№ 2525
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „С. Г. Г.“ ЕАД срещу решение от
30.05.2023 г. по гр.д. №19079/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 45 състав, с което
е уважен предявеният от Д. Е. Д. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК за сумите по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден в
производството по ч.гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, както следва: сумата в
размер на 32,94 лв. – главница, сумата от 38,46 лв., представляваща законна лихва за
периода от 25.10.2010 г. до 10.02.2022 г., сумата от 96,66 лв. - присъдени разноски, 240,00
лв. - разноски по изпълнителното дело, поради обстоятелството, че сумите са погасени по
давност, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е
обсъдил всички възражения на ответника относно давностния срок, като поддържа, че
доброволното частично плащане от страна на длъжника /наследодател на ищеца/
представлява признание на вземането и прекъсва давността на основание чл.116 б. „а“ ЗЗД.
Твърди също, че давност не е текла от смъртта на длъжника до конституиране на
наследниците му, поради липса на годен субект, срещу когото да бъдат насочени
изпълнителните действия. Сочи също, че неправилно СРС е приел, че вземането е погасено
по давност, като не е съобразил практиката на ВКС, според която, ако искането на
взискателя е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето до
изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането на взискателя, ако същото е редовно. Твърди, че с
искането за образуване на ново изпълнително дело на 06.03.2019 г., с което е поискано
извършване на конкретни изпълнителни действия, давността е прекъсната. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
1
предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. Е. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо в частта, в
която съдът е уважил предявения иск за разноските по образуваното въз основа на
изпълнителен лист от 06.01.2012 г. по гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав
изп.д. №20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ, а именно: за сумата от
240,00 лв. Допустим предмет на иска по чл.439 ГПК са вземанията, обективирани в
изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам „пренесени“ и в
изпълнителния лист. За ищеца липсва правен интерес за установяване недължимост на суми
за разноски и такси по процесното изпълнително делo. Сумата от 240,00 лв. за разноски по
изпълнителното дело не представлява претендирани от ищеца суми въз основа на
изпълнителния титул по изп. дело, а представлява разноски и заплатени такси по ЗЧСИ,
дължими във връзка с образуването и воденето на изпълнителното дело. Съгласно чл.79 ал.1
т.1 пр.1 ЗЗД, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК. Според чл.433 ал.1 т.7 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява при представено влязло в сила решение, с което е уважен искът
по чл.439 ГПК. Евентуалното благоприятно съдебно решение води автоматично до
недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на
длъжника – по арг. от чл.79 ал.1 т.1 пр.1 ЗЗД, поради което и за ищеца липсва изначално
правен интерес от претенциите за установяване недължимост на посочените суми.
Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл.436 ГПК на основание чл.435
ал.2 т.7, а не с иск по чл.439 ГПК /в този смисъл определение №303 от 29.09.2020 г. на ВКС
по ч.т.д. № 404/2020 г., I ТО/. С иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното
основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото
изпълнително дело. Налице е произнасяне на СРС по недопустим иск, което в приложение
правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на
решението в тази част.
В останалата си част процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но неправилно по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се
основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
2
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото
развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен
интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо
и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се
установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случаите, когато
искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на
възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно,
но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
3
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК
/така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/. Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата е посочен изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на
валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е
подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в
молбата до съдебния изпълнител /така решение №50094/16.11.2023 г. по т.д. №770/2022 г.
на І ТО на ВКС/.
По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 06.01.2012 г. в
полза на „С. Г. Г.“ ЕАД изп. лист по гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз
основа на който са образувани изп.д. №20127840400067 по описа на ЧСИ Й.Ц. с рег. №784
на КЧСИ, изп.д. №20138630401025 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ, прекратено
на 14.05.2018 г. поради перемпция, и изп.д. №20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.
№863 на КЧСИ 10.04.2012 г., като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е
възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа, да определя начина на
изпълнението и други.
Със запорни съобщения от 03.02.2012 г. по изп.д. №20127840400067 ЧСИ Й.Ц. е
наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Сибанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД,
„ПИБ“ АД, „Юробанк и Еф Джи България“ АД, „Райфазенбанк България“ ЕАД, „ОББ“ АД и
„УниКредит Булбанк“ АД.
Със запорни съобщения от 14.05.2013 г. по изп.д. №20138630401025 ЧСИ С.Х. е
наложила запор върху банковите сметки на длъжника, открити в търговски банки на
територията на Република България.
С вносна бележка от 14.07.2014 г. длъжникът е извършил доброволно частично
плащане в размер на 150,00 лв. по сметка на ЧСИ С.Х. в „Юробанк България“ АД.
С вносна бележка от 08.08.2014 г. длъжникът е извършил доброволно частично
плащане в размер на 140,00 лв. по сметка на ЧСИ С.Х. в „Юробанк България“ АД.
С вносна бележка от 09.09.2014 г. длъжникът е извършил доброволно частично
плащане в размер на 140,00 лв. по сметка на ЧСИ С.Х. в „Юробанк България“ АД.
С молба от 30.08.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ С.Х. извършване на по-
нататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за
банкови сметки и валидни трудови договори и при наличие на такива да се наложи запор
върху същите.
С постановление от 14.05.2018 г. ЧСИ С.Х. е прекратила изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
С разпореждане от 23.05.2018 г. ЧСИ С.Х. е разпоредила служебно вдигане на
наложените запори по изп.д. №20138630401025.
Със съобщения за вдигане на запори от 05.06.2018 г. ЧСИ С.Х. е наредила незабавно
вдигане на наложените запори на банковите сметки на длъжника.
С молба от 13.06.2018 г. взискателят е поискал връщане на оригинала на
изпълнителния лист поради прекратяване на изпълнителното производство.
С приемо-предавателен протокол от 12.10.2018 г. изпълнителен лист от 06.01.2012 г.,
издаден по гр.д. №12716/2010 г. от СРС, 84 състав, е предаден на взискателя.
С молба до ЧСИ С.Х. от 06.03.2019 г. взискателят е поискал образуване на ново
изпълнително дело срещу длъжника И. Д.а въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2012 г.,
4
издаден по гр.д. №12716/2010 г. от СРС, 84 състав, като е упълномощил ЧСИ с правата по
чл.18 ал.1 ЗЧСИ. Поискал е налагане на запори върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника.
С протокол от 21.08.2019 г. по изп.д. №20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.
№863 на КЧСИ на мястото на починалия длъжник И. Д.а са конституирани нейните
наследници – Д. Е. Д. /въззиваем в настоящото производство/ и Д.И.А..
В хода на изпълнителното дело по отношение на Д. Е. Д., в качеството му на
наследник на длъжника, са правени справки за проучване на имуществото му и са налагани
следните обезпечителни мерки:
Със запорно съобщение от 18.01.2021 г. по изп.д. №20198630400643 ЧСИ С.Х. е
наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфазенбанк България“ ЕАД.
С молба от 30.09.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на по-нататъшни
действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за валидни трудови
договори и при наличие на такива налагане на запор върху същите и насрочване на ден и
час за извършване на опис и оценка на движими вещи.
Със запорно съобщение от 01.02.2022 г. ЧСИ С.Х. е наложила запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „Д.***“ ЕООД.
С молба от 10.11.2022 г. длъжникът е представил обезпечителна заповед, издадена по
гр.д. №19079/2022 г. от СРС, 45 състав, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнението по изп.д. №20198630400643.
С постановление за спиране от 10.11.2022 г. ЧСИ С.Х. е спряла изпълнителното
производство по изп.д. №20198630400643.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако
вземането е установено със съдебно решение. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение
по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази
обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл.414 ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава
ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и
нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика
/определение №480 от 19.07.2013 г. по ч.гр.д. №2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС/. С
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането.
По изложените съображения, съдът намира, че нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на процесните вземания, за които е налице заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и е издаден и изпълнителен лист. Настоящият съдебен състав
намира, че процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК, доколкото по
делото това обстоятелство е безспорно между страните, респ. липсват твърдения и
представени доказателства за подадено възражение от длъжника по чл.414 ГПК.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020
г., ІV ГО, решение №93/17.05.2021 г. по гр.д. №2766/2020 г., ІV ГО и др./ перемпцията е без
правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и
5
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело,
като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Съгласно даденото задължително разрешение в ТР №3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2 от 26.06.2015 г. по
т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността започва да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Това задължително разрешение
следва да бъде съобразено по настоящото дело.
В случая след 26.06.2015 г., от която дата започва да тече давността, следващото
валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността е молба на взискателя от
30.08.2017 г., тъй като в описаната молба е посочен и изпълнителен способ – налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение. Съобразно
коментираната по-горе съдебна практика, когато по искане на кредитора за предприемане на
изпълнително действие, съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по
различни причини, независещи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
искането. Следващото валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността са
запорните съобщения от 18.01.2021 г. по изп.д. №20198630400643 на ЧСИ С.Х..
Давността е прекъсната също с молба, съдържаща искане за прилагане на изпълнителен
способ от 30.09.2021 г. и запорно съобщение от 01.02.2022 г. на ЧСИ С.Х., с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Д.***“
ЕООД.
При тези данни следва да се приеме, че 5-год. погасителна давност за процесните
вземания не е изтекла, т.е. процесните вземания не са погасени по давност, поради което
предявеният иск се явява неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в посочената
част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски по делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер
на сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78
ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 30.05.2023 г., постановено по гр.д. №19079/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявения Д. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, срещу „С. Г. Г.“ ЕАД ,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, отрицателен установителен
6
иск с правно основание чл.439 ГПК, че Д. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, сумата в размер на 240,00 лв. - разноски по изпълнителното дело, поради
обстоятелството, че сумите са погасени по давност, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение от 30.05.2023 г., постановено по гр.д. №19079/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявения Д. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, срещу „С. Г. Г.“ ЕАД ,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК, че Д. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, сумите по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден в производството по ч.гр.д.
№12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, както следва: сумата в размер на 32,94 лв. –
главница, сумата от 38,46 лв., представляваща законна лихва за периода от 25.10.2010 г. до
10.02.2022 г., сумата от 96,66 лв. - присъдени разноски, поради обстоятелството, че сумите
са погасени по давност, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. Д. ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, иск
с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че Д. Е. Д. ЕГН **********,
адрес: гр. София, жк. ****, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** сумата от 32,94 лв. - главница за неизплатена стойност на
ползвани далекосъобщителни услуги по договор №М00381518, сумата от 38,46 лв. - законна
лихва за периода 25.10.2010 г. - 10.02.2022 г., сумата от 96,66 лв. - разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 06.01.2012 г. по гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, и въз основа на
който са образувани изп.д. №20127840400067 по описа на ЧСИ Й.Ц. с рег. №784 на КЧСИ,
изп.д. №20138630401025 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ и изп.д.
№20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „С. Г.
Г.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК сумата от 360,00 лв., представляваща разноски във
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7