Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№693 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ********,
гр.София против П.Г.Й. ***, с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр.
чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
06.08.2007г. бил сключен Договор за потребителски кредит **********. между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /Пощенска банка/ и ответника П.Г.Й., по силата
на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит в размер на 7200 лв.
Разрешеният кредит бил преведен по банкова сметка ***. Кредитът бил отпуснат за
текущи нужди. Твърди се, че съгласно договора за потребителски кредит
ответникът се задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски
ежемесечно, считано от 06.09.2007г., като крайният срок на издължаване на
кредита бил с дата 06.08.2017г. Годишният процент на разходите по разрешения
кредит бил 16,47%. Уговорена била фиксирана годишна лихва в размер на 10,50% за
първата година от срока на договора, а за всяка следваща година се дължала
променлива годишна лихва при параметри, уговорени с договора. Посочено е, че
съгласно чл.7, ал.1 от Договора кредитополучателят следвало да погасява кредита
на равни анюитетни месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен
план, включващ лихва и главница, с размер на всяка вноска 97,15 лв. – през
първата година от срока за издължаване на кредита и 118,44 лв. – за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита. Твърди се, че след усвояване
на кредита длъжникът извършвал погасявания, с които изплатил част от месечните
си вноски, след което преустановил плащанията си през януари 2013г. Останала
непогасена сума по кредита в общ размер на 7630,07 лв., от които 6262,32 лв. –
главница, 1367,75 лв. – договорна лихва. Твърди се, че на основание сключен
Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към
него, сключен между ‚Юробанк България“ АД и *****, задължението на ответника,
произтичащо от договора за потребителски кредит, било изкупено от ******. В
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД до длъжника било
изпратено уведомление за извършената цесия на посочения в договора за кредит
адрес на длъжника, като съобщението било получено лично от ответника на
23.04.2020г.
Твърди се, че спрямо
длъжника било образувано ч.гр.д.№404/2020г. по описа на РС-Левски, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
непогасените задължения по договора за кредит – 2672,03 лв. за главница,
частично от общото дължимата главница в размер на 6262,32 лв., и 1367,75 лв. -
договорна лихва. Срещу заповедта за изпълнение било депозирано възражение от
длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск. Посочено е, че с исковата молба не се претендира поради
отказ на ищеца сумата в размер на 1367,75 лв., представляваща договорна лихва,
за която длъжникът възразил, че била погасена по давност. Иска се от съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 672,03 лв. –
падежирала и изискуема главница, дължима за периода 06.06.2015г. –
06.08.2017г., частично от общо изискуема главница в размер на 6262,32 лв. по
договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
15.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява
се от приложеното ч.гр.д. №404/2020г. по описа на Районен съд - Левски, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №195/05.08.2020г. с която е разпоредено длъжникът П.Г.Й. да
заплати на ищеца в настоящото производство ****** следните суми: сумата 2672.03
лева, представляваща главница - частично, дължими по Договор за потребителски
кредит от 26.07.2007г. от общо дължима и изискуема главница в размер на
6262.32лв., дължима и изискуема за периода
от 06.06.2015г. до 06.08.2017г.; сумата 1367.75
лева, представляваща договорна лихва за периода 06.07.2009г. (дата на изпадане
в забава) до 06.08.2017г. (дата на падежиране на договора), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. (датата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането - по
Договор за потребителски кредит от 26.07.2007г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ГПК е депозирал
възражение. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, предвид на което за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба
е подадена в указания от съда едномесечен срок, като има за предмет част от
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение – сумата в размер на
2672,03 лв. за главница. В частта относно сумата в размер на 1367,75 лв. за
договорна лихва, предвид липсата на предявен иск, заповедта за изпълнение подлежи
на обезсилване.
Предвид на изложеното предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, касаещ вземането за главница в
размер на 2672,03 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№404/2020г.
по описа на Районен съд - Левски е процесуално допустим. Разгледан по същество,
искът е основателен поради следните съображения:
Установява се от Договор за
потребителски кредит *******., сключен между „Българска пощенска банка“АД и П.Г.Й.
като кредитополучател, че банката е предоставила на ответника потребителски
кредит в размер на 7200 лв. за текущи нужди, като длъжникът се е задължил да
върне предоставената му парична сума на равни /анюитетни/ месечни погасителни
вноски, включващи главница и договорна лихва, установени като брой и размер
съгласно погасителен план – приложение към договора за кредит. Крайният срок за
погасяване на договора за кредит е 06.08.2017г.
Установява се, че договорът за кредит, както и
погасителният план към него, са подписани от банката и кредитополучателя,
същите не са оспорени от страните в настоящото дело, с оглед на което съдът
приема, че ответникът е обвързан от валидно облигационно правоотношение по
договор за паричен кредит с „Българска пощенска банка“АД.
От представеното банково бордеро от 06.08.2007г. се
установява, че банката е изпълнила задължението си да предостави паричната сума
в размер на 7200 лв., предмет на договора, като съгласно клаузите му кредитът е
усвоен чрез извършен банков превод по открита на името на кредитополучателя
банкова сметка. ***, че за ответника е възникнало предвиденото в чл.1, ал.1 от
договора задължение да върне ползвания кредит съгласно условията и сроковете,
установени в договора и погасителния план към него.
Видно от разпоредбата на чл.6 от договора, както и приложения
погасителен план, крайният срок за погасяване на задължението е 06.08.2017г., предвид
на което е настъпил падежът на всички погасителни вноски и задължението на
кредитополучателя е изцяло изискуемо.
С доклада си по делото съдът е указал на ответника, че
в негова тежест е да докаже погасяване на задължението му, като по делото не са
представени доказателства за заплащане на претендираното вземане.
С оглед на така установеното, съдът приема, че ответникът
дължи сумата в размер на 2672.03 лева, представляваща частична претенция за
главница по процесния договор за потребителски кредит от 26.07.2007г., сключен
с „Българска пощенска банка“АД.
От направена служебна справка в Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ по ЕИК на банката /“Българска пощенска банка“АД/ се
установява, че считано от 11.01.2013г. същата е с наименование „Юробанк
България“ АД.
Установява се от Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г., сключен между „Юробанк България“АД и *****, както и Приложение №1
към него, че вземанията на банката спрямо ответника П.Г.Й., произтичащи от
процесния договор за кредит са били прехвърлени в полза на ищцовото дружество ******.
По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по
договора от цедента „Юробанк България“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
Установява се от пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 18.01.2016г., че цедентът „Юробанк България“ АД е упълномощил
цесионера ****** да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците по договори
за потребителски кредити, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия
договор. Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може да
упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в този смисъл Решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №96 от 17.04.2018
г. на ВКС по гр.д. №3049/2017 г., IV г.о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС
по т.д. №362/2015 г., II т.о.).
Представено е уведомление до длъжника П.Г.Й. от цедента
„Юробанк България“ АД, чрез пълномощника ******, представляван от адв.Ж.Денев -
АК-Стара Загора – преупълномощен с приложени на л.79-82 от делото пълномощни, с
което длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на задължението му по договора
за потребителски кредит.
От представено по делото Известие за доставяне, се
установява, че длъжникът П.Й. е получил лично уведомлението за извършената
цесия.
С оглед на изложеното и на основание разпоредбата на
чл.99 от ЗЗД ищцовото дружество ****** се явява титуляр на претендираното с
исковата молба вземане, с оглед на което е активно процесуално легитимиран в
настоящото производство.
От изложените доводи следва извод, че по отношение на
ищеца съществува валидно възникнало вземане спрямо ответника за заплащане на
сумата в размер на 2672,03 лева, представляваща частична претенция за неплатена
главница по договора за потребителски кредит. Искът се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно
изхода на спора по настоящото дело, в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски в хода на заповедното производство (80,73 лв. за
заплатена държавна такса) - съразмерно на частта от вземането по заповедта за
изпълнение, признато за установено в хода на исковото производство, или сумата
в размер на 53,40 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в хода на исковото производство, доказателства за заплащането на които
са представени по делото, а именно сумата в размер на 26,15 лв. за заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че П.Г.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***.**************,
дължи на **************, със
седалище и адрес на управление: ******************, сума в размер на сумата в размер на 2 672,03 лв. – частична претенция за главница от общо дължима главница в размер на
6262,32 лв. по Договор за потребителски кредит от 26.07.2007г., падежирала и
изискуема за периода 06.06.2015г. – 06.08.2017г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 15.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №195/05.08.2020г. по ч.гр.д. №404/2020г. по описа на Районен съд - Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Г.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***.********** да заплати на **********, ************, със седалище
и адрес на управление: **************, направените по ч.гр.д.№404/2020г. по
описа на Районен съд – Левски разноски в размер на 53,40
лв. - съразмерно на частта от вземането по заповедта за изпълнение, признато
за установено в хода на исковото производство, както и направените разноски в настоящото
производство в размер на 26,15 лв.
за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: