Решение по дело №143/2021 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 97

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Видин  06.04.2021 год.

 

Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                 Председател: Мариела Йосифова                             

при секретаря К.Илиева и в присъствието на прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 143 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН. 

                                       Обжалвано е Наказателно постановление №25-00000220/02.02.2021г. издадено от Директор РДАА Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на A.R. от Гърция  на основание чл.93 ал.1 т.1   от ЗАвПр  е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.58  ал.1 т.3 от Наредба №11 /31.10.2002г. на МТС.

            Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява . От редовно упълномощен проц. представител е получена молба да се даде ход на делото и писмени бележки с  който се развиват доводи за отмяна на НП.

            За АНО  представител не се явява .          

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.02.2020г. св. Б.В. е съставил АУАН на жалбоподателя за това , че на същата дата  около 16:00 часа в гр. Видин по гл. път Е79 в посока Дунавци е извършвал международен превоз на товари, видно от ЧМР $008407 със заверено копие на лиценз без да притежава удостоверение за психилигическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152 ал.1 т.2 ЗДвП. 

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП при същата фактическа обстановка.

В хода на производството е разпитан актосъставителят В., в качеството му на свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свид. пояснява,че при поискване от водача на автомобила същият не е имал удостоверение за психологическа годност. Фирмата , за която е работел към онзи момент водача е била българска, водачът и собствениците на фирмата са запознати с изискванията на Закона.Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и в съответствие с писмените доказателства по делото.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

В случая по безспорен и несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна нарушението тъй като не е отговарял на изискването, като лице извършващо международни превози на товари да е психологически годен по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последно цитираната норма Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията  определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване, като този ред и условия се съдържат именно в горепосочената норма от наредбата.

Всъщност самият жалбоподател на практика не отрича да е имал удостоверение за психологическа годност за извършване на превоза на товари.

  В случая жалбоподателя е бил санкциониран по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. при първо нарушение.

Действително в разпоредбата на чл.178в, ал.5  от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба в размер 500 лв.  водач, който извършва таксиметрови превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

От цитираното става ясно, че субектите адресат на нормите на  чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр и на чл. 178В, ал.5 ЗДвП не са съвсем идентични, доколкото в първата се коментира обществен превоз или превоз за собствена сметка, а във втората норма урежда и психологически негоден водач, извършващ таксиметров превоз, разграничен от посочените в същата разпоредба. Освен това прави впечатление,че в нормата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр се обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178В, ал.5 ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност, като следва да се отбележи,че документът на жалбоподателя с психологическа годност е бил с изтекъл срок.

  По тази причина Съдът намира , че АНО е посочил съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа на която е ангажирана  и административнонаказателната отговорност.

Твърденията на жалбоподателя, че не е извършил деянията, осъществяващи състави на административни нарушения не се доказаха. Жалбоподателя не ангажира никакви доказателства в тази насока.

           Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт  се доказва по безспорен и несъмнен начин.

Наложеното наказание е предвиденото от закона. При индивидуализиране на наказанието административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение.

По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление №25-00000220/02.02.2021г. издадено от Директор РДАА Враца следва да бъде  потвърдено.

                  Водим от горното Съдът,

 

                                         Р             Е            Ш            И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-00000220/02.02.2021г. издадено от Директор РДАА Враца с което на жалбоподателя- A.R. от Гърция  Гърция  на основание чл.93 ал.1 т.1   от ЗАвПр  е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.58  ал.1 т.3 от Наредба №11 /31.10.2002г. на МТС.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :