РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. Кюстендил, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20251520100499 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. № 2565/28.02.2025 г., депозирана от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор З. С. Б., чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Д., против А. Л. К., с
ЕГН **********, с адрес: **************.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2024 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД и „Микро Кредит“ АД било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.03.2023г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД
срещу ответницата А. К., произтичащи от Договор за заем ************** и
Договор за допълнителни услуги към заем ************** от ***********г.
били прехвърлени изцяло на цесионера, ищец в настоящото. Отбелязано е, че
договорът за заем съдържал изрична клауза предвиждаща цедирането на
вземанията. Длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на вземанията от
цесионера като пълномощник на цедента. В случай, че съдът не счете това
уведомяване за надлежно, се иска да бъде прието за установено, че длъжникът
е уведомен с връчването на препис от исковата молба и приложенията.
Посочено е още, че ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД.
1
По силата на сключения между „Микро Кредит“ АД като заемодател и
А. К. като заемател Договор за заем *************** от *********** г.
дружеството предоставило на кредитополучателя заем в размер на 2 500 лева,
който следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 876, 08
лв., на 18 равни погасителни месечни вноски, всяка в размер на 187, 56 лв.,
като първата погасителна вноска била платима на 13.03.2023 г. Общият
договорен размер на плащанията по договора възлизал на 3 376, 08 лв. Срокът
на договора изтекъл на 13.08.2024 г. като не била обявявана предсрочна
изискуемост.
На основание подписан от заемателя формуляр – искане за
допълнителни услуги, на *********** г. между страните по договора за заем
бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем **************,
съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на клиента
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към
договора, за което дължал пакетна цена в размер на 3 180, 60 лв. при
предоставена възможност да заплати тази сума на 18 равни месечни вноски,
всяка в размер на 176, 70 лв., първата от които платима на 13.03.2023 г.
По договора за заем била начислена лихва за забава в размер на 124, 87
лв. за периода от 13.01.2024 г. (датата, на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което било
образувано ч. гр. д. № 2628/2024 г. по описа на КРС, като за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. такава не била начислявана на основание чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС. Длъжникът подал възражение срещу издадената по ч. гр. д.
№ 2628/2024 г. по описа на КРС заповед за изпълнение, което обусловило
правния интерес на заявителя да предяви настоящите установителни искове.
С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че А. Л. К., с ЕГН **********, с
адрес: **************, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, вземанията за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2628/2024 г. по описа на
КРС, както следва: 1 294, 71 лева представляващи главница по Договор за
заем ************** от *********** г.; 204, 37 лева – договорна лихва по
договора за заем за периода от 13.01.2024 г. (падеж на първата неплатена
погасителна вноска) до 13.08.2024 г. (падеж на последната погасителна
вноска); 124, 87 лева – лихва за забава по договора за заем за периода от
14.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда /28.10.2024 г./, с изключение на периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г.; законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда /28.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
С влязло в сила Разпореждане № 1416/21.03.2025 г. съдът прекрати
производството по гр. д. №499/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил
по отношение на иска за първоначално претендираната сума от 1 413, 60 лв. за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
13.01.2024 г. до 13.08.2024 г., във връзка с Договор за заем MicroCredit №9032-
2
00130132 от *********** г., като недопустим. Иска се и присъждане на
направените в заповедното и в исковото производство разноски. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение, както и евентуално относно наличието на
предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. Прави се доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, при оспорване от насрещната
страна, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 2628/2024 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала писмен отговор на
исковата молба. Оспорва иска изцяло. Твърди, че е сключила процесния
договор за кредит в условията на крайна нужда – поради необходимост от
спешно лечение, и изцяло е погасила задълженията си към ищеца. Заявява, че
договорът включва неравноправни клаузи, касателно включването на
допълнителен пакет от услуги, което било представено на ответницата като
задължително условие за сключване на договора за заем. Заявява, че не е
получила нито една от включените в допълнителния пакет услуги и договорът
следва да бъде обявен за недействителен. Твърди, че е заплатила 3 680 лева по
процесния договор и не дължи други суми. Отправя искане съдът да задължи
ищеца да представи всички вносни бележки за направени от нейна страна
плащания.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не
изпраща представител. Пълномощникът на ответницата поддържа писмения
отговор. Заявява, че от събраните писмени доказателства и от приетото
заключение на вещото лице се установява безспорно, че ответницата
действително е получила кредит в размер на 2 500 лева в условията на крайна
нужда, тъй като средствата са й били необходими за спешното й лечение.
Договорът съдържал неравноправни клаузи, което води до неговата
нищожност. Счита, че кредитополучателката изцяло е изпълнила
задълженията си по кредита, като дори е надвнесла суми. Иска се отхвърляне
на претенциите. Претендират се сторените разноски за адвокатски хонорар.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното заверено копие от Договор за заем
************** от *********** г. /л. 5 от делото/ заемодателят „Микро
Кредит“ АД е предоставил кредит на ответницата А. К. в размер на 2 500 лв.,
при условия: обща сума за погасяване 3 376, 08 лв., срок на договора 18
месеца, размер на погасителната вноска – 187, 56 лв. при фиксиран лихвен
процент – 40, 48 % и лихвен процент при просрочие ОЛП + 10 %. Приложен е
погасителен план към договора за кредит. Освен посочения, на същата дата е
сключен между същите страни и Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем ************** от *********** г. По последния ищцата се е
3
задължила да плаща месечни вноски по пакет услуги „Комфорт“ със срок 18
месеца, всяка от които вноски в размер на 176, 70 лв.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за
цесия) от 30.03.2023 г., сключен между„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД като цесионер и „Микро Кредит“ АД като цедент и
представената извадка от Приложение № 1 от 22.04.2024 г. към същия се
установява, че вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата А. К.,
произтичащи от Договор за заем ************** и Договор за допълнителни
услуги към заем ************** от *********** г. били прехвърлени изцяло
на цесионера. Цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за
извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД с пълномощно от 31.03.2023 г. В
изпълнение на горното до ответницата е изпратено уведомително писмо за
прехвърлянето на задълженията от 26.02.2025 г. като връчването му на
адресата не е установено с надлежни писмени доказателства. Поради това
съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършване на цесията едва с
получаване на препис от исковата молба и приложенията на 07.07.2025 г. в
хода на настоящото производство.
По делото е изготвено и прието като обективно изготвено заключение с
вх. № 11732/30.09.2025 г. /л. 65-68/ от вещото лице С. Т., съгласно което по
договора за кредит усвоената сума на *********** г. е в размер на 2 500 лв., а
ответницата била внесла по основния и допълнителния договор сума в общ
размер на 3 644, 00 лв., като видно от таблица на стр. 3 от заключението е
диференцирана платена сума от 1 767 лв. по договора за допълнителни услуги
и е погасена главница в размер на 1 205, 29 лв. Лихвата за забава върху
непогасената главница за периода от 14.01.2024 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 29.10.2024 г. се равнява на 143, 12 лв. Посочено е, че са
останали непогасени задължения, както следва: главница – 1 294, 71 лв.;
мораторна лихва – 204, 37 лв.; допълнителни услуги – 1 413, 60 лв.
От представените от ответницата епикризи /л. 73-75/ се установява, че
А. Л. К. е диагностицирана с онкологично заболяване като в периода
23.08.2022 г. – 03.05.2023 г. е била подложена на лъчетерапия.
Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените
доказателствени материали и представените в настоящото производство
писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
4
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и
съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на
вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. От ответницата е заявено
възражение с правна квалификация чл. 33, ал. 1 от ЗЗД – за унищожаемост на
процесния договор за кредит като сключен поради крайна нужда. Направено е
и възражение за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗП.
Безспорно е, че е възникнало правоотношение с предмет предоставяне
от праводателя на ищцовото търговско дружество на ответника на
потребителски кредит. Този договор като страни, предмет и съдържание
попада под обхвата на Закона за потребителския кредит, въпреки
наименованието му договор за заем. На първо място следва да се изясни
въпросът относно валидността на този договор. Ответникът, като страна по
същия, има правния интерес да иска обявяване на нищожността на всеки
договор, стига да има по него качеството потребител. Договорът за
потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от
10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, каквото му е вменено и от
сегашната редакция на чл. 7, ал. 3 от ГПК, когато: 1.) е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с
добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т.
о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. /; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по дело № С-472/11
на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на
ВКС, I т. о., и др. /. Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр.
чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между
потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне.
В конкретния случай няма доказателства от които съдът да приеме, при
посочената по-горе условност, че клаузите на договор за потребителски
кредит са били индивидуално уговорени с ответницата като заемополучател.
Нито се твърди, нито се представят доказателства същата да е получила
подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на
кредита, според изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ – за общите разходи по
5
кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят,
ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл частта
от договора за заем относно параметрите му са неравноправни, по силата на
чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на такъв договор, съставляващо
още едно основание за неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП,
вр. чл. 24 от ЗПК.
Същевременно, в договора липсва клауза за ГПР, т. е. не е посочен
размерът му, което е самостоятелно основание за нищожността на този
договор. Предвид гореизложените съображения, обсъдените по-горе клаузи
съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени
/чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП и т. 19, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния,
по естеството си, договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на ГЛП и липсата на ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в
него не са включени тези клаузи. Като се изхожда и от характера на този
договор, който е възмезден, посочването на ГПР е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло,
при което длъжникът дължи чистата сума на кредита.
Както се отбеляза по-горе допълнително споразумение към нищожен
договор влече нищожността и на споразумението, въпреки наименованието
му като договор, както е в казуса. Настоящият състав на съда счита, че
въпреки изричното наименование договор същият по съществото си
представлява допълнително споразумение към основния, което няма
самостоятелно битие без него, тъй като ако не съществуваше договорът за
заем се обезсмислят всички допълнителни услуги, за които съгласно договора
ответникът е бил длъжен да заплати цената, без избор на конкретна услуга и
дори без изискване да е ползвала такава. Но дори и да се приеме, че договорът
за допълнителни услуги има самостоятелно битие, то същият отново се явява
нищожен по следните мотиви. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Настоящият
съдебен състав намира процесния договор за нищожен на основание чл. 21, ал.
1 от ЗПК, тъй като същият е в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
6
Част от включените в допълнителния пакет услуги по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита,
изкл. тази по т. 6, поради което не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче
посочените в договора допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези
описани по т. 1 и 2 от договора за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение от 176, 70
лв. месечно настоящият състав счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по
пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на императивното
правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане, като
същественото нарушение е това, че с процесния договор е договорено
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и
без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а
не при хипотетично ползване на такава. Следва да се има предвид и факта, че
с оглед на естеството на част от изброените допълнителни услуги - тази по т.
3, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо,
което страната има по силата на закона, като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика се оказва, че едната
страна - потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна –
кредиторът, за изменение на параметрите на сключения договор, като на
потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
другата страна – кредитора. Правото на участие в специални промоции, без да
е посочен характерът им, практически означава, че ищецът заплаща за нещо
което на първо място не е сигурно, не се знае какво е и каква е ползата от
съответната промоция, т. е. поставена е в състояние да плати за нещо, което
първо не съществува, второ е неясно какво е, дори и да се случи в бъдеще и
трето - без яснота за ползата за ищеца от самата промоция, т. е. т. 6 е
нищожна, поради неравноправния й характер.
Така с уговарянето на допълнително месечно възнаграждение в размер
на 176, 70 лв. се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно
7
клаузата в договора за допълнителни услуги към договора за заем, с която
ищецът, като потребител, се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на
3 180, 60 лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни
норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл. 2 и 3 и ал. 4 от ЗПК. Тази норма,
както бе посочено по-горе, заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предписваща забрана ГПР да надвишава 50 %. Както бе посочено, в договора
за заем размер на ГПР въобще не е посочен, но същият надвишава
законоустановения максимален размер като за установяване на това не са
необходими специални знания при съпоставка на размера на заемната сума –
2 500 лева, с общата дължима сума за допълнителни услуги – 3 180, 60 лева,
поради което клаузата е нищожна. В резултат на всичко посочено, то следва да
се уважи възражението на ответната страна за нищожност на договора като
основателно.
Съгласно чл. 23 от приложимия към процесния договор ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В настоящия случай ответницата би дължала връщането
на отпуснатата й главница в размер на 2 500 лева, но по делото се установи, че
А. К. е изплатила на кредитора сума в по-голям размер /3 644 лева/, поради
което съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни.
След като е установена изначална недействителност на облигационното
отношение, не следва да се разглежда по същество наведеното от ответницата
възражение за унищожаемост на договора, доколкото нищожността влече по-
широки последици от наличието на порок във волеизявлението на длъжника,
тъй като сделката изначално не е породила желаните от страните последици.
Ето защо не следва да се изследва в пълнота въпросът за сключване на
процесния договор при условията на крайна нужда.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на
разноски се явява основателна. Претендират се разноски в размер на 200, 00
лева за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и
съдействие /л. 76/, видно от който действително между ответницата и
пълномощника й е уговорен такъв размер на адвокатския хонорар. Съдът
намира бланкетното възражение на ищеца за прекомерност на уговорения
хонорар за напълно неоснователно. Няма доказателства за сторени от
ответницата разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК съдът ще присъди в полза на ответната страна така доказаните
разноски в размер на 200, 00 лева.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му с въззивна жалба чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен
съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключените между „Микро Кредит“
АД като заемодател и А. Л. К. като заемополучател Договор за заем
************** и Договор за допълнителни услуги към заем **************
от *********** г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. С. Б.,
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че А. Л. К., с
ЕГН **********, с адрес: **************************, дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
вземанията за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 2628/2024 г. по описа на КРС, както следва: 1 294, 71 лева
представляващи главница по Договор за заем ************** от ***********
г.; 204, 37 лева – договорна лихва по договора за заем за периода от 13.01.2024
г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 13.08.2024 г. (падеж на
последната погасителна вноска); 124, 87 лева – лихва за забава по договора за
заем за периода от 14.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда /28.10.2024 г./, с изключение на
периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.; законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
/28.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да плати на А. Л. К., с
ЕГН **********, с адрес: *********************, сума в размер на 200, 00
лв. /двеста лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
Актът да се изпрати на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9