РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Кърджали, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200673 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 29.07.2025г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено
наказание глоба в размер на 750,00лв. и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца“ на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на В. И. П. от **** с ЕГН **********.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който чрез повереник обжалва наказателното постановление, което намира за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва описаната фактическа обстановка,
както и то да е извършено на посочената дата и място. Настоява още, че актът
за установяване на административно нарушение е съставен извън сроковете
по чл.34 от ЗАНН, защото автомобилът е собственост на водача, поради което
следва да е открит още на датата на нарушението 18.08.2024г. Твърди също, че
заснетото нарушение е извън населено място, както и че водачът не се е
движел с цитираната скорост. Поради това моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, с
1
което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за
законосъобразност на наказателното постановление. Моли съда да потвърди
наказателното постановление, а жалбата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
18.08.2024г. свидетелят И. Г., работещ като младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, бил на работа и работел
с автоматизирано техническо средство № ****, ARHCAMS1. Същият ден той
се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „****“, където
позиционирал системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения
за превишена скорост в посока към бензиностанция „****“, а именно от
гр.Момчилград към гр.Кърджали. В 16.31 часа на 18.08.2024г. бил заснет
движещ се в указаната посока лек автомобил марка „********“ рег.№ **** с
наказуема скорост от 107 км/ч. след приспадане от 3 км/ч., при ограничение от
50 км/ч. за населено място. След обработване на информацията от заснемането
било установено, че собственик на моторното превозно средство е
жалбоподателя В. И. П.. Поради това последният на 04.11.2024г. декларирал,
че на процесната дата 18.08.2024г. моторното превозно средство „********“
рег.№ **** било управлявано от него и лично той го ползвал. По този повод и
във връзка с извършено от него нарушение жалбоподателят П. бил поканен да
се яви в 14- дневен срок от получаването на поканата, което е станало на
05.03.2025г., в гр.Кърджали ул.8 Март № 57 ет.2, като при неявяване ще бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение в негоно
отсъствие на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Водачът В. П. не се явил в
указания срок, поради което на 19.03.2025г. свидетелят Й. Х. в присъствието
на колегата си И. Г. и в отсъствие на жалбоподателя, съставил акт за
установяване на административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който
бил връчен на 21.07.2025г. На базата на този акт на 29.07.2025г. било издадено
2
процесното наказателно постановление, с което на В. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 750лв. и „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца“ на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Й. Х. и И. Г.; Акт за установяване на административно нарушение
от 19.03.2025г.; Декларация от 04.11.2024г.; Справка за собственост на МПС с
рег.№ ****; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система № ******
от 19.087.2024г.; Списък от 24.01.2018г.; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ******; Протокол от проверка № **********/
15.04.2024г.; Покана получена на 05.03.2025г.; Веществено доказателствено
средство снимка № ****/****, които бяха кредитирани като непротиворечиви
и взаимно допълващи се.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който
забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движение да превишават в населено място скоростта от 50км/ч. Видно от
атакуваното наказателно постановление мястото на нарушението е в
гр.Кърджали. Безспорно е отчетено превишение на допустимата скорост за
движение в населено място с 57км/ч., при което е приложена относимата
санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, предвиждаща за
превишаване над 50 км/ч.- глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Въпреки наличните
категорични доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че
при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са
допуснати процесуални пороци, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Безспорно е обстоятелството, че наказващият орган още на
датата 04.11.2024г. е открил нарушителя и още тогава е бил наясно кой на
3
инкриминираната дата е управлявал установеното моторно превозно средство,
с което е констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата.
Въпреки това една на 19.03.2025г. е съставен акта за установяване на
административно нарушение, което е повече от три месеца от узнаването на
нарушителя. Така се е стигнало до неспазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН,
тъй като актът за установяване на административно нарушение не е съставен в
законоустановения срок. Според посочената разпоредба, административно
наказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От
писмените доказателства по делото е видно, че нарушителят е станал известен
на контролните органи на 04.11.2024г., когато е декларирал, че автомобилът е
управляван от него. Същото обстоятелство се установява и от показанията на
разпитания актосъставител Й. Х.. Именно тогава е станало ясно, че В. П.
следва да отговаря за извършеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Контролният орган е разполагал служебно с всички данни за нарушителя,
включително за неговия статут като водач на МПС, но въпреки това е
съставил АУАН едва на 19.03.2025г., което е след изтичане на тримесечния
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с
целите и характера на административно наказателната отговорност, а именно
с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването
на производството и санкционирането на нарушението. Затова и неспазването
им е винаги съществено нарушение на закона. В тази връзка следва да се
посочи и задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г., прието съвместно от колегиите на
ВАС и ВКС, което постановено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и
по подобие с наказателното право, с изтичането на тези давностните срокове
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административно-наказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо. Ето защо, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото не следва да се обсъждат останалите доводи
изтъкнати в жалбата.
4
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 400лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000лв., възнаграждението е 400лв., в какъвто размер е платено
възнаграждение в настоящия случай. Това означава, че заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36
ал.2 от ЗА, поради което не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37
5
ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 29.07.2025г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено
наказание глоба в размер на 750,00лв. и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца“ на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на В. И. П. от **** с ЕГН **********, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на В. И. П. с адрес
*********** и ЕГН **********сумата от 400лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6