лв.; на 28.04.2023г. – 140лв. Общо заплатената сума била в размер на
1010.00 лв. С нея била погасена сума в размер на 983.99 лв., съгласно задължението по
погасителен план (осем пълни вноски). Частично плащане в размер на 34.87 лв. имало по
вноска девет. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 6.01 лв.
Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 207.16
лв., които към момента били заплатени частично. Дължими били още 201.15 лв.
претендирани в настоящото производство. С плащанията си клиентът заплатил и 20.00 лева
начислени такси по тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
***, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР такси по тарифа. КЛ/СД се
съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските
за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения
на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа…“. Поради неизпълнение на поетите
договорни задължения клиентът изпаднал в забава, видно от приложеното извлечение по
сметка към ДПК № ***. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в
3
чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: „ ...КР може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства:
КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...“,
договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на
05.06.2024г. Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит
България” ЕООД, за което Т. Д. Д. била уведомена чрез уведомително писмо на посочения от
нея адрес в договора. След обявяването на предсрочна изискуемост (05.06.2024 г.) започнало
начисляване на обезщетение за забава. Същото било начислено съгласно уговореното в чл.
12/12.1 от ОУ, а именно: Начислено е 1. Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата
вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги). Същото било в размер на 131.46 лева, дължима за
периода от 05.06.2024г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.09.2024г. След
прекратяването на договора размерът на задълженията станал предсрочно изискуем, като
оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж
след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една
последна погасителна вноска /в случая 22-ра/, чийто падеж бил датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 05.06.2024г. Прави уточнение, че предвид направените от
длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 05.06.2024г.,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер
на 506.28лева, дължимо за периода от 20.05.2023г. до 05.06.2024г. – дата на предсрочна
изискуемост. Това се явявала сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно
възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не претендира
договорно възнаграждение за периода след 05.06.2024г. /датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/. В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. От представения по делото ДПК било
видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени
от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт. Преди
сключването на процесния договор, на ответника бил предоставен Стандартен европейски
формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него било видно, че
дружеството в качеството си на кредитор предоставило преддоговорна информация във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра били посочени
същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Кредитоискателят посочил, че
е получил екземпляр от него, изписал имената си и се подписал. Параметрите на кредита
били посочени в европейския формуляр, подписан от кредитоискателя, втори път били
посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен и връчен бил на ответника погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
4
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат
да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги
към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите „Фаст“ и
„Флекси“ било изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ съдържали следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи
и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от
длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, като длъжникът не се възползвал от услугата „Флекси“. Намаляване на определен
брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалеел, той щял да може да
поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски.
Процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът не се възползвал от услугата „Флекси“. Смяна на падежната дата на вноските.
Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на
месечните им възнаграждения, същият щял да може да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“, не
се възползвал от същата. В процесния случай ответникът дължал възнаграждение на
кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това,
че се е възползвал възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги. Процедурата по сключване на
договора за потребителски кредит с Профи Кредит България ЕООД била описана в чл. 3 от
Общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с
помощта на кредитния експерт бил длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и
данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез
кредитния експерт на кредитора. В чл.3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено се
сочело, че се попълват всички полета от договора за потребителски кредит, без изключение,
в това число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверявал коректността на
данните и следвало да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът уведомил
ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа
„Ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който бил поставен на видно място
във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит.
Ответникът в настоящото производство имал възможност да се откаже от договора при
условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка
на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т.7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът
имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно
5
ОУ и ЗПК, като не се възползвал и от това право. Т. Д. Д. усвоила предоставената й в заем
сума, поела изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него,
правила плащания и промени по погасителния план. От тези обстоятелства можело да се
направи обоснован извод, че ответникът бил запознат с условията на сключения с Профи
Кредит България договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването
на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването
на вноски.
Искането до съда е да се постанови решение, с което:
1. Да се признае за установено по отношение на ответницата Т. Д. Д., че към нея
съществува изискуемо парично вземане на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *** в общ
размер 2137.93 лева от които: Главница в размер на 1299.04лв, договорно възнаграждение:
506.28лв, дължимо за периода от 20.05.2023г. до 05.06.2024г. – дата на предсрочна
изискуемост, лихва за забава в размер на 201.15лв, дължима за периода от 21.09.2022г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 05.06.2024г., както и законна лихва в размер на
131.46лв, дължима за периода от 05.06.2024г. - датата на предсрочна изискуемост до
26.09.2024г.;
2. Да осъди ответницата Т. Д. Д. да заплати на ищеца „Профи Кредит България“
ЕООД задължение, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски
кредит № *** в размер от 1248.41лв., от които: услуга „Фаст“ в размер на 449.97 лева, както
и Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 798.44 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се сторените в настоящото и заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор.
Твърди, че не оспорва подсъдността и допустимостта на настоящия иск, като посочва, че е
редовно призован и запознат със съдържанието на исковата молба. Счита клаузата,
предвиждаща 10 % обезщетение за забава (чл. 12.3 от Общите условия), за противоречаща
на чл. 15 от Закона за защита на потребителите и на Наредба № 3 за потребителски кредити.
Същата клауза давала възможност за двойно санкциониране (лихва за забава + фиксирано
обезщетение), което я правело незаконосъобразна и нищожна. По отношение на таксата,
предвиждаща 500 лв. за извънсъдебно събиране (чл. 17.4 от Общите условия) излага, че
липсва конкретизация на обосновката и действителните разходи, като същата давала
неограничено право на кредитора да начислява разноски, което противоречало на
принципите за прозрачност и пропорционалност. Свързана продажба („tie-in“) на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ - макар и представени като опционални, били
предварително включени в погасителния план и разпределени в ГПР, което намира за
6
забранена по чл. 17 и 18 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 15 от ЗЗП свързана продажба. Не
признава задължения по услуги „Фаст“ и „Флекси“ и заявява готовност да внесе само
главницата и законната лихва за забавата от последното плащане до внасяне на сумата към
сметката на ищеца, съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и приложимите
разпоредби за законовата лихва. Недействителност на предсрочна изискуемост – заплатил
всички вноски по договора в пълен размер с вноска № 11. Документалният факт доказвал, че
не е имало две забавени вноски в изискуемия срок и не са налице предпоставките по чл. 12.3
от Общите условия. Уведомлението за предсрочна изискуемост не било връчено
надлежно и не било подписвано от негова страна, като липсвал и вх. номер на приемане и
обратна разписка. Не бил спазен задължителния 14-дневен срок за реакция съгласно чл. 12,
ал. 5 ЗПК. Твърди непрозрачност на изчисленията и ГПР. Погасителният план не съдържал
ясно описание на метода за преизчисление при предсрочно погасяване. В договора се сочел
ГПР от 49.19 %, но към него не били включени таксите за „Фаст“ и „Флекси“, както и
обезщетението за забава, което нарушавало изискванията за пълно и вярно разкриване на
ГПР. Искането до съда е да се постанови решение, с което: да се отхвърли иска за 10 %
обезщетение за забава, да се отхвърли претенцията за 500 лв. такса за извънсъдебно
събиране, да се отхвърли претенцията за включване на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в
основната сума на кредита, да бъде прието, че ответникът дължи единствено остатъчна
главница и законова лихва за забавата до действителното плащане, като услугите „Фаст“ и
„Флекси“ не подлежат на удовлетворяване.
От фактическа страна:
Приложен по делото в копие е Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №*** сключен между ищеца и Т. Д. Д., в който е отразено: сума на кредита-
1500лв, посочен е ГПР: 49.19%, срок на кредита 36 месеца, ГЛП-41.00%, дължима сума по
кредита 2620,95лв. Посочени в договора са допълнителни услуги: Фаст—предоставя право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси-предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, ведно с Декларация от
***. Приложени по делото са общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор
за потребителски кредит. Налице по делото е погасителен план към Договор за
потребителски кредит №*** със закупена допълнителна услуга.
Приложени по делото в копие са Искане за отпускане на потребителски кредит
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт №*** от ответницата и Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от ***.
Налице по делото е Преводно нареждане за кредитен превод от ***. с посочен
получател ответницата и наредител ищцовото дружество за сумата от 1448,70лв
Видно от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза е , че във
връзка с процесния договор за кредит има направени шест плащания общо в размер
1010,00лв, ответницата не изпълнила задължението, което поела по договора преустановила
изплащането на погасителни вноски и изпаднала в забава. Сочат се неплатени суми по
7
кредита: 1299,04лв главница, 506,28лв договорно възнаграждение, 449,97лв допълнителна
услуга Фаст, 798,44лв допълнителна услуга Флекси, 201,15лв лихва за забава за периода
21.09.2022г. до 05.06.2024г. ГПР без допълнителните услуги бил както е по договор, ГПР с
включени допълнителни услуги-131,58%.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото
дружество и ответницата са сключили процесния Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №***. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните
правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в
заем сума. Не се оспорва и, че ответницата е изпаднала в забава, която е станала основание
за подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вследствие на
което била издадена Заповед №2341 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
следните суми: 1299,04лв главница, 506,28лв неплатено договорно задължение за периода от
20.05.2023г. до 05.06.2024г., 201,15лв лихва за забава за периода от 21.09.2022г. до
05.06.2024г., и 131,46лв законна лихва за периода от 05.06.2024г. до 26.09.2024г. ведно със
законната лихва от 27.09.2024г. и сумата 42,75лв държавна такса и 75лв юрисконсултско
възнаграждение.
От правна страна:
По горе изложените съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение. По договора не се спори, че сумата е получена от
кредитополучателя.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на
целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието
на договора със същите. Това е така, защото ищецът има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК,
регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда
изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се
формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност
да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор. По правилата на
чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
8
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Тоест годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на паричните заеми, като спазването на
това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР.
Действително в процесният Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№***/***г. е посочен процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ГПК. Кредитора обаче се е задоволил единствено с посочването като абсолютна
стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита. Този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно сумата за допълнителни услуги Фаст и Флекси, които
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Сумата
за предоставени допълнителни услуги-видно и от погасителния план е калкулирана във
всяка погасителна месечна вноска и следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето на тази
сума към ГПР несъмнено води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там
до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК. Освен горното поради това, че е формално
посочен, не по начин, който достатъчно пълно, точно и ясно да позволи на потребителя да
разбере реалното значение на посочените цифрови величини-не става ясно кои компоненти
са включени в ГПР и как се формира, се налага извод, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, като не отговарящ на изискванията и на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на
същия.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума
по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. С настоящото
9
решение може да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца само невърната му част от чистата стойност на кредита, със законна лихва върху нея
от заявлението до изплащането й тоест предвид на това, че плащанията на ответницата по
договора според съдебно-икономическата експертиза възлизат на общо 1010лв същата
остава да дължи сумата от 490лв-главница, до която сума следва да бъде уважен настоящия
иск. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК за
установяване съществуването на вземането по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
2341/02.10.2024г. по ч.гр.д.№ 4305/2024г. по описа на Старозагорския районен съд е
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер - 490 лв. за главница по Договор
за потребителски кредит № *** от *** г., а в останалата част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По осъдителния иск:
Ищецът е предявил и осъдителен иск за 1248,41 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума е отхвърлено от
първоинстнционния съд с разпореждане от 02.10.2024г. по ч.гр.д.№ 4305/2024г. по описа на
Старозагорския районен съд. Видно от съдържанието на договор за потребителски кредит №
*** от 19.08.2022 г., страните са постигнали споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. С подписването на договора за потребителски кредит това
споразумение става част от същия, доколкото предметът му е неразривно свързан с предмета
на заемното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за
потребителя, се включва в подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се
разсрочва във времето и става част от дължимите вноски по погасителния план.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
възнаграждението за допълнителни услуги несъмнено се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит се отнася до конкретното искане на потребителя за отпускане на
кредит, което при уважаването му от кредитора води до сключването именно на договора за
потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за намаляване на определен брой
погасителни вноски и за смяната на датата на падежа по съществото си водят до новация на
възникналите за потребителя от договора за кредит задължения. С уговарянето на
възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и се включва в размера на
погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща
размера на ГПР. Необходимо е да се отбележи, че заплащането на това възнаграждение се
дължи от потребителя предварително само за възможността за предоставяне на изброените в
10
споразумението услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде ползвана по време
на действието на сключения между страните договор. Липсва предварително предвиждане
на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното
предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето. Освен това е налице неравноправност
на споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП,тъй като за потребителя се въвежда
задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото си да
предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от
волята на кредитора. Посочената неравноправност, доколкото лисват данни за
индивидуалното й уговаряне, обуславя нищожност на клаузата по чл.146, ал.1 ЗЗП. Ето защо
предявеният осъдителен иск за сумата 1248,41лева, представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № *** от ***., се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв по настоящото производство, следва да се присъдят
направените разноски съразмерно с уважената част от иска в настоящото производство и по
ч. гр. д. 4305/2024г по описа на РС Ст. Загора, съответно в размер на 32,72лв.и на 26,99лв.,
които следва да се заплатят от ответника.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. Д. от ***, ЕГН **********
съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София, бул.
„България” 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, за сумата 490лева за главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № *** от ***., и законна
лихва от 27.09.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 2341/02.10.2024г. по ч.гр.д.№ 4305/2024 г. по описа
на Старозагорския районен съд, като отхвърля иска в частта му, в която се претендират
сумите: сумата претендирана като главница над 490лв до претендираната 1299,04лв,
договорно възнаграждение в размер на 506,28лв. за периода 20.05.2023г. -05.06.2024г., лихва
за забава в размер на 201,15 лв. за периода 21.09.2022г. до 05,06.2024г., законно лихва в
размер на 131,46 от 05.06.2024г. до 26.09.2024г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София, бул.
„България” 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от Светослав Николаев
Николов и Цветелина Г.ева Станева, против Т. Д. Д. от ***, ЕГН ********** иск за сумата
1248,41 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № *** от ***., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. ЕГН ********** с п. а. да заплати на „Профи Кредит България”
11
ЕООД, гр. София, бул. „България” 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, сумата 26,99лв
съразмерно определени разноски по ч. гр. д. 4305/2024г. по описа на РС Ст. Загора и сумата
от 32,72лв- направените по настоящото производство съразмерно определени разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. ЕГН ********** с п. а. да заплати по сметка на РС Ст. Загора
сумата от 46лв –съразмерно определени разноски за Съдебно-икономическа експертиза
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София, бул. „България” 49, бл.53Е,
вх.В, ЕИК *********, да заплати сумата от 354лв съразмерно определени разноски за
Съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12