№ 7592
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100511114 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Професионална
гимназия „Д-р Стамен Григоров“ срещу решение № 9227/20.05.2025 г. по гр.д. №
59518/2024 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на ищцата Д. И. С. сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата в размер на 2062,91 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща дължимо увеличение съгласно анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови възнаграждения
за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г.; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в
размер на 3759,98 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща дължимо увеличение съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023
г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното обезщетение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото
правоотношение; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в размер на 739,64 лв., ведно
със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното плащане, представляваща
дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.
върху изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 59 дни.
1
Жалбоподателят – Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“, твърди, че
решението е неправилно в обжалваната част. Счита, че процесният анекс няма
действие по отношение на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като същото е
било прекратено към датата на сключване на анекса. Освен това, към датата на
сключване на анекса ищцата не е имала качеството на член на синдикалната
организация, поради което и на това основания няма право на увеличения размер на
трудовото възнаграждение, както и на увеличен размер на дължимите обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение. Счита също така, че не дължи законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението. Ето
защо, моли решението на СРС в обжалваните части да бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Д. И. С., оспорва въззивната жалба, като счита, че
пъроинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. И. С. с осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“ да заплати
в нейна полза сумите, както следва: 2288,65 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща
непогасена част от дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
26.07.2023 г., съгласно увеличение на трудовото възнаграждение, предвидено в анекс
№ Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.; 363,75 лв., представляваща
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024
г.; 3820,35 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2024 г., до погасяването, представляваща непогасена част от дължимо
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно увеличение на трудовото възнаграждение,
предвидено в анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.; 607,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.08.2023
г. до 06.10.2024 г.; 876,83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща непогасена част от
дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 59 дни; 139,36 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г.
Ищцата - Д. И. С., твърди, че по силата на трудов договор № 178/13.09.1990 г. е
заемала длъжността „старши учител, гимназиален етап общообразователен“ при
2
Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“. Трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № 695/20.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ –
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
26.07.2023 г. Сочи, че на 10.08.2023 г., след прекратяване на трудовия договор, е
подписан анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на
предучилищното и училищното образование, който определя минималните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., като чрез
същия са увеличени заплатите в сферата на училищното образование, включително –
заплатата на заеманата от ищцата длъжност, с обратна сила. Ето защо, счита, че има
право на по-високо трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. - 26.07.2023 г.
от изплатеното от работодателя, както и по-висок размер на обезщетения по чл. 222,
ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Във връзка с изложеното предявява посочените по-горе
осъдителни искове.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като ответникът е
осъден да заплати в полза на ищеца, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата
в размер на 2062,91 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно
анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г.; на основание чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 327,87 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г.; на основание чл. 222, ал. 3 КТ
сумата в размер на 3759,98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение
съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното
обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
прекратяване на трудовото правоотношение; на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер
на 597,59 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода
от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в размер на
739,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 59 дни; на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
117,55 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от
11.08.2023 г. до 06.10.2024 г.
В останалата част предявените искове са отхвърлени.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която е осъден да заплати
в полза на ищеца сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в размер
на 2062,91 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
3
08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно анекс №
Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г.; на основание чл. 222, ал. 3
КТ сумата в размер на 3759,98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение
съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното
обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
прекратяване на трудовото правоотношение; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в
размер на 739,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно
анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение
за неизползван отпуск в размер на 59 дни.
В частта, с която исковете по чл. 86 ЗЗД са уважени, решението не е обжалвано
от страна на ответника, видно от подадената въззивна жалба, в която изрично е
посочено в коя част решението на СРС се обжалва.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО.
При проверка правилността на първоинстанционното решение не се установява
при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
решаващите изводи на съда. Следователно, въззивният съд следва да се произнесе
единствено по основанията за неправилност на решението, релевирани във въззивната
жалба.
Както беше посочено, въззивникът твърди, че исковете следва да бъдат
отхвърлени, тъй като е изпълнил изцяло задълженията си по трудовия договор,
сключен с ищцата, като процесният анекс няма действие по отношение на трудовото
правоотношение на ищцата, тъй като същото е било прекратено към датата на
сключване на анекса, а, освен това, към датата на сключване на анекса ищцата не е
имала качеството на член на синдикалната организация, поради което и на това
основания няма право на увеличения размер на трудовото възнаграждение, както и на
увеличен размер на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение.
За основателност на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е бил в трудово
правоотношение с ответника в процесния период, като е полагал труд съобразно
уговореното, както и уговорения размер на брутното трудово възнаграждение за
процесния период.
Не се спори по делото, че между страните е било налице трудово
4
правоотношение по трудов договор № 178/13.09.1990 г., като ищцата Д. И. С. е заемала
длъжността „старши учител, гимназиален етап общообразователен“ при
Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“. С допълнително споразумение №
977/04.05.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата е било изменено, като е
определено основно трудовото възнаграждение в размер на 1535 лв., допълнително
трудово възнаграждение за професионален опит в размер на 42 %, както и
допълнително трудово възнаграждение „За 5-то ПКС“ по 35 лв., месечно.
Безспорно е, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със
заповед № 695/20.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.07.2023 г., като са
определени и изплатени на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 59 дни в размер на 5845,56 лв., както и обезщетение на
основание чл. 222, ал. 2 КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 11,5 месеца в размер на 25469,05 лв.
Единственото спорно обстоятелство е, дали по отношение на трудовото
правоотношение на ищцата се прилага увеличения размер на трудово възнаграждение,
съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното образование от 06.12.2022 г., подписан от Министерство на
образование и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в
България, Сдружение на директорите на средното образование в Република България,
Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“,
Независимия учителски синдикат към КНСБ, за системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати, в сила от
01.09.2022 г., като минималната работна заплата за длъжността „старши учител“ е в
размер на 1533 лв. Видно от анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.,
подписан от Министерство на образование и науката, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите на средното
образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ,
текстът на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г. се изменя, като, считано от 01.01.2023 г. за
системата на предучилищното и училищното образование се определят по-високи
минимални основни работни заплати. Определената минимална заплата за длъжността
„старши учител“ е в размер на 1763 лв. В анекса е посочено, че увеличението е в
резултат на увеличени средства в държавния бюджет на Република България за 2023 г.
в размер на 524 млн.лв., като същите се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически
5
персонал. С увеличението се гарантират минимални работни заплати, като
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента
на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати
или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Така договореното увеличение на размера на минималната работна заплата на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование, е залегнало и в
Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като съгласно чл. 16, ал.
1 от посочената наредба, индивидуалните основни месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на
длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в
размери не по-ниски от определените в приложение № 3. Съгласно измененията на
посоченото приложение (обн. ДВ., бл. 75/01.09.2023 г.), считано от 01.01.2023 г. са
увеличени минималните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование, като минималната заплата за длъжността „старши учител“ е
в размер на 1763 лв.
На основание чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в случая минималната
заплата на длъжността, заемана от ищцата, освен с колективен трудов договор, е
предвидена и в нормативен акт, в който е изрично е посочено, че размерът на
минималното възнаграждение се прилага със задна дата, то е налице основание за
периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор на ищцата същата да
получи възнаграждение, съответстващо по размер на посоченото в анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ., бл.
75/01.09.2023 г.).
Видно от представеното удостоверение, за периода, за който се дължи трудово
възнаграждение в увеличен размер, а именно – от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г., ищцата
е била синдикален член на КТ „Подкрепа“, страна по КТД от 2022 г. Ето защо, както
КТД от 2022 г., така и анекса към него от 10.08.2023 г. се прилагат във връзка с
трудовото правоотношение. Следва да се посочи, че, доколкото минималният размер
на трудово възнаграждение за длъжността, заемана от ищцата, е нормативно
предвиден в Наредба № 4/20.04.2017 г., то и въз основа на посочения подзаконов
нормативен акт същото се дължи в полза на ищцата в увеличения размер, считано от
01.01.2023 г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните, разликата между брутното трудово възнаграждение, което се дължи в полза
на ищцата в резултата на изменението на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г. и Наредба №
4/20.04.2017 г., и полученото от нея, е в размер на 2062,91 лв. Ищцата освен това
6
следва да получи допълнително сумата в размер на 739,64 лв., представляваща
незаплатена част от обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата в размер на
3759,88 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй
като размерът на двете обезщетения следва да бъде определен, като се вземе предвид
увеличения размер на трудовото възнаграждение на ищцата за последния пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение – м.06.2023 г.
Ето защо, въззивната инстанция счита, че решението в частта, с която
предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ са
уважени, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените доводи във въззивната жалба за недължимост на законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до погасяването са неоснователни, тъй като
присъждането на посочената лихва е законна последица от уважаване на главните
претенции.
Неоснователни са и доводите за неправилност на решението, тъй като исковете
са уважени частично, без да е налице изменение на размера им. В случай че исковете
се уважават частично, не е необходимо изменение на иска чрез намаляване на размера,
за да е налице надлежно произнасяне от страна на съда. Само ако исковете са уважени
в по-висок размер от първоначално предявения, следва да е направено искане от
страна на ищеца за увеличаване на размера им, като в противен случай би бил налице
недопустим акт (а не неправилен) за размера, който е над първоначално предявения
такъв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по
жалбата следва да се присъди сумата в размер на 980 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9227/20.05.2025 г. по гр.д. № 59518/2024 г. по
описа на СРС, 71 състав, в частта, с която ответникът Професионална гимназия „Д-р
Стамен Григоров“ е осъден да заплати в полза на ищцата Д. И. С. сумите, както
следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в размер на 2062,91 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2024 г., до
погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови възнаграждения
7
за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г.; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в
размер на 3759,98 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно
анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното
обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
прекратяване на трудовото правоотношение; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в
размер на 739,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо увеличение съгласно
анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение
за неизползван отпуск в размер на 59 дни.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“, с адрес: гр. София,
ул. „Маестро Кънев“ № 74, да заплати в полза на Д. И. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 980 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8