Решение по дело №1606/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 338
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20185300101606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                338             19.03.2019 година,   гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№1606 по описа за 2018г., намира за установено следното:         

 

          Иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.152 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Г.М.А., ЕГН ********** *** против Д.В.К., ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди, че на 15.02.2008г. между нея и Н.Г.Х., от една страна и ответникът от друга страна, е сключен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в жилищната сграда, изградена в ***, а именно: гараж №** с площ от 19,70 кв.м; апартамент №** на **етаж на сградата, със застроена площ от 103,10 кв.м , ведно с изба №**, находяща се в подземния етаж на същата сграда, с площ от 8,70 кв.м и апартамент тип **”**” , находящ се в същата сграда ,с площ от 103,30 кв.м, ведно с изба №**, находяща се в подземния етаж на тази сграда, с площ от 11,60 кв.м, като договорът е обективиран в т. І на нотариален акт №** Със същия нотариален акт е сключен и втори договор за покупко-продажба на недвижими имоти между „Елада ГМ”ЕООД и Д.В.К., който не е предмет на исковата молба. Твърди се, че посочените договори са подписани с цел обезпечаване на парични средства, предоставени от ответника на ищцата, Н.Х. и „Елада ГМ”ЕООД, за погасяване на техни задължения, произтичащи от договор за кредит от 11.12.2002г. с „***” АД , както и на задължения по изпълнителни дела, към НАП и АДВ Посочва се, че между страните е била постигната договореност Д.К. да осигури средствата за погасяване на задълженията, а ищцата да му прехвърли имотите си като обезпечение. В изпълнение на поетото задължение ответникът сключил два договора за заем с „Грийнс” ООД, по силата на които дружеството му предоставило суми в размер на 88 000 евро и 312 000 евро, като с част от заемните средства същият извършил директен превод на суми по изпълнителните дела и към НАП, а с другите платил от името на „Елада ГМ”ЕООД различни задължения по сметки на АДВ, ТД на НАП и на ЧСИ. С оглед постигнатата договореност ищцата, Н.Х. и „Елада ГМ” ЕООД предоставили обещаното обезпечение, като продали на ответника К. недвижимите си имоти. Твърди се от ищеца, че договорът за покупко-продажба от 15.02.2008г. служи единствено за обезпечение на кредитора и че страните не са желали последиците на прехвърлителната сделка. Последните подписали и допълнително споразумение относно цената, представляваща размера на всички заемни средства, ведно с възнаградителна лихва, наименовано „обратен документ“. Уговорено било предоставените заемни средства, ведно с възнаградителна лихва, в общ размер на 550 000 евро да бъдат върнати на ответника в срок от една година чрез действителна продажба на част от имотите, предмет на нотариален акт №** от ** Ответникът се задължил да сключи последващ договор за продажба, като на 19.06.2008г. бил подписан предварителен договор между него и трето лице „Лог Консулт“ЕООД за  продажба на 1/2 идеална част от изграждаща се двуетажна масивна сграда - **“Г.“. Впоследствие обаче се отказал да изпълни задължението си за продажба на имотите с цел възстановяване на заема, като заявил, че възнаградителната лихва е нараснала и общо дължимата сума вече не е 550 000 евро, а 800 000 евро.

С оглед изложените фактически обстоятелства от съда се иска да постанови решение за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №**, том **, рег. №**, д.№**, тъй като същият служи за обезпечаване на заемно правоотношение, а не за прехвърляне собствеността на имотите, с което се заобикаля императивната забрана на чл.152, пр.2 ЗЗД, до размера на 1/2 идеална част от гореописаните имоти, предмет на този договор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К., с който същият  оспорва допустимостта и основателността на заявената искова претенция. Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като между страните на същото основание и по същото искане е налице влязло в сила решение, с което спорът, произтичащ от фактическия състав, описан в исковата молба, е разрешен. В случай че възражението за недопустимост на иска не бъде уважено поддържа становище за неоснователност на иска.

Не се оспорват от ответника обстоятелствата досежно сключен между страните на 15.02.2008г. договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти; че ищцата е имала задължения към много на брой кредитори, като не са погасени от нея и от другите двама длъжници, вследствие на което са заведени редица изпълнителни дела и са започнали процедури по принудителното събиране на вземанията; че между страните е подписан обратен документ, в който е още веднъж се потвърждава извършената покупко-продажба на всички недвижими имоти, като само е уточнено, че продажната цена не е 312 000 евро, а 550 000 евро.

Не се оспорват и твърденията на ищеца, че между ответника като собственик на имотите, и „Лог консултООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба, а също и че е сключен договор за поръчка с „Пловдив комерс-ВСЕООД. За безспорно се посочва и  обстоятелството, че голяма част от задълженията на ищцата към нейните кредитори-физически и юридически лица, НАП и АДВ са били погасявани лично от него или изцяло с негово участие с цел свалянето на доста на брой възбрани върху недвижимите имоти.

Изложено е още в отговора, че на 15.02.2008г. е сключен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, във връзка с който ответникът не е предоставял какъвто и да било кредит на продавачите, а е платил продажна цена. Волята и на двете страни по сделката била покупко-продажба на недвижими имоти, като същата била заявена и повторена лично от тях и пред **Н.Б.. Това обстоятелство било отразено и в нотариалния акт, който представлява официален документ и съставлява доказателство за изявленията, напра-вени пред нотариуса и за извършените пред него от страните и от него действия. След изповядване на процесния договор страните подписали обратен документ, с който потвърждавали волята за покупко-продажба и декларирали, че продажната цена на недвижимите имоти не е 312 000 евро, а сумата от 550 000 евро. Никъде в този документ не се говорило и не се споменавало за предоставена сума като гаранция или за отпуснат заем от ответника. С оглед на изложеното ответникът настоява искът да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение, постановено по ч.гр.д.№419/2018г. Пловдивски апелативен съд е приел, че предявеният в настоящото производство иск е допустим, въпреки влязлото в сила решение по гр.д.№1750/2009г. по описа на ПОС, с което са отхвърлени предявените от Г.М.А. и Н.Г.Х. против Д.В.К. искове за прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен като противоречащ на закона и конкретно на разпоредбата на чл.152 ЗЗД. С оглед на дадените задължителни указания, искът следва да бъде разгледан.

По същество съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

С нотариален акт №**, т.**, н.д.№** от 15.02.2008г. на **Н.Б., рег.№***, Г.М.А., действаща лично за себе си като физическо лице и в качеството на **и едноличен собственик на капитала на „Елада – ГМ“ЕООД и Н.Г.Х. са продали на Д.В.К. подробно описаните в акта недвижими имоти, при конкретно посочена цена, за която е записано, че е заплатена изцяло от купувача на продавачите преди изповядване на сделката. Страните по договора са подписали т.н. „обратен документ“, с който са се съгласили, че цената, платена за продадените с цитирания нотариален акт имоти в действителност възлиза на сумата от 550 000,00 евро, а не както е посочена в нотариалния акт – 312 000,00 евро. От съдържанието на нотариалния акт и на обратния документ може да се направи единствено извод, че волята на страните е да се прехвърли правото на собственост върху недвижимите имоти.

Приети са за безспорни по делото обстоятелствата: че ищцата Г.А. е имала задължения към множество кредитори, вследствие на което са заведени редица изпълнителни дела и са започнали процедури по принудителното събиране на вземанията; че голяма част от задълженията по изпълнителните дела са били погасени от ответника; че последният е получил сума в размер на 400 000,00 евро под формата на заем от „Грийнс“ООД, че между ответника и „Лог консултООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1 / 2 ид.част от изграждаща се двуетажна масивна сграда – **Г.. Никое от тези признати от ответника обстоятелства не подкрепя твърденията на ищцата за съществуващо между нея и ответника заемно правоотношение и за обезпечаване на заема чрез прехвърляне на имотите с атакуваната сделка.

Тези поддържани от ищцата твърдения не се подкрепят и от показанията на разпитаните **. ** В. С. изобщо няма непосредствени впечатления за уговорките между страните, само е чувал от Н.Х., че има отношения по договор за заем с Д.К.. ** Н.Х. живее на ** с ищцата от 25 години и единствено той твърди, че ответникът им дал паричен заем, за обезпечение на който бил сключен договора за продажба. На основание чл.172 от ГПК показанията на Х. съдът не кредитира, доколкото същият е заинтересован в полза на ищцата, а същевремнно липсват други доказателства, които да подкрепят казаното от него. Отделно от това той също е продавач по процесния договор и е предявявал искове за нищожност на същия против ответника.

Посредством събраните по делото доказателства ищцата не установява по безспорен и категоричен начин, че страните по сделката са имали за цел не да прехвърлят правото на собственост, а да обезпечат вземането на ответника по даден от него заем. Тъй като не се доказа твърдението, че с атакуваната сделка е заобиколена разпоредбата на чл.152 ЗЗД, съдът приема, че продажбата е действителна и не страда от сочения порок. Ето защо искът като неоснователен следва да се отхвърли.

По изложените съображения съдът  

 

                                                    Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.А., ЕГН ********** *** против Д.В.К., ЕГН ********** *** иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №**, т.**, н.д.№** от 15.02.2008г. на **Н.Б., рег.№***, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД като заобикалящ императивната забрана на чл.152 от ЗЗД за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, тъй като е подписан като обезпечение на заемни средства, а не за прехвърляне на собствеността върху имотите, по силата на който договор Г.М.А. е продала на Д.В.К. следните недвижими имоти:

-1 / 2 идеална част от гараж №** с площ от 19,70 кв.м., находящ се на партера в жилищната сграда, изградена в *** в дворно място от 300 кв.м., парцел **, отреден за имот пл.№** в кв.23 по плана на **, при граници на обекта: на север – **, на изток – **, на юг – **, на запад – **, отдолу – **, отгоре – **, ведно със съответните на гаража идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място;

-1 / 2 идеална част от апартамент №** на **етаж на гореописаната сграда, със застроена площ от 103,10 кв.м, състоящ се от антре, коридор, перално помещение, кухненски бокс, дневна, трапезария, две спални, тоалетна, баня, две лоджии, два балкона, при граници: на изток – двор и **, на юг – двор и **, на запад – **, на север – улица, отдолу – **, отгоре – **, ведно с изба №**, находяща се на подземния етаж на същата сграда, с площ от 8,70 кв.м, при граници: на север – двор, на изток – **, на юг - **, на запад - **, отгоре – **, ведно със съответните на този обект идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място;

-1 / 2 идеална част от апартамент тип ** , находящ се в гореописаната сграда, с площ от 103,30 кв.м, състоящ се от: на първо ниво – антре, кухненски бокс, дневна с трапезария, дрешник, тоалетна, два балкона; на второ ниво – коридор, две спални, баня, пералня и балкон, при граници: на първо ниво – на север – **, на изток – **, на юг – **, на запад – **, отдолу – **; на второ ниво – на север – ** , на изток – **, на юг – **, на запад – **, отгоре – **, ведно с изба №**, находяща се на подземния етаж на сградата, с площ от 11,60 кв.м, при граници: на север – **, на изток – **, на юг – **, на запад – **, отгоре – **, ведно със съответните на този обект идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място. 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: