Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260369 19.06.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17135 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността.
Ищецът Й.Г.Т. твърди, че е собственик на първия етаж в
сграда, намираща се в гр. *****, в дворно място с административен адрес ул.
****** № **. Сградата била заснета с идентификатор ******. Твърди, че
ответниците са собственици на намираща се в съседство жилищна сграда с площ от
55 кв.м., която е заснета с идентификатор *******. Твърди, че през есента на
2015 г. ответниците са извършили ремонт и саниране на тяхната сграда, при което
във връзка с ремонтните работи по покрива на сградата той е бил повдигнат, при
което стрехата му била удължена. Като резултат от това стичащите се от покрива
води започнали да се отвеждат в терасата на притежавания от ищеца етаж, както и
върху северната стена на неговото жилище. По този начин ответниците поддържали
състояние, което пречело на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Искането е да бъдат осъдени ответниците да преустановят тези действия като
извършат необходимите ремонтни дейности така, че водите да престанат да се
изливат в имота на ищеца.
Ответниците И.А.М., И.П.М. и П.И.М. не отричат, че са
съсобственици на описаната в исковата молба сграда. Твърдят, че тя е
съществувала още преди да започне строежа на недовършената сграда, част от
която е жилището на ищеца. В тази връзка излагат довод, че е следвало
местоположението на сградата, в която се намират обекта на ищеца и която
понастоящем е недовършена, да бъде съобразена със съществуващите в урегулирания
в съсобствен парцел, други постройки. Оспорват се твърденията, че водите от
покрива се отвеждат по начин така, че да попадат в обекта на ищеца. Поддържа
се, че сградата, както преди ремонта през 2015г., така и след тази дата има
отводнителна система на покрива. Отричат също да е променяна височината и
местоположение на покрива на сградата.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът по делото е собственик на първи жилищен етаж с
площ от 114 кв.м., състоящ се от три спални, хол, баня-тоалетна, тоалетна,
трапезария и бокс и четири тераси,
намиращ се в четириетажна жилищна сграда, с идентификатор *********, на
административен адрес гр. ******, кв. ******, ул. ****** № *** ведно с мазе с
площ то 15,75 кв.м., ведно с гараж с площ от 15,75 кв.м. Правото на собственост
е придобито по силата на договор за доброволна делба от ****** / лист 5/.
Не се спори по делото и се установява от представените
доказателства - договор за делба от
***** и нот. акт ***, том **** дело ****/**** / лист 12/,
че ответниците са собственици на полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. с
идентификатор *********** / лист
20/.
Установява се от представените скици, както и от
заключението на вещото лице, че четириетажната жилищна сграда в която е етажа
на ищеца, както и сградата, собственост на ответниците са изградени в общ
парцел, който е образуван от два поземлени имота - *********** и ***********.
Четириетажната жилищна сграда е изградена по силата на взаимно отстъпено между
съсобствениците на парцела право на строеж /лист 100 и 104/. Не е спорно по делото, че старата едноетажна сграда е съществувала
преди началото на строежа на четириетажната жилищна сграда.
Според показанията на свидетелката П.Т., **** на
ищеца, паянтовата сграда което се притежава от ответниците е изградена от
кирпич. Твърди, че през 2015г. бил извършен ремонт на покрива на тази сграда,
при което нивото му било повдигнато, а самият той удължен по начин, че два реда
керемиди били разположени в контакт с терасата
на жилището на ищеца. Сочи, че преди ремонта височината на покрива била
по-малка и той само допирал до терасата. В резултат на това дъждовната вода,
както и снегът попадали върху терасата. Навлизането на покрива върху терасата
водело до невъзможност да се изгради парапета на терасата / лист 195/.
Посоченият от ответниците свидетел С.Д. твърди, че е
участвал в ремонта на покрива. Потвърждава, че покривната конструкция, застъпва
малко терасата на първия етаж. При ремонта височината на двускатния покрив не
била променяна. Били махнати керемидите, поставена била изолационна хартия и
дървени летви, като след премахване на счупените керемиди, те била наредени
отново. Била поставена ламаринена обшивка, насочваща дъждовните води към
улуците, включително и на мястото, където покривът застъпвал върху терасата на
ищеца.
Показанията на свидетелите относно взаимното
разположение на двете сгради се потвърждават от заключението на вещото лице.
Според него стрехата на двускатния дървен покрив на паянтовата жилищна сграда е
издадена в южна посока към съседната /четириетажна/ сграда, като в западната
част на покрива разстоянието между топлоизолацията на голямата сграда и покрива
на паянтовата е в порядъка на 5- 6 см / лист 176/. В източната
част на покрива това разстояние е 35 см. Билото на покривната конструкция
достига до нивото на прозореца на спалнята на жилището на първия етаж от новата
сграда. Стоманобетоновата плоча на северната тераса на първия жилищен етаж
навлиза в обема на покривната конструкция на едноетажната сграда, което
състояние е видно и от направените от вещото лице снимки / долу вляво на лист 174/. Терасата на това място е на бетон, без изпълнени
замазки или настилки и без парапет. В района на тази стоманобетонова плоча –
под нея и 20 – 30 см над нейното ниво, по източния скат на покрива на
едноетажната сграда има ламаринена обшивка, без керемиди, която е повдигната
отстрани и отдолу така, че при дъжд водата стичаща се от горния край на покрива
да преминава към монтираните улуци, а не към бетоновата плоча на терасата на
първия жилищен етаж / лист 176 –
177/. Върху покрива на
едноетажната паянтова сграда има монтирани улуци, казанчета и водосточни тръби
с цел отвеждане на дъждовните води. Ламаринената обшивка в частта където е
налице застъпване на покривната конструкция с части от плочата на терасата на
етажа на ищеца цели да предотврати прякото попадане на дъждовни води от
покрива. Вещото лице сочи обаче, че при поройни дъждове, съществува вероятност
част от количествата вода от покрива да преминат над борда на ламаринената
обшивка и да попаднат върху плочата. Освен това при дъждове от северна посока,
е възможно вода от дъждовни пръски от керемидите да попадне върху фасадата на
първия етаж на четириетажната сграда. Поради малкото разстояние, при снеговалеж
е възможно образуване на снежна торба между двете сгради с натрупване на
по-големи количества сняг, който се намира върху покрива на едноетажната сграда
и е долепен в топлоизолацията на първия жилищен етаж на ищеца, както и натрупан
върху плочата на терасата. При топенето на снега водата ще прониква в плочата
на терасата, която е без настилка, а оттам и може да навлезе в намиращите се на
това ниво помещения. Водата от снеготопенето също така ще мокри фасадата на
четириетажната сграда. При извършения оглед в жилището на ищеца вещото лице е
установило налични следи от течове и мухъл по северните стени и част от
подовете на северните помещения.
Вещото лице дава заключение, че за ограничаване на
възможността вода да прониква към северните части на жилището на ищеца е
необходимо да се изпълнят предвидените по проект дейности свързани с довършване
на северната тераса, чрез изграждане на подови настилки и парапет, както и
придаване на наклон на подовата настилка за отвеждане на водите към
отводнителни сифони. Освен това следва да се издигне с още около 20 см борда на
наличната ламаринена обшивка в югоизточния ъгъл на покрива на едноетажната
паянтова сграда, като по този начин се ограничи възможността от преливане на
води при поройни дъждове и при обилно снеготопене. Тази обшивка следва да
обезпечи наклон в посока север, в направление противоположно на фасадата на
четириетажната сграда, като по този начин се осигури възможност водата да се
изтича по керемидите и ламарината на покрива в посока на наличните улуци, а не
към фасадата на новата сграда /
лист 178 и 179/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността
за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на
собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на
владение, ползва и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от
всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които
осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.
За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС
е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице
въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост.
Такова поведение може да бъде осъществено както чрез действия така и чрез
бездействие. Затова основание за търсене на защита е налице дори тогава, когато
собственикът на съседен имот, го поддържа в такова състояние, че той влияе
възможността пълноценно да се ползва съседен имот.
Безспорно е установено, че сградата
собственост на ответниците се намира в непосредствена близост до четириетажната
сграда в която ищецът е собственик на първия жилищен етаж. Установи се също
така, че поради взаимното положение на двете сгради, част от покривната
конструкция на старата едноетажна паянтова сграда е разположена в
непосредствена близост до плочата на първия жилищен етаж, който е собственост
на ищеца. Това разположение е причина, част от покривната конструкция да
застъпва плочата на терасата, създавайки възможност отточните води при дъжд и
снеготопене да попадат върху плочата на терасата и части от фасадата на първия
етаж. В резултат на това в етажа собственост на ищеца се създават предпоставки
за проникване на влага, като при огледа вещото лице е установило и наличие на
следи от подобно проникване в минали периоди. Поддържането на подобно състояние
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като застрашава
вещта обект на правото. Това е така, защото последиците от обливане на фасадата
и плочата на терасата с обилни дъждовни и води от снеготопене се отразяват
неблагоприятно както върху външните, така и върху вътрешните повърхности в
жилището на ищеца.
Неоснователни са доводите на
ответниците свързани с това, че сградата в която е разположен етажът
собственост на ищеца не е въведена в експлоатация, поради което и не е
допустимо етажът бъде ползван като жилище. Правото на защита по чл.109 ЗС е
признато на собственика на определена вещ. Правото на собственост възниква
върху годен обект. Съгласно утвърдената съдебна практика, в случаите на
учредено право на строеж обектът на правото възниква в момента на завършване на
сградата в груб строеж. Този момент не е обусловен от датата на въвеждане на
сградата в експлоатация. В случая е безспорно, че сградата е завършена в степен
значително превишаваща етапа на груб строеж /карабина/, поради което правото на
собственост за ищеца е възникнало и то се ползва с пълния обем на законова
защита.
Предвид установените от експертизата
особености на разположението на двете сгради, ответниците не би следвало да
поддържат състоянието при което стичащите се от техния покрив води попадат
върху части от притежавания от ответника етаж. Те не могат да противопоставят
възражения произтичащи от степента на завършеност на сградата, в която етаж
притежава ищеца, тъй като такива възражения, нито могат да дисквалифицират
ищеца като собственик, нито могат да доведат до извод, че неблагоприятните
последици се дължат на поведението на ищеца. Освен това, видно е от
заключението на експерта, че е възможно ответниците да предприемат конкретни
действия посредством които да предотвратят неблагоприятните въздействия върху
имота на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Съобразно
изхода на делото, ответниците дължат на ищеца деловодни разноски в размер на
1143,60 лв.
Мотивиран
така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответниците
И.А.М. ЕГН **********, И.П.М. ЕГН ********** и П.И.М. ЕГН **********, всички с
адрес *** да преустановят неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца Й.Г.Т. ЕГН
********** с адрес *** имот – първи жилищен етаж с площ от 114 кв.м., състоящ
се от три спални, хол, баня-тоалетна, тоалетна, трапезария и бокс и четири
тераси, намиращ се в четириетажна жилищна сграда, с идентификатор *********, на
административен адрес гр. ******, кв. ******, ул. ******№*** ведно с мазе с
площ то 15,75 кв.м., ведно с гараж с площ от 15,75 кв.м., изразяващи се в
поддържа не състояние при което дъждовните и водите от снеготопене от покрива
на притежваната от тях полумасивна жилищна сграда с площ 56 кв.м. с
идентификатор *********** се изливат върху стената и терасата на притежавания
от ищеца етаж, като отведат стичащите се от покрива на съпритежаваната от тях
сграда по подходящ начин, така че да не се оттичат пряко в стената и терасата
на жилището собственост на ищеца.
ОСЪЖДА И.А.М., И.П.М. и П.И.М. да
заплатят на Й.Г.Т., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата 1143,60 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева и 60 ст./,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.