РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр.Мадан, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20235430200111 по описа за 2023 година
Образувано е по депозирана жалба от Б. Ю. М., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № ** г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Смолян, РУ Мадан, с което на
Б. Ю. М., ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че като водач
на моторно превозно средство, за това че: На 25.09.2022 г. около 00:10 часа в с.
Средногорци, общ. Мадан, ул. Арда на РП II клас 86 при км. 124+100 с посока на движение
от разклон Черна, като водач на лек автомобил марка Тойота Корола Версо с рег. № **
собственост на Ю. М. М., ЕГН ********** от гр. С., със служебно прекратена регистрация
от 09.09.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения, че управляваният от водача на 15.09.2022 г.
автомобил бил регистриран и на него имало табели на определените за това места.
Собственикът на автомобила Ю. М. не бил получавал уведомление от ГФ или ОДМВР
Смолян за служебно прекратена регистрация на МПС преди 15.09.2022 г. Моли за отмяна
на обжалваното постановление.
Постъпило е писмено становище от пълномощника на въззиваемата страна, с което
жалбата се оспорва като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 15.09.2022 г. около 00.10 часа, в с. С., обл. С., на ул. „А.“, на разклона за гр. М.
полицейските служители - св. В. В. Х. и св. С. Д. К. спрели за проверка лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ с peг. № **, управляван от жалбоподателя Б. Ю. М., който
автомобил е собственост на Ю. М. М., ЕГН **********. От направената на място справка в
информационния масив на МВР чрез таблет било установено, че автомобилът няма
сключена застраховка Гражданска отговорност и че регистрацията на автомобила е
1
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 09.09.2022г. Пред
полицейските служители Б. М. заявил, че не е знаел, че автомобилът е без сключена
застраховка гражданска отговорност и че е със служебно прекратена регистрация.
Материалите от извършената проверка били докладвани на РП Смолян, като с
Постановление от 18.10.2022 г. по пр. пр. № 2480/2022 по описа на РП Смолян е поставен
отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер.
Наблюдаващият прокурор е приел, че липсва осъществено престъпление от общ характер по
чл. 345, ал. 2 от НК, като препис от постановлението е изпратено на Началника на РУ МВР
Мадан за преценка за налагане на административно наказание за допуснато нарушение от Б.
Ю. М.. Въз основа на постановление от 18.10.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № ** по описа на РП Смолян е издадено и обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от приетите по делото доказателства – заверени копия на: АУАН серия
GA, № ** г.; Мотивирана резолюция № ** г. на Началник РУ-Мадан; Наказателно
постановление № ** г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № **
г. на РП-Смолян; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач
за Б. Ю. М., материалите по постъпилата преписка от РУ-Мадан №** г., както и от
показанията на разпитаните свидетели В. Х. и С. К..
В случая обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния
случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други
изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП. В
тази хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в
Постановление на РП Смолян за отказ да се образува досъдебно производство от 18.10.2022
г. по преписка № 2480/2022 г. на РП Смолян. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна,
като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са
извършени), като от съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за
управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Собствеността
върху процесното МПС и връчването на наказателното постановление не се оспорва от
страните.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението
се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената
санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е
управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно
прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени
регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството,
2
дали на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство,
описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени
в ЗДвП и в Наредба № 45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС,
при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила. Задължението за
уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от
Кодекса на застраховането. В настоящия случай няма никакви данни нито собственикът на
процесния автомобил Ю. М. М., да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Липсват каквито
и е доказателства и жалбоподателят Б. Ю. М. към датата на извършване на вмененото му
нарушение на чл. 140 от ЗДвП, да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил
длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство. По делото липсват каквито и да е било доказателства
за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или
непредпазливост - неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на
вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. В случая се касае за
незнание на факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това по отношение на
санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на
деянието при форма на вината "непредпазливост". При липсата на уведомяване на
собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, то водачът на автомобила към
датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да
предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В този
смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на - ОСС от
НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е доказано виновно извършване
на деяние по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Деянието на жалбоподателя осъществява състава на
нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, а съобразно чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
глоба от 250 лв. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се
прие, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
3
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът
намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да
преквалифицира деянието, за което е наказан жалбоподателят, като приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Както се посочи, деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл.
638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е предвидено административно наказание
глоба в размер на 250 лева. За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП се предвижда административно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно
Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС: "кое престъпление е по-тежко
наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание". Изведените
указания по приложението на закона следва да намерят съответно приложение в
производството по ЗАНН, като в случая по-леко наказуемо е нарушението по чл. 638, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като за него е предвидено единствено наказание глоба
във фиксиран размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на
обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/. Не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено на 15.09.2022
г. около 00:10 часа в с. С., общ. М., ул. А. на РП II клас .. при км. 124+100 с посока на
движение от разклон Ч., при управление на лек автомобил марка Тойота Корола Версо с рег.
№ ** собственост на Ю. М. М.. Обстоятелството, че към момента на проверката спрямо
управлявания от жалбоподателя автомобил не е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява от показанията на разпитаните свидетели В. В.ев
Х. и С. Д. К., които са в унисон с останалите доказателства по делото.
Деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е доказано и от субективна
страна. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да
изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.1, т. 1
от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост,
какъвто е и настоящия случай. Като водач на моторното превозно средство жалбоподателят,
преди да поеме управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство
може да бъде установено от водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нещо повече - нормата на чл.100, ал.3 от
ЗДвП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство, което не е било
спряно от движение, освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака, както
и застрахователната полица. По тези съображения съдът приема, че следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние
от нарушение по на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което
преквалифициране е напълно допустимо и не ограничава правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият се е защитавал по релевантните факти. /в този смисъл е и
Решение № 158/23.06.2023 г. по КНАХД № 58/2023 г. по описа на Административен съд
Смолян/. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер от 250 лева. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
4
В случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР
към ЗАНН маловажен е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на 15.09.2022 г. около 00:10 часа в с. С., общ. М., ул.
А. на РП II клас .. при км. 124+100 с посока на движение от разклон Ч., е управлявал лек
автомобил марка Тойота Корола Версо с рег. № ** собственост на Ю. М. М., ЕГН
**********, при липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за
автомобилистите, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 250
лева (двеста и петдесет лева).
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и при направено искане от всяка от страните по делото
следва да им бъдат присъдени сторените разноски по съразмерност на осн. чл. 63д ЗАНН вр.
чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК - пропорционално на уважената/отхвърлената част от
жалбата. След като е изменено НП и е отменено едно от двете наказания в полза на
жалбоподателя по съразмерност с изхода от делото следва да бъдат присъдени 50% от
размера на реализираните разноски /В този смисъл е Определение № 183/06.04.2023 г. по
частно касационно административно дело № 36/2023 г. по описа на Административен съд
Смолян/ Така в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 200
лева. Разноски се дължат и на насрещната страна по жалбата, като в полза на въззиваемия
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева на осн. чл.
27е от НЗПП. По съразмерност с отхвърлената част от жалбата в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 Наказателно постановление № **г., издадено от
Началник на РУ Мадан при ОД на МВР Смолян, с което на Б. Ю. М., ЕГН ********** на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НАЛАГА на Б. Ю. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на 15.09.2022 г. около 00:10 часа в с. С., общ. М., ул. А. на
РП II клас * при км. 124+100 с посока на движение от разклон Ч. е управлявал лек
автомобил марка Тойота Корола Версо с рег. № **, собственост на Ю. М. М., ЕГН
**********, при липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за
автомобилистите, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 250
ЛЕВА (ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА).
ОСЪЖДА ОД на МВР Смолян да заплати на Б. Ю. М., ЕГН ********** сумата в
общ размер от 200 лева (двеста лева) - разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност с уважената част от жалбата.
5
ОСЪЖДА Б. Ю. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Смолян сумата
размер от 50 лева (петдесет лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6