Решение по дело №215/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново против Решение № 10 от 07.05.2025 година по АНД № 14/2025 година по описа на Районен съд – Дряново.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 10.01.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д. М. Д. от гр. Дряново за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, вр. т. II, б. „б“ от Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева. Със същото решение РДГ – Велико Търново е осъдена да заплати на Димков разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно незаконосъобразно, като в жалбата се развиват подробни доводи против изводите на въззивния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява; в депозирано писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се заявява, че се поддържа жалбата, искането по същество, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражението за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Ответната по жалбата страна Д. М. Д. се явява лично в открито съдебно заседание; представя писмено становище, изготвено и подписано от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, в което се заявява позиция за неоснователност на касационната жалба, развиват се доводи по същество в насока правилност на въззивното решение, по същество се прави искане за оставянето му в сила; заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, за което се представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, съгласно който лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Посочената в процесното НП Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е приета като доказателство по делото от въззивния съд, като от съдържанието ѝ се установява, че с нея е утвърден образец на протокол за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ, а посочената в НП като нарушена т. II, б. „б“ от заповедта предвижда протоколът за освидетелстване на сечището да се счита за валиден от датата на регистриране на констативния протокол в интернет информационната система на ИАГ; преди регистриране на констативния протокол за освидетелстване на сечището, лицето, което го е съставило, осигурява подписа върху отпечатаните екземпляри на лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч.

Прегледът на посочените в процесното НП като нарушени разпоредби от норми и актове, съпоставен с описанието на вмененото на Димков нарушение, води на извод за пълно несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация, респ. и наложено наказание, което представлява нарушение на материалния закон, засягащо съществено правото на защита на привлечения към отговорност субект и водещо до отмяна на оспореното НП. В случая вмененото на Димков нарушение, според описанието му в НП, се изразява в некоректно попълнени данни в реквизитите на съставения от него протокол за освидетелстване на сечището досежно наличността на временен склад. Това описание на деянието по никакъв начин не кореспондира с предвиденото в т. II, б. „б“ от Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, касаещо датата, от която протоколът за освидетелстване на сечище се счита за валиден, и задължението за осигуряване подписването на хартиения екземпляр от протокола от лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч. Допуснатото нарушение на материалния закон не може да бъде отстранено посредством преквалификация на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, доколкото в случая не се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което правилно въззивният съд е отменил процесното НП.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на касационния ответник за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено и РДГ – Велико Търново бъде осъдена да заплати в полза на Д. М. Д. сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, по отношение размера на която сума направеното възражение за прекомерност от насрещната страна е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 07.05.2025 година по АНД № 14/2025 година по описа на Районен съд – Дряново.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Д. М. Д. от гр. Дряново с [ЕГН] сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.