Р Е Ш Е Н И Е
№ 113 02.05.2011 г.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публичното заседание на четиринадесети април през две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: РАДОСТИН РАДКОВ
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Дончо Вучков, като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №103 по описа за 2011 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на адв. С.Т., като
пълномощник на В.С.А. ***, против решение от 09.02.2011 год., постановено по
АНД №1110/2010 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление №6399/09 от 25.11.2011 год. год. на Началника на РУП
- Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на В.А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП,
за нарушение чл.21, ал.2 от закона.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че липсва повторност на деянието, за
което е наказан касатора, както и че неправилно съдът не е кредитирал
показанията на свидетелката Митева-Кънчева. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени Решение от 09.02.2011 г., на Казанлъшки районен съд,
постановено по АНД №1110/2010 г. и да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по касация Началника на РУП - Казанлък,
редовно призован, не изпраща представител по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок
от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.
Производството пред Казанлъшки районен съд се е развило
по жалбата на В.С.А. *** против наказателно постановление №6399/99 от 25.11.2010
год. год. на Началника на РУП - Габрово при ОДМВР - Стара Загора, с което на В.С.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, за нарушение чл.21, ал.2 от закона. От
фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателят е превишил
максимално разрешената скорост в посочения в наказателното постановление
участък от пътя в условията на повторност на деянието – обстоятелства
установени по безспорен начин в хода на съдебното производство, не са допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него
НП.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Решението на районния съд незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на закона.
Неоснователно се твърди в жалбата, че е доказана
първата теза на касатора, че установената с техническото средство скорост на
движение, е не скоростта на А., а на друг автомобил. По делото са разпитани
като свидетели, актосъставителя Станимир Иванов, който поддържа написаното в
АУАН и свидетелката Митева-Кънчева, която потвърждава защитната теза на
нарушителя А.. Имайки предвид противоречието на свидетелските показания и
отчитайки презумтивната доказателствена сила на отразените в АУАН факти и
обстоятелства, въведени с чл.189, ал.2 от ЗДвП, въззивният съд правилно е приел
безспорната установеност на деянието и неговия извършител.
Основателно е обаче, второто оплакване, че липсва
повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от закона /в редакцията й към датата на
издаване на процесното наказателно постановление/ на деянието. Съгласно §6,
т.33 от ДР на ЗДвП, повторно ще е онова деяние, което е извършено в рамките на
едногодишния срок от влизането в сила на НП, с което е наложено наказанието.
Следователно, за да се подведе деянието на А. под горепосочената разпоредба е
необходимо да са налице следните предпоставки: да е налице влязло в сила наказателно
постановление, с което А. да е санкциониран за превишаване на скоростта с
повече от 31 км./ч. и в рамките на едногодишния срок от влизането в сила да е
извършено ново превишаване на максимално разрешената скорост с повече от 31
км./ч. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че касатора
действително е бил санкциониран за подобно деяние, отразено в НП
№1538/15.05.2009 год. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР – София. Същото
обаче е било обжалвано и с решение от 27.11.2009 год. постановено по НАХД
№637/2009 год. на Ботевградски районен съд, влязло в сила на 28.12.2009 год.,
наказателното постановление е отменено. Ето защо, към датата на издаването на
процесното наказателното постановление, липсва влязло в сила друго наказателно
постановление за същото деяние. В този смисъл, не е налице повторност на
осъщественото деяние, поради което и неправилно е подведено под посочената
наказателна разпоредба. Посоченото от съда наказателно постановление
№753/23.02.2009 год., което е влязло в сила е с правно основание чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП и е за деяние, изразяващо се в превишаване на максимално
разрешената скорост в рамките на 11 – 20 км./ч., но не и с повече от 31 км./ч.,
което превишение ще обоснове и повторността на деянието.
От друга страна, към датата на постановяване на
решението /09.02.2011 год./ на въззивният съд, редакцията на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвижда повторност на нарушението независимо от параметрите на
превишената скорост. Тази редакция обаче, няма да намери приложение, тъй като
въвежда утежняване на положението на нарушителя и прилагането й ще е в
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Изменението на посочената разпоредба е в сила
от 04.02.2011 год. и същата е следвало да се вземе предвид при постановяването
на решението и дори да приемем, че е налице повторност на деянието, то
наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, в която е
постановено наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3
месеца.
С оглед гореизложените съображения административният съд
намира, че жалбата е основателна, а решението на районния съд за незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
пр.първо АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 09.02.2011
г., постановено по АНД №1110/2010 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което е потвърдено наказателно постановление №6399/09 от 25.11.2009 год. год.
на ВНД Началник на РУМВР - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на В.С.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, за нарушение чл.21, ал.2 от закона.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №6399/09 от 25.11.2009 год. на
ВНД Началник на РУМВР - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на В.С.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, за нарушение чл.21, ал.2 от закона.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.