МОТИВИ към Присъда № 260013

по НЧХД № 982/2019 год. по описа на ВТРС.

 

Подадена е тъжба от И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, в лично качество и в качеството си на управител на „Елис-163“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, ап. 13 и като пълномощник на ЕТ „ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к. „Кольо Фичето“, ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4 и

ЕТ „ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к. „Кольо Фичето“, ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, чрез адв. М.М.Д. - САК, личен номер ********** и адв. Р.А.Х. - САК, личен номер **********, и двете със служебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, ул. „К. Петканов“ № 6

Срещу:

Д.В.В., ЕГН **********, бивш репортер на предаването „Господари на ефира“, продуцирано от „Глобал Фрейм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 51 А, ет. 2 и излъчвано в ефира на „Нова телевизия“ („Нова Броудкастинг Груп“ АД, ЕИК *********)

правно основание: чл. 80 от НПК във вр. с чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и

С.С.М., ЕГН **********, оператор на предаването „Господари на ефира“, продуцирано от „Глобал Фрейм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 51 А, ет. 2 и излъчвано в ефира на „Нова телевизия“ („Нова Броудкастинг Груп“ АД, ЕИК *********)

правно основание: чл. 80 от НПК във вр. с чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

С тъжбата са предявени и граждански искове както следва:

ГРАЖДАНСКИ ИСК с правно основание чл. 84 от НПК във вр. с с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от името на И.Р.И. срещу Д.В.В. и „Глобал Фрейм“ ООД за сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението „клевета“, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите, а именно 26.09.2018 г. до деня на завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, ведно е разноските по делото

ГРАЖДАНСКИ ИСК с правно основание чл. 84 от НПК във вр. с с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от името на И.Р.И. срещу С.С.М. и „Глобал Фрейм“ ООД за сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението „клевета“, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите, а именно 26.09.2018 г. до деня на завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото

ГРАЖДАНСКИ ИСК с правно основание чл. 84 от НПК във вр. с с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от името на ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“ срещу Д.В.В. и „Глобал Фрейм“ ООД за сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението „клевета“, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите, а именно 26.09.2018 г. до деня на завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото

ГРАЖДАНСКИ ИСК с правно основание чл. 84 от НПК във вр. с с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от името на ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“ срещу С.С.М. и „Глобал Фрейм“ ООД за сумата от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението „клевета“, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите, а именно 26.09.2018        г. до деня на завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото

С тъжбата е привлечен в качеството на граждански ответник: „ГЛОБАЛ ФРЕЙМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 51 А, ет. 2, представлявано от управителя С.В.П. със съдебен адрес:***.

Със Разпореждане от 13.06.2019 год. съдът е дал ход на тъжбатав частта й подадена от И.Р.И., като е оставил без разглеждане тъжбата в частта й подадена от ЕТ „ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА“, ЕИК ********* като недопустима. Това разпореждане е обжалвано пред ВТОС, който го е потвърдил.

В тъжбата и направеното впоследствие уточнение на същата след указания на съда, се твърди следното:

На 26.09.2018 г. в склад за хранителни продукти на дружество „Елис-163“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 90, са влезли без надлежно разрешение, без основание и без дори да се легитимират репортерът Д.В. и операторите С.С.М. и А.Т., снабдени с камери и микрофони. Към тази дата Д.В. е изпълнявал функциите на репортер, а С.М. и А.Т. - на оператори, в предаването „Господари на ефира“, продуцирано от „Глобал Фрейм“ ООД, ЕИК *********, и излъчвано в ефир на „Нова телевизия“ („Нова Броудкастинг Груп“ АД, ЕИК *********). В., М. и Т. са започнали да снимат без да са уведомявали никого за това, а В. е проявил грубо отношение и трайно нежелание да напусне склада.

В тъжбата се твърди, че С.М. е влязъл в склада в 16.45 ч. заедно с Д.В. и известно време след това е излязъл, но продължил да снима без надлежно разрешение за това. А.Т. не е влизал в склада, а е снимал единствено отвън.

С тъжбата се твърди, че при влизането им в склада, И.Р.И., в качеството си на пълномощник на ЕТ „ЕЛИС - ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к. „Кольо Фичето“, ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, и като управител на „ЕЛИС-163“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, ап. 13, което дружество съвместно упражнява дейност с горепосочения едноличен търговец, учтиво е помолил Д.В. и С.М. да напуснат помещението. Д.В., противно на изричния призив на И.И. да си тръгне, е останал в склада.

След словесното пререкание с репортера В., който упорито не е уважил правото на лична свобода и неприкосновеност на личността на И.И., В. заедно със своите колеги продължили да снимат г-н И., респективно незаконосъобразно влезнали в частната собственост, представляваща склад за хранителни стоки, И.Р.И. - представен в репортажа като управител на ЕТ „Елис - Елисавета Захариева“ и П. Т. С. - служител в склада, са съпроводили В. до изхода. Тази реакция от тяхна страна е била наложителна, понеже В. категорично е отказвал да напусне помещението. В тъжбата се твърди, че между тримата (И., С. и В.) не е имало пряка интервенция, нито пък удари, закани, грубости и обиди. Към този момент Д.В. е заснемал случващото се с мобилния си телефон без каквото и да е разрешение от заснетите лица. Докато И.И. и П. С. са съпровождали В. към изхода на склада (без каквото и да е физическо насилие и вербална заплаха), последният излагал словесно пред камерата на мобилния си телефон следните реплики: „Ето, вижте как ме блъскат... ето, това се случва, аз буквално съм изхвърлен“, след което, вече без камера, В. се хвърлил сам на земята пред склада. Впоследствие е пристигнал екип на полиция. По-късно В. е бил откаран от специализиран екип на ЦСМП в Спешно отделение.

С тъжбата се твърди, че гореописаната фактическа обстановка е заснета и излъчена в репортажа на Д.В., в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“ на 27.09.2018 г. и е коментирана от Д.В. в описаните по-долу в тъжбата емисии „Новини“, а именно централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 26.09.2018 г., късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 26.09.2018 г., централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 27.09.2018 г., като по време на коментара си същият е изложил вербално клеветнически твърдения за извършено спрямо него престъпление - нанасяне на телесна повреда от тъжителя И.И..

С извършването на описаните по-долу действия, които представляват отделни деяния, но при предварително формирано убеждение за целения противоправен резултат, процесуалните представители на тъжителя считат в тъжбата, че е осъществено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.

По-нататък в тъжбата се описват подробно твърдени извършени от двамата подсъдими деяният, които в своята съвкупност според тъжбата представляват продължавано престъпление и са следните:

1. Извършено от Д.В. деяние на 26.09.2018 г.

- Разпространение на клеветнически твърдения, излъчени в централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ на 26.09.2018 г.

- Разпространение на клеветнически твърдения, излъчени в късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ на 26.09.2018 г.

2. Извършено от Д.В. деяние на 27.09.2018 г.

- Разпространение на клеветнически твърдения, излъчени в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“ на 27.09.2018 г.

- Разпространение на клеветнически твърдения, излъчени в централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ на 27.09.2018 г.

3. Извършено от Д.В. в съучастие със С.М. деяние от 26.09.2018 г., изразяващо се в заснемане на допълнение към репортаж, представляващо опит за разпространение на клеветнически твърдения за извършено от И.И. престъпление.

С оглед изложеното в тъжбата, тъжителят И.И. и неговите процесуални представители твърдят, че спрямо И.И. е осъществено едно престъпление, съдържащо няколко деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление (клевета), извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като отделните деяния в състава на продължаваното престъпление са следните:

1. На 26.09.2018 г. Д.В. в скайп връзка с водещия на емисията „Новини“ е разпространил в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Последните резултати от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми, но това, което се случи, е, че един собственик на склад заедно с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правих интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност, които ние показахме как се продават в търговската мрежа. Открихме по-късно, че те си стоят там, информирахме всички възможни институции и до ден-днешен никоя не взе адекватно решение така, че да прекрати дейността на този склад, въпреки обещанията на Агенцията по храните и прокуратурата.".

Твърди се, че това деяние е извършено на 26.09.2018 г. от Д.В.. Деянието е извършено по вербален начин в скайп връзка, излъчена на живо и е разпространено в национален ефир - ефира на „Нова телевизия“, централна емисия „Новини“ от 26.09.2018 п, т.е. чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия. В тази връзка мястото на извършване на деянието следва да се определи като национален ефир, телевизия.

2. На 26.09.2018 г. Д.В. в интервю е разпространил в национален ефир - късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Операторите почти през цялото време бяха отвън, защото той ме заключи в склада, аз опитах с мобилния си телефон да снимам и успях да снимам всичко, което се случи вътре. Държаха се изключително грубо, арогантно, блъскаха ме през цялото време, дърпаха ме и накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън, където получих тези наранявания“.

Твърди се, че това деяние е извършено на 26.09.2018 г. от Д.В.. Деянието е извършено по вербален начин и е разпространено в национален ефир - ефира на „Нова телевизия“, късна емисия „Новини“ от 26.09.2018 г., т.е. чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия. В тази връзка мястото на извършване на деянието следва да се определи като национален ефир, телевизия.

3. На 26.09.2018 г. Д.В. като извършител и С.М. като помагач са извършили в съучастие опит за разпространение на клеветнически твърдения за извършено от И.И. спрямо Д.В. престъпление - нанасяне на телесна повреда, чрез допълнително заснемане на видеоматериал във връзка с репортажа, излъчен на 27.09.2018 г. в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, чието предназначение е излъчването му в национален ефир за целите на потвърждаване клеветническото твърдение на В. за извършено от И.И. престъпление - нанасяне на телесна повреда.

Твърди се, че това деяние е извършено на 26.09.2018 г. в съучастие между Д.В. (извършител) и С.М. (помагач), извършено е чрез фактически невербални действия, използвани са аудиовизуални средства (камера, микрофон), а мястото на извършване е пред заснетия в репортажа склад - собственост на „Елис-163“ ЕООД, ЕИК *********, в който упражнява дейност ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 90.

4. На 27.09.2018 г., при излъчване на репортаж в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, Д.В. е разпространил в национален ефир клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: "Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен.".

Твърди се, че това деяние е извършено от Д.В. на 27.09.2018 г. (датата на излъчване на репортажа, тъй като към този момент клеветническите твърдения са достигнали до зрителите на „Нова телевизия“), по вербален начин и е разпространено в национален ефир - ефира на „Нова телевизия“, предаването „Господари на ефира“ от 27.09.2018 г., т.е. чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия. В тази връзка мястото на извършване на деянието следва да се определи като национален ефир, телевизия.

5. На 27.09.2018 г. Д.В. в интервю е разпространил в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: "Мен ме заключиха вътре и започнаха да се разправят с мене. Аз бях хванат от И.И. и още двама служители на склада и буквално изхвърлен на плаца отвън и бях хвърлен на земята. Опитах се да се задържа първо на крака. Ударих си ръцете, главата. Всъщност в един момент започна да ми се завива свят.".

Твърди се, че това деяние е извършено на 27.09.2018 г. от Д.В.. Деянието е извършено по вербален начин и е разпространено в национален ефир - ефира на „Нова телевизия“, централна емисия „Новини“ от 27.09.2018 г., т.е. чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия. В тази връзка мястото на извършване на деянието следва да се определи като национален ефир, телевизия.

Поради всичко изложено по-горе с тъжбата се твърди, че е налице усложнена престъпна дейност, а именно извършено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, което престъпление е извършено от Д.В. и С.М., като правната квалификация спрямо всеки един от подсъдимите е следната:

Спрямо Д.В. - престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 26 от НК.

Спрямо С.М. - престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК във вр. чл. 26 от НК.

Предвид изложеното с тъжбата се моли на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 81 от НПК, да бъде образувано наказателно производство срещу Д.В.В. и С.С.М. за това, че на 26.09.2018 г. същите са извършили действия в съучастие, изразяващи се в изготвяне на репортаж, целящ разпространение на клеветнически твърдения спрямо И.И., изразяващи се в нанасяне от последния на телесна повреда спрямо Д.В., който репортаж е излъчен на 27.09.2018 г. в предаването „Господари на ефира“, излъчвано в ефира на „Нова телевизия“ („Нова Броудкастинг Груп“ АД), а спрямо Д.В.В. и за това, че на 26.09.2018 г. в клип с жива връзка, излъчен в ефира на „Новините“ на „Нова телевизия“ е разпространил клеветнически твърдения, че му е нанесена телесна повреда от И.И.. Твърди се, че с описаните действия В. и М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета, която е нанесена публично, разпространена е чрез телевизия и която се изразява в приписване на престъпление на длъжностно лице и от която са настъпили тежки последици за наклеветения И.И. - престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 във вр. ал. 1 от НК.

С тъжбата се моли след доказване на частното обвинение, съдът да постанови присъда, с която да признае Д.В.В. и С.С.М. за виновни по частното обвинение и да им наложи справедливо наказание.

С тъжбата са направени множество доказателствени искания, описани подробно в шестнадесет пункта, както и са приложени веществени доказателства (компактдискове със видеозаписи).

В съдебно заседание процесуалните представители на тъжителя - адв. Р.Х. и адв. М.Д. - двете от САК, редовно упълномощени, поддържат предявените граждански искове от тъжителя И.И.. Съдът, след като изслуша становището на страните, счете, че така предявените граждански искове с тъжбата следва да бъдат оставени без разглеждане. На първо място, видно от изложеното от процесуалния представител на тъжителя се установява, че с оглед определяне допустимостта на самите искове, както и решаването по същество, за в бъдеще дали същите ще бъдат основателни или не, е необходимо да бъдат събирани множество допълнителни доказателства - над 15, както сочат процесуалните представители на тъжителя. Това от своя страна ще доведе до отлагане на наказателното дело, което съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК е недопустимо. Освен това, както сочи и адв. Д. евентуалното приемане и разглеждане на гражданските искове в настоящото наказателно производство ще затруднят изключително процеса, което също е аргумент същите да бъдат оставени без разглеждане. Предвид горното с протоколно определение от 30.10.2019 год. съдът остави без разглеждане предявените от И.Р.И. граждански искове срещу подсъдимите Д.В.В. и С.С.М. и срещу „Глобал Фрейм” ООД.

В съдебно заседание тъжителя, редовно уведомен, се явява лично и с адв. Х., редовно упълномощена. Адв. Х. прави нови доказателствени искания (за изискване на писмени доказателства, за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, за допускане до разпит на свидетели и други). Съдът с оглед разкриване на обективната истина и установяване на фактическата обстановка и обстоятелствата по делото, счете, че така направените доказателствени искания са допустими и основателни, поради което същите бяха уважени. По същество адв. Х. поддържа изцяло тъжбата и счита, че обвинението така както е формулирано в тъжбата, е доказано по безспорен начин, като моли съда да признае двамата подсъдими за виновни. Излага подробни доводи в тази насока.

Подсъдимият Д.В. в хода на съдебното следствие, след изслушването на всички свидетели, дава кратки обяснения по повдигнатото обвинение, като не се признава за виновен. Моли съда да постанови присъда, с която бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия В. - адв. В.Ф. от ВТАК, редовно упълномощен, счита, че повдигнатите обвинения не са доказани, поради което моли В. да бъде признат за невиновен и напълно оправдан. Сочи доводи според които извършеното от В. не е съставомерно и не осъществява състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение с тъжбата.

Подсъдимия С.М. - редовно призован и уведомен, не се явява, представлява се от адв. В.Ф. от ВТАК, редовно упълномощен. Адв. Ф. счита, че повдигнатото срещу подсъдимия М. обвинение не е доказано, поради което моли същия да бъде признат за невиновен и оправдан.          По искане на повереника на тъжителят бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели Д. П. Г., Р. И. П., А.А. М. А., П. Т. С., К.А.А., А. И. П., А.В.Т.. Също по негово искане съдът допусна и назначи съдено-медицинска експертиза, както и комплексна видео-техническа експертиза. По искане на страните и предимно по искане на тъжителя и неговите процесуални представители, бяха изискани и приложени по делото множество писмени доказателства, както и бяха приети и приложени представените от тях писмени такива и компактдискове с видеозаписи.  

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства (цифрови носители с видеозаписи) поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят И.Р.И., в качеството си на пълномощник на ЕТ „ЕЛИС - ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ж.к. „Кольо Фичето“, ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, и като управител и представляващ „ЕЛИС-163“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. „Полтава“ № 7, вх. Г, ет. 4, ап. 13, е стопанисвал помещение - склад за пакетирани хранителни продукти на дружество „Елис-163“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 90.

На 26.09.2018 год. около 16.45 ч. в склад за хранителни продукти на дружество „Елис-163“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 90, са влезли без надлежно разрешение, репортерът Д.В. и операторите С.С.М. и А.Т., снабдени с камери и микрофони. Към тази дата Д.В. е изпълнявал функциите на репортер, а С.М. и А.Т. - на оператори, в предаването „Господари на ефира“, продуцирано от „Глобал Фрейм“ ООД, ЕИК *********, и излъчвано в ефир на „Нова телевизия“ („Нова Броудкастинг Груп“ АД, ЕИК *********). В., М. и Т. са започнали да снимат без да са уведомявали никого за това. Подсъдимия Д.В. и подсъдимия С.М. влезли в самото закрито помещение на склада, а св. Т. останал извън помещението, като заснимал общи кадри. Подсъдимият В. започнал да изготвя репортаж във връзка с извършен такъв от него дни преди това, като е обикалял из складовото помещение и е показвал наредени стоки, едновременно с това коментирайки неправомерни действия от страна на И.И. и представляваната от него фирма, като подсъдимия М. заснимал репортажа. В склада по това време е имало служители на „Елис 163” ЕООД - свидетелите Р. П., Д. Г., П. С. и други, включително и тъжителя И.И.. Същите няколкократно подканили В. да напусне склада, но същия категорично отказвал, като продължавал да коментира пред камерата, излагайки данни за неправомерни действия от страна на дружеството и И.И.. След известно време след подканяне на служителите от склада, подсъдимия М. е излязъл, но продължил да снима без надлежно разрешение за това.

След като М. напуснал складовото помещение, подсъдимия В. извадил собствения си мобилен телефон и започнал да снима с него продължение на репортажа си. Отново няколкократно бил подканян от тъжителя И.И. и от останалите служители да напусне складовото помещение, но В. отказвал, като се дърпал и продължавал да снима и да коментира действията на служителите. След словесно пререкание между В., И.И. и другите служители от склада, подсъдимия В. бил съпроводен до изхода на помещението, като той непрекъснато се дърпал назад и отказвал да напусне. Тази реакция от тяхна страна е била наложителна, понеже В. категорично е отказвал да напусне помещението. От страна на тъжителя И. и останалите служители не е имало удари, закани, грубости и обиди. Към този момент Д.В. е заснемал случващото се с мобилния си телефон без каквото и да е разрешение от заснетите лица. Докато И.И. и П. С. са съпровождали В. към изхода на склада, като са го избутвали без излишни грубости, последният излагал словесно пред камерата на мобилния си телефон следните реплики: „Ето, вижте как ме блъскат... ето, това се случва, аз буквално съм изхвърлен“, след което, вече без камера, при самото излизане през металната врата на складовото помещение, В. се хвърлил сам на земята пред склада. След избутването му от складовото помещение, металната врата била затворена от вътрешна страна, като И. и служителите останали вътре.

При излизането си от складовото помещение подсъдимия В. залитнал наляво и паднал на земята, като се подпрял на лявата си ръка, без да си удря ръката или друга част на тялото си, като дори не е изтървал и е продължил да държи с дясната си ръка микрофона и мобилния си телефон. Тази ситуация е била заснета с камерата от подсъдимия М., който в този момент се намирал пред вратата на склада и очаквал излизането на В.. Подсъдимия В. останал седнал на земята, като започнал уговорки с подсъдимия М. да продължи заснемане на репортажа, но да бъде представена такава ситуация, че при излизането си от склада, В. е бил изхвърлен със сила и е паднал на земята, при което си е ударил и наранил главата, като дори е останал за момент в безсъзнание. След кратки уговорки между двамата, подсъдимия М. започнал да заснима В. във различни пози: полегнал на лявата си страна, легнал (проснат) по гръб и други подобни пози, имитирайки безпомощно състояние и изпадане в безсъзнание. След заснимане на такива ситуации от различни планове, В. останал да лежи на земята, а М. се обадил на тел. 112 и уведомил за инцидент. Впоследствие е пристигнал екип на полиция и линейка. Пред полицаите подсъдимия В. продължил да имитира влошено състояние, като трудно се изправил и залитал. По-късно В. е бил откаран от специализиран екип на ЦСМП в Спешно отделение. Цялата тази ситуация обаче била заснета и от охранителна камера пред склада, за която подсъдимите В. и М. не знаели. Видеозаписа от тази камера е снет на магнитен носител (СД) и приложен по делото като веществено доказателство.

Заснетите от подсъдимия М. кадри, в които подсъдимия В. лежи на земята в "безпомощно състояние" били излъчени в репортажа на подсъдимия  Д.В. в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“ на 27.09.2018 г. и коментирани от самия В. в последващи емисии „Новини“, а именно централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 26.09.2018 г., късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 26.09.2018 г., централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 27.09.2018 г., като по време на коментара си В. е изложил вербално твърдения за извършено спрямо него престъпление - нанасяне на телесна повреда от тъжителя И.И.. По конкретно коментарите и изказванията на подсъдимия В. са следните:

- На 26.09.2018 г. Д.В. в скайп връзка с водещия на емисията „Новини“ е заявил: „Последните резултати от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми, но това, което се случи, е, че един собственик на склад заедно с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правих интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност, които ние показахме как се продават в търговската мрежа. Открихме по-късно, че те си стоят там, информирахме всички възможни институции и до ден-днешен никоя не взе адекватно решение така, че да прекрати дейността на този склад, въпреки обещанията на Агенцията по храните и прокуратурата. “;

- На 26.09.2018 г. Д.В. в интервю в национален ефир - късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ е заявил: „Операторите почти през цялото време бяха отвън, защото той ме заключи в склада, аз опитах с мобилния си телефон да снимам и успях да снимам всичко, което се случи вътре. Държаха се изключително грубо, арогантно, блъскаха ме през цялото време, дърпаха ме и накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън, където получих тези наранявания“;

- На 27.09.2018 г., при излъчване на репортаж в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, Д.В. е разпространил в национален ефир клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен. “;

- На 27.09.2018 г. Д.В. в интервю в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ е заявил: „Мен ме заключиха вътре и започнаха да се разправят с мене. Аз бях хванат от И.И. и още двама служители на склада и буквално изхвърлен на плаца отвън и бях хвърлен на земята. Опитах се да се задържа първо на крака. Ударих си ръцете, главата. Всъщност в един момент започна да ми се завива свят".

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани лицата Д. П. Г., Р. И. П., А.А. М. А., П. Т. С., К.А.А., А.И. П., А.В.Т., П. М. Т., А. И. П.,

Свидетелите Д. П. Г. и Р. И. П. са служители в „Елис 163” ЕООД, а П. Т. С. е служител в „Елис - Елисавета Захариева” като шофьор доставчик. Г. и П. работят в процесния склад за хранителни продукти, като и тримата свидетели (Г., П. и С.) са се намирали в склада на 26.09.2018 год. следобед, когато в същия са влезли подсъдимите В. и М.. В показанията си пред съда и тримата свидетели твърдят, че след влизането им в склада, тъжителят И.И. учтиво ги е подканил да напуснат склада, като в един момент М. е излязъл, а подсъдимия В. е останал вътре, като категорично е отказвал да напусне въпреки многократните покани от страна както на И., така и на останалите служители. И тримата свидетели са категорични в показанията си, че спрямо В. не е употребявана сила и грубости нито от страна на тъжителя И., нито пък от някой от служителите в склада. Свидетелите твърдят, че тъжителя И. и св. С. в един момент, след многократните покани и отказ от страна на В., са го съпроводили до вратата, като С. е минал от лявата страна на В., а И. от дясната и без груба сила, без да го стиска, го хванали за ръка, като зад В. вървяла П.. И тримата свидетели са категорични, че те само леко са го побутвали да излиза, като В. сам вървял, като не искал да излиза, но те не са използвали сила, за да го влачат. В този момент вратата била отворена, като И. и С. съпроводили В. до вратата и като стигнали там той сам излязъл. Твърдят, че не са го бутали, не са го блъскали и след като В. излязъл, те затворили вратата зад него. И тримата свидетели твърдят, че са видели как В. прекрачва прага на вратата без да се спъва и излязъл извън вратата, след което те я затворили отвътре. И тримата свидетели заявяват, че не са виждали В. да залита или да пада при излизането си от вратата, като заявяват, че не знаят какво е ставало след като са затворили вратата. Свидетелите Г. и П. твърдят, че след инцидента са гледали записите от охранителната камера, която заснима мястото вред входната врата на склада от външната страна, при което на записите са видели, че след като излиза от склада В. след разговор с оператора, ляга на земята, като оператора започва да снима, като наглася В. в такова положение все едно силно е пострадал. 

 Свидетелката А. П. е лекар  в „Спешно отделение” на МОБАЛ - Велико Търново. В показанията си пред съда твърди, че на 26 септември 2018 г. е била дневна смяна в спешното отделение и към 17:20 часа с линейка бил докаран подсъдимия Д.В.. Същата твърди, че е извършила преглед на В., който се е оплакал се от болки в главата, врата, лява предмишница, лява гривнена става и ляво бедро. Имал охлузна рана в областта на лявата гривнена става, на която била направена първична хирургична обработка и поставена инжекция против тетанус. Свидетелката твърди, че В. е заявил пред нея, че не е губил съзнание, като същият бил контактен и адекватен, поради което не се е наложила хоспитализация в момента. Твърди също, че било установено, че няма комоцио след извършен преглед със скенер като било установено, че липсват контузионни огнища. П. твърди, че не е правила консултация с други специалисти и други специалисти освен нея не са го преглеждали в Спешна помощ, като не е викала неврохирург и след извършения преглед В. бил освободен, но е видяла д-р П.Т., който дошъл и с пациента си говорили нещо помежду си.

Св. П.Т. към 26.09.2018 год. е работил като неврохирург в МОБАЛ Велико Търново и на тази дата бил извикан за консулт по спешност в Спешно отделение извън работно време към 18 часа. Твърди, че е извършил преглед на Д.В., който заявил пред него, че му е бил нанесен побой от други лица, като нямал пълен спомен за случилото се. Установил, че няма никакви отклонения от нормалния неврологичен статус по отношение на черепно-мозъчната травма. За извършения преглед издал документация, в която отразил, че пациента е леко зашеметен, ориентиран за личност, с оплаквания от силно главоболие и световъртеж, светобоязън и гадене, но твърди, че това са данни от самия пациент, които не могат да бъдат обективирани по друг начин. Твърди, също така, че В. е заявил пред него, че няма пълен спомен за случилото се, поради което Т. поставил като диагноза "Комоцио церебри" и което също се основава само на данните дадени от самия В., без да е обективирано по друг начин.

По искане на процесуалния представител на тъжителя и за установяване на евентуални телесни увреждания по тялото и главата на подсъдимия В., както и с оглед установяване факта дали твърдените от него получени телесни увреждания на 26.09.2018 год. могат да бъда получени по начина както той твърди, съдът назначи съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда за пълно, компетентно и вярно, се установява, че при инцидента на 26.09.2018 год. подсъдимия В. е получил следните телесни увреждания: охлузна рана по страничната повърхност на лявата гвривенна става, оток на меките тъкани на главата в лявата тилна половина,  кръвонасядане по задната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по лявата странична част на лявото бедро и част от лявата седалищна зона. Тези увреждания по смисъла на НК се явяват лека телесна повреда довели и причинили болка и страдание по време на оздравителния процес за срок от около една седмица, без да оставят или да се наблюдават усложнения за живота и здравето на В..

Вещото лице дава заключение, че доказателствата по делото (адио-видео записи и свидетелски показания) дават основание да се приеме, че получаването на уврежданията в лявата половина на тялото на В., като резултат от самонараняване от и при притискане (движение) с неголяма усилие на тялото (от собствената му тежест) в терена (пода на склада). Тези увреждания могат да бъдат получени при самонараняването от него при движение на главата, тялото и крайниците с неголяма сила. Въз основа на снимковия материал и видеозаписите, на които се вижда как В. заема сам поза  изцяло фиксирана (полегнала) на лявата странична част на тялото, изправяща, полуседяща и отново легнала поза, дават основание на вещото лице, да даде заключение, че тези наранявания са самопричинени от лицето в този момент и време на случилото се. Освен това вещото лице е категорично, че констатираните наранявания при освидетелстването на В. на 26.09.2018 год., не могат да бъдат получени от придържане на тялото му с ръце и придвижване в изправено положение с помощта на прихващане от двете му страни от две лица за отвеждане извън складовото помещение.

Тези заключения на вещото лице дават основание на съда да достигне до извода, че при инцидента на 26.09.2018 год. на подсъдимия В. не са били причинени телесни увреждания в следствие на действия и поведение на друго лице. Липсват каквито й да е доказателства за изгубване и липса на съзнание от страна на В. при излизането му от склада. Напротив - от прегледа на веществените доказателства - видеозаписи от охранителната камера пред входа на склада ясно се вижда, че В. действително залита леко, след което сяда на земята, като дори не изтърва микрофона и телефона си, които държи в дясната си ръка, остава седнал, като разговаря нещо с подсъдимия М., след което с помощта на последния започва да заема различни пози (полегнал изцяло на лявата си страна, след това легнал по гръб и други подобни) имитирайки безпомощно състояние и загуба на съзнание.

В хода на съдебното следствие бе назначена и техническа експертиза, като на вещото лице бе поставена задача да изследва представените с тъжбата веществени доказателства - компактдискове, дали има манипулации върху тези записи, както и да бъдат снети на хартиен носител кадрите и текста на звуковия съпровод на видеозаписите, както и да изследва записа от охранителната камера пред входа на склада и да бъде извършена разпечатка на кадрите от този запис. Вещото лице дава пълно, компетентно и вярно заключение, което съдът прие. ВЛ е категорично, че върху видеозаписите няма следи от манипулации и монтаж. Вещото лице подробно е описало в заключението си какво се вижда на видеозаписите, като е извършена и разпечатка на кадри от същите - както на записите от охранителните камери, така и от излъчваните предавания в национален ефир по "Нова телевизия".

При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна страна следното:

Подсъдимият Д.В.В. със своите действия - заснимане на репортаж с помощта на оператора подсъдим С.М. и със своите вербални изказвания в национален ефир е разгласил твърдения, че е бил бит и му е причинена лека телесна повреда от тъжителя И.И. и негови служители. От доказателствата по делото безспорно се установява, че действително по време на инцидента В. е получил някакви телесни увреждания, но безспорно се доказа и обстоятелството, че тези увреждания не са причинени вследствие действия и поведение на друго лице, а В. се е самоувредил при излизането си от склада. Както бе посочено, от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и въз основа на снимковия материал и видеозаписите, на които се вижда как В. заема сам поза изцяло фиксирана (полегнала) на лявата странична част на тялото, изправяща, полуседяща и отново легнала поза, се установява, че тези наранявания са самопричинени от лицето в този момент и време на случилото се. Липсват и данни и доказателства за причинено мозъчно сътресение, като от видеозаписите ясно се вижда, че подсъдимия В. изобщо не е губил съзнание, а непосредствено след излизането му от склада, той започва да разговаря с подсъдимия М.. Липсват доказателства за други телесни увреждания и наранявания по тялото и главата на подсъдимия В., които евентуално може да са причинени от тъжителя И..  

При това обаче подсъдимия В., който е бил наясно, че дава интервюта по телевизията, които ще бъдат излъчени в национален ефир и то по една от най-гледаните телевизии, в късната емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ от 26.09.2018 г. в излъчена скайп връзка с Д.В., същия заявява в национален ефир: "Операторите почти през цялото време бяха отвън, защото той (тъжителя И.И.) ме заключи в склада, аз опитах с мобилния си телефон да снимам и успях да снимам всичко, което се случи вътре. Държаха се изключително грубо, арогантно, блъскаха ме през цялото време, дърпаха ме, накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън, където получих тези наранявания". Тоест В. е изложил в национален ефир твърдения, че срещу него е имало физическа саморазправа, чийто краен резултат е настаняването му в „Спешна помощ“, т.е. нанесени са му телесни повреди. Горното се потвърждава и от анонса на водещия на новините, а именно: „Нападение срещу журналист, докато прави разследване. Трима души атакуваха репортера на „Господари на ефира“ Д.В.. Служители на склад и шефът им посегнаха на нашия екип пред очите на полицията. В. е хвърлен върху бетонова площадка, като е получил наранявания по ръцете и главата и в момента е в „ Спешно отделение “ на великотърновската болница. Имаме с него скайп връзка.“.

От това изказване на Д.В. е видно, че същият посочва детайлно изпълнителното деяние на престъплението, което представя пред аудиторията, че е извършено спрямо него, а именно: „блъскаха ме“, „дърпаха ме“, „накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън“. Нещо повече - от изказването може да се направи извод и за твърдения престъпен резултат - „където получих тези наранявания“. Тоест В. ясно посочва, че е получил телесни повреди, които са в пряка причинна връзка с блъскане, дърпане и изхвърляне, извършени от И.И.. Авторството на твърдяното престъпно посегателство отново е ясно, доколкото Д.В. го нарича „той“, а в излъчената преди това скайп връзка в централната емисия "Новини" по Нова телевизия, посочва, че повредата му е причинена от „един собственик на склад и двама служители“, т.е. „той“ и „един собственик на склад“ са едно и също физическо лице. От следващото му интервю, което е излъчено в обедната емисия „Новини“ от 27.09.2019 год., е видно, че Д.В. вече посочва собственика на склада именно: „Искахме да попитаме управителя г-н И.И. дали е над закона и кога ще спре да продава тази стока“. Авторството на престъплението, сочено от Д.В. е ясно и от посочените по-горе изказвания: в репортажа от 27.09.2018 год. - "Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен.".

Освен това на 27.09.2018 год. в национален ефир - централна емисия "Новини" по Нова телевизия, подсъдимият В. също пресъздава по изопачен начин събитията от 26.09.2018 год. като отново изказва клеветническо твърдение спрямо тъжителя И.И., а именно: „Мен ме заключиха вътре и започнаха да се разправят с мене. Аз бях хванат от И.И. и още двама служители на склада и буквално изхвърлен на плаца отвън и бях хвърлен на земята. Опитах се да се задържа първо на крака. Ударих си ръцете, главата. Всъщност в един момент започна да ми се завива свят “. От доказателствата по делото (видеозаписа от охранителната камера пред склада), безспорно се вижда и установява, че В. изобщо не е бил "хвърлен" както твърди, видно е, че не си е удрял главата и просто няма от какво да му се завие свят, тъй като липсва удар по главата. Въпреки това обаче, той напълно съзнателно изказва тези свои твърдения в национален ефир, които са достигнали до неограничен брой зрители. Освен това от излъченото интервю с Д.В. е видно, че същият лежи на болнично легло, като в същото време е изписан надпис: „Нападение срещу разследващ репортер: Служители на склад биха репортера Д.В.“.

По "Нова телевизия" многократно са излъчени и кадрите, които са заснети от подсъдимия М., в които В. лежи "проснат" и "пребит" на земята в "безпомощно състояние".

Въпросните репортажи с Д.В., са излъчени в една от най-гледаните български телевизии - "Нова телевизия". От доказателствата по делото, а и от ноторно известни факти, станали достояние на цялата държава, се установява, че тези репортажи преминаха през серия от емоции, като първоначално населението бе съпричастно на "пострадалия" репортер. Топ новината, че журналистът на „Господари на ефира“ е бил бит обиколи националния ефир, интернет пространството и пресата, беше повод и за обединение на журналисти, за ревностна защита на конституционните права и най-вече за провъзгласяване принципа за свободата на словото. След като всички съчувстват на В. и още повече хората се настройват срещу извършителите на този така "ужасен побой", които извършители са публично оповестени с лицево изображение и имена, емоциите в един момент рязко се обръщат и причина за това беше разкриването на обективната истина по този казус, а именно липсата на каквато и да е физическа саморазправа, още по-малко побой, извършени от тъжителя И.И. спрямо подсъдимия В.. След като записите от охранителните камерите са предоставени на прокуратурата, става ясно, че всичко това е било инсценировка, един театър с главно действащо лице В. подпомаган от операторът С.М.. Оказва се, че изявленията на В. по телевизията, в това число най-емоционалното му интервю от болничната стая на спешното отделение във Велико Търново, са неверни. В. не е бил обект на физическа разправа и дори да е получил някакви телесни увреждания, същите се дължат на негови действия. Същите се дължат на самопричиняване, но не и на умишлено причиняване на телесна повреда с автор частният тъжител.

С оглед горното, съдът приема, че спрямо И.И. е осъществено едно престъпление, съдържащо няколко деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление (клевета), извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При така установеното, настоящия съдебен състав прие, че със своите деяния подсъдимия В. е осъществил от обективна страна престъпния състав на  чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, вр. с чл. 26 от НК, доколкото в периода 26 - 27.09.2018 год. в гр. *** и в национален ефир чрез излъчване по телевизията, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител със С.С.М. с ЕГН **********, разпространил клеветнически твърдения и приписал престъпление на И.Р.И. с ЕГН ********** от гр. ***, като клеветата е нанесена публично, разпространена по националния ефир и на длъжностно лице, както следва:       - На 26.09.2018 г. в интервю е разпространил в национален ефир - късна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Операторите почти през цялото време бяха отвън, защото той ме заключи в склада, аз опитах с мобилния си телефон да снимам и успях да снимам всичко, което се случи вътре. Държаха се изключително грубо, арогантно, блъскаха ме през цялото време, дърпаха ме и накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън, където получих тези наранявания“;

- На 26.09.2018 г. като извършител и в съучастие със С.М. като помагач, са извършили клеветнически твърдения за извършено от И.И. спрямо Д.В. престъпление - нанасяне на телесна повреда, чрез допълнително заснемане на видеоматериал във връзка с репортажа, излъчен на 27.09.2018 г. в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, чието предназначение е излъчването му в национален ефир за целите на потвърждаване клеветническото твърдение на В. за извършено от И.И. престъпление - нанасяне на телесна повреда;

- На 27.09.2018 г. в интервю е разпространил в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: "Мен ме заключиха вътре и започнаха да се разправят с мене. Аз бях хванат от И.И. и още двама служители на склада и буквално изхвърлен на плаца отвън и бях хвърлен на земята. Опитах се да се задържа първо на крака. Ударих си ръцете, главата. Всъщност в един момент започна да ми се завива свят".

Престъплението клевета е престъпление против честта и достойнството на човека. А честта и достойнството на последния се изразява в оценката, която обществото има за него. Дълг на всеки гражданин е да уважава другия, като зачита неговата чест и достойнство. Един от начините, по които може да се засегне и унижи честта и достойнството на даден гражданин, е клеветата, която се състои в разгласяване на позорни обстоятелства за него или му се припишат престъпления, например, че лицето води или е водило неморален живот, че извършило кражба, убийство и пр., въпреки че тези твърдения не отговарят на истината. настоящия съдебен състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се установи, че сочените от В. наранявания не са получени вследствие действия на тъжителя И., не си е удрял главата и не е губил съзнание.

Както бе посочено налице са признаците за квалифициране на деянията като едно продължавано престъпление, извършено при условията на чл. 26 от НК. Налице няколко отделни деяния, които в своята съвкупност представляват продължавано престъпление по чл. 26 от НК, като са налице и останалите елементи на продължаваното престъпление, а именно: описаните по-горе деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС, съда решава кога периодите са непродължителни конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици. В настоящия случай деянията са извършени на две последователни дати - 26.09.2018 г. и 27.09.2018 г., т.е. в рамките само на два дни са извършени няколко деяния, всяко едно от които осъществява престъпния състав на клеветата.

         Освен това деянията са извършени при една и съща обстановка, доколкото всички деяния са извършени в национален ефир, т.е. чрез средства за масова информация - телевизия. В тази връзка мястото на извършване на деянието следва да се определи като национален ефир, телевизия. Единствено деянието, извършено в съучастие между Д.В. и С.М. на 26.09.2018 год., изразяващо се в заснемане на допълнителен репортаж, не е осъществено в национален ефир, но самото извършване на това деяние е предназначено за излъчване на съответните кадри в ефир. За това свидетелства обстоятелството, че кадрите са заснети непосредствено след „изхвърлянето“ на В. от склада и преди пристигане на екип на „Спешна помощ“, а също и обстоятелството, че по време на заснемането В. използва микрофон, докато М. го снима. Освен това, при извършване на всяко едно от описаните по-горе деяния подсъдимия В. действа в качеството си на репортер в предаването „Господари на ефира“, а М. - оператор. От всичко изложено следва изводът, че деянията са извършени при една и съща обстановка.

         Налице е и другия признак за квалифициране на деянията като продължавано престъпление, а именно деянията да са извършени при еднородност на вината. Съдът намира, че всяко едно от деянията е извършено при пряк умисъл, т.е. налице е еднородност на вината. Това е така, защото е налице повторност на едно и също психическо отношение на дееца към обществено опасните последици. Всяко едно от деянията е резултат от едно общо и предварително решение, насочено към една обща крайна цел - създаване на убеждение у всички трети лица - зрители на „Нова телевизия“, че Д.В. е бил обект на посегателство поради нанесена му телесна повреда от И.И..

         Отделните деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

         Предвид така изложеното съдът прие, че В. е извършил едно, продължавано престъпление.

         По отношение на квалифициращите признаци на деянието, съдът намира следното:

         Налице е клевета, разпространена публично (т. 1 на чл. 148 от НК), а съгласно съдебната практика този квалифициращ признак е налице, когато клеветническите твърдения са казани пред повече от две-три лица. В случая твърденията са разпространени в медийното пространство, при това в национален ефир, с оглед на което клеветническите твърдения са достигнали до знанието на много повече от две лица.

         Извършените деяния попадат и в квалифициращия състав „клевета, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин“ (т. 2 на 1чл. 148 ал. 1 от НК) и по-конкретно в случая става въпрос за „друг начин“, а именно чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия.

         Доколкото тъжителят И.И. е представен в излъчените репортажи като „управител на ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“, а освен това е и управител на дружеството „Елис-163“ ЕООД, чиято собственост е въпросният склад, то съдът намира, че същият се явява и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. В тази връзка е налице и квалифициращият състав на клеветата по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НК - клевета, нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функциите му.

         Освен това съдът прие, че с оглед тежките последици от цялостната престъпна дейност на Д.В. спрямо И.И., изразяващи се в дълбоко засягане честта и достойнството на последния, е налице и квалифициращият състав на клеветата по чл. 148, ал. 2, предл. 2 от НК, а именно „клевета, от която са настъпили тежки последици“. Освен че случаят е станал публично достояние, след разпространяване на клеветническите твърдения на В., са последвали редица статии (доказателства за което са приложени към тъжбата), коментари, порицания и погрешни обществени представи, включително и в интернет пространството.

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия под формата на пряк умисъл. Същия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, като подсъдимия В. е бил сигурен, че приписаното престъпление не е извършено от тъжителя И.И., като подсъдимия е целял твърденията му да стигнат до знанието на множество лица, като е извършен видеозапис и твърденията са излъчени по националния ефир, за което В. е бил наясно.  

         Клеветата е резултатно престъпление, като тя е довършена, когато поне едно трето лице е узнало за твърденията на дееца за приписаното престъпление и когато това твърдение е възприето от адресата. Съгласно съдебната практика не е необходимо адресата или узналите трети лица да са повярвали на твърденията в жалбата или да са настъпили каквито й да е други последици. В конкретния случай за клеветата са узнали множество лица - зрителите на "Нова телевизия", като по делото са представени доказателства за гледаемостта на предаванията в инкриминираните периоди.

         Съдът, след като призна подсъдимия Д.В. за виновен и прецени, че за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, вр. с чл. 26 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание, и като съобрази, че В. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, намери че са налице предвидените в чл. 78а от НК предпоставки, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба. 

При определяне на административното наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, причините и подбудите за извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на деянието съдът прецени като сравнително висока - засегнати са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността личното чувство за достойнство и самооценка на човека. Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете тежките последици за тъжителя вследствие на виновното поведение на В. (оклеветяване в национален ефир на лице, което е познато в гр. ***, както и последици за неговата дейност като търговец, задържането на И. в ареста и т.н.). Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи размер на глобата над средния предвиден в закона, а именно 3 000 (три хиляди) лева.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия В. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и разпоредбите на ЗАНН. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

По отношение на повдигнатите с тъжбата обвинения за отделни дейния, включени в общото продължавано престъпление извършено от Д.В., а именно, че:

 На 26.09.2018 г. в скайп връзка с водещия на емисията „Новини“ е разпространил в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Последните резултати от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми, но това, което се случи, е, че един собственик на склад заедно с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правих интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност, които ние показахме как се продават в търговската мрежа. Открихме по-късно, че те си стоят там, информирахме всички възможни институции и до ден-днешен никоя не взе адекватно решение така, че да прекрати дейността на този склад, въпреки обещанията на Агенцията по храните и прокуратурата";

- на 27.09.2018 г., при излъчване на репортаж в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, разпространил в национален ефир клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: "Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен", съдът счете, че подсъдимия не е виновен за извършено престъпление, тъй като сочените изрази от една страна не сочат на твърдение за извършено от И. престъпление спрямо В. и на следващо място от доказателствата по делото се установява, че същите са действителни и не са неверни.

По отношение на първото твърдение, за деяние, извършено на 26.09.2018 год., с тъжбата се претендира извършено деяние с израза "буквално ме изхвърлиха", както и с обстоятелството, че се навеждат данни за получени наранявания. В сочените изрази обаче липсват каквито й да е изявления от страна на подсъдимия В., че има някакви наранявани - напротив, заявява, че резултатите от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми. Твърденията на В., че е бил "изхвърлен" от склада не могат да бъдат квалифицирани като неверни. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия В. въпреки многократните покани от страна на тъжителя и другите служители в склада, заявява ясно, категорично и многократно, че не желае да излезе от склада. Въпреки това е хванат за ръцете със сила (не груба такава, но очевидно със сила), за да се преодолее неговото нежелание, той е избутан до вратата, след което през вратата е бутнат. Всеки нормален човек би възприел тези действия като "изхвърляне" и този израз не би могъл да бъде квалифициран като клеветнически.

Съдът намира, че с посочените изрази не е осъществен състава на престъплението клевета, тъй като цитираните изрази не съставляват по същество позорни обстоятелства. Настоящия съдебен състав намира, че с тези изрази подсъдимия е изказал мнение и дал оценка на някой факти и обстоятелства. Съгласно утвърдената съдебна практика това деяние не осъществява състава на престъплението клевета (Решение № 265 от 1970 год. по Н. Д. № 204/1970 год., II Н. О. на ВС).

В правната доктрина се приема, че престъплението “Клевета” е свързано с приписване на засегнатото лице на позорно обстоятелство или извършване на престъпление, като и в двата случая се касае за определени факти, за конкретни явления от действителността. За да бъде съставомерно, по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, приписването на престъпление, то трябва да се твърди от извършителя, че конкретно засегнато лице, е извършило конкретно престъпление. Същото следва да бъде индивидуализирано чрез излагане на обстоятелствата по извършването му, време, място, субект (лице) и др. Тези факти следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации и др. форми на субективна психическа дейност. Деецът не може да носи отговорност за разсъждения и предположения, тъй като същите са резултат на субективни оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност.

Щом като клеветата се състои в приписване на престъпления или разгласяване на конкретни позорни факти и обстоятелства, които засягат и уронват честта и достойнството на гражданина, то липсва ли такова приписване на престъпления или разгласяване на позорни факти и обстоятелства, не може да има клевета. Изказване на мнение по някои въпроси, съвети или даване оценка на някои факти и обстоятелства не е клевета, тъй като в случая не се разгласяват позорни обстоятелства и не се приписват престъпления. А щом това е така, то необосновано от гледище на правилното разбиране на закона е да се приеме, че в случая е налице клевета, тъй като изложеното в процесната жалба, подсъдимия В. с изразите "Последните резултати от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми, но това, което се случи, е, че един собственик на склад заедно с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правих интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност, които ние показахме как се продават в търговската мрежа. Открихме по-късно, че те си стоят там, информирахме всички възможни институции и до ден-днешен никоя не взе адекватно решение така, че да прекрати дейността на този склад, въпреки обещанията на Агенцията по храните и прокуратурата" и "Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен" не съдържа нито позорни обстоятелства за тъжителя, нито са му приписани престъпления.

Предвид горното съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия Д.В. по обвинението, че:

-  На 26.09.2018 г. в скайп връзка с водещия на емисията „Новини“ е разпространил в национален ефир - централна емисия „Новини“ по „Нова телевизия“ клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: „Последните резултати от скенера са, че няма счупвания и сериозни травми, но това, което се случи, е, че един собственик на склад заедно с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правих интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност, които ние показахме как се продават в търговската мрежа. Открихме по-късно, че те си стоят там, информирахме всички възможни институции и до ден-днешен никоя не взе адекватно решение така, че да прекрати дейността на този склад, въпреки обещанията на Агенцията по храните и прокуратурата";

- На 27.09.2018 г., при излъчване на репортаж в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, разпространил в национален ефир клеветническо твърдение за извършено спрямо него физическо посегателство от И.И. - нанасяне на телесна повреда, а именно: "Ето, вижте какво се случва - трима служители: г-н И., друг служител и друга служителка, ето, вижте как ме блъскат, това се случва, скъпи приятели, аз буквално съм изхвърлен".

По отношение на подсъдимия С.М., съдът счете, че същия със своите действия е действал като помагач на подсъдимия В., като на 26.09.2018 год. в гр. *** и в национален ефир чрез излъчване по телевизията, извършил разпространение на клеветнически твърдения за извършено от И.Р.И. с ЕГН ********** от гр. *** спрямо Д.В. престъпление - нанасяне на телесна повреда, чрез допълнително заснемане на видеоматериал във връзка с репортаж излъчен на 27.09.2018 год. в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, чието предназначение е излъчването му в национален ефир за целите на потвърждаване клеветническото твърдение на В. за извършено от И.И. престъпление (нанасяне на телесна повреда).

От доказателствата по делото (предимно записите, заснети от охранителната камера пред входа на склада), ясно се вижда и установява, че след извеждането на подсъдимия В. през вратата, той залита вляво, като не се задържа изправен, а от инерцията на тялото пада на лявата си страна. Един от съпровождащите го оператори, а именно подсъдимия С.М. го снима, като В. продължава да е на земята, приседнал на лявата си страна. Видно от записа от заснемащата охранителна камера, през това време В. стои спокоен, задържайки се на лявата си ръка, като междувременно си комуникира със подсъдимия М., обсъждайки как да се заснеме събитието (както сочи подсъдимия В. в обясненията си пред съда). След това В. започва да говори на микрофона си, докато М. продължава да го снима. Малко по-късно, в 17.00 ч. В. започва да се смее. Една минута по-късно В. отново приляга на лявата страна на тялото си, а подсъдимият М. избира подходящо място за снимки. През това време В. държи телефона си в лявата си ръка (която твърди, че е наранена). След това В. изцяло ляга на лявата страна на тялото си, заемайки поза, която на пръв поглед създава убеждение, че е наранен. Очевидно е обаче, че сам се поставя в тази поза, като само минута преди това се е смял и е видимо в добро настроение. Няколко секунди по-късно В. отново сменя позата, като се изправя и остава в полулегнало състояние. Подсъдимият М. отново се наглася за снимки. В 17:01:47 ч. В. отново започва да борави с телефона си, след което го оставя на земята и продължава да се смее. Подсъдимият М. застава в непосредствена близост до В. и продължава да го снима. През това време телефонът на В. е вече на земята, но същият продължава да борави с него. През цялото време М. сменя позициите си и продължава да снима. В 17:04:17 ч. В. разкопчава ризата си и запретва ръкавите си. В 17:04:20 ч. В. вече ляга по гръб, а подсъдимият М. се приближава към него и го снима. В. поставя дясната си ръка върху корема си. Това продължава няколко секунди. В. продължава да лежи на земята, а М. за момент преустановява снимането и започва да борави с телефона си. В 17:06:40 ч. М. застава до В., като не е ясно какво прави в този момент, но може да се предположи, че намества телефона и микрофона на В.. В 17:07 ч. подсъдимият М. продължава да снима с камерата си. В 17:08 ч. В. отново е в полулегнало състояние и борави с телефона си, след което ляга на земята, а М. продължава да снима склада. В 17.11 ч. М. започва да снима В. с телефона си. В 17.12 ч. В. леко се изправя, но продължава да е в полулегнало състояние. Очевидно е адекватен и е видно, че разговаря с М.. В 17:12:55 ч. В. отново взема телефона си и започва да борави с него. В 17:14 ч. В. започва разговор по телефона. В 17:14:28 ч. В. прекратява телефонния разговор. Междувременно на заден фон се вижда пристигащият полицейски патрул. Подсъдимият М. снима пристигащите полицаи. В 17:14:55 ч. пристигащите полицаи биват посрещнати от М., който посочва В. и очевидно обяснява на полицаите за случилото се или по-точно за инсценираното нападение над В.. Единият полицай разговаря с В., а другият съобщава за случилото се, най-вероятно на друг екип на РУ - гр. Велико Търново. В 17:15:18 ч. единият полицай помага на В. да се изправи. В. се изправя, залита, куца и хваща главата си с дясната си ръка. В. се насочва към изхода, куцайки през цялото време, след което сяда на пейка. В 17:15:50 ч. М. отново започва да снима с камерата си. Междувременно В. дава обяснения на полицаите. М. изтичва извън склада, като се връща в 17:17:22 ч. Пет секунди по-късно продължава да снима с камерата си. В 17:18:40 ч. пристига екип на Спешна медицинска помощ. В 17:18:50 ч. един от полицаите се запътва към вратата на склада. Междувременно екипът на Спешна помощ разговаря и извършва първичен преглед на В.. В същото време е видно, че на мястото има пристигнал още един полицай, а също и още един репортер, чиято камера е насочена към В., (вероятно на оператора Т.).

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка, безспорно доказана от приетите по делото доказателства, изразяваща се в допълнително заснемане на материал във връзка с репортажа, излъчен на 27.09.2018 год., представлява подготовка за разпространяване на клеветнически твърдения за извършено от И.И. престъпление чрез създаване на допълнителен репортаж или допълнение към излъчения репортаж, чието предназначение е излъчването му в национален ефир за целите на потвърждаване клеветническото твърдение на В. за извършено спрямо него престъпление - нанасяне на телесна повреда. Действията на подсъдимия М. като оператор могат да бъдат квалифицирани като помагачество на описаното по-горе деяние, чийто пряк извършител е Д.В., т.е. налице е съучастие по смисъла на чл. 20 от НК. В случая действията на подсъдимия М. следва да бъдат квалифицирани по чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като същият се явява помагач на извършителя В.. Съгласно трайната съдебна практика, обективната страна на помагачеството като вид съучастие включва улесняване извършването на престъпление, т.е. при този вид съучастие се дават условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя. В конкретния случай подсъдимия М. значително е улеснил извършването на престъпление от В., като е създал благоприятни условия за заснемане на такива кадри от процесното събитие, които да създадат у третите лица - зрители на „Нова телевизия“ заблуждение, че И.И. е извършил престъпление, като е нанесъл телесна повреда на В.. Видно от записите от охранителните камери на заснетия склад, операторът М. подпомага В., заснемайки го с камера в пози, създаващи впечатление, че същият е пострадал от чуждо нападение. Нещо повече, М. дори подпомага В., като намества ръката му и намиращите се около него предмети, след което продължава да заснема случващото се. Видно от записите от охранителните камери, през цялото време В. е симулирал, че е наранен, като подсъдимият М. е подпомагал действията му, като въпреки че ясно е съзнавал, че В. в действителност не е пострадал, е продължил да го заснема с камерата си и да наглася тялото му в подходящи пози с цел заблуда на зрителите.

Налице е и субективната страна на помагачеството, тъй като подсъдимия М. е предвиждал общественоопасните последици от разпространение на клеветническите твърдения и кадри и ясно е съзнавал, че деянието му улеснява извършителя. Следва да се подчертае, че подсъдимия М. е професионалист, тъй като изпълнява функциите на оператор и в това си качество е съзнавал, че действията му подпомагат В. по начин, който ще допринесе за създаване на невярна представа, че последният е бил „бит“.

Тоест от горното следва, че това деяние - заснемане на допълнение към излъчения на 27.09.2018 г. в предаването „Господари на ефира“ репортаж, което заснемане е осъществено на 26.09.2018 г., представлява разпространение на клеветническо твърдение, изразяващо се в приписване на престъпление спрямо И.И., което деяние е извършено с фактически невербални действия в съучастие, като Д.В. е извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимия С.М. - помагач по чл. 20, ал. 4 от НК.

Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия С.М. затова, че на 26.09.2018 год. в гр. *** и в национален ефир чрез излъчване по телевизията, в съучастие като помагач с Д.В.В. с ЕГН ********** - извършител, извършил разпространение на клеветнически твърдения за извършено от И.Р.И. с ЕГН ********** от гр. *** спрямо Д.В. престъпление - нанасяне на телесна повреда, чрез допълнително заснемане на видеоматериал във връзка с репортаж излъчен на 27.09.2018 год. в предаването „Господари на ефира“ по „Нова телевизия“, чието предназначение е излъчването му в национален ефир за целите на потвърждаване клеветническото твърдение на В. за извършено от И.И. престъпление (нанасяне на телесна повреда), като клеветата е нанесена публично, разпространена по националния ефир и на длъжностно лице - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147 от НК, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Налице са квалифициращите обстоятелства по ал. 2 и т. 1, т. 2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 148 от НК, които напълно се припокриват с тези, квалифициращи деянието на подсъдимия В.. Налице е клевета, разпространена публично (т. 1 на чл. 148 от НК), а съгласно съдебната практика този квалифициращ признак е налице, когато клеветническите твърдения са заявени пред повече от две-три лица. В случая кадрите изготвени от оператора С.М. са разпространени в медийното пространство, при това в национален ефир, с оглед на което клеветническите твърдения са достигнали до знанието на много повече от две лица.

         Извършеното от подсъдимия М. деяние попада и в квалифициращия състав „клевета, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин“ (т. 2 на 1чл. 148 ал. 1 от НК) и по-конкретно в случая става въпрос за „друг начин“, а именно чрез аудиовизуални средства за масова информация - телевизия.

         Доколкото тъжителят И.И. е представен в излъчените репортажи като „управител на ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“, а освен това е и управител на дружеството „Елис-163“ ЕООД, чиято собственост е въпросният склад, то съдът намира, че същият се явява и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. В тази връзка е налице и квалифициращият състав на клеветата по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НК - клевета, нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функциите му.

         Освен това съдът прие, че с оглед тежките последици от цялостната престъпна дейност на подсъдимите Д.В. и С.М. спрямо И.И., изразяващи се в дълбоко засягане честта и достойнството на последния, е налице и квалифициращият състав на клеветата по чл. 148, ал. 2, предл. 2 от НК, а именно „клевета, от която са настъпили тежки последици“. Освен че случаят е станал публично достояние, след разпространяване на клеветническите твърдения на В., са последвали редица статии (доказателства за което са приложени към тъжбата), коментари, порицания и погрешни обществени представи, включително и в интернет пространството.    Съдът, след като призна подсъдимия С.М. за виновен и прецени, че за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, р. с чл. 20, ал. 4 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание, и като съобрази, че подсъдимия М. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, намери че са налице предвидените в чл. 78а от НК предпоставки, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба. 

При определяне на административното наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, причините и подбудите за извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на деянието съдът прецени като сравнително висока - засегнати са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността личното чувство за достойнство и самооценка на човека. Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, както и факта, че е същия е действал в изпълнение на указанията на подсъдимия В. като негов работодател. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи размер на глобата към минималния предвиден в закона, а именно 1 000 (хиляда) лева.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия С.М. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК и разпоредбите на ЗАНН. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

         При този изход на делото съдът осъди подсъдимите Д.В.В. и С.С.М. с установена по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК да заплатят солидарно на тъжителя И.Р.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, направените от него разноски по делото в размер на 10 262 лева (десет хиляди двеста шестдесет и два лева), от които 9 500 (девет хиляди и петстотин лева) за процесуално представителство, 12 лева (дванадесет лева) заплатена ДТ и 750 лева (седемстотин и петдесет лева) направени разноски за експертизи в хода на делото, както и да заплатят сумата от по 5 (пет) лева всеки в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                  

                                     

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

 

 

 

                                                                                              / Емил Бобев /