№ 7570
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110170617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против В. Б. Г. положителни
установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 2384.15лв., от
която 1931.65лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 452,50лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 11.03.2021 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 06.04.2021 г. по ч.гр.д. №
15056/2021 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
гр.София, ж.к. *****, аб.№ 220981, като за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ищецът
доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в общ размер на 4731,65лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била
начислена лихва за забава в размер на 452,50лв. за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г.
Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 17.03.2021г., на 06.04.2021г.
по ч.гр.д. № 15056/2021г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника. С оглед
направеното от ответника признание на част от задълженията с възражението по чл. 414
ГПК, за които е издадена на заповед по чл. 410 ГПК от 06.04.2021г. по ч.гр.д. №
15056/2021г. по описа на СРС, 27 състав, предявява иск по отношение на оспорената част от
вземанията.
1
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника В. Б. Г., като в срока
е депозиран отговор. Заявява, че не оспорва размера на начислената топлинна енергия и
счетоводното отразяване при ищеца за процесния период. Навежда довод за нищожност на
клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ относно падежа на изпълнение на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия, поради противоречие с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗП, като счита същата за неравноправна като противоречаща с принципа на
добросъвестност по чл. 134, ал. 1 от ЗЗП. Релевира възражение за погасяване на
претендираните от ищеца суми по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Б.Б“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия по
силата на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия за имот в гр.София, ж.к. *****, аб.№ 220981; за периода
01.05.2017г. до 30.04.2020г. ищецът е доставил топлинна енергия до имота на ответника,
остойностена в размер на процесната сума от 1931.65лв., представляваща главница за
топлинна енергия, която е част от сумата в общ размер от 4731,65лв. за същия период;
размерът на лихвата за забава върху сумата за главница в общ размер от 4731,65лв. е в
размер на 452,50лв. за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
От приобщеното ч.гр.д. № 15056/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че
ищецът подал заявление по чл.410 ГПК от 17.03.2021г., въз основа на което на 06.04.2021г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено: В. Б. Г. да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 4731.65лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот в гр.София, ***, аб. № 220981, ведно със законна лихва от 17.03.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 452.5лв. за периода от 15.09.2018г.
до 11.03.2021г. и 153.68лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ГПК е постъпило
възражение, с което се оспорва дължимостта на част от сумите по заповедта, а именно
оспорва се дължимостта на сумите за начислена топлинна енергия за периода от м.05.2017г.
до м.04.2018г. в размер на 2245.95лв. поради погасяване на сумите по давност, така и се
твърди, че за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е заплатена сума в общ размер на
981.86лв., поради което изрично се признава претенцията на заявителя до сумата от 2800лв.
за периода от м.05.2018г. до 30.04.2020г., съответно се оспорва сума в размер на 1931.65лв.
като недължима поради плащане и погасена по давност, така и се оспорва дължимостта на
вземането за лихва в размер на 452.50лв. С разпореждане от 08.11.2021г. съдът е дал
2
указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в изпълнение на които е предявен настоящият иск.
Приети по делото са представени от ТЛП: индивидуални справки за използвана ТЕ за
процесния период, формуляри за отчет, документ за връчване на изравнителни сметки.
Приети по делото са: Разписка № 05000864770769 от 25.02.2019г. за плащане на сума
100лв. за консумирана енергия по фактура за м.07.2018г. (от общо задължение 1360.54лв.,
лихва 12.47лв.); Разписка № 0500009224624102 / 21.06.2019г. за сумата от 100лв., с която
частично е заплатена сума по фактура ********** от м.07.2018г. (от обща сума 1001,16лв.
главница и лихва 8,34); Разписка № 0500009385621962 / 24.07.2019г. за сумата от 100лв., с
която частично е заплатена сума по фактура ********** от м.07.2018г. (от обща сума
909,50лв. главница и лихва 8,34); Разписка № 0500009530030762 / 23.08.2019г. за сумата от
100лв., с която частично е заплатена сума по фактура ********** от м.07.2018г. (от обща
сума 817.84лв. главница и лихва 6.81); Разписка № 0500009680675572 / 24.09.2019г. за
сумата от 20лв., с която частично е заплатена сума по фактура ********** от м.07.2018г. (от
обща сума 724,65лв. главница и лихва 6,64); Разписка № 0500009996525396 / 22.11.2019г. за
сумата от 100лв., с която частично е заплатена сума по фактура ********** от м.07.2018г.
(от обща сума 616,62лв. главница и лихва 5,31); Разписка № 0500010169726555 /
23.12.2019г. за сумата от 100лв., с която частично е заплатена сума по фактура **********
от м.07.2018г. (от обща сума 521,93лв. главница и лихва 4,50); Разписка №
0500010342607557 / 24.01.2020г. за сумата от 100лв., с която частично е заплатена сума по
фактура ********** от м.07.2018г. (от обща сума 426,43лв. главница и лихва 3,79).
Така и разписки за платено дялово разпределение и лихва, както следва: Разписка №
0400009680666978 / 24.09.2019г. за сумата от 80,03лв., с която е заплатена сума от 80.03лв., с
която е платена сума за дялово разпределение и лихва върху дяловото разпределение за
периода от м.08.2017г. до м.10.2017г., м.03.2018г. до м.08.2019г.; Разписка №
0400010697401276/30.03.2020г. за плащане на сума 81.83лв., с която е платена сума за
дялово разпределение и лихва върху дяловото разпределение за периода м.07.2018г., от
м.05.2019г., до м.02.2020г.
Съгласно приети и неоспорени по делото извлечения от сметки се установява, че по
обща фактури от м.07.2018г. се претендира главница 233,25лв., от обща фактура от
м.07.2019г. се претендира главница в размер на 2300.68лв., а от обща фактура от м.07.2020г.
се претендира главница в размер на 2197.72лв., а от неоспорените по делото съобщение към
фактура № **********/31.07.2018г. се установява, че за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
е начислено задължение в общ размер на 2245.93лв., от което са платени 876.50лв., като
дължимата сума за плащане е в размер на 1369.43лв. (към момента на издаване на
съобщението за фактура); от съобщение към фактура № **********/31.07.2019г. за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е начислено задължение в размер на 2441.58лв., от което са
платени 140.90лв., като дължимата сума за плащане е в размер на 2300,68лв. (към момента
на издаване на съобщението за фактура), а от фактура – оригинал № **********/31.07.2020г.
е начислено задължение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. в общ размер на
2416.30лв.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
С приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, както и
че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия. Оттук съдебният състав
приема, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на
топлинна енергия, така и доставеното количество топлинна енергия.
Спорът по делото се концентрира по това дали са платени част от претендираните от
ищеца суми, съответно погасени ли са по давност.
Първо, част от приетите разписки за плащане касаят дялово разпределение и лихва за
дялово разпределение, което не е предмет на делото, т.е. такива не се претендират от ищеца.
Второ, другата част касаят плащания по обща фактура ********** от м.07.2018г. (конкретно
релевантна е последната разписка № 0500010342607557 / 24.01.2020г., в която е посочено, че
е частично платено задължение по общата фактура, по която оставало плащане от 426,43лв.
главница), но претендираните вземания по конкретната обща фактура към датата на
заявлението, съответно предмет на иска съгласно приетите и неоспорени по делото
извлечения от сметки се установява, че по същата се претендира главница 233,25лв., т.е.
плащанията по разписките са били съобразени. Оттук съдът приема, че ответникът не е
доказал плащане на суми, които са претендирани в настоящото производство.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2017г. до м.04.2020г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 17.03.2021г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, като с
4
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г., следователно възражението за давност се явява частично основателно за периода от
м.05.2017г.до м.11.2017г., поради което погасена по давност се явява сумата от 593,81лв.
главница за топлинна енергия, следователно искът за главница е основателен за сумата от
1337,84лв.
Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017г.до
м.11.2017г. са погасени по давност, с оглед чл.119 ЗЗД са погасени по давност и лихвите
върху сумата от 593,81лв., като дължими остават другите лихвите, начислени върху
главницата, която лихва съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 395.71лв. за периода от
15.09.2018г. до 11.03.2021г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 79,59лв. за д.т., вкл.
претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер
от 100лв., а в заповедното е сторил разноски в размер на 103,68л.в за д.т. и 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед частичната основателност на
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 72,7лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 57,87лв. за д.т., или общо 130,57лв. в исковото и 75,4лв. д.т. и 36,35лв. за
юрисконсултско възнаграждение, или общо 111,75лв. по заповедното производство, или
общо 242,32лв.
Ответникът е бил представляван от адв. К.Па Г., ЕГН: **********, гр.София, бул. В,
Търговски дом, вх.**** по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което в полза на адв. Г.
следва да се присъди адв. възнаграждение с оглед частичната основателност на иска в
размер на 108лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, положителни
установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В. Б. Г., ЕГН:
**********, гр.София, ***, дължи сумата от 1337,84лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2017г. до 30.03.2018г. за топлоснабден
имот в гр.София, ***, аб. № 220981, ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 395.71лв. за периода от 15.09.2018 г. до
11.03.2021 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 06.04.2021 г. по ч.гр.д. №
15056/2021 г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за сумата от 593,81лв., представляваща разликата над уважената част от иска до
пълния претендиран размер от 1931,65лв. за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г., както и
5
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата от 56,79лв., представляваща разликата над
уважената част от иска до пълния претендиран размер от 452.50лв. поради погасване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Б. Г., ЕГН: **********, гр.София,
***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Я“ 23Б, разноски делото в размер на 242,32лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК
**** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, да заплати на адв. К.Па Г.,
ЕГН: **********, гр.София, бул. В, Търговски дом, вх.**** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 108лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Б.Б“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6