№ 5424
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110210402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. М. с ЕГН ********** чрез адв. П., срещу наказателно
постановление № 23-4332-011466 от 16.06.2023 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към
СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на И. С. М. с ЕГН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди)
лева и административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че фактическата обстановка не е изяснена и е възприета
неправилно от АНО, мястото на нарушението не е описано правилно и достатъчно ясно.
Моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
1
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.06.2023 г. около 00:35 часа, в гр.София по бул. Тодор Каблешков с посока на
движение от ул. Ген. Суворов към ул. Ген. Стефан Тошев се движел лек автомобил
Мерцедес Е 320 с per. номер СВ **** ТМ, собственост на П.Л. ООД, управляван от
жалбоподателя И. С. М. с ЕГН **********. По същото време свидетелите Т. Ц. и Й. Т.,
служителите на ОСПС–СДВР, извършвали патрулна дейност на същото място. До номер 21
на бул. Тодор Каблешков спрели със светлинен и звуков сигнал управлявания от
жалбоподателя автомобил. Същият им се сторил със съмнително поведение и извикали екип
на ОПП СДВР, за да извършват проверка на водача за употреба на наркотични вещества и
на алкохол. Установили, че водачът е сам в автомобила. Докато чакали екип на ОПП СДВР,
жалбоподателят позвънил на свой приятел, който дошъл на мястото, но застанал далеч от
автомобила и не се намесвал в проверката. Свидетелите Т. Ц. и Й. Т. установили водача по
лична карта, която впоследствие предали на пристигналите служителите на ОПП СДВР –
свидетелите А. и Л.. Последните неколкократно поканили водача М. да даде проба както за
алкохол, така и за наркотични вещества. Същият обаче категорично отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабр номер
ARNA 0134 и за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Drug Test 5000 с
номер ARAM 0007. Свидетелят Л. съставил талон за изследване № 0151019, с който водачът
да се яви във ВМА за даване на проби за изследване, но същият не изпълнил предписанието.
В съставения от свидетеля Ц. акт за установяване на административно нарушение №
GA977786, от 07.06.2023 г. против М. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабр номер ARNA
0134 и за употреба на наркотични вещества и техните Аналози с Drug Test 5000 с номер
ARAM 0007. Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
23-4332-011466 от 16.06.2023 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с
което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на И. С. М. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на М. на 04.07.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП, талон за изследване,
сведение, докладна записка, справка картон на водача, три броя заповеди за компетентност,
както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на четиримата свидетели.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие четирима
свидетели – Ц., Т., А., Л.. Показанията и на четиримата свидетели са логични, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената
съвкупност. Следва да се посочи, че по време на проверката свидетелите са извършвали
различни дейности и са изпълнявали различни задачи. Свидетелите Ц. и Т., служители на
2
ОСПС към СДВР са спрели водача за проверка, установили са неговата самоличност по
лична карта и същият е бил сам в автомобила. Не възниква никакво съмнение за настоящия
съдебен състав, че именно жалбоподателят М. е управлявал МПС към датата на подаването
на сигнал за спиране. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани, а този факт се
установява от показанията на тези двата свидетели, които ясно описват инцидента, имат
спомен за него и възпроизвеждат точно и логически последователно действията си.
Наличието на присъстващо впоследствие на проверката лице, познато на жалбоподателя, не
внася никакво съмнение в авторството на деянието. По отношение на отказа и четиримата
служители на СДВР, включително и тези от ОПП СДВР са категорични, че жалбоподателят
многократно е отказал тест както за наркотични вещества, така и за алкохол. В този смисъл
са неоснователни възраженията в жалбата, че фактическата обстановка е установена
неправилно и непълно то АНО.
В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от
фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за
непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касаещи отказ от
изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози,
както и на алкохол, са спазени императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на
всички обективни признаци от състава на всяко от вменените нарушения, които обезпечават
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на
3
жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална
страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП допълнително е
въведено твърдението, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, не накърнява конкретиката
на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на жалбоподателя да се
ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални акта факти и правна
квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо
предявяване на нови факти, още повече за отделни хипотези на административни
нарушения. Касае се за уточнение, което единствено подчертава умисъла в поведението на
жалбоподателя и отсъствието на основания да се коментира маловажен случай с оглед
липсата на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил наркотични
вещества и техни аналози или алкохол, поради което проявите му не биха могли да се
приемат за разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочено е изрично, че се касае за отказ за тестване
както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества.
Неоснователно е възражението, че не е ясно мястото на нарушението, доколкото
същото е посочено с име и номер на улицата, на която е спрян жалбоподателят за проверка,
респективно посоката му на движение. Същото се отнася и за правната квалификация,
между която име идентитет както в АУАН, така и в НП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. е ангажирана за две
отделни нарушения на чл. 174, ал. 3 пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че н на 07.06.2023 г. около
00:35 часа, в гр. София жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и след спирането му
от контролните органи от СДВР, в хода на извършена проверка е отказал съдействие в
насока провеждане на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози, както и на алкохол на пристигналия екип от ОПП СДВР. На
водача е издаден талон за медицинско изследване за Военно-медицинска академия с
указание, че следва да се яви в лечебното заведение, връчен му лично срещу подпис.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия). В случая
не се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният
отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем.
Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с доказателствен
анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия орган досежно
4
факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДВП, както бе споменато и по-горе, са въздигнати няколко самостоятелни и независими
един от друг състави на нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на
алкохол с техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско изследване или
изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в кръвта или
наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях обосновава
предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение императива на цитираната
правна норма на самостоятелно основание.
В настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателствени материали се установява отказ на жалбоподателя-водач да
бъде изпробван с тест за тестуване с оглед констатиране употреба на наркотични вещества и
техни аналози, но също и за алкохол. Същевременно, с отказа при посещение в посоченото
му лечебно заведение той се е лишил и от възможността да обори възникналите съмнения у
контролните органи относно наличието на употребен алкохол и/или наркотични вещества.
Следва да се има предвид, че нарушението е довършено с обективиране на отказ за тест на
мястото на проверката от служителите на ОПП СДВР, дошли за съдействие на свидетелите,
служители на ОСПС СДВР и именно тогава за възникнали всички предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Нормата не
предвижда избор на водача дали да бъде тестван тест на място или чрез даване на кръвна
проба и отказът от тест с на мястото на проверката е самостоятелно нарушение, като върху
обществената опасност на същото би могло хипотетично да се отрази последващото
съдействие чрез даване на кръвна проба. В този смисъл следва да се има предвид, че отказът
за даване на кръв в лечебното заведение не е елемент от фактическия състав на
нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП в инкриминираната хипотеза – отказ от тест с
техническо средство както за алкохол, така и за наркотици, а е самостоятелно отделно
нарушение, за което жалбоподателят не е наказан.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от тест за наркотични вещества и техни аналози,
проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал.
1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското изследване, определено,
съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията
на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки това следва да
се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на
допълнително изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо
5
изследване, дали е съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното
болнично заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на
изследване с доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част
разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за двете нарушения, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Както бе посочено, съгласно ТР №13 от 2021г. на Върховният административен съд на
Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. В
случая са налице две административни нарушения, за всяко от което на жалбоподателя
следва да се наложи наказание, което да бъде изтърпяно отделно
Нарушенията, квалифицирани като такива по чл. 174, ал. 3 пр.1 и пр.2 от ЗДвП, са
извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал
извършването на деянията, съзнавал е техния общественоопасен характер, като във волеви
аспект е искал и пряко е целял тяхното извършване, в частност осуетяването на проверката
на контролните органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и на
алкохол.
По отношение на наложените две отделни наказания "Глоба в размер на 2 000, 00 /две
хиляди/ лева и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът
намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното
редуциране, тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг.
от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Правилно за нарушението е наложено и кумулативно
предвиденото наред с глобата наказание "Лишаване от право на управление на МПС".
Жалбоподателят е правоспособен водач и би могъл да бъде лишен от права, които
притежава. Налагането на две наказания с еднакъв размер и тяхното отделно изтърпяване е в
съответствието с предвиденото в чл.18 от ЗАНН.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност нарушението, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към
същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със
сигурността на транспорта, като М. е осуетил възможността своевременно и
законосъобразно да бъде установено, дали шофира под въздействието наркотични вещества
и/или техни аналози, както и на алкохол. В справката – картон на водача са отразени и други
нарушения на правилата за движение по пътищата, което дава информация за отсъствието
на инцидентност на проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че бездействието
6
на жалбоподателя да се подложи на тест за наркотични вещества се отличава с достатъчен
интензитет, за да бъде възприета проявата му като административно нарушение и да се
санкционира по предвидения ред. Отделно от това ЗДвП съдържа специална уредба, която
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-011466 от 16.06.2023 г.,
издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3,
пр.1 от ЗДвП на И. С. М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7