Р Е
Ш Е Н
И Е № 201
гр.П., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я та
НАХД № 236 по описа за 2018 г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на П.Ц.П. ***,
действащ чрез пълномощника си адв. А.Н. от ТАК, против НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.****, с което и на
осн. чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице-зам.директор
на ТП ДЛС“Ч. Л.“, е одобрил карнет-опис за провеждане на
краткосрочно-постепенна сеч върху половината площ от отдел 373, подотдел „з“, в
землище с.В., общ.П., обл.Т. (при площно сечище 5.900
хектара), в нарушение
на чл.24,ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
за сечите в горите (за този вид сеч
е допустим размер на отделното сечище е до 2 ха). Нарушението е извършено на 04.01.2018 г. в гр.П.,
ул.“М. М.“№**, ДЛС „Ч. Л.“, а е открито на 01.06.2018 г. от служители на РДГ-****
при извършена комплексна проверка в ТП ДЛС“Ч. Л.“ с участието на служители от
ТП ДЛС „Ч. Л.“ – нарушение по чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.24,ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите /НСГ/.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като подробно се развиват
подробни доводи свързани преди всичко с твърдения за погасяване на
отговорността по давност. Сочи се, че е изтекъл срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН,
тъй като още към 04.01. 2018 г. за ИАГ, респ. Директора на РДГ **** е било известно съществуването на издадения от
жалбоподателя карнет-опис, поради което 3-месечният срок за издаване на АУАН е
изтекъл на 04.04.2018 г. Наред с това се посочва, че
в случая е била обявена тръжна процедура за сеч, като заповедта за обявяването
й е била обжалвана, респ. оставена жалбата оставена без уважение, като
оспорваното от РДГ позволително за сеч е издадено именно в съответствие със съдебното решение. В с.з.
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощеният защитник адв.А.Н. от ТАК, която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на РДГ **** Е. Г. се явява лично и
чрез ст.юк ** оспорва жалбата и пледират за
потвърждаване на издаденото НП, представят се писмени бележки.
Районна прокуратура П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. По силата на трудов договор /приложен л.25/
жалбоподателя П.Ц.П. заемал длъжността „Заместник Директор“ в ТП ДЛС“Ч. Л.“ П.,
като по силата на длъжностната характеристика /л.66/ му били възложени и
задължения свързани с ръководство и контрол по планиране, маркиране, сортиментиране на лесосечния
фонд; ръководство по подготовка и изготвяне на цялостна документация по
отдаване на дейности и ползвания в горите; йерархически бил пряко подчинен
на Директора на ТП ДЛС П. Бил и лице, упражняващо лесовъдска практика, съгласно
удостоверение № 1388-1/26.03.2012 г.
/приложено л.73/. Със Заповед № 195/10.08.2017 г. /приложена л.67/ му било възложено издаването
на позволителни за сеч в горските територии-държавна собственост, както и
освидетелстване на сечищата.
През 2014 г. подотдел 373“з“ в землището на с.В., общ.П. бил маркиран
върху цялата площ от 11.9 ха, като през 2015 г. била изведена краткосрочна
постепенна сеч – осеменителна фаза върху площ от 6.0
ха /виж т.2 от КП, л.33/. На 06.07.2016 г. бил изготвен технологичен план №
1 за същият отдел 373“з“ землище с.В., общ.П., който бил утвърден от Директора
на ТП ДЛС „Ч. Л.“ Г. Г. По силата на този ТП била предвидена краткосрочна
постепенна сеч – осеменителна фаза, при площ на
подотдела 11.9 ха, площ на сечището 5.9 ха; при
предвиден добив от маркирана дървесина в обем 511 куб.м лежаща маса. Със
Заповед № 136/29.07.2016 г. /приложена по адм.дело №
119/2016 г. на ТАС, на разположение на страните, в деловодството на съда на ПпРС/,
Директорът на ТП-ДЛС“Ч. Л.“ Г. Г. определил за класиран на първо място след
търг с явно наддаване „М. г. л.“ЕООД гр. П., който бил обявен за купувач на
стояща на корен дървесина. Видно от приложените по преписката документи, един
от подотделите, включени в търга бил и 373“з“ в землището на с.В., общ.П. По
жалба на друг от участници в търга – „БГ- Г.“ООД гр.П. било образувано адм.дело № 119/2016 г. на ТАС, като с решение №
79/29.09.2016 г. съдът приел, че Заповед № 136/29.07.2016 г. е мотивирана,
напълно съответства на изискванията на закона, при което жалбата била
отхвърлена. С решение № 13792/17.11.2017 г. по адм.
дело № 12878/2016 г. на IV-то о. на ВАС,
решението на ТАС било оставено в сила. След влизане в сила на обжалваната
заповед, през 2018 г. било извършено ново досие за извършено маркиране през
2018 г., в което били приложени сортиментни ведомости
за изчисляване на обема, като на 04.01.2018 жалбоподателя П. утвърдил изготвен
от друг служител нов карнет-опис /приложен л.28/, с който съгласувал провеждането на
краткосрочно-постепенна сеч върху половината площ за отдел 373“з“. При тези
обстоятелства било издадено и позволително за сеч № 0411852/12.01.2018 г. от
инж. Б.Б., на П. Д., представител на „М. г. л.“ЕООД
гр.П. /същото е предмет на жалба против друго НП, по което е образувано анд № 233/2018 г. на ПпРС, на доклад на същия
съдия-докладчик/.
На 01.06.2018 г. свидетелят инж.**** съставил КП /приложен л.32-л.36/,
който обхващал периода 07.10.2016 г.-31.05.2018 г. във връзка с извършване на
комплексна проверка от РДГ **** за дейността на ТП ДЛС“Ч. Л.“. В т.2 от КП било
отразено, че след проверка на досието и на място в подотдел 373“з“ било
установено, че позволителното за сеч /а не карнет-описа/ е издадено в нарушение
на чл.24,ал.1 от НСГ.
Материалите от проверката били изпратени в РДГ ****, като на 16.07.2018
г. в сградата на РДГ **** Ц.К.К., в присъствие на
колегите си свидетелите Д.М. и П.Ж. съставил АУАН на жалбоподателя П., с който
и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на административно наказателното
производство против него. В показанията си в с.з. /протокол, л.53-54/
актосъставителя твърди, че преди да състави акта е проверил всички качени в
интернет информационната система на ИАГ документи и по устна заповед на
висшестоящ негов ръководител е съставил АУАН. В съставеният акт К. отразил, че
посредством одобряване на карнет-опис на 04.01.2018 г. за провеждане на
краткосрочно-постепенна сеч в половината площ за отдел 373“з“ в землището на
с.В., общ.П., П.П. е нарушил разпоредбата на
чл.257,ал.1,т.2 ЗГ,във вр. с чл.24,ал.1 от НСГ. Актът бил предявен на
нарушителя, който се запознал с него и го подписвал с възражение. В 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН нарушителят депозирал допълнително писмено
възражение по акта /приложено/, в което подробно изложил възраженията си,
идентични с тези изложени и по-късно в жалбата до съда. При тези обстоятелства
било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № **********/31.08.2018 г. на
Директора на РДГ ****, връчено на лично на 05.09.2018 г. видно от приложената
/л.14/ разписка.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Ц.К.К., свидетелите Д.М., П.Ж., ***, ***, както и от приложените
по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя, като се
претендира наличие на както на различни по вид, но съществени процесуални
нарушения, довели до цялостното опорочаване на производството, така и
недоказаност по същество на вмененото като извършено нарушение на ЗГ и
подзаконовия нормативен акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, доколкото съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.****
на когото и съгласно приложената Заповед /л.10/ са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Съдът намира за
основателно възражението на защитата на жалбоподателя свързан с погасяване на
отговорността му по давност. При безспорно
установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при
установената начална дата 04.01.2018 г. когато нарушителят П.Ц.П. е бил
известен, то съдът приема, че към датата на съставяне на акта – 16.07.2018 г. е
изтекъл срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение.
Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на
задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК–
т.3, където се посочва, че срокът започва
да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното
административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е
установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на
чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от
използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Съгласно чл.156, ал.1,т.7 от ЗГ ИАГ създава и
поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се
спори, че жалбоподателя като оправомощено лице по смисъла на чл.50,ал.15,т.1 от
НСГ има право да одобрява карнет- описи, което именно на 04.01.2018 г. П. е
сторил. Извършеното от него действие е осъществено и чрез интернет базираната
ИС на ИАГ. След като карнет-описа за отдел 373“з“ е бил одобрен от П. и
публикуван в интернет системата на 04.01.2018 г., то очевидно още от този
момент нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи.
Твърденията на Директора на РДГ **** в с.з., че не им достигат хора, които да
извършат подобна контролна дейност и че реално се проверява не повече от 50 %
от дейността на ТП ДЛС, не почива на разпоредбите на закона и не може да бъде
вменявано в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл.2,ал.2 от Устройственият
правилник на регионалните дирекции по горите /обн.,ДВ,
бл.104/27.12.2011 г./, РДГ осъществява функциите на ИАГ в определения й район.
Част от задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските
територии, и никъде в нормативната уредба съдът не откри обозначение на
процентно или друго съотношение при извършване на подобни проверки. Ето защо
настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не
е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-04.01.2018
г. и е изтекъл на 04.04.2018 г., а АУАН е съставен на
16.07.2018 г. В заключение следва да се отбележи, че така възприеманото
становище на въззивния съд намира опора и в правната теория, която е категорична за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него
и актосъставителя или административно наказващия орган.
Независимо от горепосоченото, основателно се явява
и възражението на защитата, че извършването на вмененото нарушение не е доказано по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е,
че основен
и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето,
което се твърди, че е извършило виновно вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят виновно и умишлено е извършил нарушение
по чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ, във вр. с чл.24,ал.1 от НСГ. Разпоредбата на
чл.24,ал.1 от НСГ предвижда, че „краткосрочно-постепенната
сеч се провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха…“,
докато в издаденото НП се посочва, че П. е одобрил единствено карнет-опис за такава
сеч върху половината от подотдела, при площно сечище 5.900
ха, при което се твърди, че е нарушил чл.24,ал.1 от НСГ.
Както вече се посочи и изясни по-горе в мотивите, жалбоподателят П.Ц.П.
е заемал длъжността „Заместник Директор“ в ТП ДЛС „Ч. Л.“ П. и като такъв е бил
йерархически пряко подчинен на Директора на предприятието инж.Г. Г. Директорът,
в атакуваната по съдебен ред Заповед № 136/29.07.2016 г. изрично е утвърдил
тръжната процедура по сеч в горите, между които и сечището в отдел 373“з“. В
приложеният по адм.дело утвърден технологичен план
/л.0124/ действително е посочено, че площта на целият подотдел е 11.9 ха, а
размерът на сечището е 5.9 ха, т.е. половината. След връщане на преписката в ТП
ДЛС Ч. Л. и след като е създадено ново досие за
отдел 373“з“, жалбоподателят стриктно се е придържал към служебните си
задължения като е одобрил съставената от Л. С. сортиментна
ведомост и карнет-опис. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на
чл.24,ал.1 от НСГ, която фигурира в акта и НП като нарушена, е претърпяла
изменение с ДВ, бр.72/2015 г. когато за
пръв път в нея е въведено изискване този вид сеч да се провежда в сечища с площ
до 2 ха, като до този момент не е съществувало подобно ограничение. С
приложената в с.з. /л.48/ Заповед от 03.11.2015 г. Изпълнителния директор на ИАГ е дал
задължителни указания по приложението на НСГ касаещи относимия
към настоящия казус §4 от ПЗР на НСГ. В Заповедта изрично е указано, че изготвените до датата на изменението на
Наредбата-16.07.2015 г. карнет-описи са валидни до 31.12.2016 г. и
конкретно е посочено, че са валидни
маркираните сечи за подготвителни, осеменителни и
осветителни фази на краткосрочно-постепенната сеч с площ на сечищата и над 2 ха. Предвид дадените задължителни указания и
доколкото площното сечище е маркирано да пръв път преди
изменението на НГС през 2015 г. /във връзка с проведената впоследствие и
атакувана по съдебен ред тръжна процедура/,то съгласно чл.3,ал.2 ЗАНН
разпоредбата на чл.24,ал.1 НСГ в редакцията й преди изменението от 2015 г. се явява
по-благоприятен за дееца закон, тъй като не предвижда изискване за максимален
размер на площното сечище при този вид сеч, което от
своя страна е достатъчно основание за отмяна на НП.
При установената в хода на съдебното дирене йерархична подчиненост
спрямо Директора на ТП ДЛС“Ч. Л.“ гр.П., длъжностното лице П.Ц.П. стриктно е
спазил задълженията си, вменени му по длъжностна характеристика и след като
разгледал приложените документи, не е имал правно основание да откаже да одобри
карнет-описа на отдел 373“з“, тъй като всички документи са били изрядни.
Изпълнението на задълженията му е въз основа на издадени заповеди от Директора
на ТП ДЛС“Ч. Л.“ П. и дори те да са неправомерни, то доколкото не налагат
очевидно за него престъпление, изпълнението им само по себе си води до
изключване на вината, съгласно чл.16 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН.
При горепосоченото, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със
задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил
такава допълнителна проверка и бе отчел аргументираните допълнителни писмени
възражения на нарушителя, Директорът на РДГ **** очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител П.Ц.П..
С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил
административното нарушение, за извършването на което е бил санкциониран,
поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на РДГ ****, с което и на осн.чл.257,ал.1,т.2
от ЗГ, на П.Ц.П. ***, ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник адв. А.Н. ***, със съдебен адрес ***,офис № *, за
нарушение по чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ, във вр. с чл.24,ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста
лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: