Решение по КНАХД №361/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на изпълнителен директор на НАП, депозирана чрез главен юрисконсулт В. М., против Решение № 174/24.06.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 783/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 788610-[рег. номер] издадено на 17.09.2024г. от изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което, на „КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. ИСПЕРИХ“ ООД, с [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ за нарушение на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, а фактът на нарушение по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ се явява доказан по несъмнен начин. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. ИСПЕРИХ“ ООД, депозира писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 09.07.2024г. инспектори по приходите в НАП при ЦУ извършили проверка на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [населено място], общ. Сливен, [улица]. Организатор на хазартните игри в залата било дружеството – жалбоподател – „КАЗИНО ЕСКЕЙП [населено място]“ ООД, [ЕИК], [населено място]. Инспекторите установили, че „КАЗИНО ЕСКЕЙП [населено място]“ ООД в качеството си на организатор на хазартни игри в игрални зали има издадено Удостоверение за издаден лиценз № 000030-7145/01.09.2023г. от изпълнителния директор на НАП за игралната зала в [населено място], общ. Сливен.

В хода на проверката било представено заверено копие на платежно нареждане № ********* от 09.05.2024г., удостоверяващо направената задължителна годишна вноска за 2024 г. в размер на 5000 лева за социално отговорно поведение за издадения лиценз, съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта. От копието на платежното нареждане инспекторите констатирали, че „КАЗИНО ЕСКЕЙП [населено място]“ ООД не е изпълнило задължението си да направи годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024г. за лиценз, издаден с Решение № 000030-6732 от 17.08.2023г. в размер на 5 000 лева в срок до 31.03.2024г, съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗХ.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка на организаторите на хазартни игри № 0005605/09.07.2024г. В протокола на основание чл. 13 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК бил поканен управител или упълномощено от него, лице да се яви на 17.07.2024г. в [населено място] за съставяне и връчване на АУАН.

На 02.08.2024г. въз основа на констатациите от проверката, в присъствие на упълномощен представител на дружеството, инспектор по приходите в НАП при ЦУ – Т. Л. съставила АУАН № [рег. номер], като в същия посочила, че е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя, лице, което го подписало без възражения. Писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано, но било счетено за неоснователно.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на протеклото санкционно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили в решаваща степен протеклата процедура, излагайки мотиви за неправилно определяне в акта и в НП на датата и мястото на извършване на простъпката. По тези съображения районният съд отменил процесния правораздавателен акт.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

Настоящата инстанция се солидаризира напълно с решаващото становище на предходния съдебен състав за наличие на изначално допуснат порок при съставянето на АУАН и изготвянето на НП и изразяващ се в некоректно посочване на задължителния реквизит „дата на извършване на нарушението“. Значението на правилното индивидуализиране на времето и мястото на осъществяване на съответната простъпка е въпрос, който е особено съществено и погрешното им посочване препятства законосъобразното ангажиране на отговорността на соченото за нарушител лице. В случая в акта неправилно е посочена годината, през която е извършена простъпката. В обстоятелствената част този пропуск е коригиран, но наказващият орган не е извел релевантния ден за реализиране на простъпката, определяйки го неправилно в по-ранен момент, към който дружеството все още не е било в неизпълнение на вмененото му задължение. Налице са и основания да се приеме, че е налице и неточност при определяне на мястото на извършване на деянието.

Наличието на тези съществени процесуални опущения се явява достатъчно основание за отмяна на НП, като същите не могат да бъдат изправени при реализирания съдебен контрол. Поради това законосъобразно районният съд е отменил конкретния санкционен акт единствено на тези основания, без да излага аргументи по съществото на спора. Затова и касационната жалба не може да бъде уважена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174/24.06.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 783/2025г. по описа на съда.

Решението е окончателно.