№ 6634
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20251100503556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
С решение № 22480/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 27267/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 173 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че П. В. В., ЕГН **********, от
град София, и Б. П. В., ЕГН **********, от град София, дължат на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град ****, аб. № 50849, както
следва:
1.П. В. В.: 1788,43 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до
окончателното им изплащане, 307,98 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.10.2023г., 5,26 лева за главница за
дялово разпределение за периода м.10.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.10.2023г.) до окончателното им изплащане, 1,19 лева за законна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.;
2.Б. П. В.: 3576,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до
окончателното им изплащане, 615,96 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.10.2023г., 10,52 лева за главница за
дялово разпределение за периода м.10.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.10.2023г.) до окончателното им изплащане, 2,38 лева за законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г., като е
отхвърлил предявените искове за горниците над тези суми до пълните предявени
размери.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила
въззивна жалба от П. В. В. и Б. П. В.. Жалбоподателите твърдят, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, доколкото от една страна
първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че в процесния недвижим имот
отоплението и топлата вода са изключени, като е останала само щранг-лира в банята,
поради което се иска от ищеца заплащане на топлоенергия, която не е доставена.
Отделно от това сочат, че ищецът не е доказал и наличието на валидно облигационно
отношение между страните. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова,
с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „ДАЛСИЯ
ЕЛВЕКО“ ООД не е подало отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
2
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на
облигационно отношение между страните.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
По отношение на възражението за липса на облигационни отношения между
страните, същото се явява неоснователно.
Следва да се посочи, че подобно възражение е въведено за пръв път едва във
въззивното производство, поради което и същото се явява преклудирано. Все пак за
пълнота въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че същото е
неоснователно. В настоящия случай, видно от представените по делото 3 (три) броя
нотариални актове (на лист 16-21), ответниците са съсобственици на процесния
недвижим имот при посочените от първоинстанционния съд дялове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал
имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата
при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към
отоплителните тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на
договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
3
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В
чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по
искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия. По делото няма спор, че имотът се намира в сграда,
в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради
което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената
топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената .
Ето защо и доводите във възивната жалба за липса на облигационно
правоотношение са неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към фактури,
изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп, заключение на СТЕ, по делото
се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот
за процесния период и нейната стойност.
Съгласно изслушаното заключение на СТЕ отдадената в имота на ответниците
ТЕ била начислена при условията на неосигурен достъп. От ТЛП по делото са
представени и протоколите за неосигурен достъп, приети като писмени доказателства
по делото. Ответниците не оспорват представените от ТЛП по делото протоколи за
неосигурен достъп и не твърдят да са осигурили такъв за отчет на уредите.
Обстоятелството имало ли е действително потребление в имота, както и че
радиаторите са били демонтирани, не променя извода на съда за законосъобразно
начисляване на сумите за ТЕ за процесния период. Нормата на т. 6.7. от Методиката
към Наредбата за топлоснабдяването предвижда, че при неосигуряване на достъп за
отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се прилагат
разпоредбите на т. 6.5., като клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
4
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите
ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето
по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответниците да се
възползвала от тази си възможност и да са поискали допълнителен отчет и
преработване на данните във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време. Ето защо
се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение начислението на топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ
било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи върху
принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно
установените последици от собственото си неправомерно поведение.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил
предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като от тази сума всеки
един от въззивните жалбоподатели следва да бъде осъден да заплати по 1/ 2 част или
по 50 лв.
Въззивните жалбоподатели нямат право на разноски за настоящото
производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22480/11.12.2024 г., постановено по гр.д. №
27267/2024 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, с която съдът е признал за
установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ, че П. В. В., ЕГН **********, от град София, и Б. П. В., ЕГН **********, от
град София, дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в град София, с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
****, аб. № 50849, както следва:
5
1.П. В. В.: 1788,43 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до
окончателното им изплащане, 307,98 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.10.2023г., 5,26 лева за главница за
дялово разпределение за периода м.10.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.10.2023г.) до окончателното им изплащане, 1,19 лева за законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.;
2.Б. П. В.: 3576,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2023г.) до
окончателното им изплащане, 615,96 лева за законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.10.2023г., 10,52 лева за главница за
дялово разпределение за периода м.10.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.10.2023г.) до окончателното им изплащане, 2,38 лева за законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.
В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ДАЛСИЯ
ЕЛВЕКО“ ООД на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6