№ 284
гр. гр.Н., 20.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101494 по описа за 2021 година
Производството по делото е видящо пред настоящата инстанция, след като с
Определение № 3198 от 14.10.2021г., постановено по гр.д. № ..../2021г. по описа на РС-
Б., производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по
подсъдност на Районен съд - гр. Н..
Делото е образувано е по повод исковата молба на „Д. ...“ ЕООД с ЕИК
.................. със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, бул. „...............,
представлявано от К.Р.Ж., чрез адв. Т.П.-М. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.
..................... против З. К. Щ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ №
...............
В исковата молба се твърди, че съгласно Нотариален акт № 152, том XV, peг. №
17763, дело № 2840/2019г. на Нотариус с peг. № 208 на НК, с район на действие
Районен съд – Н., ответницата Щ., е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Н.,
КК Слънчев бряг- запад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.507.111.1.21 по КККР на гр. Н., с адрес на имота: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад,
ет. 4, ап. 15, с площ от 70,04 кв.м., с прилежащи части 3,448%, равняващи се на 13,94
кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда 1,
представляваща жилищна сграда „Хотел-апартамент тип кафе, фитнес зала и сауна“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.111, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта 1. Пояснява се, че сградата, в която
се намира имота е в режим на етажна собственост.
Сочи се, че 18.09.2020г. било проведено Общо събрание на Етажната
собственост, което събрание, с Решение № 2 от Протокола взело решение за заплащане
на такса за поддръжка и управление в размер на 12 евро/кв.м. годишно. Твърди се, че
със същото решение Общото събрание било решило да предостави на основание чл.19,
ал.8 от ЗУЕС управлението и поддръжката на сградата на „Д. ...“ ЕООД - инвеститор
на сградата и собственик на самостоятелни обекти в нея. Сочи се, че в т.2 на Решение
1
№ 2 било възложено на ищцовото дружество да изпълнява правомощията на управител
на етажната собственост, посочени в чл.23 от ЗУЕС. Излага се, че договора между
етажната собственост и дружеството бил подписан на 25.09.2020г. от етажния
собственик М.С.. Сочи се, че протокола с решенията на Общото събрание бил обявен
съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 25.09.2020г. и че в законоустановения
едномесечен срок решенията на общото събрание не били обжалвани и същите били
влезли в сила за всички собственици в етажната собственост. Твърди се, че съгласно
чл.4, ал.3 от договора, подписан между ищцовото дружество и етажната собственост,
вноските на етажните собственици били дължими по следния начин: първа вноска до
31.12 на предходната година и втора вноска до 30.06. на годината, за която вноската се
отнася. Сочи се, че в имота имало изграден басейн, видеонаблюдение, общи зелени
площи, паркинг, външно осветление, асансьор, интеренет и телевизия в общите части,
заплащали се разходи за електричество и вода в общите части, отчитала се и
изчислявала на индивидуално потребената вода от всеки апартамент, извършвали се
дребни ремонти по общите части на сградата/ боядисване с латекс, смяна на ключове,
контакти и т.н./, имало изграден малък фитнес и сауна, които били на разположение на
собствениците. Твърди се, че ответницата ползвала лично и чрез трети лица
собствеността си, без да се интересува от разходите, свързани с поддръжката на имота
и прилежащата му инфраструктура. Излага се, че на 30.06.2021г. бил изтекъл срокът за
заплащане на втората вноска по договора за поддръжка и управление в размер на
503,88 евро, като до настоящия момент ответницата не била заплатила същата,
независимо, че била наясно с дължимостта й. Поради тази причина ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред Районен съд – Б., по което било образувано ч.гр.д. № ..../2021г. по описа на
Районен съд – Б.. Сочи се, че длъжникът е подал в законоустановения срок
възражение, поради което с разпореждане № 3887/23.07 2021г. на Районен съд – Б. на
29.07.2021г. било съобщено на дружеството-ищец, че може да предяви иск относно
вземането си против ответницата в едномесечен срок.
Гореизложеното е обосновало правния интерес на ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата
Щ., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 503,88 евро /петстотин и три
евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща първа вноска от такса за 2021г.
по Договор за поддръжка и управление на самостоятелен обект в Етажна собственост в
сграда с административен адрес: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, кв. „Пясъците“№ 117,
както и да осъди Щ. да заплати на ищцовото дружество сумата от 503,88 евро
петстотин и три евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща втора вноска от
такса за 2021г. по Договор за поддръжка и управление на самостоятелен обект в
етажната собственост. Представят писмени доказателства. Молят съда да допусне един
свидетел при условията на довеждане. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Щ., подаден чрез процесуалния й представител – адв.С.А. Ч. от АК-Б.,
в който се излага становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на
ищцовите претенции. Твърди се, че за свикването и провеждането на Общото събрание
на ЕС от 18.09.2020г. ответницата е разбрала едва от получената исковата молба. На
същата не е било известно, че ще се провежда и не била участвала в общото събрание,
на което на дружеството-ищец било възложено да изпълнява дейностите по
2
поддържане на общите части на сградата. Сочи се, че в комплекса не се осъществявали
никакви действия по поддръжка и управление на общите части. Сградата и
прилежащата й площ тънели в мръсотия и мизерия, като при всяко посещение в имота
си, ответницата констатирала, че липсва поддръжка на общите части и каквото и да е
управление в полза на собствениците на отделните обекти. Излага се, че представеният
договор не обвързвал ответника и останалите етажни собственици като цяло, тъй като
бил подписан от името на етажната собственост от лицето С.М.П., която очевидно
била чужд гражданин и за която нямало данни да владее български език. Излагат се
съображения за нищожност на договора. Сочи се, че в съдържанието му имало
съществено противоречие, което водило до неяснота от кой момент процесния договор
пораждал правно действие, респективно и от кой момент би могъл да вмени
задължения на етажните собственици да заплащат таксата за поддръжка на общите
части. Твърди се, че не можело да се установи дали посочените в протокола от
проведеното на 18.09.2020г. % идеални части от общите части на сградата в
действителност отговаряли на притежаваните от собствениците такива. Сочи се, че не
били представени доказателства, от които да може да се установи, че в действителност
бил налице изискуемия съгласно чл. 15 и чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС кворум за
провеждане на общото събрание и за вземането на решения по точките от дневния му
ред. Излага се, че не били представени доказателства, от които да е станало видно, че
предвидената в чл. 13 от ЗУЕС процедура по свикването на Общото събрание е спазена
по предвидения в закона начин. Излагат се съображения, че по никакъв начин не може
да се установи редовността на самата процедура по свикването на Общото събрание.
Сочи се, че не било налице взето решение по смисъла на чл.19, ал.8, изр.второ от
ЗУЕС, с което да е одобрен въпросния „договор за поддръжка, управление и ползване
на общите частни на хотел апартаментен тип „Д.“. На следващо място от страна на
ответницата се навеждат твърдения за нищожност на Договор за поддръжка,
управление и ползване на общите части на хотел апартаментен тип „Д.“ на основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД – поради липса на валидно изразено съгласие от
процесната Етажната собственост, както и поради противоречието му със ЗУЕС.
Предвид гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени исковете, като изцяло
неоснователни и недоказани. Представят се писмени доказателства. Претендират
присъждане на заплатените по делото разноски. Молят съда да задължи ищеца да
представи на основание чл.183 от ГПК оригинал или заверен препис на представените
с исковата молба – Договор за поддръжка, управление и ползване на общите части на
хотел от апартаментен тип „Д.“, както и Протокол от проведено на 18.09.2020г. ОС на
ЕС на горепосочения хотел. При неизпълнение се моли същите да бъдат изключени от
доказателствения материал. Наред с това се иска на основание чл.190, ал.1 от ГПК
съдът да задължи ищеца да представи намиращи се у него писмени документи, описани
като приложения към Протокола от проведеното на 18.09.2020г. ОС на ЕС на
процесния хотел, както следва: 1) покана за свикване на общо събрание; 2) протокол за
поставяне на покана за свикване на общо събрание; 3) протокол за обявяване на
доклада; 4) списък на присъстващите лица; 5) лист за гласуване на присъствалите; 6) 6
бр. пълномощни, което искане съдът остави без уважение, поради неотносимост на
сочените документи към предмета на делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба от името на доверителя си. Представя в оригинал
приложените към исковата молба писмени доказателства - Договор за поддръжка,
управление и ползване на общите части на хотел апартаментен тип „Д.“ и протокол от
проведеното на 18.09.2020г. общо събрание на Етажната собственост. Ангажира гласни
3
доказателства в подкрепа на твърденията си, че имотът се ползва от ответницата и лица
от нейното домакинство. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответницата в съдебно заседание поддържа
отговора на исковата молба и изложените в него аргументи. Също претендира
присъждането на направените по делото разноски, за което представя списък.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № 152, том XV, рег.
№ 17763, дело № 2840 от 2019г. на Нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие
Районен съд - Н. /л. 30 - 31 вкл. от гр.д. № ..../2021г. по описа на РС-Б./ се установява,
че ответницата З. К. Щ. е придобила по силата на договор за покупко-продажба
самостоятелен обект в сграда с индентификатор 51500.507.111.1.21 по кадастралната
карта и регистри на гр. Н., с адрес на имота: гр. Н., общ. Н., обл. Б., КК Слънчев бряг-
запад, ет. 4, ап. 15, с площ от 70.04 кв.м., с прилежащи части 3,448 %, равняващи се на
13.94 идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда 1,
представляваща Жилищна сграда „Хотел - апартамент тип кафе, фитнес зала и сауна“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.507.111, предназначение на
обекта - жилище, апартамент, брой нива - на обекта 1, състоящо се от кухненски бокс,
дневна и трапезария, две спални, баня и тоалетна и антре, при съседни самостоятелни
обекти с идентификатори на същия етаж: с № 51500.507.111.1.22, 51500.507.111.1.20,
под обекта: № 51500.507.111.1.14, над обекта: № 51500.507.111.1.28.
От представения и приет, като доказателство по делото Договор за поддръжка,
управление и ползване на общите части на хотел апартаментен тип „Д.“ /л. 14 - 24 вкл.
от гр.д. № ..../2021г. по описа на БсРС/, сключен между Етажна собственост на хотел от
апартаментен тип „Д.“ и „Д. ...“ ЕООД, се установява, че Етажната собственост
възложила, а дружеството приело срещу възнаграждение да поддържа от името и за
сметка същата общите части на сградата, околните пространства (общи зелени площи,
паркинг, басейн, външно осветление, охрана на сградата и поземления имот), както и
да представи и осигури необезпокояваното ползване от страна на етажните
собственици на последните, а също и да изчислява, събира и заплаща дължимите суми
за потребената вода, съобразно показанията и индивидуалните водомери във всеки
обект в етажната собственост. От своя страна, в чл. 4 от договора е предвидено, че
етажните собственици са се задължили да заплащат такса за поддръжка и управление в
размер на 12 евро на квадратен метър. Задължението за заплащане на цената било
делимо и се заплащало пропорционално от всеки собственик, съобразно притежаваната
от него площ на самостоятелния обект и прилежащите в идеални части от общите
части на сградата. Предвидена била възможността всеки един от етажните собственици
и ползватели да заплаща своята част от задължението в брой при посещение на място в
етажната собственост или в офиса на дружеството или по банков път на посочена
банкова сметка. Възнаграждението се заплащало на дружеството авансово за всяка
календарна година, както следва: 50 % до 31.12 на предходната година и 50 % на
текущата година, за която се отнася задължението. В настоящият случай, ищецът
претендира заплащане на първа и втора вноски за управление и поддръжка за 2021г.
4
За да се произнесе, съдът съобрази:
В доказателствената тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим
на етажна собственост и че с решения взети от Общото събрание на Етажната
собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за
управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила
изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането, съответно отпадане на задължението му да
заплати претендираните суми. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 96 от 22.01.2022г., постановено по настоящото дело /л.2-5 вкл./.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата Щ. е
собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на
етажна собственост.
Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание
чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От приетите по делото писмени доказателства, небудещи съмнение в тяхната
автентичност, безспорно се установява, че на 18.09.2020г. било проведено Общо
събрание на Етажната собственост /вж.протокол – л.7-12 вкл. по гр.д. № ..../2021г. по
описа на РС-Б./, на което било взето Решение № 2 от протокола за заплащане на такса
за поддръжка и управление в размер на 12 евро/кв.м. годишно. Със същото решение
Общото събрание решило да предостави управлението и поддръжката на сградата на
ищцовото дружество „Д. ...“ ЕООД, което било инвеститор на сградата и собственик на
самостоятелни обекти в нея. В т. 2 на Решение № 2 било възложено на дружеството да
изпълнява правомощията на управителя на етажната собственост, посочени в чл. 23 от
ЗУЕС. Договорът между етажната собственост и дружеството бил подписан на
25.09.2020г. /л.14-24 вкл. по гр.д. на РС-Б./. Протоколът с решенията на Общото
събрание бил обявен съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 25.09.2020г.
/л.13 по гр.д. на РС-Б./. По делото липсват данни, взетите решения на проведеното
Общо събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. По
делото няма представени доказателства, че ответнищата Щ. е изпълнил своите
задължения за заплащане на дължимите вноски за управление и поддръжка на
процесния комплекс за 2021г.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в
сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици,
включително и за тези, които са гласували против, както и за тези, които не са
присъствали на проведените общи събрания. С оглед на това, неоснователни са
изложените в отговора на исковата молба възражения за незнание на ответницата за
свикването и провеждането на Общо събрание на ЕС на 18.09.2020г., както и за
неучастие на същата в събранието.
Съдът намира за неоснователни и наведените от пълномощника на ответницата
възражения за недължимост на претендираните от ищеца суми, свързани с липсата на
доказателства относно кворума за провеждане на Общото събрание на ЕС и за
вземането на решения по точките от дневния му ред, както и относно посочените в
протокола проценти идеални части от общите части на сградата и дали в
5
действителност същите отговаряли на притежаваните от собствениците такива. В
настоящото съдебно производство няма правна възможност да се навеждат възражения
срещу начина на свикване и провеждане на Общото събрание на Етажната собственост
на 18.09.2020г., както и относно приетите на него решения, поради което съдът следва
да се съобрази с тях. В този смисъл всички възражения в тази насока се явяват
неотносими по делото и не следва да се обсъждат.
Съдът намира наведените от ответната възражения за нищожност на Договора
за поддръжка от 25.09.2020г. за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Процесният договор за поддръжка и управление е подписан за Етажна
собственост на хотел апартаментен тип „Д.“ от М.П.С., за което същата е била
упълномощена на проведеното на 18.09.2020г. Общо събрание на Етажната
собственост /вж.Решение № 3 от Протокола на ОС/. Съгласно взетото решение, Н.С.
М.П.С. и К.Е. са били упълномощени да представляват етажната собственост
поотделно за подписване на договора. В тази връзка, не се споделя тезата, че за
етажната собственост липсвало валидно изразено съгласие. Неоснователно е и
възражението, че липсвали данни М.С. да владее български език. Очевидно същата е
положила подпис под договора /л. 24 от гр.д. № ..../2021г. по описа на РС-Б./, което
означава, че е разбрала неговото съдържание и се е съгласила с него.
Неоснователно е и възражението, че договора противоречи на разпоредбата на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, решенията на ОС
на ЕС подлежат на обжалване в 30-дневен срок от получаването на решението по реда
на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Визираният срок се отнася, както за незаконосъобразността,
така и за нищожността на взетите решения. Видно от Протокол от 25.09.2020г. /л. 13 от
гр.д. № ..../2021г. по описа на БсРС/ К.Ж., в качеството на представляващ на „Д. ...“
ЕООД, в присъствието на собственика М.С., е обявил протокол от проведеното Общо
събрание на Етажната собственост, проведено на 18.09.2020г. Както беше посочено по-
горе, по делото липсват данни процесните решенията на ОС на ЕС да са били
атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което същите са влезли сила и имат
обвързващо действие спрямо етажните собственици. По тази причина неоснователни
са и възраженията на ответницата относно редовността на процедурата по свикването
на Общото събрание.
Недоказани останаха и възраженията на ответницата Щ. относно
неизпълнението на договора за поддръжка и управление, както и че сградата и
прилежащата й площ тънели в мръсотия и мизерия. В противоречие на това са
показанията на свидетеля Д.А.Д. която установява пред съда, че от четири години
работи целогодишно в хотел „Д.“ и познава всички собственици, включително
ответницата. Същата заявява, че от момента, в който ответницата закупила
апартамента, нейната дъщеря живеела в него целогодишно заедно с приятелят си.
Ответницата Щ. не живеела в апартамента, но го посещавала. Свид.Д. сочи, че
почистването в процесния комплекс се извършва целогодишно и ежедневно през
зимния и летния сезон, което включвало метене, след това почистване с препарат. В
сградата имало асансьор, който се поддържал. Събраните по делото гласни
доказателства дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че от страна
на ищеца е налице изпълнение на задълженията му по договора за поддръжка.
Несъстоятелни са и твърденията на ответната страна относно липсата на яснота
от кой момент възниква задължение на етажните собственици да заплащат таксата за
поддръжка на общите части. Видно от чл.4, ал.3 от Договора за поддръжка, управление
и ползване на общите части на хотел апартаментен тип, възнаграждението се заплаща
6
авансово за всяка календарна година по следния начин: 50 % до 31.12. на предходната
година и 50 % до 30.06. на текущата година, за която се отнася задължението. Предмет
на ищцовата претенция за незаплатени вноски от ответницата за 2021г.
Ответницата Щ. не е ангажирала доказателства за заплащане на дължимите
вноски за 2021г. Незаплащането на дължимите суми в претендирания размер,
обосновава извода за основателност на предявените от ищеца искове в претендирания
размер, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора и на основание чл.78, л.1 от ГПК, на ищеца следва да
се присъдят заплатените в настоящото производство разноски, възлизащи общо в
размер на 445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/, включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи
произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в заповедното
производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направени в
хода на заповедното производство разноски общо в размер на 325 лева /триста
двадесет и пет лева/, от които 25 лева - държавна такса и 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, че З. К. Щ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № ............... със
съдебен адрес: гр. Н., ул.„................., партер /чрез адв.С.А. Ч. от АК-Б./ дължи на „Д.
...“ ЕООД с ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.С., район Витоша,
бул.„..............., представлявано от К.Р.Ж., със съдебен адрес: гр. ..................... /чрез
адв.Т.П.-М. от АК-Б./, сумата от 503,88 евро /петстотин и три евро и осемдесет и осем
евроцента/, представляваща първа вноска от такса за 2021г. по Договор за поддръжка и
управление на самостоятелен обект в Етажна собственост в сграда с административен
адрес: гр.Н., КК Слънчев бряг-запад, кв. „Пясъците“№ 117, за която сума е издадена
Заповед № 1459 от 24.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № ..../2021г. по описа на Районен съд - Б..
ОСЪЖДА З. К. Щ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ №
............... със съдебен адрес: гр. Н., ул. „................., партер /чрез адв. С.А. Ч. от АК-Б./
да заплати на „Д. ...“ ЕООД с ЕИК .................. със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Витоша, бул. „..............., представлявано от К.Р.Ж., със съдебен адрес: гр.
..................... /чрез адв.Т.П.-М. от АК-Б./, сумата от 503,88 евро /петстотин и три евро и
осемдесет и осем евроцента/, представляваща втора вноска от такса за 2021г. по
договор за поддръжка и управление на самостоятелен обект в Етажна собственост в
сграда с административен адрес: гр. Н., КК Слънчев бряг-запад, кв. „Пясъците“№ 117.
ОСЪЖДА З. К. Щ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ №
............... със съдебен адрес: гр. Н., ул. „................., партер /чрез адв. С.А. Ч. от АК-Б./
да заплати на „Д. ...“ ЕООД с ЕИК .................. със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Витоша, бул. „..............., представлявано от К.Р.Ж., чрез адв. Т.П.-М. от
АК-Б., със съдебен адрес: гр. ....................., сумата общо в размер на 445 лева
/четиристотин четиридесет и пет лева/, представляваща заплатени разноски в
7
настоящото производство, както и сумата общо в размер на 325 лева /триста двадесет и
пет лева/, представляваща заплатени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8