РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на Й. А. А. , ЕГН **********, от ***, против Д. Г.
Щ. , ЕГН **********, от *** , и иск с правно основание в чл. 240 от Закона за задълженията
и договорите.
Според изложеното от ищеца , между страните имало неформален договор за заем на
парични средства, сключен между страните на дата ***, за сумата от 7000 лева , която била
преведена на У. от брата на ищеца Б. А. на същия ден. Уговорката между страните била
сумата да бъде върната след 60 дни.След като това не било направено, А. неколкократно
канила ответника да върне парите. На 27.12.2019г. У. платила 2000 лева, като остатъкът от
5000 лева не бил платен до датата на подаването на исковата молба. Затова се иска от съда
да постанови решение , с което да осъди У. да заплати на А. 5000 лева – главница по
договора за заем , законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба - 03.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.
Ответната страна не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В предпоследното
открито съдебно заседание представлявалия я адвокат признава , че ответника дължи
процесната сума.
Искът е допустим. По същество, явява се основателен.
По делото е представена изобилна съвкупност от частни документи – извлечение от
електронна кореспонденция между ищеца и лице, наименовано „Д. Щ.“, от което личи
1
договорка между тези две лица за предоставяне на сума от 7000 лева в заем. Тези частни
документи са представени от ищеца с исковата молба , не са оспорени от ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК и съдът ги кредитира , тъй като кореспондират със съдържанието
на представената на л. 9 – и също неоспорена – покана за плащане на сумата от 5000 лева
остатък от главницата по договора. Поканата е връчена лично на У., на адреса, посочен в
исковата молба.
Няма спор, че У. е получила заемната сума. Парите са преведени по банкова сметка на Д. Г.
У. , ЕГН **********, посочена в кореспонденцията от „***“, от брата на ищеца Б. А.. Съдът
кредитира и показанията му, дадени като свидетел, според които, преведените пари са на
сестра му и той е действал по нейна поръка и за нейна сметка, тоест като неин представител.
Горното личи и от показаната за връщането на сумата на л. 9, която изхожда от ищеца , но
като банкова сметка за плащането е посочена тази , от която изначално са преведени парите,
с титуляр Б. А.. Независимо от това , че същият е лице по смисъла на чл. 172 от ГПК,
показанията му не могат да бъдат игнорирани, тъй като се подкрепят от останалите събрани
доказателства и от изявлението на процесуалния представител на ответната страна за
дължимост на сумата.
За отбелязване е също така , че на ответника са били поставени по реда на чл. 176 от ГПК
въпроси , включително този , дали приложените към исковата молба електронни съобщения
отразяват действителните уговорки между страните, У. е била задължена с определение на
съда да се яви в открито заседание и да им отговори , което не е направено , без да се сочи
каквато и да било причина за неявяване. Затова на основанието по чл. 176 ал. 3 от ГПК
съдът приема , че кореспонденцията между страните отразява действителните им договорки.
От същата тази личи и изначална договорка сумата да бъде върната след 60 дни, което са
изтекли, а и страната е канена неколкократно да върне неплатената част от главницата.
Плащане на главница в пълен размер не се твърди или доказва от ответника.
С оглед казаното , съдът намира за доказани фактите , обуславящи сключването на
договора за заем , съответно – иска за основателен в пълния му размер.
Разноските се присъждат в полза на ищеца , предвид изхода на спора .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д. Г. Щ. , ЕГН **********, от ***, да заплати на Й. А. А. , ЕГН **********, от
*** сумата от 5000 лева главница по неформален договор за заем от дата ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба -03.02.2021г до
окончателното изплащане на вземането , и 822 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните , с препис съобразно чл. 7 ал. 2 от ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3