ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 341
гр.Плевен, 24.02.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, VIII- ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА адм.дело №50/2020г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба от Б.В.С. ***, чрез адв.Г.Г. от САК, срещу мълчалив отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация на Председателя на Административен
съд- гр. Бургас. В жалбата се сочи, че на 19.12.2019г., жалбоподателят С., е
изпратил по пощата заявление за достъп до обществена информация до Председателя
на Административен съд- гр. Бургас., като се твърди, че заявлението е получено на 23.12.2019г., видно от
приложена обратна разписка. Твърди се, че по заявлението следва да се отговори
най-късно до 06.01.2020г., считано от датата на входирането му. Твърди се, че
до момента на подаване на жалбата, не е получил никакъв отговор, което
представлява мълчалив отказ, подлежащ на обжалване в едномесечен срок от
изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Счита се, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не е спазена
изискуемата форма- писмена, както и е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като законово изискване е,
предоставянето или отказът за достъп до обществена информация, да е мотивиран.
В заключение се моли да бъде отменен оспорения мълчалив отказ за предоставяне
достъп до обществена информация и същия да бъде предоставен в поисканата форма.
Претендират се разноски.
По делото, ведно с депозираната жалба, от страна на
Председателя на Административен съд- гр. Бургас, е представена преписката по
депозираното заявление за достъп до обществена информация, вкл. и постановеното
по него Решение №14/06.01.2020г.
След оставяне производството без движение, от страна
на жалбоподателя С., е депозирана писмена молба, с която оттегля депозираната
жалба. Посочва, че е получил постановеното решение №14/06.01.2020г. на
Председателя на Административен съд- гр. Бургас, на посоченият в заявлението електронен
адрес, на 09.01.2020г. Посочва се, че
решението е изпратено след изтичане срока за произнасяне. Посочва, че за
жалбоподателя, към датата на изпращане на жалбата- 07.01.2020г., е налице
мълчалив отказ. Твърди се, че поради това, ответникът е станал причина за
завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за сторените
от жалбоподателя разноски. В заключение моли съда да прекрати производството по
делото и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.
По делото, от страна на ответника- Председателя на
Административен съд- гр. Бургас, е депозирано становище, в което се посочва, че
жалбата на Б.С., против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация е недопустима. Посочва се, че ответникът по жалбата, се е произнесъл
в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, което решение, е съобщено на заявителя в срока
по чл. 61, ал.1 от АПК. Посочва, че не е
станал причина за завеждане на настоящето дело и не следва да му бъдат
възлагани разноски.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК, при всяко положение на делото, оспорващият може да оттегли оспорването или
да се откаже от него изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът от оспорването
извън съдебно заседание се прави с писмена молба. В случая, е налице нарочна писмена
молба от страна на жалбоподателя, чрез неговият процесуален представител – адв.
Г. Г., с която се оттегля депозираната жалба, по която е образувано настоящето
производство, с искане от съда, същото да бъде прекратено. Съдът намира, че са налице условията на чл.155 ал.1 и ал.3
и чл.159 т.8 от АПК и подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото - прекратено.
По искането на жалбоподателя, за
присъждане на сторените от него разноски,
съдът съобрази следното:
Видно от представената преписка по депозираното
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, същото е получено
от Административен съд- Бургас, по пощата, с обратна разписка, на 23.12.2019г,
и е входирано на същия ден, с вх. Рег.№ 13375/23.12.2019г. Безспорно е по
делото, че от страна на Председателя на АдмС- Бургас, е налице изрично
произнасяне по заявлението, с решение №14/06.01.2020г., връчено на заявителя по
имейл, на 09.01.2020г. Съобразно нормата на чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, заявленията
за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В случая
законодателят е установил начало на срока именно датата на регистриране на
съответното заявление и считано от тази дата, тече 14- дневният срок за произнасяне
по същото. В настоящата хипотеза, считано от 23.12.2019г.- датата на
регистриране на заявлението, срокът за произнасяне по същото изтича на
06.01.2020г. Нормата на чл. 34, ал.3 от ЗДОИ постановява, че решението за
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, се връчва на
заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се
изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде
предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. ЗДОИ като
специален закон не предвижда срок, в който актът следва да бъде връчен на
заявителя, поради което, приложим е срока по чл. 61, ал.1 от АПК, съобразно
който, актът се съобщава в тридневен срок от издаването му.
На основание изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че искането на жалбоподателя, за присъждане на разноски по делото, е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. ЗДОИ, в цитирания чл. 28,
ал.1, вр. ал.2, предвижда срок за произнасяне на органа по регистрираното заявление
за предоставяне на достъп, който в случая е спазен, без този срок да има
отношение към съобщаването на постановеният акт на заявителя. Законът не
предвижда съобщаването на издаденият акт, на заявителя, да бъде извършвано в
срока за самото произнасяне. АПК, като общ закон, предвижда допълнителен,
тридневен срок, считано от издаването на акта, за неговото съобщаване, който
срок също е спазен. Съобразно общите правила на ГПК, към който препраща нормата
на чл. 144 от АПК, чл. 78, ал.2 предвижда, че ако ответникът не е станал
причина за завеждането на делото и ако
признае иска, сторените разноски се възлагат върху ищеца. При съответното
субсидиарно прилагане на ГПК, при преценката за възлагане на сторените разноски,
по настоящето дело, следва да бъде извършена преценка станал ли е ответника
причина за завеждането на настоящето дело. С оглед на установеното по делото и
обсъдено по- горе, настоящият състав намира, че
ответникът не е станал причина за завеждане на настоящето дело, тъй като
релевантно в случая е единствено спазен ли е срока за произнася по чл. 28 от
ЗДОИ, поради което и искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.159, т.8, предл. първо, вр. чл.155,
ал.1 от АПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Б.В.С., ЕГН **********,***, чрез адв.Г.Г. от САК, срещу мълчалив
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Председателя на Административен съд- Бургас, по заявление вх.
Рег.№ 13375/23.12.2019г., по реда на
ЗДОИ и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело №50/2020г. на
Административен съд-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Б.В.С., ЕГН **********,***,
чрез адв.Г.Г. от САК, за присъждане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-мо дневен
срок от получаване на съобщението. Препис от определението да се ВРЪЧИ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: