Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117/27.02.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 66 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП /след доп. Дв. бр. 77 от
2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Д.М.И. с ЕГН * *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0996-000915 от
31.12.2019год. издадена от Началник РУ - Монтана при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС -
товарен автомобил марка „М*** “ модел 1***с рег. № М ***, за срок от шест месеца. Отнети са
СРМПС №0*** и 2бр. рег. табели с рег. № М ***. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на наложената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява
лично, като поддържа жалбата си. По съществото на делото твърди, че не е
предоставял товарния автомобил на С*** Р*** В*** и не го е карал да управлява
същия, поради което счита, че няма вина. Сочи, че наложената му принудителна
административна мярка е издадена в нарушение на закона и на принципа за
съразмерност, тъй като засяга правата на трето лице и незаконосъобразно му е
нарушено правото на собственост, поради факта, че не е извършил административно
нарушение. Като спирането от движение на собствения му товарен автомобил, ще
доведе до невъзможност да изпълнява сключен договор с горското в гр.Ч*** , а
оттам и до разваляне на същия и заплащане на неустойка. Моли за отмяна на
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
Ответникът Началник РУ - Монтана към ОДМВР – Монтана издал
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно
призован, не се явява, не се представлява, не представя отговор в срока по
чл.163, ал.2 от АПК и не взема становище по депозираната жалба.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0996-000915
от 31.12.2019год. издадена от Началник РУ - Монтана при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.5
по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има
право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени
права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0996-000915 от 31.12.2019год. издадена от Началник РУ
– Монтана към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, на физическото лице Д.М.И.
с ЕГН * *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС - товарен автомобил марка „М*** “ модел 1***с рег. № М ***, за
срок от шест месеца и е отнето СРМПС №0*** и 2бр. рег. табели с рег. № М ***.
Заповедта е постановена на основание чл. 171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че
на 20.12.2019г. по Общински път отворен за обществено ползване /асфалтиран/ е
установено лицето С*** Р*** В*** с ЕГН * да управлява товарен автомобил марка „М***
“ модел 1*** с рег. № М ***, собственост на Д.М.И., като при справка е
установено, че С*** Р*** В*** не притежава свидетелство за управление на МПС
т.е. е неправоспособен за което е съставен АУАН серия АА №721203.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис
на жалбоподателя на 13.01.2020 г., видно от приложената към акта разписка.
От данните по административната преписка се
установява, че на С*** Р*** В*** с ЕГН * *** е съставен Акт за установяване на
административно нарушение с №721203 от 20.12.2019г., серия АA връчен му лично, като в обяснения/възражения по АУАН
е отразил собственоръчно „..повече няма да управлявам автомобила, докато не
изкарам книжка…“. АУАН е съставен, за това, че на 20.12.2019г. по Общински път
отворен за обществено ползване /асфалтиран/ с посока на движение от Балкана към
гр.Ч*** е управлявал товарен автомобил марка „М*** “ модел 1*** с рег. № М ***,
собственост на Д.М.И., без да притежава свидетелство за управление на МПС, т.е.
като неправоспособен, поради което е прието, че виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление /НП/ №19-0996-004005
от 16.01.2020год., с което му е наложено административно наказание на основание
чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП.
От представени и приети като доказателства по делото Заповед
№ 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР - Монтана.
Съгласно т.5 на тази заповед началник РУ – Монтана към ОД на МВР - Монтана,
който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на
директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524
от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите
за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
От приложената служебна справка за регистрация на МПС
на л.8 от делото и свидетелство за регистрация част първа на л.30 от делото се
установява, че товарен автомобил марка „М*** “ модел 1*** с рег. № М*** е
собственост на Д.М.И. ***.
По делото устно и непосредствено са изслушани показанията на
посканите от жалбоподателя и допуснати до разпит свидетели С*** Р*** В*** и Д***
М*** Д*** .
От показанията и на двамата свидетели В*** и Д*** се
установява, че двамата работят за жалбоподателя, като се занимават с превоз на
дърва от Балкана. Като на 20.12.2019г. не отричат факта че именно С*** В*** е
управлявал товарния автомобил, както и, че същият не притежава СУ МПС. Сочат,
че В*** не е имал позволението на Д.И. за управление на товарния автомобил.
Като и двамата не отричат, че и друг път С*** В*** е управлявал автомобила в
гората.
По преписката няма данни срещу жалбоподателя да е образувано
административнонаказателно производство за нарушение по чл. 102 от ЗДвП
наказуемо по чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Представени са справки за нарушител на Д.М.И. *** и на С*** Р***
В*** , който е управлявал товарният автомобил без да притежава свидетелство за
управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една
принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност
видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора
на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.5 на тази заповед Началник РУ – Монтана към
ОД на МВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК. Спазена е и нормираната с чл.59, ал.2 АПК, респ. чл. 172, ал.1
от ЗДвП, писмена форма.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на лицето. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното
производство, но това в случая не е процесуално нарушение. Като всяка една принудителна
административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер,
поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът
изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на
регистрацията на МПС. В случая, преди да издаде заповедта административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал
доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от
неправоспособно лице товарен автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.
Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена
форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване. В разпоредителната част на заповедта е посочена правната
норма на основание на която е издадена, а именно чл.171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП, поради което и право на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото
не е налице спор по делото, че жалбоподателя - Д.М.И. *** е собственик на
превозното средство на което е прекратена регистрацията, правилно същият е
определен като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените
от жалбоподателя възражения, че след като не е предоставял собствения си
автомобил на лицето С*** Р*** В*** да го управлява, не е следвало на него да се
налага ПАМ.
Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение
дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което
и административният орган има задължението да издири единствено собственика на
автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая.
Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето
предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още
повече, че жалбоподателят, като собственик се предполага, че във всеки един
момент би следвало да знае къде се намира неговата движима вещ, в случая
автомобил. Наред с това от показанията на разпитаните свидетели които съдът
кредитира като достоверни, последователни, без индиция от заинтересованост и
дадени под страх от наказателна отговорност, безспорно се установява, че и друг
път В*** е управлявал товарния автомобил, които факт в съответствие с
житейската логика няма как да не е бил известен на жалбоподателя, тъй като и
тримата участват в превоза, товаренето и разтоварването на дървесина.
В случая са налице и основанията за налагане на процесната
ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС –
товарен автомобил е бил управляван от С*** Р*** В*** , за който в заповедта се
сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се
установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС
към 20.12.2019г. Действително в случая не е посочена коя точно е приложимата
хипотеза на чл.171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП, но тя се установява от изложените
в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на жалбоподателя в
качеството му на собственик, чийто товарен автомобил се управлява от
неправоспособен водач в този см. е Решение № 15698 от 17.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 5813/2018 г., II о.; Решение № 9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 12939/2018 г., VII о. и др. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок от шест месеца. В този
смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до
нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при
определяне на срок различен от минималния, което обуславя извод за съразмерност
на наложената ПАМ. За прецизност следва да се отбележи, че приложените от
жалбоподателя договор за превоз на товари и анекс към него, касаят предходната
година и не са относими към твърденията му свързани с неизпълнения на договора
и дължимите неустойки.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на
чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с
целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното
прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП -
да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е
правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно
административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.И. с ЕГН * ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0996-000915 от 31.12.2019год. издадена от Началник РУ - Монтана при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС - товарен автомобил марка „М*** “ модел 1417К с рег. № М 8679ВН, за срок от
шест месеца и са отнети СРМПС №********* и два броя рег. табели с № М 8679ВН,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: